Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 42/2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С определение
от 29.10.2020 г. по н.ч.д. № 10276/2020 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение,
18-ти състав е определил едно общо най-тежко наказание спрямо осъдения Д.Д.П.
на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по повод предложение от Софийска
районна прокуратура, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Съставът на районния съд е извършил следното групиране на наложените на
осъдения наказания:
-
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъда по НОХД № 1570/2016
г. по описа на РС Плевен, влязло в законна сила на 27.09.2016 г., със
споразумение по НОХД № 2839/2016 г. по описа на РС Плевен, влязло в законна
сила на 24.11.2016 г. и присъда по НОХД № 6675/2018 г. по описа на СРС, влязла
в законна сила на 26.10.2019 г., а именно лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца, което е увеличено, на основание чл.24 от НК, с един месец
и към което са присъединени наказанията глоба в размер на 500.00 лева и право
да управлява МПС за срок от една година, наложени по НОХД № 2839/2016г. на РС
Плевен, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
-
отделно е постановено изтърпяването на наказанието, наложено по НОХД № 1687/2016г.
по описа на СР Плевен, влязло в законна сила на 18.08.2016 г.
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от осъдения,
чрез защитника му, в която се изразява недоволство срещу определението на
първия съд, в частта, в която е постановено ефективно изтърпяване на определеното
общо наказание, както и срещу приложението на чл.24 от НК.
В
закрито заседание от 08.03.2021г. СГС е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е приел, че не е налице необходимост от
събиране на нови писмени доказателства.
В
открито съдебно заседание упълномощеният защитник на лишения от свобода
поддържа жалбата по посочените в нея основания.
Представителят
на СГП оспорва жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Осъденият
поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли изтърпяването
на определеното общо наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира следното.
Въз
основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически
констатации, касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП
осъждания на Д.Д.П., а именно:
1.
Със споразумение по НОХД № 1687/2016 г. по описа на РС Плевен, влязло в законна
сила на 18.08.2016 г. на осъдения П., за деяние, извършено на 18.02.2016 г., му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването
на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години.
2. С
присъда, постановена по НОХД № 1570/2016 г. по описа на РС Плевен, влязла в
законна сила на 27.09.2016 г. на осъдения П., за деяние, извършено на 12.02.2016
г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание
чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години
3. Със
споразумение по НОХД № 2839/2016 г. по описа на РС Плевен, влязло в законна
сила на 24.11.2016 г., на осъдения П., за деяния, извършени на 21.09.2016 г., са
му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при строг
режим на изтърпяване на наказанието, „глоба“ в размер на 1 000.00 лева,
„глоба“ в размер на 500.00 лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок
от 1 година.
4. С
присъда по НОХД № 6675/2018г. по описа на СРС, влязла в законна сила на
26.10.2019 г., на осъдения П., за деяние, извършено на 05.03.2015 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, изтърпяването
на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години и 6
месеца.
На
основание чл. 59, ал. 1-3 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по делото,
както и всяко друго задържане.
Въззивният
съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа
страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране на
наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените с
отделните съдебни актове и е оставил извън съвкупността наказанието по НОХД № 1687/2016г.
по описа на РС Плевен. Съображенията на въззивната инстанция от правна страна
са следните:
Законосъобразно
проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са
извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила
съдебните актове са налични предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания по НОХД № 1570/2016г. по
описа на РС Плевен, НОХД № 2839/2016г. по описа на РС Плевен и НОХД № 6675/2018г.
по описа на СРС. Правилно районният съд е счел, че в случая най-тежко се явява
наказанието, наложено на осъдения П. по НОХД № 6675/2018г., а именно лишаване
от свобода за срок от една година и два месеца, отложено за изтърпяване за срок
от три години и шест месеца. Правилно извън съвкупността е оставено осъждането му
по НОХД № 1687/2016г. по описа на РС Плевен. Първият съд е изложил подробни съображения
защо е приел така сформираната група и отделянето на осъждането по НОХД № 1687/2016г.
по описа на СРС, към които настоящата инстанция се присъединява напълно, тъй
като именно направеното от първостепенния съд групиране е най-благоприятно за
лишения от свобода.
Резонно
проверяваният съд е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал.
2 от НК времето, през което осъденият е бил фактически задържан, както и
изтърпяната част от наказанията.
Въззивният
съд напълно се солидаризира с изводите на първостепенния и относно
постановеното ефективно изтърпяване на така определеното общо най-тежко
наказание, като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК
за привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ наложено по
НОХД № 1687/2016г. по описа на РС Плевен, тъй като деянието по НОХД №
2839/2016г. по описа на РС Плевен е извършено в изпитателния срок на отложеното
по НОХД № 1687/2016г. наказание „лишаване от свобода“.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд и относно приложението на чл.24
от НК предвид броя на осъжданията, данните за личността на осъденото лице,
степента на обществената опасност на извършените от него престъпления, както и
обстоятелството, че едно от деянията включени в съвкупността е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената
служебна проверка на атакуваното
определение, въззивната инстанция не констатира
основания за неговото изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.10.2020
г. по н.ч.д. № 10276/2020 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.