РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. Н.А
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110149849 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
258950/19.09.2023 г. от [************] против Л. К. Н. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 27317/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [************] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника в частта относно
обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия, както и по отношение
на главницата и обезщетението за забава за услугата дялово разпределение, на ищеца
били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 258950/19.09.2023 г. , са изложени
твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот, находящ се в [************], през исковия период е бил клиент на ТЕ по
1
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[************] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [************] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ
в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още,
че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се
намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, от които на 07.07.2023 г. била платена сумата от
731,31 лева, като останала неплатена сума в размер на 115,62 лева. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 76,73 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г., сумата от 28,28 лева, представляваща неплатена част от главница за
извършена услуга за дялово разпределение в общ размер на 56,56 лева, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.05.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 10,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г. Претендират се
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
прави възражение за погасяване по давност на вземането за услуга „дялово
разпределение“, към датата на предявяване на иска (19.05.2023 г.). Сочи се, че за
2
непогасеното по давност вземане в размер на 28,28 лева, било извършено плащане още
в хода на заповедното производство. По отношение на претенциите за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение
се поддържа становище за липса на доказателства за отправена покана за плащане,
съответно за изпадане в забава за плащане на въпросните задължения. Възразява се
срещу доказателственото искане на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, както и
относно претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради липса
на доказателства относно наличие на трудово правоотношение между дружеството и
юрисконсулта.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - [************] не изразява
становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово
разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 27317/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против настоящия ответник, с която
е разпоредено да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от сумата от 677,85
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в
[************] ведно със законната лихва, считано от 19.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 76,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., сумата от
56,56 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
19.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,61 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за възражение длъжникът – настоящ ответник е представил документ за
платена в полза на топлофикационното дружество сума в общ размер на 731,13 лева, с
която сочи, че е погасил цялата главница за топлинна енергия, 28,28 лева от главницата
за дялово разпределение и 25,00 лева държавна такса.
В предоставения на основание чл.414а, ал.3 ГПК срок, заявителят – настоящ
ищец е депозирал становище, че за процесния период са постъпили плащания от
длъжника в общ размер на 731,13 лева, които са разнесени за покриване на
задължението му спрямо признатите от него задължения. Поддържа се становище, че
са останали неплатени сумите за обезщетение за забава.
3
С оглед предходното, с определение № 27320/04.08.2023 г. съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.05.2023
г. по ч.гр.д.№ 27317/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав в частта, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 677,85 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 28,28 лева,
представляваща част от главница за дялово разпределение в общ размер на 56,56 лева,
за периода от 19.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 25,00 лева - разноски за
държавна такса. Със същото определение съдът е указал на "Топлофикация София"
ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорените от
длъжника суми по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
По делото не се спори и от приложения по делото заверен препис от нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 14, том LXIII, дело № 12141/26.05.1997 г.
безспорно се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия
период.
По делото е приложен протокол от проведено на 29.06.2002 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“
ООД.
По делото е приложен договор от 03.07.2002 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, който съдът
намира за неотносим към исковия период, поради което не го обсъжда.
По делото е приложен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, сключен за
срок от три години, считано от 01.05.2020 г.
По делото са приложени издадените през исковия период общи фактури,
изготвените от третото лице-помагач документи относно извършеното разпределение
на топлинна енергия в процесния имот за исковия отоплителен сезон, както и
приложимите Общи условия на дружеството-ищец.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
4
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото писмени доказателства /представените от третото лице-помагач документи/ се
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от ОУ от 2016 г. обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като
отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения искът за вземане за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Това е така, тъй като съгласно чл.36
от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата за
5
дялово разпределение част, от която е предмет на настоящото производство, както и че
ищцовото дружество е заплатило тази сума на третото лице-помагач за извършената
услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото
производство от ответниците.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
С оглед гореизложеното, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите
наведени от ответника възражения, в т.ч. и относно настъпила погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора направените от ищеца в хода на исковото производство
следва да останат в негова тежест.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, не е представил списък по чл.80 ГПК и по делото липсват доказателства за
реално направени такива. С оглед предходното, съдът не присъжда разноски на
ответника.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева – платена държавна
такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните в заповедното
производство е, че в хода на същато длъжникът – настоящ ответник е заплатил на
кредитора – настоящ ищец направените разноски за държавна такса, като е възразил
срещу претендираното юрисконсултско възнаграждение с доводи, че юрисконсултът
работи по трудов договор, за което получава трудово възнаграждение и по делото няма
доказателства на какво основание може да претендира друго възнаграждение освен
горепосоченото. Настоящият съд намира тези доводи за неоснователни. В случая
юрисконсултското възнаграждение се претендира от процесуалния представител, в
качеството му на пълномощник на ищеца. Правото на последния да претендира
юрисконсултско възнаграждение произтича от нормата на чл.78, ал.8 ГПК, която
предвижда, че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
6
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. За да се приложи
нормата на чл.78, ал.8 ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го
страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а
не по договор за поръчка /в този смисъл са определение № 259/25.06.2012 г. по гр.д.№
193/2012 г., II г.о. на ВКС, определение № 250/26.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 2121/2016 г., IV
г.о. на ВКС и др./.
С оглед предходното, съразмерно на признатата в хода на заповедното
производство от длъжника част от вземанията, на дружеството следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 42,97 лева.
В заповедното производство няма доказателства за сторени от длъжника
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [************], със седалище и адрес на
управление: [************] против Л. К. Н., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 76,73 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г., сумата от 28,28 лева, представляваща неплатена част от главница за
извършена услуга за дялово разпределение в общ размер на 56,56 лева, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.05.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 10,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г.
ОСЪЖДА Л. К. Н., ЕГН ********** да заплати на [************], със
седалище и адрес на управление: [************] да заплати на [************], ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК, сумата от 42,97 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д.№
27317/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [************], със
седалище и адрес на управление: [************], помагач на страната на ищеца
[************].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8