№ 317
гр. Варна, 05.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000226 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „ЕР БИЛД-
ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №533/27.12.2024г.
по електронно дело 20243100900349 (ТД349/2025г) по описа на ОС-Варна,
с което са били отхвърлени предявени искове изпълнител на строителни
ремонтни работи за присъждане на остатъчно сборно изискуемо вземане от 26
996.69 лв. формирано от уговорени неустойки за забавени плащания, дължими
от възложителя по договора, след частично уреждане на спора чрез признато в
спогодба прихващане на насрещни вземания.
По предварителните въпроси: Жалбата на въззивникът, отговаря на
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като
насрещната страна е упражнила своевременно право на отговор.
По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на сборно произнасяне, подлежащо на обжалване като
съдебен акт по същество. След одобряване на постигната в хода на делото
частична спогодба(л.188 от делото) съдът е докладвал продължаване на
производството само за обявения от спогодилите се страни спорен сборен
остатък от две неустойки(договорени в чл. 36 като обезщетения за забава на
възложителя от процесната изработка) над уредения вече безспорен размер от
общо 10 084.86лв(пресметнат неправилно от спогодилите се като 10084.81лв)
до първоначално предявен оспорен размер от 37 081.55лв. или за точно
26 996.69лв., колкото е и указания в диспозитива сбор. Независимо, че в
диспозитива не са указани сборуваните суми, съдът ясно е указал, че той е
формиран от неустойки, а индивидуализирането на елементите като спорни
остатъци от двете претенции след прекратяването недвусмислено са пояснени
в мотивите като остатък от вземане до размер от 2 852.40лв. за неустойка,
покриваща забавено плащане на пълна главница по фактура №376/21.11.2022г
за периода от 29.11.2022г. до 01.12.2022г.(претендирана първоначално в
1
размер на 8557.26лв. и призната до 5704.86лв) и остатък до размер от 24144.
29лв от втора глобална неустойка(поискана първоначално в размер на
28 524.29лв и призната до 4380лв.). Затова обявената във въззивната жалба
непълнота на произнасянето не налага предприемане на други, подготвителни
действия по изясняване или допълване на формирана и изявена воля на
първата инстанция по остатъчната сборна претенция на ищеца.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок, като
жалбоподателят – ищец има интерес от упражняване на правото си на жалба
срещу неизгодна за него част от решението. Страните се представляват от
надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички
инстанции. Таксата за разглеждане на делото от въззивна инстанция е внесена.
Разглеждането на жалбата е допустимо.
Доклад по въззивна жалба:
Въззивникът- ищец „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД,
представляван от управител, чрез пълномощника си адв. Р. излага оплаквания
за неправилно прилагане на правилото на чл. 104 ал.2 ГПК при установяване
на момента на погасителен ефект на извършваното прихващане на насрещни
главници, като сочи че необосновано е възприета дата на настъпване на
изискуемост на задължението на ответника към ищеца 29.11.2022г, когато
това ответно дружеството е имало и множество други непогасени задължения,
част от които по-стари от прихванатото. Счита, че съдът необосновано е
възприел по- ранен момент на прихващане като е игнорирал писмените
доказателства за задлъжнялостта и без да отчете нужното изявяване на
конкретната воля на прихващащия за конкретизация на погасявания дълг,
налична едва в поканата от 15.04.24г. Оплаквания са изложени и по
извършеното неправилно тълкуване на уговорката на мораторна неустойка,
съдържаща ясно фиксиран размер (10% от обща стойност на договора) и
произтеклото от това неправилно установяване на дължимата от допусналия
забава в плащанията възложител сума, изчислена необосновано само от
неизплатената част от главницата. Същевременно е била пренебрегната и
волята на спогодилите се насрещни страни, които са признали размер,
изчислен именно по начина, фиксиран в чл. 36 от договора и определения от
съда краен размер от 2814.31лв не съотвества на законовите изисквания за
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката (чл. 92
ЗЗД и чл. 309 ТЗ), тъй като няма да е достатъчна да покрие действителната
вреда от забава, равняваща се на 7595.45лв законна лихва върху неполучено
плащане до изявлението за прихващане. Отделно е изложено и оплакване за
липса на мотивиране на извода за недължимост на остатък от иначе призната
от страните в спогодбата втората претендирана неустойка като обезщетение за
забава за конкретен период и изцяло необосновано неотчитане на това
задължение(част от което е също изрично признато в спогодбата) при
установяване на сборния размер на двете неустойки, установявани без
разграничаване на различните периоди на забавата. Изложени са и евентуални
доводи за изчисляване на точните размери на остатъците от обезщетенията,
начислявани върху постепенно намаляваща с прихващане и плащане главница
при двата варианта на момента на настъпване на погасителен ефект на
прихващането, като във всички случаи натрупваната мораторна неустойка
достига и надхвърля договорения фиксиран лимит от 28 524.29лв. и затова
2
според жалбоподателя крайният извод за ограничаване на това задължение до
само 2 814.31лв е изцяло неправилен.
Въззиваемият ответник „РИС“ ЕООД, чрез упълномощена от
управител адв. С., оспорва жалбата бланкетно с доводи за правилно
установени факти и правни изводи, пълнота на мотивите и обоснованост,
съответна на задължителна тълкувателна практика на ВКС.
По частната жалба:
С определение № 282 от 24.02.2025 г. по същото дело
първоинстанционният съд е разгледал и молба на ищец за изменение на
обжалваното решение в частта за разноските, като е отказал да допълни
определения в негова полза размер с разходите, направени в производство за
налагане на допуснато обезпечение (такса за обезпечителна заповед,
образуване на изпълнително дело и адвокатски хонорар). Срещу това
определение, предвидено изрично като обжалваем акт по чл. 248 ГПК е
депозирана частна жалба на недоволния молител „ЕР БИЛД-
ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, която съдържа необходимите реквизити, подадена е в
срок и за разглеждането й е внесена съответна такса. Искането за отмяната му
е основано на оплакване за нарушение на правилата за разпределяне на
отговорност за разноски, направени за обезпечение на искова претенция, тъй
като съдът неправилно е посочил като приложим реда за събиране на разноски
в изпълнителен процес, без да отчете, че в случая липсва изпълнителен титул,
въз основа на който могат да се начислят и разходите на взискателя и това
налага обезпечителните разноски да се присъждат при решаването на спора по
същество. Позовава се на тълкувателен акт и по-новата съдебна практика,
включително и по спорове за правомощия на съдебния изпълнител да
начислява и да събира такива разноски. С допълнително заявлание
жалбоподателят е оттеглил частично първоначалната си жалба, като пред
настоящата инстанция се поддържа само искане за отмяна на акта само за сума
от 1806.67лв и допълване на присъдените разноски с тази част от общо
направените и поискани разходи, съразмерна на основателната част(вкл.
дължими по спогодбата суми) от първоначално предяваните искови
претенции.
В законоустановения срок по чл. 275, ал. 2 ГПК въззиваемият е подал
писмен отговор, с който е оспорил частната жалба с доводи за правилно и
обосновано мотивирано разглеждане на неоснователното искане, като
евентуално насрещно е заявил свое възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката, договорено за защита, ограничена до налагане
на обезпечение, без същински изпълнителни действия.
Доколкото определянето на отговорността за разноски е обусловено от
разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на
ищците, се налага общо произнасяне по решението и обжалваното
определение. Двете производства понастоящем са висящи на една и съща фаза
(разпоредително заседание във въззивен съд), което допуска
присъединяването им за общо разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.
Всяка от насрещните страни е заявила и искане за определяне на
разноски за въззивното производство.
3
За изслушване на становищата на страните по съществото на спора
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и
на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу решение
№533/27.12.2024г. по електронно дело 20243100900349 (ТД349/2025г) по
описа на ОС-Варна, с което е отхвърлен иск на „ЕР БИЛД-
ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД срещу „РИС“ ЕООД за присъждане на сбор от 26
996.69 лв., формиран от остатъци над признати в спогодба до предявени
размери на уговорени неустойки за забавени плащания на фактурирано
възнаграждение за изпълнени работи, дължими от възложител по договор за
изработка.
ПРИСЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в настоящото производство и
производството по частна жалба срещу определение № 282 от 24.02.2025 г.
по същото дело, в част, с която молбата на ищеца за изменение на
обжалваното решение е била отхвърлена за искано допълване на разноски за
обезпечително производство в размер на само 1806.67лв.
Прекратява производството по частна жалба срещу същото определение
№ 282 от 24.02.2025 г. в част останалата обжалвана част и ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ оттеглена молба по чл. 248 ГПК за горницата над 1806.67лв.,
до общо поискани за допълнитгелно присъждане 3283.84лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в тази прекратителна
част в седмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред
Върховен касационен съд.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.07.25г от 14.00 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция се предоставя
само по заявление, подадено чрез ЕПЕП от регистрирани потребители
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложат
съответните преписи от отговори на въззиваемия (налични към корица).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5