Решение по дело №1181/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ 1827

гр. Пловдив, 20.10. 2020 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 

          при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. дело № 1181/ 2020 г.  по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:             

Производство по чл.203  и сл.  от АПК във вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Т.К.Ф., ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. Х.Д. против ОД на МВР – Стара Загора. Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на електронен фиш /ЕФ/ К № 2489692, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд - Чирпан) разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., ведно със законната лихва върху сочената сума, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира направените по настоящото дело разноски в размер на 310 лв.

Ответникът – ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от същия с което оспорва жалбата.

Контролиращата страна чрез участвалият в производството прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск, поради което предлага да бъде уважен.

Съдът, като изслуша становището на страните и съобразно събраните в хода на производството доказателства, прие следното от фактическа страна:

С ЕФ серия К № 2489692 на ОД на МВР – Стара Загора, на ищеца в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв. за нарушения по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП. Така връченият му административен акт е обжалван по съдебен ред, за което е образувано АНД № 168/2019 г по опис на Районен съд - Чирпан. С Решение № 63 от 28.11.2020г. атакуваният ЕФ е отменен. След обжалване пред Административен съд – Стара Загора е образувано КАНД № 66/2020г.. С Решени №90/09.04.2020г., в сила от същата дата, касационната инстанция е оставила в сила решението на РС – Чирпан и е присъдила разноски за касационното съдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: материалите по АНД  № 168/2019 г. по описа на РС – Чирпан и адм. д. № 66/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, от които се установява, наличие на договор за правна защита и съдействие по касационно обжалване на решението на РС – Чирпан относно ЕФ серия К № 2489692, сключен между ищеца и адв. Д., на който е възложена да защитата, като в договора уговореното възнаграждение е в размер на 400.00 лева и е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло и в брой при сключването на договора, като същият служи и като разписка.

При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност съдът намира за установено следното от правна страна:

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран, на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОД на МВР – Стара Загора, което е юридическото лице,  издало отменения електронен фиш. По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случая тези предпоставки са налице.

На първо място, следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, според което дейността по административно наказване по своето естество е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Електронният фиш, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления и електронни фишове, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска, като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, определяща е, не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че ЕФ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и, въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят, в чл.63 ал.3 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е предвидил, че в това производство  страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни актове, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл.204 ал.1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). Следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издадения незаконосъобразно ЕФ, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Няма съмнение, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния ЕФ. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и, респективно, това не би представлявало вреда, ако, при осъществяване на своята административнонаказваща дейност, длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаден ЕФ. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от писмен договор. В конкретният случай е представен по делото индивидуален договор за правна защита и съдействие, по силата на който адв. Д. е представлявал ищеца пред две инстанции, като е участвал в съдебните заседания. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай е налице именно втората хипотеза, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника, изразено в представеното по делото становище за липсата на представен договор за правна защита и съдействие, както и за липсата на документ за плащане.

Предвид изложеното, след като електронният фиш, от който са претърпени вредите, е отменен с влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените предпоставки. В хода на съдебното обжалване на посочения ЕФ наказателно постановление са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 400.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Деризов за изготвяне на жалба против ЕФ и за процесуално представителство пред Районен съд – Чирпан и Административен съд – Стара Загора, съгласно договор за правна защита и съдействие, като същевременно процесуалното представителство на лицето и осъществено, съобразно сключения договор, като се е явил при разглеждане на делото в открито съдебно заседание. В случаят е налице и третата предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издадения електронен фиш и направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на ЕФ пред съда са направени във връзка с извършения съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си на адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразно ЕФ, тъй като, ако той не беше издаден, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице, не само, когато деянието причинява непосредствено вредата, а и, когато създава условията за реална възможност от увреждане и, когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ВАС. С оглед на изложеното, предявеният иск за причинените имуществени вреди в размер на 300.00 лв., се явява основателен, което налага уважаването му.

При този изход на спора и предвид претенциите на ищеца за присъждане на разноски и в настоящото съдебно производство, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 300.00 лв., съобразно разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин се приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. В конкретният случай се касае за производство за отмяна на електронен фиш, по който е наложена глоба в размер от 400.00 лв. Уговореното адвокатско възнаграждение е било в размер от 400.00 лв., а в настоящото съдебно производство претенцията е в размер на 300.00 лв., т. е. в минимален размер. В минимален размер е и претенцията за разноски по делото в настоящото производство. Предвид изложеното и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът на наложената глоба, броят на проведените съдебни заседания, в които пълномощникът е участвал, обемът на изследваните доказателства, справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е в размер на 300.00 лева - минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На следващо място, поради доказаност на основната претенция, доказана се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва. Ищецът прави искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. до нейното окончателно изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР по ТД №3/2004 г. на ОСГК на ВКС се дължи от датата на подаване на исковата молба. В случаят лихва се дължи от 02.06.2020 г., в който смисъл е и постоянната съдебна практика- Решение № 104 от 04.01.2018 г. по адм. д. № 346/2016 на Върховния административен съд.

Съобразно изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 300.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020 г., направени от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева и 10.00 лв. за внесена ДТ.

Поради изложеното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на Т.К.Ф., ЕГН **********,***, сумата от 300.00 /триста/ лева., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен незаконосъобразен ЕФ серия К № 2489692, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020 г.  

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на Т.К.Ф., ЕГН **********,***, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 310.00 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на Глава ХII АПК.

СЪДИЯ: