Определение по дело №1362/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                O  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

 

            Днес 04.12.2018г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1362/2018г. на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба,  документите към нея на А.Д.Г. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:*** Oбщ.Г.Оряховица(чрез адв.Д. Г.Д. от ВТАК – съдебен адрес:***) против К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.Страхилово ул.“Тридесет и втора“№19  Общ.П.Тръмбеш, по предявени обективно съединени искове с правно основание: чл.127 ал.2 от СК,  чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД,  констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответната страна(чрез назначения особен представител) депозира отговор на исковата молба.

            Следва да бъдат допуснати  по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане)  от страна на ищцата.

Предвид изложеното, делото следва да се внесе в открито заседание.

Съдът,  на основание чл.140 ал.3 от ГПК, чл.146 от ГПК, чл.274 ал.1 от ГПК,

                                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

            ВНАСЯ  гр.дело№1362/2018г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2018г. 11h00min., за която дата и час да се призоват страните: А.Д.Г. с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:*** Oбщ.Г.Оряховица(чрез адв.Д. Г.Д. от ВТАК – съдебен адрес:***);  К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.Страхилово ул.“Тридесет и втора“№19  Общ.П.Тръмбеш(чрез  адв.Н. Кр.М. от ВТАК - адрес: *** – GSM:0878664504); детето Димитър Красимиров Й. с ЕГН**********(чрез неговата майка и законна представителка А.Д.Г.) на адрес: *** Oбщ.Г.Оряховица.

УКАЗВА  на Д”СП” гр.Г.Оряховица, че следва да изпрати в съдебно заседание социален работник/педагог с оглед изслушване на дете, съгласно чл.15 ал.1 от ЗЗДетето.

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: А.Д.Г. и К.Й.С. заживяват на семейни начала от 2005г. През време на съжителството се ражда Димитър Красимиров Й. с ЕГН**********. Родителите и детето живели в гр.Лясковец при родителите на А. и съвместно са решавали въпросите свързани със семейството и детето. През 2009г.  отношенията между родителите се влошават  и те се разделят. Майката и детето остават да живеят в гр.Лясковец при родителите на майката, а бащата заминава в чужбина. По иск по реда на чл.143 ввр. чл.142 от СК е било образувано гр.дело№1428/2011г по описа на ВТРС, като К.Й.С. е осъден да заплаща на А.Д.Г. в качеството и на майка и законен представител на Димитър Красимиров Й. с ЕГН********** ежемесечна издръжка в размер на 90.00лв., считано от 12.04.2011г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното .изплащане на вземането, както и  сумата 840.00лв. - издръжка за минало време за периода: 11.04.2010г.-11.04.2011г. Твърди се, че до м.април.2014г. бащата изпращал пари на майката, като впоследствие контактите между родителите били преустановени. Към момента нямало данни и информация къде се намира К.Й.С.,  в т.ч. нямало информация и контакти с негови роднини. Твърди се, че от 2014г. А.Д.Г. и детето Димитър заживяват  съвместно с Георги Й. *** Oбщ.Г.Оряховица.  Твърди се също, че детето се чувства много добре -  расте в семейна среда, за него полагат грижи майка му и Георги Й. Георгиев. Детето е ученик в СУ„Георги Измирлиев“ гр.Г.Оряховица и тренира плуване. Липсата на контакт с бащата(след 2014г.) и невъзможността майката да получи съгласие да снабди детето с паспорт и съгласие да напуска пределите на Р.България,  предопределял интересът на майката да бъдат уредени отношенията по повод родителските права, отглеждането на детето, за което е заведен и настоящият иск, в допълнение към предявената молба по реда на чл.127а от СК. Моли съда постанови решение, с което: -да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Димитър Красимиров Й. с ЕГН********** - на майката А.Д.Г.; -да се определи местоживеенето на детето Димитър Красимиров Й. с ЕГН ********** да бъде по адреса на майката А.Д.Г. ***; -да се oпредели режим на лични отношения между бащата и детето: една седмица през лятото(месец юли), когато майката не е в платен годишен отпуск, да го взема при себе си от 9 часа на адреса в с.Страхилово и го връща при майката в 18часа(без преспиване),  като на рождения ден на детето(21 ноември) бащата да присъства на тържеството на детето; -издръжката за детето, заплащана от бащата  К.Й.С.  -  да бъде определена към минимално регламентирания размер; -да бъде разрешено на майката и законен представител А.Д.Г. да снабди детето си Димитър Красимиров Й. с ЕГН**********, с документ за самоличност - паспорт по реда на Закона за българските лични документи, без съгласието на бащата К.Й.С.; -да бъде заместено липсващото съгласие на бащата К.Й.С. детето Димитър Красимиров Й. с ЕГН********** да напуска пределите на Р.България, придружено от майката А.Д.Г. до страни членки на Европейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия, с цел почивки и екскурзии до навършване на пълнолетие за следните периоди: през зимна, пролетна и лятна ученически ваканции, както и за официалните празници през месец май общо три пъти в годината; -да бъде заместено липсващото съгласие на бащата К.Й.С., детето Димитър Красимиров Й. с ЕГН********** да напуска пределите на Р.България, придружено от лица от педагогическия персонал на училището упълномощени от майката А.Д.Г. при организирани от учебното заведение екскурзии/фестивали/спортни състезания до страни членки на Европейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия за следните периоди: през учебно време и през училищните ваканции един път през учебната година; -да бъде разрешено на майката и законен представител А.Д.Г. да снабди детето си Димитър Красимиров Й. с ЕГН********** при навършване на 14-годишна възраст с лична карта по реда на ЗБЛД, без съгласието на бащата К.Й.С.. Особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими. Оспорва претенциите на ищцата за предоставяне родителските права по отношение на детето. Моли алтернативно и в случай, че  бъдат предоставени родителските права по отношение на детето, то при определяне на режима на лични отношения на детето с от­ветника, то същият да бъде по начин способстващ изграждане на връзката баща-дете, включително и с оглед възрастта на детето(два уикенда месечно от 09h в събота до 17h в неделя, с приспиване при бащата; 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск – с приспиване при бащата, както и на коледните или нового­дишните празници). Oпределената месечна изд­ръжка следвало да бъде в размер на минималната по закон - 127.50лв., счита­но от постановяване на съдебното решение и до настъпване на обстоятелства, които налагащи нейното изменение или прекратяването, с падеж до края на съответния месец.  Счита, че не е в състояние да заеме становище относно посочените твърдения, а именно че ответникът се е дезинтересирал от детето си от четири години и че между родителите не можело да се постигне съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, както и във връзка с въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето/децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак  и са разделени.

            При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на децата, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. При преценка на кой родител да се предостави упражняването на родителски права и къде да живеят децата, следва да се изхожда от принципа родителят да полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи трябва да бъдат ежедневни съответния родител да може да отговори на тази необходимост. За това определяне  са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.  На първо място – това са   родителските качества, имащи най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата. От значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. На второ място това са  грижите и отношението на родителите към децата - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието  им.  Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето. След определяне кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права, следва да се определи и съответния режим на лични контакти и отношения  на другия родител с децата, което произтича, както от  задължителния характер на разпоредбата на Закона, така и за да не се отчуждят децата от рождения си родител. Задължителния характер на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК повелява да се определи и съответния размер месечна издръжка, която ще се плаща от другия родител. Според чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). Всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК: ищцовата страна – факти и обстоятелства, налагащи претендирания размер на издръжката и възможностите на лицето, което я дължи; ответната страна - обстоятелството, че родителят, упражняващ родителските  права има значителни доходи и финансови възможности. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г.  размерът на минималната работна заплата  е 510.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.07лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица  за пълен работен месец.

            Според чл.127а от ГПК въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като при липса на съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на единия родител. В СК не съществува изискването родителските права да се упражняват единствено и само на територията на Р.България, нито има забрана родителя, на когото тези права са предоставени да живее и работи в друга държава. Ищецът в исковата си молба е отправил  искане във връзка с изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта от нотариално заверено писмено съгласие от двамата родители за пътуване в чужбина на децата и обективната невъзможност да бъде дадено такова от ответника, съдът да даде разрешение издаването на паспорт за задгранично пътуване на  децата, без да е без да е необходимо за целта съгласието на  бащата. В случая с чл.127а ал.2 от ГПК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на детето в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД  и чл.76 т.9 от ЗБЛД.  Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, които  изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост децата да пътуват в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България.

            Предвид изложеното, съдът счита, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. Страната, която твърди даден факт и черпи изгодни за себе си правни последици от него следва да го докаже. Щом не стори това, то фактът се счита, че не е доказан. Така исканията/респ. възраженията/ си страната трябва да установи не със свои обяснения или писмени  без доказателствена сила, а с други допустими и събрани по законен ред доказателства.

            ДОПУСКА  като  доказателства по делото: удостоверение за раждане на Димитър Красимиров Й.; Решение по гр.дело№1428/2011г. на ВТРС; Решение по в.гр.дело№1393/2011г. на ВТОС; служебна бележка от 15.06.2018г. на  СУ“Г.Измирлиев“ гр.Г.Оряховица; удостоверение с изх.№7/17.06.2018г от ЕТ“Георги Георгиев Глория“; удостоверение с изх.№5645/15.06.2018 по изп.дело№46/2012г. по описа на ДСИ при ГОРС; социален доклад; справка НБД”Население”.

           ДОПУСКА свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане) и от страна на ищцата.

           Препис от отговора на ответната страна да се изпрати на ищцата, която може да вземе становище в първото по делото съдебно заседание.

            Препис от определението  да се връчи на страните.

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                            Районен съдия: