О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 4380/25.10.2019г.
№ 25.10.2019 г. град Ямбол
Ямболският районен
съд 16-ти граждански
състав
на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета
година
в закрито заседание
в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Георгиев
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 3763 по описа на ЯРС за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от З.Д.
Иванова против „АПС Бета България “ ООД, с която се претендира постановяване на
решение, с което бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищеца
не му дължи сумите, предмет на изп.дело № 310/2019 г.
по описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС, вкл. разноските по изпълнението.
В исковата
молба се твърди, че на 16.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
1598/2009 г. по описа на ЯРС срещу ищеца, с който същата била осъдена да
заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата
от 1484,28 лв. по запис на заповед от
06.10.2008 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.07.2009
г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 125,00 лв.-разноски
по делото.
Също така се твърди,че на
16.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1560/2009 г. по описа
на ЯРС срещу ищеца, с който същата била осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД сумата от 1085,79 лв. за абстрактна менителнична
сделка,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.07.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 125,00 лв.-разноски по
делото.
Въз основа на така издадените два
броя изпълнителни листи и по молба на взискателя било
образувано изп.дело № 20108050402001 по описа на ЧСИ
Станимира Николова при БОС,като същото било прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 на 06.08.2019 г. с отбелязване,че последното принудително
действие било извършено на 19.03.20111 г.
По
молба на взискателя-цесионер „АПК Бета България “ ООД
било образувано ново изп.дело № 20198780401310 по
описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС въз основа на същите изпълнителни листи .
Ищеца твърди, че последното изпълнително действие във връзка с изпълнителните
листове било извършено на 19.03.2011 г.,по по-рано образувано изп.д. № 20108050402001 по описа на ЧСИ Станимира Николова
при БОС. От този момент до сега взискателят не бил предприел никакви действия,
насочени към изпълнение, поради което и на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ищеца
счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като от
датата на извършване на последното изпълнително действие до датата на завеждане
на исковата молба, давността по чл. 116 от ЗЗД за вземането не била прекъсвана
или спирана и била изтекла. Ето защо ищцата счита, че вземанията по
изпълнителните листове са погасени по давност и предявява установителен иск по
чл. 439 от ГПК срещу цесионера.
С исковата молба ищцата е поискала да се допусне
обезпечение на предявения от нея иск, чрез налагане на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението” по изп.дело № 20198780401310
по описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС до
приключване на делото с влязло в сила съдебно решение,
т.к. на 25.09.2019 г. били изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД и до „Банка ДСК“ ЕАД за
налагане на запор по банковите му сметки.
Съдът, след като се запозна с
молбата и приложените по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.389 от ГПК, във всяко
положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да
допусне обезпечение на иска. Предпоставките за допускане на обезпечението са изложени
в чл.391 от ГПК: (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и
ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде
представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от
Закона за задълженията и договорите.
В настоящия случай предявения иск се
преценява от съда като допустим, предвид изложените в исковата молба твърдения
и представени доказателства. На следващо
място, за да допусне исканото обезпечение на иска, съдът следва да установи, че е налице обезпечителна нужда, т.е. интерес от обезпечение
от страна на ищеца. Такава
нужда е налице, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението. Доколкото по делото липсват данни, които да опровергават наличието на твърдяната от молителя обезпечителна нужда, същата следва да се предполага, а и ищецът не е длъжен винаги да я доказва. /Ж.Сталев, БГПП/.
Налице е обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка е подходяща за защита на
имуществено право, което може да
бъде накърнено от развитието на
висящо изпълнително производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 ал.4 изр.2 от ГПК, спиране
на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция. Трайната съдебна
практика приема, че логическото
и систематическо тълкуване на споменатата разпоредба обосновава извода, че това
императивно правило намира приложение във всеки случай
на обезпечение, т.е. както при
обезпечение на бъдещ иск, така
и при обезпечение на предявен иск.
Релевантната предпоставка за прилагането на чл. 390, ал.
4, изр. второ от ГПК е единствено видът на допуснатата обезпечителна мярка, а не етапът на процеса,
по време на който е допусната.
В горния
смисъл е и трайната практика на ОС – Ямбол, обективирана
в определение от 22.05.2014 г. по в.ч.гр.д. № 173 по описа за 2014г., определение от 18.11.2015 г. по възз.
ч.гр.дело №387 по описа за 2015
г., определение от 25.07.2017 по възз. ч.гр.дело
№248/2017 на ЯОС.
Предвид гореизложеното, за да се уважи искането, следва ищецът да представи
гаранция по чл. 180 от ЗЗД. Предвид цената на иска, гаранцията
следва да бъде определена с оглед
на евентуалните вреди, ако обезпечението е неоснователно (чл.391 ал.3 от ГПК),
в размер на 627,33 лв. В този смисъл е
актуалната практика на ВКС - Определение
№ 296 от 12.06.2015 г. по
ч. т. д. № 1404/2015 г., т. к., ІІ т. о. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че искането за обезпечение се явява
основателно и следва да бъде уважено, като обезпечителна заповед се издаде след
внасяне на гаранцията.
Водим от гореизложеното, ЯРС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
обезпечение на предявения от З.Д. Иванова против „АПС Бета България“ ООД, с
правно основание чл. 439 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20198780401310 по описа
на ЧСИ при ЯОС.
Определя на основание чл.
391,ал.2 от ГПК гаранция в размер на 627,33 лв., вносими
от ищеца по сметка на ЯРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед
след представяне на доказателства за внесена гаранция
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд - Ямбол , който за молителя тече от
датата на връчването, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщението
за наложената обезпечителна мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: