РЕШЕНИЕ
№1165/13.6.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесети май Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1532 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.П.С. в
качеството му на представител на ТПК „Бриз“,
против Наказателно постановление
№ 23-0000153/14.03.2019г. на
Началника на Областен отдел
”АА”-Варна, с което на
ТПК „Бриз“ е наложено административно наказание „
Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.
С
жалбата се твърди, че постановлението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, че фактическата обстановка не съответства
на действителната и др. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание , въззивната страна,
редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Б. пледира за
отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
като излага становище, че неправилно е била ангажирана отговорността на
превозвача, тъй като в дружеството е имало назначено на трудов договор лице,
което е имало задължение да не допуска до работа водачи, които не отговарят на
законовите изисквания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано
по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 11.02.2019г. служители на ОО „АА“-Варна,
един от които св. К.К., извършили проверка на ТПК „Бриз“.Дружеството притежавало лиценз за
обществен превоз на товари на територията на Р.България № 104670.
От представените документи, а именно
пътен и тахографски лист и заповед за превоз за собствена сметка, се
установило, че на 04.07.2018г. е бил извършен
превоз на товари с товарен
автомобил „Скания“
с рег. № В 38 62 НВ, чиито водач бил
М.Х..При справка в регистъра на психологическите изследвания станало
ясно, че този водач към момента на извършване на превоза не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност.Той е имал такова, което е било
валидно до 22.01.2017г., като към 04.07.2018г. нямал издадено ново. Установило
се, че същия водач бил извършвал и други превози. Поради това св. К.К.-***,съставил
против дружеството акт за установяване на нарушение, за това че на 04.07.2018г.
превозвача е осъществил превоз на товари за собствена сметка с МПС с водач,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност съгласно чл.7 „а“
ал.2 от ЗАвП,
тъй като не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП. При
предявяването на акта не били направени възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения,
в които били наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила при съставяне на акта , както и такива, че нарушението не е било
осъществено.В заключение било формулирано искане да не се издава наказателно
постановление.
Въз
основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият
орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в
акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.За
него, на ТПК „Бриз“, представлявано
от въз. С. , на същото законово основание- чл.96
„г” ал.1 пр.2 от ЗАвП,
била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. Депозираните възражения били разгледани и
приети за неоснователни.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. К.К. -свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и
обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това,
че превозвача е осъществил обществен превоз на
товари с водач, който не отговаря на сътоветните
изисквания , тъй като не е притежавал
валидно удостоверение за психическа годност.Свидетелят потвърди, че в
предприятието действително е имало назначено на трудов договор лице, което да
отговаря за автотранспорта.
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представеното от адв.Б. копие от трудов
договор, което кредитира като относимо към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000153 /
14.03.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защитата. Наказанието за нарушението е
индивидуализирано. И в акта, и в постановлението, изрично са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, както и датата на неговото установяване.
Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и са били
приети за неоснователни.
Съдът
намира обаче, че неправилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.От всички доказателства по
делото по безспорен и категоричен начин се установява, че водачът, който е
извършил превоз на товари за превозвача, не е имал удостоверение за
психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на
валидност.Видно от приложената по преписката справка е, че новото удостоверение
за психологическа годност е било издадено на 13.02.2019г., т.е. след
осъществяване на превоза на 04.07.2018г. и след съставяне на акта срещу
превозвача.При тези безспорни факти по делото и актосъставителя, и наказващия орган са приели, че от страна на ТПК „Бриз“ от фактическа страна е
допуснато нарушение на чл.96 „г“ ал.1 пр.2
от ЗАвП.Тази норма обаче е санкционна и сама
по себе си не съдържа определени задължения за превозвача, а единствено
регламентира налагане на санкции за тяхното неизпълнение и по-конкретно за
този, който допусне до работа водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени в ЗАвП и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Разпоредбата на чл.7 „а“
ал.2 от ЗАвП е
тази, която сочи, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
товари само с водачи,които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени в наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП.В
случая това е Наредба № 36/2006 г., която урежда
реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. По
този начин, като са квалифицирали нарушението на превозвача като такова по чл.96 „г” ал.1
пр.2 от ЗАвП,
а не по чл. 7 „а“ ал.2 от ЗАвП, и актосъставителя, и
наказващият орган са приложили неправилно материалния закон.Наказващият
орган , макар да е разгледал
депозираните възражения, не е изпълнил в цялост задължението си по чл.52 ал.4
от ЗАНН, да провери издадения акт относно неговата законосъобразност и на свой
ред е квалифицирал неправилно установеното нарушение.
С оглед на това съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000153/14.03.2019г. на Началника на
Областен отдел ”АА”-Варна, с
което на ТПК „Бриз“
е наложено административно
наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г”
ал.1 пр.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: