РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. гр. Хасково, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640102636 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на В. С. Й. против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти
за жилищен район „Изгрев“, гр.Хасково, в частта й касаеща ПИ с идентификатор
************, с искане да бъде прогласена нищожността й по отношение на посочения
имот.
Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г., обн. ДВ бр. 51
от 28.06.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, бил
одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м. 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р.
„Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в землището на град
Хасково, община Хасково, приети от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на
областния управител не била обжалвана от жалбоподателя поради неуведомяването му като
заинтересована страна поради което със Заповед № 490/25.03.2021 г. на Кмета на Община
Хасково, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр.
с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед
№ ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково и Решение № 36-
51/01.04.1998 г. на ОСЗГ, издадено на основание по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, ведно със
1
скица № 4305/10.03.2021 г. по подадено заявление № 50147 по чл. 11 от ЗСПЗЗ било
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я., върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000 г. на
Общински съвет Хасково с идентификатор № ************, с площ от 998 кв. м. по плана
на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев" в землището на гр. Хасково при граници и
съседи: 1. 77195.730.153, Жилищна територия; 2. 77195.730.655, Жилищна територия; 3.
77195.730.151, Улица; 4. 77195.730.134, Улица; В същата Заповед било посочено, че в имота
има една сграда на 1 етаж с идентификатор № ************.1, Друг вид сграда на един етаж
с идентификатор ************.2 - за обитаване с площ от 21 кв.м., и друг вид сграда с
идентификатор ************.3 - за обитаване с площ от 63 кв.м., който имот ведно с
построените в него сгради бил собственост на жалбоподателя.Посочената Заповед на кмета
на Община Хасково била обжалвана от жалбоподателя пред PC - Хасково в законния срок и
по подадената от нея жалба било образувано адм./гр. дело № 1256/2023 г. на PC - Хасково.
Поддържа се в жалбата, че жалбоподателят В. С. Й. е собственик на процесния имот
с идентификатор № ************ и в този смисъл с одобряване на ПНИ съществено се
засягало правото му на собственост, тъй като имотът се отнемал от жалбоподателя, а той
бил негов собственик по силата на договор за покупко-продажба. Така, за него бил налице
правен интерес да поиска прогласяване нищожността на Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г.
на Областен управител на Област - Хасково в частта на одобрения ПНИ, относно имот с
идентификатор № ************ с площ от 998 кв. м., тъй като липсвали условията
(предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма - §4з, ал.
2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4к и § 4б, от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаденият акт в обжалваната част бил
изцяло лишен от законова опора. При издаването му бил допуснат тежък порок на
основанията за законосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4, т. 5 АПК.
На първо място, според жалбоподателя, той следвало задължително да бъде
уведомен, както за започнатото производство, така и относно издадената Заповед на
Областен Управител, за да упражни надлежно правото си на защита, което съществено било
засегнато с оспорваната Заповед по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ, тъй като предвид
практиката на ВАС, заповедите на областните управители, с които на основание § 4к, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява плана на новообразуваните имоти, представлявали
индивидуални административни актове, тъй като с тях се засягат права или законни
интереси на определен, а не на неопределен брой лица. Не било ясно, как имота с
идентификатор № ************ с площ от 998 кв.м. бил новообразуван, след като същият
бил собствен на жалбоподателя. Първоначално имотът бил собственост на Г. К. Д. от гр.
Хасково, За да удостовери своята собственост при извършената покупко- продажба на
21.06.1969 г. пред Хасковски народен съдия, той представил следните документи: НА № 74,
дело 716/1957 г. на Хасковски народен съд; Крепостен акт № 546, нот.дело № 435 от 1909 г.
на Хасковски областен съд; Делбен протокол от 27.01.1956 г. на Хасковски народен съд по
гр. дело № 13/1956 г. Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том II,
2
дело 461/1969 г. на Хасковски Народен съдия в гр. Хасково, В. С. Й. купува процесния имот,
който тогава, представлявал нива с площ от 1 декар, находяща се в местността „Бузлука",
Хасковско землище, при граници - път, Я. Г., В. Д., П. П. и собствено място, като имотът бил
част от цяла нива от 3 дка, находяща се в местност „Ючките лозя", Хасковско землище.
Понастоящем от жалбоподателя в имота били построени Жилищна сграда на 1 етаж -
еднофамилна с идентификатор № ************.1 с площ от 50 кв.м., Друг вид сграда за
обитаване на 1 етаж с идентификатор ************.2 с площ от 21 кв.м. и Друг вид сграда
на 1 етаж за обитаване с идентификатор ************.3 с площ 63 кв.м. Отделно от това за
процесната сграда, жалбоподателят В. С. Й. имал издадено и Удостоверение за търпимост на
строеж № 50/05.09.2005 г. от Община Хасково. Последния декларирал имота пред данъчна
служба при Община Хасково и съответно заплащал и данък. Границите на имота били
трайно материализирани с ограда с бетонни колове, а от северната му част оградата била
масивна от бетон и следователно имотът не бил новообразуван.
Изложено е по-нататък, че имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил
даден за ползване по този ред. Процесният имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
което не попадал и в обхвата на реституционния закон. Не ставало ясно как имота с
идентификатор № ************ бил новообразуван, след като същият бил собственост на
В. С. Й. по силата на договор за покупко -продажба. Имотът съществувал още от преди 2009
г. Той не бил предоставен на жалбоподателя с право на ползване съгласно актовете,
посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не можело да
бъде възстановен при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Новообразуваният имот, предмет
на заповедта за възстановяване на Кмета на Община Хасково бил с един и същ
идентификатор № ************ и преди да бъде включен като такъв в ПНИ, даден още при
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, т.е. не ставало ясно как последният
е бил новобразуван и по какви критерии е включен в ПНИ като такъв. Жалбоподателят
попадал в категорията на настоящи собственици, които се легитимират като такива с
надлежен документ за собственост, поради което имотът му не следвало да се приема за
новобразуван и да бъде включван в разработката на ПНИ.
Поради неуведомяването на жалбоподателя В. С. Й., както за започнатото
производство, така и относно издадената Заповед на Областен Управител, за да може да
упражни надлежно правото си на защита били нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 8, чл. 12
и чл. 26 АПК. С оглед на това жалбоподателят настоява съдът да приеме, че не е настъпила
преклузия по отношение на срока за обжалване на индивидуалния административен акт и
по отношение на неговата законосъобразност, да възстанови срока за обжалване на
заповедта за законосъобразност и да извърши контрол и за законосъобразност, ведно е
отправеното искане за обявяване на нищожността. Отделно от изложеното, била нарушена
процедурата по уведомяването по реда на § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което било
нарушено съществено правото на жалбоподателя по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ.
3
В конкретния случай процесният имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което
не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде
отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона и съответно прогласена
за нищожна. При включването на имота в ПНИ като новообразуван на заседание на
комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на
Областен управител на област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти по
§4 следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „ИЗГРЕВ", гр. Хасково в съответствие с
изискванията на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003 г. на МРРБ, Комисията в нарушение на чл. 28 от ПЗСПЗЗ ново образувала
процесния имот и го включила като такъв в ПНИ. Процесният имот не бил новообразуван,
същият следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в
ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се
възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по
този ред. При прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относно земите по § 4, § 4б и § 4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ от 10.02.1999 г., не можело да бъдат направени релевантни изводи относно
съответствието на плана в обжалваната му част с посочените нормативни изисквания при
изготвяне на плана. Не били посочени никакви конкретни изисквания, на които следва да
съответства планът на новообразуваните имоти, не били посочени и характерните
особености на общината, както и данните, посочени в т. 1-10 на ал. 10 на чл. 28, вкл. и тези
на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ.
Ето защо, издадената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково била нищожна в частта, касаеща новообразуван имот с идентификатор №
************, върху който имот се възстановявало правото на собственост при условията на
§ 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я..
По изложените съображения, се поддържа становището, че издадената Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, в оспорваната част е
нищожна като била налице материална незаконосъобразност и тя била издадена в
противоречие с основанията, посочени в чл.146 АПК. Алтернативно, се иска съдът да
възстанови срока за обжалване на заповедта за законосъобразност пред PC, поради
ненадлежното уведомяване на жалбоподателя и следователно да извърши контрол и за
законосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез
пълномощника си в лицето на адв. В. Д. от АК - Хасково поддържа всички изложени в
жалбата доводи като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково и заинтересованата страна Е. Г.
М., не се явяват, респ. не се представляват в открито съдебно заседание и не вземат писмено
становище по жалбата.
Заинтересованата страна В. К. Д., чрез пълномощник в лицето на адв. А. М. Т. от АК
– Хасково оспорва жалбата като моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
4
направените по делото разноски, за което представя списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС - 28 - 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково се сочи
за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. В ДВ, бр.28 от 05.04.2019 г. е обнародвано и съобщението на Община Хасково,
на основание чл.28б ал.4 ПЗРЗСПЗЗ , на заинтересованите лица, че е изработен ПНИ на
земи по § 4 и следв. ПЗРЗСПЗЗ, бивши местности „Орфей“ (сега ж.р.Орфей), Изгрев (сега
част от ж.р. Изгрев), Куба 1 (сега част от ж.р. Куба) и местност Халилово – юг. След
изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Не се спори, че
посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателя.
Относно реда за разгласяване на оспорения административен акт са приложени и
Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.;
Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от
Община Хасково; Разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената
Заповед ДС-28- 2/28.06.2019 г.; Извадка от ДВ бр. 55/12.07.2019 г. , в който е публикувана
Заповед ДС-28-2/28.06.2019 г.; Констативен протокол от 02.07.2019 г. за поставяне на
обявление на таблото на община Хасково за издадената Заповед ДС-28-1/11.06.2019 г.
Приложени са от ответника и Протокол № 1 от заседание на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти; Протокол № 2 от от
заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“
гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; Протокол № 3 от заседание на комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен
управител на Област Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен
управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се
установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от
ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“,
ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково,
5
обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от заседания на комисията
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен
управител на Област Хасково.
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за ж.р „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение
урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният
новообразуван имот № ************ с площ от 998 кв.м., идентичен по номер и площ с
имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар
№ 400 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – В. С. Й., Г. и З. Я., с акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – НА 53/21.06.69 г., без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария
имот - № по заявление 50147; име на стария собственик – Г. и З. Я.; Решение на ПК – 36-
51/01.04.1998 г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за
изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.
Хасково, община Хасково, ведно с обяснителна записка към ПНИ; График на анкетиране на
собствениците на земеделски земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с
извадка от протокол от проведена анкета, касаещ и процесния имот (л.249), според която
анкетирането е извършено от Е. Г. З., която е посочила, че нива от 15.400 дка в местност
„Помак чешме“ включва имоти с номера 393, 394, 395, 396, 397, 398, 399 и 400 в местност
„Изгрев“, за което се е подписала. Представени са и Списък на ползвателите, платили суми
по банкова сметка за чужди средства към община Хасково по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък
на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р.
„Изгрев“ гр.Хасково и справка по чл.18ж ал.1, съдържаща информация за признати и
непризнати имоти, попадащи в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С писмо с рег. индекс 94 В-5530-1 от 09.05.2023 г. на Община Хасково до
жалбоподателя В. С. Й., му се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 490/25.03.2021г. на Кмет на Община
Хасково за придобиване правото на собственост на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху
поземлен имот ************ по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Изгрев“,
гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област
Хасково, а видно от Заповед № 490/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
6
за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №
4305/10.03.2021 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на
§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. върху новообразуван имот
в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор ************, ж.р.“Изгрев“,
землище гр.Хасково, с площ 998 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.153, жилищна
територия; 77195.730.655, жилищна територия; 77195.730.151, улица; 77195.730.134, улица;
ограничения в собствеността няма. Отбелязано е в заповедта, че в имота има три сгради: №
************.1 - 1 етаж , Жилищна сграда - еднофамилна, 50 кв.м.; № ************.2 - 1
етаж, Друг вид сграда за обитаване, 21 кв.м. и № ************.3 - 1 етаж, Друг вид сграда за
обитаване, 63 кв.м.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6
от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е
одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание
„Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
„Изгрев“ и „Каменец“.
По делото е представена и цитираната в Заповед № 490/25.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково – скица № 4305 от 10.03.2021 г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор ************ по План на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр.
Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област
Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я..
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и всички документи,
съдържащи се в преписка по заявление № 50147.11.09.1991 г. на наследниците на Г. и З. Я.
на ПК – Хасково. С решение, представено по делото като дубликат № 36-51 от 01.04.1998 г.
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Г. З. Я., на Поземлена
комисия – Хасково по Заявление вх.№ 50147 от 11.09.1991 г. от Е. Г. З., се признава и се
възстановява правото на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими
стари реални граници на следните имоти: нива от 15.400 дка, находяща се в терен по §4 на
гр.Хасково, в местността Помак Чешме, установен с нотариален акт 175. Посочено е, че това
възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще
се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9
ППЗСПЗЗ.
С Решение /дубликат/ № 36101 от 08.11.1999 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град
Хасково на наследниците на Г. З. Я., на Поземлена комисия – Хасково, се възстановява
правото на собственост на наследниците на посочените лица, на основание чл.27 от
7
ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 36-24 от 21.12.1994 г. за
определяне категориите на земеделските земи по преписка № 50147/11.09.1991 г. от Е. Г. З.,
съгласно плана за земеразделяне върху три имота, а именно: нива от 12.999 дка в местността
Идимирли; нива от 18.751 дка в местността Идимирли и нива от 25.600 дка в местността
Идимирли. В решението са определени и имотните граници на посочените имоти.
В приложената преписка по заявление № 50147 от 11.09.1991г. от Е. Г. З. се съдържат
и заявление с вх.№ 176 от 11.09.1991г. от същата, Нотариален акт за покупко-продажба №
129, том I, регистър 970, дело № 183 от 1942 г., Нотариален акт за собственост на недвижим
имот купен на публична продан № 175, том I, регистър 1169, дело № 238 от 1942 г.;
Нотариален акт за покупко-продажба № 71, том III, регистър 2284, дело № 551 от 1942 г.;
Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том II, регистър 1619, дело № 360 от 1942 г.;
Договор за продажба на недвижим имот от 21.10.1942 г.;
С присъда от 14.02.1947 г. по нак. конф. дело № 1043/1946 г. на Хасковски областен
съд, са конфискувани 26 имущества на Г. П. Я., включително и нива от 15.400 дка, находяща
се в землището на гр.Хасково, местността „Помак – чешме“, при граници: В. Д., дере и К. Р.,
описана в НА № 175 от 05.06.1942 г.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Е. Г. М. и В. К. Д. –
М. са единствени наследници на Г. П. Я., роден на 24.05.1898 г. и З. М. Я., родена на
01.06.1906 г. за което са представени по делото и поредица от удостоверения за наследници.
От тях е видно още, че двамата са родители на починалата на 27.09.2007 г. Е. Г. З., майка на
Г. Й. М., починал на 28.05.2021 г. – баща и съпруг на конституираните заинтересовани
страни.
За удостоверяване на правото си на собственост, от страна на жалбоподателя е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том II, дело № 461
от 21.06.1969 г. на Хасковски районен съдия, съгласно който Г. К. Д. продава на В. С. Й.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: нива от 1 декар, находяща се в местността
„Бузлука", Хасковско землище, при граници - път, Я. Г., В. Д., П. П. и собствено място.
По делото съдът прие като доказателство и представени от заинтересованата страна
В. К. Д. – М. Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 71/20.12.1957 г.,
според който Н. И. Б. продава на И. Б. Д. недвижим имот, представляващ нива с площ от 2
дка в м. “Бузлука“, Хасковско землище.
Видно от Протокол № 25/13.11.1957 г. на ТПС комисия, на Н. И. Б. /продавача по
сделката/ се дава в замяна за друга негова нива с площ от 10 декара, включена в блок на
ТКЗС, нива в м. „Бузлука“, също с площ от 10 дка.
С Нотариален акт № 17/22.11.1957 г. е признато право на собственост върху нива от
10 дка на Н. И. Б. в м. „Бузлука“, дадена му в замяна на нива от 10 дка в м.“Кър-Карач,“
която нива е била взета за нуждите на ТКЗС.
Съгласно Нотариални актове № 72, № 73, № 74, № 75 и № 76, всички от 23.12.1957 г.,
Н. И. Б. е продал на още няколко лица части от описаната в Нотариален акт № 17/22.11.1957
8
г. нива, общо от 10 дка.
Във връзка с построените в процесния имот сгради е прието като писмено
доказателство удостоверение за търпимост № 50/05.09.2005 г., издадено на основание § 16 от
ПР на ЗУТ.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява най-напред, че в
документите за собственост, в емлячните регистри на Общината, в опис декларациите,
попълвани при влизане в ТКЗС, имотите попадащи в жилищен район „Изгрев" (местност
Изгрев" преди 29.02.2000 г.) са описани с много и различни имена на местностите: „Ак баш",
„Бозлук дере", „Бозлука", „Бузлука", „Бузлук дере", „Бунар дере", „Гарата", „Деве дере",
„Деве дору", „Деве чокур", „Джевиз дере", „Елама чешма", „Еламата", „Помак чешме",
„Тополовски чуки", „Ходжова чешма", „Чешма дере", „Юртлука", „Юртулука", „Ялама",
„Ялама дере", „Ялама чешма" като границите на тези местности не са еднозначно
определени на картна основа. Изводът на вещото лице е, че всички те попадат в
ж.р./местност „Изгрев", както и че идентични имоти са описвани в различни документи като
имоти, попадащи в местности с различни имена.
Вещото лице инж. С. С. е констатирало, че процесният поземлен имот с
идентификатор ************, с площ 998 кв.м. е идентичен с имота, описан в нотариален
акт № 53/21.06.1969 г. и към началото на реституцията на земеделските земи (1991 г.) е
представлявал нива. Според кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/1988 г. имотът
към периода на създаването на плана (1986-1987 г.) е бил застроен с три сгради.
Съгласно заключението, процесният имот с идентификатор ************ е
идентичен с имот пл. № 400 по плана от 1988 г. като в разписния списък към този
кадастрален план имот пл.№ 400 е записан на името на В. С. Й.. Според неодобрения
кадастрален план от 2000 г., който е кадастрална основа на т.нар. „помощен план", имот пл.
№ 400 е с площ по графични данни 994 кв.м. В разписния списък към този план имотът е
записан на името на В. С. Й., придобит чрез покупка, с вписан документ за собственост н.а.
№ 53/21.06.1969 г. При създаването на кадастралната карта през 2006 г., имот пл.№ 400
получава идентификатор ************. Според кадастралния регистър на недвижимите
имоти, към 2006 г. поземлен имот с идентификатор ************, с площ 998 кв.м. е
собственост на наследници на В. С. Й., с вписан документ за собственост н.а. №
53/21.06.1969 г. В одобрения план на новообразуваните имоти, процесният имот е със същия
идентификатор, площ, граници и конфигурация.
Разяснено е от вещото лице, че в съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ,
техническото задание, трябва да съдържа Списък на ползвателите с признато право на
придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от ПРЗ.
Вместо това по делото е представен Списък на имотите, предоставени за ползване и на
имотите не внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/. Този списък не съдържал
информация кои имоти са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР
9
на ЗСПЗЗ, което предопределяло проектиране/създаване на новообразувани имоти в терени,
които нямат нищо общо с §4 и не следвало да са част от този план. В този списък било
отразено, че имот с пл.№ 400 е придобит чрез покупка, а не е предоставен по §4.
Експертизата е проследила, че процесният поземлен имот с идентификатор
************ по кадастралната карта на гр. Хасково е бил нива, частна собственост преди
образуването на ТКЗС, както и че имотът попада в имот пл. № 1542 по плана от 1957 г.
Според помощния план, изготвен на базата на проведена анкета на наследниците на
бившите собственици, използван за основа на изработване на плана на новообразуваните
имоти, имот пл. № 400, идентичен с поземлен имот с идентификатор ************ по
КККР, е част от имот т.нар. „стара собственост" № 21-50147. Според инж. С., ПИ с
идентификатор № ************ е включен в т.нар. „Помощен план" и съответно в плана на
новообразуваните имоти, въпреки че в Община Хасково е била налична цялата информация
за това, че имотът не е предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е придобит
чрез покупка.
Изведен е извод, че въпреки че за част от местност „Изгрев" има кадастрален план от
1957 г., е била проведена анкета на собствениците или техните наследници като в протокола
от анкетата за установяване на границите на имотите, съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС, не са отразени дати.
Така, съгласно заключението, процесният имот с идентификатор ************ не е
предоставен за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не следва да е
включен в плана на новообразуваните имоти. Изяснява се от заключението, че процесният
имот обаче попада в местност „Изгрев" (ж.р. „Изгрев" след 2000 г.), територия, в която има
имоти, предоставени за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е извършено около 1997 - 1998
г.. когато са извършвани дейностите по изготвяне на плана за земеразделяне на гр. Хасково.
За териториите, в които не всички имоти са предоставени за ползване, от Община Хасково
не са предоставени на вещото лице данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и
следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е и причината, според вещото лице, в картата по чл. 18г
да е отразена цялата местност.
