№ 1117
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501739 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена
от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, против
решение №1849/22.05.2025г., постановено по гр.д.№7626/2024г. по описа на
ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните Д. Н. К., с
адрес ****** и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“, № 260,
като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България", че договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
****** от 27.12.2018 г., сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България" / заемодател/, чийто правприемник е
„Юробанк България" АД, е нищожен, на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр.
чл.22 вр. чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и е осъден ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Н. К. сумата в размер на
2468,93 лева, представляваща неоснователно платена по нищожния договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от 27.12.2018 г.
сключен между Д. Н. К. /заемател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България" /заемодател/, чийто правприемник е „Юробанк България" АД
сума, представляваща сбор от следните пера, както следва: договорна лихва в
размер на 1702,40 лева; застрахователна премия в размер на 487,50 лева; лихва
за мораторно отлагане в размер на 137,58 лева; обезщетение за предсрочно
погасяване в размер на 37,45 лева; такса ангажимент в размер на 104 лева, на
1
основание чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излага, че получаването на кредита не е
обусловено от сключването на застраховка, поради което не е налице
основание за включване на застр.премия в ГПР по договора. Като се позовава
на Стандартен европейски формуляр и договор за застр.посредничество сочи,
че кредитополучателят е уведомен за доброволния характер на застраховката
и е взел информиран извод да я получи отделно от заема. Счита, че
застраховката „Защита на плащанията“ е допълнителна незадължителна
услуга, която е предоставена при изрично изразено желание и съгласие на
клиента, като сключването й е ирелевантно за отпускането на кредита при
предложените условия. Счита, че след като застр.премия не съставлява
задължителен разход по кредита по см. на §1,т.1 от ДР на ЗПК, то
невключването й при изчисляване на ГПР не съставлява нарушение на
императивната норма на чл.19, ал.1 ЗПК и размерът на ГПР не е над
допустимия максимален размер. Излага, че като застр.посредник е имал
задължение да опосредява превода на сумата по застр.премия, поради което и
в договора е предвидено изплащането й, ведно с месечните погас.вноски, с
което се постигало улеснение за потребителя. Оспорва извода на ВРС, че
договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, като се позовава на
допуснато процесуално нарушение. Позовавайки се на практика на СЕС,
счита, че формулировката на това изискване не освобождава съда от преценка
за същественост на нарушението. Оспорва извода на съда, че част от договора
се явяват застраховката на кредитополучателя и сертификат за защита на
плащанията, поради което и към тях не са приложими правилата на ЗПК.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът накърнява добрите
нрави. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Д.
Н. К. от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. Н. К. срещу
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, обективно съединени искове с правно основание
чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
****** от 27.12.2018г. поради нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1 ЗПК, а в евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави, и в евентуалност иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 2468,93 лева, представляваща платена без основание сума
по нищожния договор за потребителски кредит ****** от 27.12.2018г.
В исковата молба твърди, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България", чийто правоприемник се явява ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, е сключен договор за потр.кредит ****** от 27.12.2018г., по
силата на който БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България е
предоставил на ищцата потребителски кредит в размер на 5200лв, при ГПР
22,11% и ГЛП 19,17%, разпределени в 60 месечни вноски в размер на по
2
154,39лв. Излага, че със споразумение от 04.05.20г. заплащането на вноските е
отложено за 2 месеца, като считано от 20.06.20г. месечната вноска се променя
на 157,45лв. Твърди, че на 15.02.21г. кредитът е предсрочно погасен, като
общо заплатената сума възлиза на 7562,94лв. Счита договорът за нищожен
поради противоречието му с изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК, тъй като не е
ясен начинът на формиране на лихв.процент, не са посочени условията за
прилагане на лихвения процент и не е ясна базата, върху която се начислява;
липсва уточнение какви разходи се включват в посочения ГПР и дали в него са
включени застр.премия и такса ангажимент, като така кредитополучателят е в
невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяване на финансовия
продукт, съотв. дали ГПР отговаря на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК; липсва
задължителната информация в погас.план. Счита договорът за недействителен
и поради противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като не всички елементи на
договора са представени с размер на шрифт не по-малък от 12. Излага
твърдения, че на ищцата не е предоставена предв.информация за договора
чрез СЕФ. Счита договорът за нищожен и поради нарушение на добрите
нрави. Поради недействителност на договора намира, че сумата от 2468,93
лева се явява платена без правно основание.
В отговор на исковата молба ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД оспорва
исковете. Излага, че в случая е приложим фиксиран лихвен процент, посочен в
договора. Оспорва да е налице неяснота относно начина на формиране на
ГПР, като е предоставена пълна, ясна и точна информация за начина му на
формиране и за това какви разходи се включват в ГПР. Твърди, че таксата
ангажимент е включена в ГПР, като са спазени изискванията на чл.19 от ЗПК.
Твърди, че застраховката е допълнителна незадължителна услуга и тя не е
предпоставка за отпускане на заема, като ищцата има право да я откаже.
Оспорва да е налице неправилно отразен размер на ГПР, като при
изчислението му е взет предвид размера на главницата и всички разходи,
освен изрично изключената по силата на §1,т.1 ЗПК застр.премия. Оспорва да
е нарушен чл.10, ал.1 ЗПК досежно шрифта на съставения договор, като счита,
че това изискване не е приложимо спрямо застр.сертификат и ОУ по
застраховката. Оспорва твърдението за противоречие на договора на добрите
нрави, както и счита заплащането на исковата сума за надлежно.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
3
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото няма спор, че е сключен договор за потр.кредит ****** от
27.12.2018г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България", чийто правоприемник се явява ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е
отпуснал на ищцата кредит в размер на 5200лв. при фиксиран лихвен процент
в размер на 19,17% и ГПР в размер на 22,11%, със срок на издължаване до
20.12.2023г. на месечни вноски от 154,39лв. Съгласно чл.2 от условията по
договора в общата стойност на плащанията по кредита /9263,40лв/ освен
предоставения кредит от 5200лв е включена и сумата от 1170лв
застрахователна премия по застраховка Защита на плащанията. Предвидено е
частта от средствата по кредита, дължима за конкр.застраховка, да се
превежда директно по сметка на застрахователя. В договора е инкорпориран
погасителен план, включващ падеж и размер на вноската и дължимия остатък
на главницата.
Представени са още сертификат от 27.12.18г. за сключена застраховка
Защита на плащанията за кредитополучателите на потребителски кредит,
предоставени от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ведно с
ОУ, подписани от ищцата, както и сертификат за застраховане на ищцата за
застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти", ведно с
ОУ, в които е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на
договора за потребителски кредит и че застраховката е сключена със
застрахователното посредничество на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България. Посочен е и начина на определяне на застр.премия, дължима
месечно, като конкретният й общ размер от 1170лв е вписан в договора за
кредит.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало като професионалист, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9,
ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК повелява, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според оплакванията във въззивната жалба първият спорен въпрос се
свежда до това спазена ли е разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК в процесния
договор за потр.кредит.
Ищцата навежда като основание за недействителност на договора за
потребителски кредит неспазването на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,
твърдейки, че елементите на договора не са представени с размер шрифт не
по-малък от 12. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК повелява, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Неспазването на
това изискване е основание за недействителност на договора съгласно чл.22
4
ЗПК.
С оглед допуснато процесуално нарушение от ВРС пред настоящата
инстанция е изслушана повторна съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че шрифтът, използван в договора за
потр.кредит ****** от 27.12.2018г. е Garamond 12 пункта. Настоящият състав
намира, че следва да бъде кредитирана именно тази експертиза, доколкото
същата е пълна и обоснована. Вещото лице е използвало два метода на анализ,
като обстойно разглежда размерът на конкретния шрифт. В с.з. излага, че
технологията на генериране на договорите и тяхното разпечатване е машинна
и не включва човешка намеса, като софтуерът печата с шрифт 12. При така
установеното въззивният съд не намира за установено твърдяното от ищцата
опорочаване на формата на договора. Изводите на ВРС в този смисъл не се
споделят.
На следващо място във въззивната жалба се съдържа оплакване и за
това спазена ли е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в процесния
договор за потр.кредит.
В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 22.11%,
който формално не нарушава императивната забрана на чл.19, ал.4 от ЗПК,
според която ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а §1, т.1 от ДР на ЗПК дава дефиниция за "общ разход по кредита",
като предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая, макар и застраховката да не е посочена като задължително
условие за отпускане на кредита, то застрахователната премия е предмет на
кредитирането и е включена в месечните погасителни вноски и общата
дължима за връщане сума. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че при изчисляване на ГПР по договора са включени
само договорната лихва и такса ангажимент, като в случай, че в него се
включи и възнаграждението за застрахователна премия то същият би се
променил на 30,41% или 29,47% според споразумението за отсрочване на
погас.вноски. Както бе посочено по-горе общата стойност на плащанията се
формира от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент,
договорената лихва и дължимата застрахователна премия. Следователно, след
като задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към
5
момента на сключване на договора и формира общата стойност на плащанията
по кредита, и тъй като застраховката има за цел да обезпечи кредитора по
договора за кредит, то несъмнено същата съставлява разход по кредита, и то
съществен такъв, и следва да се отчита при изчисляването на ГПР. По делото
няма спор, а и от ССЕ се установи, че застраховката не е включена в ГПР като
разход, както и че при отчитането на застр.премия като разход ГПР би се
изменил. Следователно посоченият в договора ГПР не е действително
приложеният в кредитното правоотношение. Невключването в ГПР на
застр.премия създава невярна представа у потребителя за точната стойност на
разходите по кредита и има за последица скрито оскъпяване на кредита, като
по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и
даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по
дело C-714/22.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, това води до неяснота за
потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК. Противоречието с изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК влече недействителност на сключения договор за потребителски
кредит съгласно чл.22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата
стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.
Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от възз.страна за въззивно производство разноски. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие претендираното
адв.възнаграждение възлиза на 2000лв. Същевременно от страна на
въззивника е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. В тази връзка съдът съобрази, че с оглед на даденото с
Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 разрешение, което съобразно
чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, той не е императивно
обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен
спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба
№1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна
практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир
при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се
формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко–фактическата и правна сложност на
делото.
В конкретния случай съдът отчита, че се касае за потребителски спор,
който не се отличава с особена сложност с оглед типичните за
потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и
постоянна съдебна практика по идентични дела. Макар и в случая да са
предявени два иска – за недействителност на договора и за връщане на дадено
без основание, то извършената работа пред въззивния съд е една и съща,
доколкото исковете почиват на един и същ правопораждащ факт –
6
сключването на един и същ договор, като са извършени идентични правни
действия от пълномощника, което обосновава и присъждането на едно
адв.възнаграждение. Така отчитайки правната и фактическа сложност на
спора, материалния интерес на делото, обема и съдържанието на
предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира за
справедливо и обосновано възнаграждение на проц.представител за въззивна
инстанция в размер на сумата от 1000лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1849/22.05.2025г., постановено по гр.д.
№7626/2024г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. К., ЕГН **********, с ********, СУМАТА от 1000лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7