РЕШЕНИЕ
№ 1113
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120105661 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу К. И. Д., искове за
осъждане на ответникът да заплати на ищеца за осъждане на ответникът да заплати на
ищеца, следните суми: сумата от 340,99 лева, представляваща главница по сключен между
страните Договор за кредитна карта № ****/16.05.2009 г., ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на заявлението в съда - 19.08.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 179 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.12.2020 г. до 10.07.2023 г., сумата от 145,05 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.12.2020 г. до 07.07.2023 г., на основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредитна карта №
****/16.05.2009 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в
размер от 500 лева, а последният се е задължил да връща сумите, както и да поддържа
минималната месечна вноска. Сочи се, че считано от 30.12.2020 г. ответникът е
преустановил плащанията по кредита.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че договорът е нищожен поради
противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта, който е използван е по-
малък от предвидения в тази разпоредба. Сочи се, че в договора липсва ясна методика на
1
формиране на ГПР, което представлява липса на самото ГПР, предвид което се поддържа, че
договорът е виновен и на това основание. Твърди се, че уговорената такса за одобряване на
кредита е неравноправна, на основание чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1 ЗПК. Изтъква се, че в
договора не е упоменато, удържаната застрахователна премия. Изложено е, че доколкото
уговарянето на лихва, според чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК е част от задължителното съдържание на
договора, то същия е нищожен, поради липсата на уговорен такъв. С оглед гореизложеното
се поддържа, че по договора ответникът дължи единствено чистата стойност на заетата
сума, на основание чл. 23 ЗПК.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства подписани от
ответника Заявление-договор за издаване на кредитна карта Euroline ****/16.05.2009 г.,
ведно с приложимите общи условия /л. 4 и л. 5/. В заявление-договор ответникът изрично е
декларирал, че е запознат с ОУ и е получил стандартен европейски формуляр преди
подписването на завлението и ОУ. Представени са месечни извлечения и справка за
движение по сметката на ответницата /л. 23 – л. 45/.
На ответницата е връчена на ответницата чрез майка покана за доброволно
изпълнение на 10.07.2023 г. /л. 7/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза се
установява, че процесният договор за кредит е с размер на шрифта по-малък от 12 /л. 112/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоената от ответницата сума е в общ размер от 1939,60 лева, като след
извършените погашения по кредита, останалата непогасена главница възлиза на 327,21 лева,
възнаградителната лихва – на 156,69 лева, а мораторната лихва – на 90,64 лева /л. 118/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница, лихви и такси, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендираните размери. Ищецът следва да установи надлежното обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото са представени Заявление-договор за издаване на кредитна карта
****/16.05.2009 г., ведно с приложимите общи условия. В заявление-договор ответникът
изрично е декларирал, че е запознат с ОУ и е получил стандартен европейски формуляр
преди подписването на завлението и ОУ. Документите са подписани от ответника. Взети в
съвкупност същите съдържат всички белези на договор за кредит, усвояван чрез кредитна
карта, с присъщото му съществено съдържание. По тези съображения, съдът приема, че се
2
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
кредитополучателя по делото именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се
установи от заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира в тази част като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, че кредитополучателя е усвоил кредитния лимит.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
Връчването на исковата молба на ответника има за последица обявяване на
вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми /доколкото изобщо при
револвиращите кредити, при които няма разсрочване и погасителен план, може да се говори
за предсрочна изискуемост/, което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на
чл. 235 ал. 3 от ГПК.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че усвоената от
ответницата сума е в общ размер от 1939,60 лева, като след извършените погашения по
кредита, останалата непогасена главница възлиза на 327,21 лева, възнаградителната лихва –
на 156,69 лева, а мораторната лихва – на 90,64 лева /л. 118/.
Установените със заключението такси не са предмет на настоящото производство,
поради което съдът не дължи произнасяне по същите.
За договорите се прилага законът, който е действал към момента на сключването им,
поради което е неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора поради
неспазен законоустановен размер на шрифта и за клаузите за такси и застрахователни
премии, доколкото процесния договор е сключен преди влизане в сила на ЗПК (Обн. ДВ.
бр.18 от 5 Март 2010г.), респ. преди въвеждането на изискване за размер на шрифта на
договорите за потребителски кредит и специални предпоставки за дължимост на такси,
каквито не са предвидени и в отменения ЗПК.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени до установените със заключението на вещото лице размери -
главница в размер 327,21 лева, възнаградителната лихва в размер 156,69 лева, и мораторната
лихва в размер 90,64 лева, а за разликата над тези размери са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, за които са
представени доказателства. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 150 лева, заплатен адвокатски хонорар в размер от 480 лева, заключения на
вещите лица в общ размер от 650 лева и депозит за особен представител в размер от 200
лева. Неоснователно е направеното от особения представител за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото ниската фактическа и
правна сложност на делото и ниският материален интерес на делото е съизмерим и с
претендирания нисък хонорар на адвоката. Съобразно уважената част от исковете
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1278,60 лева,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН ********** с адрес с. К***, ул. **** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ****,
следните суми: сумата от 327,21 лева /триста двадесет и седем лева и двадесет и една
3
стотинки/, представляваща главница по сключен между страните Договор за кредитна карта
№ ****/16.05.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в съда - 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
156,69 лева /сто петдесет и шест лева и шетсдесет и девет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.12.2020 г. до 10.07.2023 г., сумата от 90,64 лева
/деветдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.12.2020 г. до 07.07.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над уважените размери от 327,21 лева за главница, 156,69 лева за договорна лихва и 90,64
лева за мораторна лихва, до предявените размери от 340,99 лева за главница, 179 лева за
договорна лихва и 145,05 лева за обезщетение за забава, на основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН ********** с адрес с. К***, ул. **** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ****
сумата от 1278,60 лева /хиляда двеста седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4