От заключението се установява категорично също така, че поземлен имот с
идентификатор ************ в ж.р. „Изгрев", гр. Хасково, е част от нивата от 15.4 дка,
която е била собственост на Г. и З. Я., придобита на публичен търг от 29.04.1942 г. по
изпълнително дело на данъчно управление, принадлежала преди това на П. П. П., за което е
съставен нотариален акт № 175/05.06.1942 г., след което с присъда от 14.02.1947 г. на
Хасковски областен съд имотът е конфискуван. С решение от 13.11.1957 г. ТПС комисия
заменя имот от 10 дка на Н. И. Б. в местността „Кър карач", включен в блоковете на ТКЗС,
срещу нива от 10 дка в местността „Бузлука", част от която е процесния имот, като за
замяната е съставен нотариалния акт № 17/22.11.1957 г. С нотариален акт № 74/23.12.1957 г.,
Н. И. Б. продава на Г. К. Д. част от тази нива, а с нотариален акт № 53/21.06.1969 г. Г. К. Д.,
10
продава на жалбоподателя В. С. Й. нива от един декар в местността „Бузлука".
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания,
касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Според настоящия съдебен състав жалбата е
допустима, но само във връзка с твърдените основания, касаещи невалидността на Заповед
№ ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково в оспорваната й
част. В случая не са твърди от жалбоподателя, а и не са ангажирани доказателства от негова
страна, че е я оспорил в преклузивния 14-дневен срок от обнародването й в ДВ. Съгласно
§4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на
новообразуваните имоти се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата
за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на
подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. От
представените по делото писмени доказателства се установява спазване на начина на
разгласяването на процесната заповед, следователно възраженията на жалбоподателя,
свързани с това, че не му е било съобщено за издаването на оспорвания административен акт
се явяват неоснователни. Ето защо съдът дължи произнасяне единствено по отношение на
релевираните основания, обосноваващи нищожността й.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните
имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в
съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за
ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед
изискванията на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до
фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти
с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и
за друга категория лица - тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ
за собственост. Тоест, в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1.ползватели, на
които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е
11
трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената
на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или
възстановено от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е
наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или
общинска служба по земеделие) право на собственост върху земеделска земя, попадаща в
територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се
легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от
първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които
никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост.
Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред
бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици. В случая, във втората
от описаните хипотези се намират конституираните заинтересовани страни по делото в
качеството им на наследници на Г. П. Я. и З. М. Я., на които е било възстановено от
поземлена комисия правото на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а жалбоподателят попада в третата такава като настоящ собственик
и именно този приоритет според настоящия съдебен състав е бил следван при изработване
на ПНИ, респ. при възстановяване на собствеността въз основа на него.
Тук е мястото да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за
нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания
за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая
не е налице, тъй като обжалваният административен акт е издаден от областния
управител по местонахождение на имота, т.е. от материално и териториално компетентен
орган, доколкото съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата
12
е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е
предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез
конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто
безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на
административно-производствените правила при издаване на административен акт по
начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за
нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение №
5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова
сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения
пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените по съществото
си нарушения на материалния закон при изработване на плана на новообразуваните имоти,
на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган
да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е
налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че
се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът
материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че изложените
доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на заповедта на областния
управител са основателни, подкрепени отчасти и от заключението на назначената по делото
13
СТЕ, то същите касаят законосъобразността й поради противоречие с материалноправни
разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който да изведе заключение за
нищожност на процесната заповед.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията
му за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва, че е налице спор
за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а
подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на този спор,
съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила
ПНИ.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС - 28 - 1 от
11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р.
„Изгрев", в землището на гр. Хасково, в частта й касаещи ПИ с идентификатор
************, не е нищожна, а доводите на жалбоподателя са неоснователни, поради което
направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че разноски се претендират от
заинтересованата страна В. К. Д. - М. за заплатено адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице в размер общо на 1100,00 лева, от които 1000 лева за
адвокатски хонорар и 100 лева за възнаграждение за вещо лице, съобразно представения по
делото списък на разноските и доказателства за реалното им изплащане, на основание
чл.143 ал.4 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати посочената сума.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: ************, съдебен
адрес: ************, адв. В. Д. от АК - Хасково, против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019
г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р.
„Изгрев", в землището на гр. Хасково, с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван имот с идентификатор №
************, с площ 998 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.153, жилищна територия;
77195.730.655, жилищна територия; 77195.730.151, улица; 77195.730.134, улица.
14
ОСЪЖДА В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: ************, съдебен адрес:
************, адв. В. Д. от АК - Хасково, на основание чл.143, ал.4 АПК, да заплати на В.
К. Д. - М., ЕГН **********, с адрес: ************, сумата от 1100,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
15