№ 2075
гр. В., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110117988 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. К. В.“ ООД, ЕИК ***,
адрес: град В., ул. „П.“ № 33 срещу ПЛ. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Ч.“,
*** с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 213,40 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК
услуги за периода от 08.11.2018 г. до 04.12.2020 г. за обект на потребление, находящ се в
гр.В., бул. „Ч.“, ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 25.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; 31,94 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
главницата, изчислено за периода от 07.01.2019 г. до 22.03.2021 г.,, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4347/2021 г. по описа на
Районен съд, град В..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което е налице
правния интерес от предявяване на настоящите искове, които се подават в
законоустановения едномесечен срок. Твърди, че реално доставените и отчетени ВиК услуги
са за периода от 08.11.2018 г. до 04.12.2020 г. по партида с абонатен номер *** на адрес:
бул. Ч., бл.20, вх. Б, ап.49. Заявява, че не са оспорени с писмено възражение горепосочените
вземания в нормативно регламентирания срок по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
на МРРБ. Твърди, че отчетникът като ползвател на В и К услуги не е заплатил същите в 30
дневен срок след датата на фактурирането като и след изтичането на този срок, същият е
изпаднал в забава. Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез
назначения особен представител. Заявява, че исковите претенции са допустими, но
неоснователни, тъй като липсват доказателства, които да установят, че са налице
задължения по посочения в исковата молба абонатен номер. Не са представени фактури, а
приложената справка не е основание за плащане. Не са представени доказателства, че
1
фактурите са изпратени и получени от абоната и че ответницата е запозната с претенцията.
Не са налични покани за плащане с доказателства за тяхното получаване. Не са представени
доказателства за открита на името на ответницата партида, а също и факта на
присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което оспорва
наличието на валидни облигационни отношения между страните. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
По отношение на допустимостта на предявените искови претенции:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д.
№ 4347/2021 г. по описа на Районен съд, град В., е че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата
на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При
съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на
исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и относимите правни
разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото като писмено доказателство е приета справка за недобора на частен абонат
– ПЛ. СТ. СТ. относно обект на потребление, намиращ се в град В., широк център, бул. „Ч.“,
***. Установява се, че са издадени фактури за периода от 07.12.2018 г. до 07.12.2020 г. на
обща стойност 213,40 лева. От същата е видно, че тези фактури са относно възникнали
задължения за периода 08.11.2018 г. до 04.12.2020 г.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор "В. К. В.“ ООД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-018 от
09.06.2006 г. Съгласно общите условия /чл. 31, ал. 2/, основно задължение на потребителя е
да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и Канализация - В." ООД, посочва, че
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Като писмено доказателство е приет опис на отчет за абонатен номер *** от таблет до
23.05.2022 г., от който е видно, че са налице реално отчитани количества вода и служебно
отчитани такива като реално отчетените са за периода от 06.12.2018 г. до 09.01.2019 г., от
04.03.2021 г. до 07.04.2021 г. и от 04.11.2021 г. до 03.12.2021 г.
От приетите като писмени доказателства – констативни протоколи от 04.04.2019 г. и
04.12.2019 г., издадени от „В. К. В.“ ООД е видно, че същите са съставени поради
многократните откази на потребителя с аб. № *** да осигури достъп за реален отчет на
водомера, на основание чл. 6 от ОУ на В. К. В.“ ООД и чл. 35, ал.5 от Наредба № 4/2004 г.
По делото като писмено доказателство е приета справка от Агенция по вписванията
№ 622421/23.05.2022 г., от която се установява, че собственик на жилище, апартамент,
находящ се в град В., бул. Ч., № 20, вх.Б, ет.5, ап.49 е ПЛ. СТ. СТ..
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от която се установява, че са
2
издадени фактури съответно на дата 07.12.2018 г.; 11.01.2019 г., 15.02.2019 г., 13.03.2019 г.,
05.04.2019, г., 13.05.2019 г., 06.06.2019 г., 08.07.2019 г., 08.08.2019 г., 09.12.2019 г.,
07.12.2020 г., които са на обща стойност 213,40 лева, а дължимата лихва за забава възлиза на
31,94 лева като не са извършвани плащания по процесните фактури.
За уважаване на исковите претенции в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и
размера на претендираните суми за процесните периоди; датата на изпадане на ответника в
забава и размера на претендираното обезщетение за забава за процесния период. Липсата на
доказване, на който и да е от разпределените в доказателствена тежест на ищеца факти и
обстоятелства относно главната искова претенция, респективно относно акцесорната такава,
обуславя отхвърляне на претенцията.
Нормата на чл. 2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор посочва, че потребители на ВиК услуги са юридически и
физически лица – собственици, ползватели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги; юридически и физически лица, собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. В ал. 3 на същата е разпоредба е посочено, че потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното
правоотношение при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване
на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му това лице да бъде потребетил на ВиК услуги за определен
срок. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не
фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ.
Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител
на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ.
Съвкупния анализ на представените по делото доказателства следва изводът, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, доколкото същият е собственик на процесния имот,
находящ се в град В., бул. „Ч.“, ***, който е водоснабден. С оглед гореизложените мотиви
следва изводът, че са налице валидно възникнали облигационни отношения между страните.
Облигационното правоотношение по доставка на ВиК услуги възниква с придобиване на
собствеността.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не са представени фактури във
връзка с претендираните суми, доколкото от ССчЕ се установява, че за процесния период са
издадени 11 фактури. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че фактурите
следва да се изпратят на абоната и същият следва да е запознат със същите. От съвкупния
анализ на представените по делото доказателства не се установява, наличието на
индивидуална договорка между страните, според която доставчикът на ВиК услуги да е
длъжен да уведомява потребителя за издадените фактури. Такива се издават ежемесечно и
потребителите са длъжни да ги заплащат в срока предвиден в чл. 33, ал. 2 от ОУ.
Настъпването на изискуемост по така издадените фактури, не е обвързвана с получаването
на последните от потребителя. Предвид гореизложените мотиви не следва и да се изпраща
покана до длъжника относно размера на дължимите суми.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства и приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че е
налице извършен реален месечен отчет на предоставените ВиК услуги за следните периоди
от 06.12.2018 г. до 09.01.2019 г., от 04.03.2021 г. до 07.04.2021 г. и от 04.11.2021 г. до
3
03.12.2021 г. При оспорване верността на дистанционно отчетените показания, в тежест на
ответника е да докаже евентуалната неизправност на техническото устройство за
дистанционен отчет и наличието на разлика между доставеното и начислено количество,
каквито твърдения в случая не са наведени и доказани. Доказателствената стойност на
представения опис на отчети не е опровергана в настоящото производство, поради което е
годен да установи, че начислените количества вода периода от 06.12.2018 г. до 09.01.2019 г.,
от 04.03.2021 г. до 07.04.2021 г. и от 04.11.2021 г. до 03.12.2021 г. са отчетени въз основа на
автоматично постъпилите данни за показанията на средството за търговско измерване и са
реално потребени. Видно от заключението на ССЕ, за тези периоди, относим съобразно
заявената искова претенция е периода от 06.12.2018 г. до 09.01.2019 г., за който е издадена
фактура от 11.01.2019 г. като общо дължимата стойност възлиза на 14,93 лева, а дължимата
лихва за забава е в размер на 2,94 лева.
За останалите процесни периоди липсват надлежни доказателства, че същите са въз
основа на извършени реални отчети, още повече че по делото се представят доказателства,
от които се установява, че е налице и основание са служебно начисляване на количества
вода, с оглед съставените два констативни протокола от 04.04.2019 г. и от 04.12.2019 г.
Нормата на чл. 35, ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. посочва, че при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, аргумент от ал.6 на
горецитираната норма. Твърдения в исковата молба, че част от сумите са начислени
служебно липсват, а се излагат твърдения, че претендираната главница представлява сума за
реално доставени и отчетени ВиК услуги.
С оглед гореизложените мотиви, исковите претенции следва да се уважат частично, а
за горницата над сумата от 14,93 лева до пълно претендирания размер от 213,40 лева и над
сумата от 2,94 лева до пълно претендирания размер от 31,94 лева да се отхвърлят.
По отношение на разноските: С оглед изхода на настоящото производство, право на
разноски, както за исковото, така и за заповедното производство, имат и двете страни, но
доколкото ответникът не претендира такива, съдът намира, че разноски се следват само на
ищцовата страна, съобразно уважената част от исковите претенции. Последната претендира
сумата от 75 лева за заповедното производство; 75 лева – заплатена държавна такса в
исковото производство, 200 лева – за съдебно счетоводна експертиза; 300 лева – депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата
на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед
гореизложеното в тежест на ответника следва да се възложат разноски за исковото
производство, в размер на 49,17 лева за исковото производство, съобразно уважената част от
исковите претенции. За заповедното производство в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски в размер на 4,64 лева при съобразяване на размера на предявените
претенции, които не са предявени в цялост, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, в
отношенията между „В. К. В.“ ООД, ЕИК ***, адрес: град В., ул. „П.“ № 33 и ПЛ. СТ. СТ.,
ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Ч.“, ***, че ПЛ. СТ. СТ., ЕГН ********** дължи на В.
К. В.“ ООД, ЕИК *** сумата от 14,93 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани
ВиК услуги за периода от 06.12.2018 г. до 09.01.2019 г. за обект на потребление, находящ се
в гр.В., бул. „Ч.“, ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 25.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4347/2021 г. по описа на Районен съд, град В. като отхвърля исковата претенция за
горницата над 14,93 лева до пълно претендирания размер от 213,40 лева и за периода от
08.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и за периода от 10.01.2019 г. до 04.12.2020 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, в
отношенията между „В. К. В.“ ООД, ЕИК ***, адрес: град В., ул. „П.“ № 33 и ПЛ. СТ. СТ.,
ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Ч.“, ***, че ПЛ. СТ. СТ., ЕГН ********** дължи на В.
К. В.“ ООД, ЕИК *** сумата от 2,94 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата, изчислено за периода от 10.02.2019 г. до 22.03.2021 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4347/2021 г. по
описа на Районен съд - град В. като отхвърля исковата претенция за горницата над 2,94 лева
до пълно претендирания размер от 31,94 лева и за периода от 07.01.2019 г. до 09.02.2019 г.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Ч.“, *** да заплати на
„В. К. В.“ ООД, ЕИК ***, адрес: град В., ул. „П.“ № 33 сумата от 49,17 лева, представляваща
сторени разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковите
претенции и сумата от 4,64 лева, представляващи сторени разноски в заповедното
производство, съобразно размера на предявените и уважени искови претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5