Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил,20.03.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав, в открито
съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета година , в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Валентина Спирова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД №1711,
по описа за 2019 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1139-001638, издадено на 07.11.2019г. от Началник с-р "Пътна полиция"
към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на Г.И.М., с ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло НП като
неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник
група, с-р "Пътна полиция" при ОД МВР Кюстендил, не изпраща
представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против Г. М. за това, че на 02.11.2019г. в 10:15 ч. в гр. Кюстендил, по ул. „Цар Борис
I“, е управлявал лек автомобил м. „Тойота“, модел
„Пикник“, с рег. ********, собственост на Е. А. Ч. , с ЕГН - **********.*** , в посочения час автомобилът е спрян за проверка от служители
на сектор Пътна полиция – свидетелите С. и С.. При извършена от контролните
органи справка, чрез ОДЧ на ОДМВР, било
установено , че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация по чл. 10, ал.1 от ЗДвП, поради
несключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ / такава автомобилът е имал до 24.09.2019 г. /. Служебното
прекратяване е настъпило на 24.09.2019г.
поради липса на сключена
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ и същото е резултат
от изпратено уведомление от Гаранционен фонд .
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН,с. GA№116664, в който не са отразени възражения . Такива не са постъпили в
сектор Пътна полиция и в предвидения в ЗАНН 3-дневен срок .
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения и връчен на нарушителя АУАН, на 30.01.2019 г.
началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП .
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление са спазени
формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната им. Актът е съставен от оправомощено
длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед на Министъра на
вътрешните работи / и съдържа изискуемите от закона реквизити по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са били извършени.
Установи се по безспорен начин, че
към датата на извършване на проверката, за управлявания от жалбоподателя
автомобил не е имало валидна застраховка „ГО“.
Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата
на 24.09.2019 г. , в резултат на постъпила информация от Гаранционния фонд.
Установените по безспорен начин, по делото факти, правилно и
законосъобразно са субсимирани по текста на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Обстоятоятелствената част на АУАН и НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване
на неговата регистрация.
По делото е представена справка от Гаранционния фонд, за това , че
съобразно задължението по чл. 574, ал.10 от КЗ
ГФ е изпратил до собственика на
процесното МПС / лице различно от
жалбоподателя/ уведомление с изх.№009085/23.08.2019. Няма данни по делото, че
това уведомление е получено от адресата. Неправилно, според съда, е становището
на ГФ , че фондът няма задължение за
изпращане на Уведомлението като
препоръчана пощенска пратка и че процедурата по уведомяване на
собствениците на незастрахованите МПС не е обвързана с получаването на
уведомителното писмо. Действително
законодателят в цитираната норма от КЗ е посочил, че в 14 -дневен срок от датата на изпращане на уведомлението собствениците на МПС могат да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка, т.е. липсва формално посочено
изискване за получаване на уведомителното писмо. От друга страна обаче в същата
разпоредба се сочи, че ГФ следва да „ уведоми“
собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен.
Самият факт на уведомяване настъпва в момента, в който до лицето е
достигнала посочената в уведомлението информация, а последното може да се
удостовери само с доказване на факта на получаване на уведомлението от
адресата.
По делото липсват доказателства, които анализирани в
тяхната съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство със знанието, че същото не е регистрирано по надлежния ред, поради което не се установява
субективната страна на нарушението. Вината, като елемент на административното
решение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган. Както вече бе посочено, в конкретния казус се установява, че до
собственика е било изпратено по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането,
за което обаче не са представени данни дали и кога е получено. Изпълнението на
това задължение от страна на Информационния център и надлежното уведомяване на
собственика е от особено значение – текстът на следваща алинея изрично сочи
последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения
срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна
на органите на МВР. Процедурата по служебното прекратяване намира своята нормативна
уредба в Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Анализът на
подзаконовата уредба, в частност на чл.
18б, ал. 1, т. 8, и на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на
МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е
изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. АНО не е установил
изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят
надлежни доказателства за уведомяването на собственика на управляваното от
санкционираното лице превозно средство – напротив, видно от писмо с рег. № 113900-623/22.01.2020 г. по
описа на сектор "Пътна полиция" – Кюстедил ,
собственикът на процесното
МПС не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията. В контекста на изложеното, не би могло да се
приеме и становището, че водачът, който не е собственик на визираното превозно
средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към поведението
си. При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в
конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в
НП, изразяващо се в управление на чуждо превозно средство с прекратена
регистрация.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №19-1139-001638/2019 г. , издадено от Началник
с-р "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, с което на Г.И.М.,
с ЕГН – ********** *** е наложено
административно наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -Кюстендил
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: