Решение по дело №1913/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП) и е образувано по повод жалбата на „Март медия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, представлявано от управителя М. Ж. Е., против писмо с изх. № 53-00-1343 от 03.10.2023 г., издадено от директора на Областно пътно управление- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспореното писмо, поради некомпетентност на неговия издател, алт.- за неговата незаконосъобразност, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че са изпълнени изискванията на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, поради което не са налице основания за издаване на оспорения отказ. Наред с това се сочи, че понастоящем в пътния участък е налична ограничителна система за пътища (ОСП) и ако тя не отговаря на съответните нормативи, следва да бъде възложена, проектирана и изградена от собственика на пътя или администрацията, в чието управление е същият, а не от жалбоподателя. По същество се иска отмяна на акта.

С писмен отговор на жалбата ответникът заявява становище за недопустимост на оспорването, като сочи, че оспореното писмо има единствено уведомителен характер и не съдържа елементите на индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21 от АПК, в т.ч. отказ на административния орган за преиздаване на РСПП.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалвания акт по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Счита, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, като сочи, че според Вътрешните указания за прилагане на Наредбата за специално ползване на пътищата, утвърдени от председателя на Управителния съвет на АПИ, преписката се изпраща от съответното специализирано звено към централната администрация на АПИ едва когато е комплектувана. Отбелязва, че причината за отказ да бъде издадено исканото разрешение е преодолима, поради което до заявителя е изпратено оспореното писмо, с оглед по-нататъшното обезпечаване на преписката. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, извършени от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

Н. 29.03.2023 г. жалбоподателят „Март медия“ ЕООД депозирал в Агенция „Пътна инфраструктура“ искане с вх. № 53-00-475 за преиздаване на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение № 53-00-8061 от 26.06.2013 г. със срок на валидност, изтичащ на 26.06.2023 г. Към искането същият приложил изискуемите документи, в т.ч. положително становище на проектант с пълна правоспособност по част „Конструктивна и копие от разрешението за експлоатация и съответното разрешение за изграждане на съоръжението. Във връзка с постъпилото искане била извършена проверка от служители на Областно пътно управление- Бургас, при която било установено, че PC е изградено в съответствие с условията на издаденото разрешение № 53-00-5995 от 20.05.2013 г. за специално ползване на пътищата, на място, съгласувано с протокол за предварителен оглед № 8 от 14.03.2013 г., и съобразно проект, съгласуван с писмо изх. № 53-00-2121 от 15.08.08 г. Проверяващите лица констатирали, че PC не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци, както и че на разстояние 500 м. преди и след него няма пътни възли и кръстовища. По отношение на изградената пред PC ограничителна система за пътища- вид СПО- 97 с дължина 29.20 м., обаче, счели, че не са изпълнени изискванията на БДС EN 1317 и Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по РПМ-2010 г., както и изискванията на чл. 73 и чл. 74 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища втори клас и чл. 15, ал. 1, т. 1 от НСПП, поради което не може да продължи експлоатацията на РС и няма основание за преиздаване на разрешението за неговата експлоатация по реда на чл. 17б от НСПП. Направените в хода на проверката констатации били отразени в констативен протокол № 11/05.05.2023 г., одобрен от директора на ОПУ- Бургас. С писмо изх. № 53-00-834 от 08.06.2023 г. протоколът бил изпратен на жалбоподателя (известие за доставяне на л. 35 от делото). Във връзка със съдържащите се в него констатации последният депозирал в ОПУ- Бургас искане с вх. № 53-00-870 от 16.06.2023 г., с което заявил, че има инвестиционно намерение да проектира и изгради ограничителна система за пътища (ОСП) за своя сметка, с оглед изпълнение на изискванията по чл. 15, ал. 1, т. 1 от НСПП. Заявил, че е поръчал изготвянето на проект за ограничителна система за пътища и ще представи такъв за съгласуване, но системата може да бъде изградена едва след приключване на настъпилия вече летен сезон, предвид интензивността на движението по пътя Бургас-Созопол-Царево.

При тези данни е издадено оспореното писмо с изх. № 53-00-1343 от 03.10.2023 г., с което е прието, че няма основание за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 176 от НСПП, тъй като не са изпълнени изискванията на ЗП и чл. 15, ал.1. т. 1 от НСПП, и с оглед на това „PC не може да продължи експлоатацията си“. В мотивите на писмото е посочено, че към момента на издаването му не е монтирана ОСП пред PC на км 25+290 дясно и съоръжението се експлоатира без разрешение, в нарушение на чл. 26. ал. 2, т. 1, б. „в” от Закона за пътищата. Разпоредено е преустановяване експлоатацията на PC демонтиране на същото в 14 дневен срок от получаване на писмото и е предупреден жалбоподателят, че при неизпълнение ще бъдат взети съответните мерки, предвидени в Глава осма на Закона за пътищата.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното рекламно съоръжение попада в зоната на действие на съществуващата ограничителна система на пътя с обща дължина 29.50 метра, тип „метална непрекъсната предпазна ограда“, монтирана от Областно пътно управление- Бургас поради намиращия се в близост водосток. Вещото лице сочи, че според норматива БДС EN 1317 зоната за безопасност следва да е 8.00 метра, при налични 5.60 метра от ръба на настилката до носещия стълб на съоръжението, и с оглед на това ограничителната система не удовлетворява изискванията и не обезопасява ефективно стълба на процесното рекламно съоръжение. Наред с това сочи, че дължината на предпазната ограда следва да бъде 140 метра- по 70 метра от двете страни на стълба на съоръжението по протежението на пътя.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, доколкото съдържа властническо волеизявление, засягащо пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като собственик на рекламното съоръжение. С него по същество е отказано издаване на разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП) чрез експлоатация на РС, поради отсъствие на изискуемите предпоставки. Предвид съдържащото се в писмото разпореждане за преустановяване експлоатацията на РС и неговото демонтиране, не могат да бъдат споделени доводите, развити от пълномощника на ответника в с.з., че то представлява само уведомление до жалбоподателя, целящо „по-нататъшно обезпечаване на преписката“. Не би могло да се приеме също, че писмото е издадено в изпълнение на Вътрешните указания по прилагане на Наредбата за специално ползване на пътищата, в какъвто смисъл са твърденията на страната. Според правилото на т. V.6.3 от Раздел ІІ от Вътрешните указания при неизпълнение на някое от условията за преиздаване на разрешение за специално ползване чрез експлоатация на PC, директорът на ОПУ изпраща доклад в АПИ, придружен с проекти на писма с отказ за издаване на РСПП до заинтересованите лица. В случая доказателства за изпълнение на тази процедура не са представени, въпреки изричните указания, дадени на ответната страна с Определение № 2863/09.04.2024 г.

Експлоатацията на рекламно съоръжение, изградено в обхвата на пътя, представлява специално ползване на пътя и съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 5 от ЗП се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Н. основание чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията- за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини- за общинските пътища. Според нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от приетата въз основа на законовата делегация Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП), разрешенията за републиканските пътища II клас се издават от директора на съответното областно пътно управление, след упълномощаване от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на решение на управителния съвет. Н. основание чл. 6, ал. 2 от същата наредба отказите за издаване на разрешение за специално ползване на пътя се правят от органа, компетентен да издаде разрешението. С цитираните норми е определен органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, който разполага и с възможността да делегира тази своя компетентност на длъжностно лице от агенцията. В разглеждания случай изрично волеизявление на У. не е налице и следователно директорът на ОПУ- Бургас не е оправомощен да отказва издаването на РСПП чрез експлоатация на РС. Поради това съдът приема, че е налице порок, обуславящ нищожност на оспорения акт. Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се обяви за нищожен оспореният отказ.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 1350 лева, от които 50 лева- заплатена държавна такса, 1000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева- заплатено възнаграждение на вещо лице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая договореното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден с нормата на чл. 8, ал. 3 от посочената наредба, и е съобразен с фактическата и правната сложност на делото. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

О. Н. на отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение на път ІІ-99 при км. 25+290, обективиран в писмо с изх. № 53-00-1343 от 03.10.2023 г. от директора на Областно пътно управление- Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплати на „Март медия“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1350 (хиляда триста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.