Присъда по дело №107/2023 на Районен съд - Велинград

Мотиви към Присъда № 14 от 03.08.2023 година по н.о.х.дело № 107
по описа за 2023 година на Районен съд Велинград.
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, с който на Н.З.Г., ЕГН:
**********, роден в гр. Велинград, живущ в гр. Ракитово, ул. *********** №
23, български гражданин, с основно образование, неженен, работи в сферата
на дърводобива, осъждан и на Д.Р.Б., ЕГН: **********, родена в гр.
Кюстендил, живуща в гр. Кюстендил, живуща в гр. Ракитово, ул.
*********** № 23, българска гражданка, с основно образование, безработна,
неомъжена, неосъждана, е повдигнато обвинение, за това че от месец януари
2021 г. до месец март 2021 г., включително в гр. Велинград, в съучастие, като
извършители, като пълнолетни, са улеснили /чрез предоставяне част от
жилище в гр. Велинград на ул. ******** № 10“/ непълнолетно лице от мъжки
пол-Х.Н.Г., роден на 26.06.2004 г., да заживее с лице от женски пол, което не
е навършило 16-годишна възраст-М.А.К., родена на 15.03.2006 г. съпружески,
без да са сключили брак-престъпление по чл. 191, ал. 2 НК, във вр. чл. 20, ал.
2 НК.
В хода на делото представителят на Районна прокуратура поддържа
внесеното обвинение единствено по отношение на подсъдимата Д.Б.. Счита,
че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението и
доказателства за участие на подсъдимата в неговото осъществяване. Намира,
че са налице предпоставките на чл. 78А НК и пледира да бъде призната за
виновна и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи
административно наказание глоба в минимален размер.
Не поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Н.З.Г., за
когото намира, че не е осъществил изпълнителното деяние на престъпление
по чл. 191, ал. 2 НК улесняване на съпружеско съжителство на непълнолетно
лице от мъжки пол и на лице от женски пол, което не е навършило
шестнадесетгодишна възраст нито от обективна, нито от субективна страна.
Намира, че не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Пледира
подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение.
Защитникът на подсъдимите Н.Г. и Д.Б.-адв. Д.Т. АК Пазарджик, счита
че извършеното от подзащитната й Д.Б. деяние, осъществява от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК, както и че са
налице предпоставките на чл. 78А НК за освобождаването й от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание глоба в минималния,
предвиден от закона, размер. По отношение на подзащитния й Н.Г. поддържа
становището на прокурора, че не са налице предпоставките за ангажиране на
наказателната му отговорност за извършване на престъплението, в което е
обвинен.
Подсъдимата Д.Р.Б. не оспорва изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти. Не отрича, че през месец януари 2021г. е
1

предоставила част от жилището си в гр. Велинград на ул. ******** № 10 на
непълнолетния си тогава син Х.Н.Г. и приятелката му М.А.К., ненавършила
16-годишна възраст, където да заживеят на съпружески начала и че
съжителството им в дома й е продължило два месеца. Заявява, че е взела
самостоятелно това решение, без знанието и съгласието на бащата на Х.-
подсъдимият Н.Г., който по това време е бил извън Велинград. Когато му го
съобщила, той се противопоставил и се скарали. Въпреки несъгласието му Б.
прибрала децата в дома им.
Подсъдимият Н.З.Г. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. В обясненията си пред съда заяви, че съжителката му подсъдимата
Б. самостоятелно и без да го попита е взела решение да предостави стая в
жилището им на сина им Х. и приятелката му М., за което той не бил
уведомен. Въпреки че се противопоставил и дори с Б. се скарали затова, тя
реализирала намеренията си и приела двамата младежи в дома им. По това
време той не бил във Велинград, тъй като работел като дървосекач в с. Бяла
Черква, пловдивско. Когато се прибрал двамата Х. и М. вече живеели в дома
му, с което той се примирил.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено следното:
Подсъдимият Н.З.Г. е роден на 12.04.1980 г. в гр. Велинград, живее в гр.
Ракитово, ул. *********** № 23, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи като дървосекач в „Братя Коцеви“ ООД, осъждан.
Подсъдимата Д.Р.Б. е родена на 22.06.1984 г. в гр. Кюстендил, живее в
гр. гр. Ракитово, ул. *********** № 23, българска гражданка, неомъжена, с
основно образование, безработна, неосъждана. Спрямо нея не е прилаган чл.
78А НК.
Подсъдимите Н.Г. и Д.Б. са родители на Х.Н.Г..
Свидетелите А.К. и Л.К. са родители на М.А.К..
Свидетелите М.А.К. и Х.Н.Г. започнали да се срещат през месец
октомври 2020 г. Харесали се и се и се влюбили един в друг. Родителите и на
двамата знаели за връзката им и я одобрявали. През месец януари 2021 г.
младежите решили да се съберат и да заживеят заедно като семейство. Тогава
Х. Г. бил на 16 години, а М. К. на 14 години. Съобщили решението на майките
си, които се съгласили с него, тъй като според традициите в общността, към
която принадлежат, това се приемало за нормално.
Майките на Х. и М.-подсъдимата Д.Р.Б. и свидетелката Л.А.К.
организирали празненство с близки и роднини, с което да официализират
връзката на децата си. Подсъдимата Б. се обадила по телефона на бащата на
Х.-подсъдимият Н.З.Г., който по това време работел като дървосекач към
Валкин Лес ЕООД, ЕИК: ********* в с. Бяла Черква, пловдивско, за да му
съобщи за решението на децата. Казала му, че с родителите на М. подготвят
празненство и че ще приеме младежите в дома си. Подсъдимият се
противопоставил на това решение, защото Х. и М. били още деца и че имал
2

намерение да взема Х. със себе си на работа в сферата на дърводобива.
Двамата с Б. се скарали по телефона. Когато Н.Г. се прибрал в дома си в края
на месец януари 2021 г., с Б. отново се скарали по този повод. За скандала
помежду им бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112, на който се отзовали
служители на РУ Велинград и Г. бил задържан на срок от 24 часа по реда на
чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР със Заповед за задържане № 367зз-15/22.01.2021 г.
След освобождаването му се върнал в с. Бяла Черква, където работел.
Въпреки несъгласието на подсъдимия Н.Г. синът му Х. да заживее с
приятелката си М. К. на съпружески начала, организираното празненство от
подсъдимата Б. и свидетелката К., с което отпразнували годежа на децата се
състояло. След тържеството подсъдимата Д.Б. приела в дома си в гр.
Велинград, на ул. ******** № 10 Х. Г. и М. К., които заживели там на
съпружески начала. М. К. преустановила обучението се в ПГИТ „Алеко
Константинов“ гр. Велинград. Съжителството им в дома на подсъдимата
продължило до края на месец март 2021г. Поради неразбирателство между
подсъдимата и пострадалите, след края на м. март 2021г. младежите се
преместили в дома на свидетелите Л.К. и А.К. в гр. Велинград на ул. „Бивак“
№ 2.
От съжителството на М. К. и Х. Г. през септември 2022 г. им се родил
син. След раждането на детето М. се разболяла и с Х. се разделили.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и на съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства: докладна записка с рег. № 367р-22728 от
16.11.2022 г.;сигнал с рег. № СЛ/Д-РА-ВГ/738-034 от 27.10.2022 г. от ДСП
Велинград; справка за съдимост с рег. № 221115005000082454/15.11.2022 г.
на Х.Н.Г.; полицейска справка на Х.Н.Г.; справка за съдимост с рег. №
230203005000058546/03.02.2023 г. на Д.Р.Б.; характеристична справка на
Д.Р.Б.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на лицето Д.Р.Б.; справка за съдимост с рег. № 230203005000058536/
03.02.2023 г. на Н.З. Г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на лицето Н.З. Г.; характеристична справка на Н.З. Г.;
Заповед за задържане с рег. № 367зз-15/22.01.2021 г. за лицето Н.З.Г.
заверено копие; справка от А.К. относно задържане по ЗМВР на Н. Г. от
06.03.2023 г., справка от 17.07.2023 г. за трудови договори на Н.З.Г.,
уведомление с вх. № 3823/24.07.2023 г. от „Валкин лес“ ЕООД, справка за
съдимост рег. № 230731005000342201 от 31.07.2023 г. на Н.З.Г. и справка за
съдимост рег. № 230731005000342213 от 31.07.2023 г. на Д.Р.Б., от
показанията на свидетелите М.А.К., Х.Н.Г., Л.А.К., А.В.К., Д.Ц.А. и Н. Р.Б.,
последните от които надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр.
чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК и от обясненията на подсъдимите Д.Б. и Н.Г.
Установи от показанията на свидетелите и от приложения по делото
Сигнал от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“
до Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград от дата 27.10.2022 г., че
3

М. К. е престанала да се включва в он лайн обучението, поради което на
09.02.2021 г. е започнало социално проучване във връзка с констатиран риск
от ранното й отпадане от обучителния процес. В хода на социалното
проучване е установено, че пострадалите М. К. и Х. Г. са съжителствали на
съпружески начала в дома на родителите на Х. Г. подсъдимите Д.Р.Б. и Н.З.Г.
в гр. Велинград на ул. ******** № 10 от края на месец януари 2021 г. до края
на месец март 2021 г., включително. Съжителството е установено, след като
подсъдимата Б. ги е приела в дома си и им е предоставила част от жилището
за този период. Когато двамата установили съжителството си М. К. била на 14
години, а Х. Г. на 16 години. От съжителството им през месец септември 2022
г. К. е родила дете.
С показанията си свидетелите М. К., Х. Г., Л.К. и А.К. установиха, че Х.
и М. са се събрали да живеят като семейство в края на месец януари през
2021, когато и двамата са били непълнолетни, а М. К. не е имала шестнадесет
години. Съжителството било установено със знанието и съгласието на
майките на двамата младежи, които организирали празненство по този повод.
На това решение се противопоставил бащата на Х.-подсъдимият Н.Г..
Въпреки несъгласието му обаче тържеството се провело, а след него
подсъдимата Д.Б. ги приела да живеят в дома им и им предоставила част от
жилището си в гр. Велинград на ул. ******** № 10, където младежите
останали да живеят до м. март 2021 г., включително. На организираното
тържество не присъствал подсъдимият Н.Г..
В тази насока са и показанията на свидетеля Н. Р.Б., надлежно
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК чрез
прочитането им и обясненията на подсъдимите Г. и Б..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
помежду си, логични и взаимно допълващи се.
В подкрепа на гласните доказателства са и приложените писмени
такива.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен
материал по делото по реда на чл.107, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н.З.Г.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
От събраните по делото доказателства не се установи, че Н.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъпление по
чл. 191, ал. 2 НК улесняване на непълнолетно лице от мъжки пол и лице от
женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак. Установи се, че жилището, в което
непълнолетният Х. Г. и ненавършилата шестнадесетгодишна възраст М. К. са
заживели на съпружески начала през месец януари 2021 г. в гр. Велинград на
ул. ******** № 10 и където са живели до края на месец март 2021 г. им е
предоставено от подсъдимата Д.Б., която ги е приела в общия им дом с
подсъдимия Г.. Установи се, че подсъдимият Г. не е знаел за намеренията на
майката на сина си да настани двамата младежи в дома им, която е взела това
4

решението без да се допита предварително до него. Установи се, че по това
време подсъдимият не е бил в гр. Велинград, а е работил като дървосекач в с.
Бяла Черква, пловдивско. Установи се, че след като е узнал се е
противопоставил на това решение и двамата са се скарали. Установи се също,
че Н. Г. не е присъствал на организираното от майките на двамата пострадали
тържество по повод годежа им, след което двамата са заживели заедно. В тази
насока показанията на свидетелите са непротиворечиви и се подкрепят от
представените по делото справка за трудови договори на подсъдимия Н.Г. и
от писменото уведомление от „Валкин Лес“ ЕООД, ЕИК: *********.
Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля А.В.К., нито
от показанията на свидетелката Д.А.. В показанията си на 14.07.2023 г.
свидетелят К. заяви, че двамата с подсъдимият Г. са обсъждали взетото
решение децата им да заживеят на съпружески начала, с което се съгласили.
Доколкото обаче, както сам твърди свидетелят, разговорът между двамата е
воден след съвместното заживяване на пострадалите, не се доказва нито
пряко, нито косвено, че Н.Г. е участвал по какъвто и да е начин в
предоставяне на жилище на двамата, улеснявайки ги по този начин да
заживеят съпружески.
От показанията на свидетелката А. също не се установи, че Г. е
осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Според
свидетелката А. М., Х. и родителите им не са споделяли в хода на
извършваното социално проучване с чие съдействие двамата непълнолетни са
установили съпружеско съжителство.
По тези съображения съдът намери, че подсъдимият Н.Г. не е
осъществил съставът на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК, във вр. чл. 20, ал. 2
НК, поради което го призна за невиновен го оправда по повдигнатото
обвинение.
По отношение на подсъдимата Д.Р.Б. съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен начин участието й в
изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна-авторството на
деянието и виновното поведение, както и обстоятелствата, при които то е
било осъществено. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
досежно главния факт от предмета на доказването за съставомерността на
деянието-че подсъдимата е улеснила съпружеското съжителство без
сключване на брак на непълнолетния Х.Н.Г. и ненавършилата 16-годишна
възраст М.А.К..
За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната
съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с
тяхната убедителност, която е последица от последователността и
обективността на тези доказателства. Показанията на свидетелите не се
опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото
досежно обстоятелството, че подсъдимата Д.Б. е предоставила част от
жилището си в гр. Велинград на ул. ******** № 10, където Х. и М. са
5

заживели на съпружески начала. Показанията на свидетели са
непротиворечиви, в частта относно обективната страна на престъплението.
Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно от обективна страна и
доказателствата в тази насока са категорични и последователни.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят
към единственият възможен извод, че подсъдимата е извършила деянието, за
което е предадена на съд.
По така описания начин с деянието си подсъдимата Д.Р.Б. е
осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление по
чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като от месец януари година 2021 г. до месец март
2021 г включително, в гр. Велинград, като пълнолетно лице е улеснила /чрез
предоставяне част от жилище в гр. Велинград на ул. ******** № 10“/
непълнолетно лице от мъжки пол-Х.Н.Г., роден на 26.06.2004 г. да заживее на
съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст-М.А.К., родена на 15.03.2006 г. от гр. Велинград, без да са сключили
брак-престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.
Престъплението е насочено срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си
подсъдимата е осъществила една от формите на изпълнителното деяние, а
именно улесняване. Като титуляр на родителските права и лице,
упражняващо родителски контрол и надзор над непълнолетния си син Х. Г.,
се е съгласила с вече взетото решение от пострадалите да заживеят като
семейство и ги е приела в дома си, като им е предоставила част от жилището
си, където да създадат домакинство и да заживеят след това. Фактическите
взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи
мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните
норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения –
съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите
обективни признаци.
Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен
начин. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала те да настъпят. Д.Б. е знаела
възрастта на М. К. и Х. Г., разбирала е, че с осигуряването на условия за
живот, улеснява двамата да заживеят на съпружески начала, като установят
фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при
сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да е
била наясно с произтичащите от това общественоопасни последици и рискове
за физическото и психическото развитие на непълнолетните, е извършила
инкриминираните действия. Този извод следва от цялото волево поведение
6

предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Б. е съзнавала всичките
признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на
деянието се е стремяла към настъпването на обществено опасните последици,
т. е., в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
По тези съображения съдът призна подсъдимата Д.Р.Б. за виновна в
извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК, като я оправда по
първоначално повдигнатото обвинение, че престъплението е извършено в
съучастие, като съизвършител с подсъдимият Н.З.Г., доколкото не се събраха
доказателства, че подсъдимият Г. е участвал в извършване на престъплението,
което е обвинен и следователно Б. не може да е съизвършител с него.
Съдът счете, че в случая обвиняемата Д.Р.Б. следва да бъде освободена
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от
НК и да й се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК.
Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които
съдът е длъжен приложи института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация. Подсъдимата е с чисто съдебно минало
и добри характеристични данни. Спрямо нея не е прилаган института на
чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва
да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на
досъдебното производство. Съдът счете, че наказанието следва да се наложи
в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на подсъдимата и на останалите
членове на обществото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
Да се изпрати препис от мотивите на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
7

Номер на акта:	14
Дата:	3 август 2023 г. (в сила от 19 август 2023 г.)
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20235210200107
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2023 г.

Присъда по дело №107/2023 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите