Присъда по дело №122/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 19
Дата: 24 февруари 2025 г. (в сила от 11 март 2025 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20255510200122
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. К., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
СъдебниДЕНА С. КАРАИВАНОВА

заседатели:Румяна М. Сотирова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
и прокурора Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20255510200122 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Е. Н. – роден на ******** г. в гр. К., общ.
К., обл. С. З., български гражданин, неженен, осъждан, безработен,
неграмотен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 23:00 ч. на
24.05.2024 г. до 08:00 ч. на 25.05.2024 г. в гр. К., общ. К., в условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
(счупване на стъклото на външен прозорец ) е отнел чужди движими вещи –
сребърна мъжка гривна тип „плетка“ 20 гр. на стойност 80,00 лв. (осемдесет
лева), ръчен кварцов мъжки часовник с метална верижка, черен на цвят на
стойност 60,00 лв. (шестдесет лева), ловен нож с извито острие, дължина 40
см., с метална дръжка, стилизирана като глава на птица на стойност 25,00 лв.
(двадесет и пет лева), кожена кафява ножница на стойност 10,00 лв. (десет
лева), дамска чанта с една презрамка от естествена кожа е кремав цвят на
стойност 20,00 лв. (двадесет лева), портмоне с „тик -так“ затваряне, тъмно
вишнево на цвят на стойност 8,00 лв. (осем лева), сумата от 15 лв. (петнадесет
лева), собственост на Ц. П. Ц. от гр. К., всички вещи на обща стойност 218,00
лв. (двеста и осемнадесет лева) от владението на същата, без нейното съгласие
1
с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което
наказание на основание чл. 58а ал. 1 от НК намалява с една трета на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода при СТРОГ режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Е. Н., с установена по-горе самоличност,
за ВИНОВЕН в това, че в тъмната част на деня – нощем, в периода 02.06.2024
г. - 03.06.2024 г. в гр. К., чрез употреба на сила – счупване на външен прозорец
на сграда – маза на дом, намиращ се на ул. "Б." № * е влязъл в чуждо жилище
– дом, намиращ се на ул. "Б." № * в гр. К., собственост на М. Г. Л., поради
което и на основание чл. 170 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 58а
ал. 1 от НК намалява с една трета на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода
при СТРОГ режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Е. Н., с установена по-горе самоличност,
за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2024 г. в с. Т., общ. М., противозаконно е
пречил на орган на властта – полицейски служители при РУ К. – инспектор П.
К. К. и инспектор К. К. Х., да изпълнят задълженията си по задържането му
във връзка с извършено от него престъпление, като продължително време е
оказал яростна съпротива, изразяваща се в блъскане с ръце и крака на
полицейските служители, ритане по посока на тях, движения на тялото си с
опит да ги избегне, опит за бягство с поставени белезници и опит да прескочи
ограда с цел бягство, отправяне на ругатни /псуване / и обиди, поради което и
на основание чл. 270 ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 58а ал. 1 от НК
намалява с една трета на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът налага най-тежкото наказание на
подс. М. Е. Н. в размер от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при СТРОГ
режим.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачита времето, през което подс.
М. Е. Н. е бил задържан под стража, считано от 09.08.2024 г..

ОСЪЖДА подсъдимия М. Е. Н., с установена по-горе самоличност да
заплати направените по делото разноски в размер на 591,51 лв. по сметка на
2
ОД на МВР – С. З., както и държавна такса в размер от 5,00 лв. по сметка на
РС-К. при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към НОХД № 122/25г.

Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.

Срещу подс. М. Е. Н. са повдигнати обвинения както следва;
1. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“
от НК затова,че във периода от 23.00ч. на 24.05.2024г. до 08.00ч. на
25.05.2024г. в гр. К. в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 218 лв. от владението на Ц. П. Ц. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои ,
2.по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК затова, че в тъмната част на деня- нощем
периода 02.06.2024г.-03.06.2024г. в гр. К. чрез употреба на сила е влязъл в
чуждо жилище намиращо се на ул. "Б." № * собственост на М. Г. Л., и
3. по чл.270 ал.1 от НК затова, че на 08.08.2024г. в с. Т. общ. М.
противозаконно е пречил на орган на властта – полицейски служители да
изпълняват задълженията.
В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие
представителя на ТО-К. поддържа обвиненията и пледира съдът да признае
подс. Н. за виновен като по първото обвинение му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от четири години и три месеца по първото обвинение, по
второто обвинение да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, и за обвинението по чл.270 ал.1 от НК да му
наложи наказание също от една година и шест месеца лишаване от свобода
които наказания на основание чл.58а от НК да бъдат намалени с една трета
при първоначален строг режим.
В съдебното заседание подс. М. Е. Н. се признава за виновен като признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 от НПК.
Защитникът на подс. Н. след приключване на съдебното следствие пледира
съдът да го признае за виновен, като наказанието му да бъде определено при
условията на чл.58а от НК.
Съдът като взе предвид фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния
акт и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство,
установени с доказателствени средства по реда на НПК и направеното от
подс. признание и след преценка поотделно и във съвкупност приема за
установено следното;
В периода от 23.00ч. на 24.05.24г. до 08.00ч. на 25.05.2024г. подс Н. прескочил
оградата на къща в гр. К. намираща се на ул. "М." № ** и проникнал в двора и.
След това отишъл до една от стаите на къщата и със ръка счупил стъклото на
прозореца след което проникнал във стаята . Оттам подс. отнел сребърна
мъжка гривна тип „плетка“ 20 гр., ръчен кварцов мъжки часовник с метална
верижка, ловен нож с извито острие с дължина 40 см. с метална дръжка
стилизирана като глава на птица, кожена кафява ножница, дамска чанта с
една презрамка от естествена кожа с креМ. цвят и портмоне с „тик-так“
1
затваряне вишнево на цвят със намиращата се в него сума от 15 лв.
След това подс. излязъл по същия път от къщата и двора и по който бил
влязъл.
През това време в друга стая в къщата спяла св. Ц. Ц. собственик на имота и
на отнетите вещи.
Сутринта след 08.00ч. на 25.05.2024г. св. Ц. установила извършената кражба
след което, сигнализирала чрез сина си който живеел другаде органите на
МВР през спешния телефонен номер 112.
Бил извършен оглед на местопроизшествието за който, бил съставен протокол
ведно със фотоалбум. Били иззети и дактилоскопни следи.
Малко по-късно св. Ц. видяла в съседния двор до оградата отнетата и дамска
чанта в която било портмонето и , заедно със сумата от 15 лв. които били
изпуснати от подс. Н. при прескачане на оградата.
От експертното заключение на съдебно-дактилоскопната експертиза се
установява,че шест от намерените седем дактилоскопни отпечатъка били
оставени от ляв палец, ляв среден пръст десния палец на подс. Н..
От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се
установява,че стойността на отнетите от подс. вещи е за сумата от 203лв.
През нощта в периода от 02.06.2024г.-03.06.2024г. след 22.00ч. подс. Н.
прескочил оградата на къща намираща се в гр. К. на ул. "Б." № * собственост и
обитавана от св. М. Л..
След като влязъл в двора счупил външен прозорец на мазето на къщата,влязъл
вътре преровил покъщнината но не взел нищо след което излязъл по същия
път от къщата.
Сутринта св. Л. установила влизането в дома и, след което подала сигнал до
органите на МВР.
Бил извършен оглед на местопроизшествие за който, бил съставен протокол
за оглед и бил изготвен фотоалбум.
Били иззети и 5 бр. дактилоскопни следи.
От експертното заключение на съдебно-дактилоскопна експертиза се
установява,че едната от иззетите дактилоскопни следи е били оставена от
показалеца на лявата ръка на подс. Н..
За извършените деяния органите на МВР започнали издирване на подс. Н.
който се укривал.
На 08.08.2024г. в РУ на МВР К. постъпила информация,че подс. Н. се укривал
в с. Т. общ. М. в къща намираща се в циганската махала в селото.
По тази получена информация в селото отишли полицейските служители св.
К. Х. и св. П. К. с цел задържане на подс.Н. .
Били облечени в тактическо облекло и носели отличителни знаци на
служители от МВР.
В двора на къщата двамата полицейски служители видяли подс. Н.. Св. Х. се
легитимирал и обяснил на подс., че ще бъде задържан за извършената кражба
от имота на св. Ц. и проникването в имота на св. Л..
2
След това св. Х. разпоредил на подс. да го придружи до РУ на МВР К. но
последния отказал.
Двамата полицейски служители тогава предприели мерки по задържането на
подс., но той започнал да се дърпа, като оказвал яростна съпротива
изразяваща се в блъскане и на двамата полицейски служители, отправял
ритници с крака към тях за да не могат до го приближат.
Вследствие на тази съпротива двамата свидетели и подс. паднали на земята,
но и там подс. продължил да рита към свидетелите.
В резултат на това успял да ритне в областта на дясното бедро св. Х. който
изпитал болка, а също така успял да изрита и св. К..
През цялото време на оказване на съпротива подсъдимия псувал
полицейските служители като иМ.икал „Мамка Ви, полицаи няма да ме
задържите“.
След като полицейските служители поставили белезници на ръцете на подс.
го изправили от земята.
Подс. продължил да ги рита и псува, като, в един момент успял да се отскубне
и хукнал да бяга но след няколко метра бил настигнал от полицейските
служители.
Подс. тогава продължил да ги блъска с тяло и да ги рита с крака.
След това подс. се хванал за една ограда от тел, за да не може да бъде вкаран в
полицейския автомобил.
Свидетелите го издърпали от оградата, но отново паднали на земята заедно
със подс., но впоследствие успели да вкарат подс. в полицейския автомобил.
Описаната фактическа обстановка която, съответства на обстоятелствената
част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното
производство гласни доказателствени средства- показанията на св. Ц. Ц., М.
Л., К. Х. и П. К., от експертните заключения на съдебно-оценъчната и
съдебно- дактилоскопните експертизи, от писмените доказателства –
протоколи за оглед на местопроизшествие ведно със приложени фотоалбуми и
др. които подкрепят направените от подс. М. Е. Н. признания.
Имайки предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа
обстановка съдът намира,че подс. М. Е. Н. от обективна и субективна страна е
осъществил съставите на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК, чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.270 ал. 1 от НК.

ПО ПРАВНИТЕ КВАЛИФИКАЦИИ ;

По правната квалификация по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

С действията си по отнемането на вещите от дома на св. Ц. нейна собственост
подс. Н. от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението кражба - отнемане.
3
Посредством него е отнел чужди движими вещи имащи определена стойност.
При извършването на деянието подс. Н. е разрушил прегради здраво
направени за защита на имот / счупил стъкло на външен прозорец/ и по този
начин си е създал лесен достъп до инкримираните вещи.
Подс. Н. е знаел и съзнавал,че без да разруши тези прегради не би могъл да
реализира целта си, за да отнеме вещите поради което деянието му следва да
се квалифицира, като такова извършено във връзка с чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Преди извършване на деянието подс. Н. е бил осъждан с влязла в законна сила
присъда по НОХД № 176/16г. по описа на ОС-С. З. на пет години лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.24 от НК е било увеличено с една
година на шест години лишаване от свобода и което наказание е било
изтърпяно на 09.07.21г..
Поради това ,че не са изтекли пет години по смисъла на чл. 30 от НК
сегашната му престъпна дейност се явява извършена в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б.“б“ от НК поради което,
цялостната му престъпна дейност следва да се квалифицира по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б.“б“ от НК.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подс. Н. следва извода,че е действал умишлено с пряк умисъл.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал
настъпването им.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление № 6 /71г. на Пленума на
ВС, Постановление № 6/83г. на Пленума на ВС и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе
законов текст съдът намира,че подс. М. Е. Н. следва да бъде признат за
виновен и наказан.


По правната квалификация по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК;

От обективна страна закона изисква освен деянието да е извършено нощемза
това да се употреби сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт
или специални технически средства.
Позовавайки се на установената фактическа обстановка съдът приема,че
подс. Н. е проникнал в жилището на св. Л. нощем като за целта е употребил
сила /счупил стъкло на прозорец/ т.е от обективна страна е осъществил
изпълнителното деяние.
Тези действия са били осъзнати от подс. Н., тъй като той е знаел,че жилището
е чуждо, че прониква в него нощеми за проникването е употребил сила .
В НК липсва легална дефиниция на квалифициращият признак “нощем, но
съобразно константната съдебна практика, влизането в чужд дом след 22,00ч.
е влизане нощем/ Р № 358 /72 ІІ н.о.,Р № 215 /78 ІІ н.о.,Р № 226/79 ІІ н.о./, Р №
226/79 ІІ н.о, и др..
4
По цитираните решения по отношение тълкуването на понятието "нощем, ВС
е взел за критерий Наредбата за продължителността на работното време- ДВ,
бр. 26 от 28.03.1952г., според която работното време до 22,00 часа се счита за
дневно, а след това - за нощно, като е прието по аналогия, че влизането след
22, 00 часа в чужд дом е "нощем по смисъла на чл.170, ал. 2 от НК. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние цитираната Наредба е
отменена, но същата материя е уредена в чл. 140, ал. 2 от КТ, където е
предвидено, че за нощен труд се счита времето от 22,00 часа до 06,00часа.
Подс. Н. е влязъл в чужд дом след 22,00 часа, поради което съдът приема,че
влизането е осъществено нощем
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подс. съдът прави извода,че към момента на деянието е действал умишлено.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него искал е тяхното
настъпване и се е стремил към тях.
Касае е се за форма на вината-пряк умисъл.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе
законов текст съдът намира,че подс. М. Е. Н. следва да бъде признат за
виновен и наказан.

По правната квалификация по чл.270 ал.1 от НК.


От обективна страна чрез активна дейност , като е ритал, блъскал , псувал и
направил опит за бягство след като е бил задържан подс. Н. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК- пречене на
орган на власт.
Според разпоредбата на чл. 93 т.2 от НК- ‘орган на власт ’ са органите на
държавната власт,органите на държавното управление,органите на съдебната
власт,както и служители при тях което са натоварени с упражняването на
властнически функции.
Съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР- полицейски органи са ………областните
дирекции….. – ОДМВР С. З. към което се числи и РУ ‘Полиция’ гр. К. като
част от нейната структура, и към която се числят видно протоколи за разпит ,
св. Х. и К., съответно началник група КП-1 и разузнавач група КП-1 при РУ-
К..
В резултат това подс. Н. е създал пречка за осъществяване на служебната
дейност на тези полицейски служители, като орган на власт.
Деянието с оглед неговото обществена опасност / блъскане, ритане, опит за
бягство, псуване ,обиждане и оказване на съпротива по принудително водене/
го отличават от това то да е административно нарушение.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подс. Н. съдът прави извода,че е действал умишлено.
Подс.Н. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си /знаел е, че е
отказал да бъде задържан на законово основание от полицейските служители
5
/, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е
искал настъпването им / въпреки,че е съзнавал обективните признаци от
значение на състава на престъплението е продължил да пречи на
полицейските служители да изпълнят задълженията си /.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе
законов текст съдът намира,че подс. М. Е. Н. следва да бъде признат за
виновен и наказан.

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА ;

По правната квалификация по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- обремененото му
съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-
направените признания ,невисоката стойност на отнетите вещи както
процесуалното му поведение на досъдебното и съдебното производство-
спомогнал за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото.
Предвид на горните обстоятелства съдът счита,че наказанието на подс. Н.
следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства най-
вече с оглед процесуалното му поведение и невисоката стойност на отнетите
вещи и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- три години лишаване от
свобода.
На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК във вр. чл.58а
ал.1 от НК съдът няма алтернатива поради което намалява така определеното
наказание с една трета на две години лишаване от свобода при строг режим.

По правната квалификация по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК;

И тук като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- обремененото му
съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-
направените признания , както и процесуалното му поведение на досъдебното
и съдебното производство- спомогнал за правилното изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Предвид на горните обстоятелства съдът счита,че наказанието на подс. Н.
следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства най-
вече с оглед процесуалното му поведение и със оглед постигане целите на
чл.36 от НК- една година лишаване от свобода.
На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК във вр. чл.58а
ал.1 от НК съдът няма алтернатива поради което намалява така определеното
наказание с една трета на осем месеца лишаване от свобода при строг режим.
6

По правната квалификация по чл.270 ал.1 от НК;

Тук също като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- обремененото
му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-
направените признания , както и процесуалното му поведение на досъдебното
и съдебното производство- спомогнал за правилното изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Предвид на горните обстоятелства съдът счита,че наказанието на подс. Н.
следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства най-
вече с оглед процесуалното му поведение и със оглед постигане целите на
чл.36 от НК- една година лишаване от свобода.
На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК във вр. чл.58а
ал.1 от НК съдът няма алтернатива поради което намалява така определеното
наказание с една трета на осем месеца лишаване от свобода при строг режим.
Налице са основанията на чл.23 ал.1 от НК поради което съдът налага най –
тежкото наказание на подс. М. Е. Н. в размер от две години лишаване от
свобода при строг режим.
На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът зачита времето през което, подс. М. Е. Н.
е бил задържан под стража считано от 09.08.2024г..
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. Е. Н. следва да заплати
направените по делото разноски в размер от 591,51 лв. по сметка на ОДМВР
С. З.- разноски по изготвяне на експертизите и възнаграждения за експертите,
както и сумата от 5 лв. по сметка на РС-К. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.


Съдия при Районен съд – К. ;



7
Съобщи за изтекли лични данни