Решение по дело №1610/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 417
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Блага Бозова
Дело: 20235530201610
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Стара Загора, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530201610 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-2300111 от
11.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, с което на жалбоподателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, с
ЕИК *********, град Стара Загора, в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2500 /два хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.79 ал.4 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във връзка с чл.78 ал.1
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за
извършено нарушение по чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и представя списък с разноски. По
делото е подадено писмено становище на 16.10.2023 г., в което се сочат
подробни възражения срещу обжалваното наказателно постановление.
Наказващият орган директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, е редовно призован, представляван в съдебно заседание от
процесуален представител старши юрисконсулт К. Т.-М.. Счита жалбата за
неоснователна, като моли да се потвърди процесното наказателно
постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и
служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:
1
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
От проведения в хода на съдебното следствие разпит на свидетелите Й.
Х. Й. /актосъставител/, на длъжност началник отдел в Дирекция „Инспекция
по труда” - Стара Загора и Б. Б. Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” - Стара Загора, се установява, че същите извършили
справка в регистъра на трудовите договори и установили, че има
новоназначени служители в „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, с ЛНЧ или
служебен номер на НАП. С подобни идентификатори се регистрирали
трудовите договори на чужди граждани. В тази връзка свидетелите Й. и Г.
посетили офиса на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД и с призовка /лист 38-39
от делото/, която връчили на пълномощник - Лина Попкръстева, изискали
трудови досиета на наети лица /всички граждани на трети държави – Турция/,
както и справки за регистрирането им и документи за самоличност.
На 08.03.2023 г. в сградата на „Инспекцията по труда“ - Стара Загора, от
пълномощник на жалбоподателя са представени изисканите документи на
чуждестранни работници граждани на трети държави – Турция.
Свидетелите Й. и Г. посочват, че било отправено запитване към ОД на
МВР, сектор „Миграция“ и до „Агенцията по заетостта“, относно статута на
гражданите и дали същите имат разрешен достъп до пазара на труда. С оглед
постъпилите отговори от ОД на МВР /лист 43 от делото/ и от „Агенция по
заетостта“ /лист 45 от делото/, свидетелите установили, че ***, гражданин на
Република Турция, имал разрешение за пребиваване в страната с № ***,
както и че жалбоподателят - „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството
си на работодател, не бил уведомил териториалното поделение на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „ИТ“
писмено в седмодневен срок от започване на работа на чужденеца, *** от
трета държава Република Турция. Последният работил по трудов договор,
изпълнявайки трудови функции на длъжност „шофьор товарен автомобил над
12 тона“, с дата на действително започване на работа 27.02.2023 г., в
нарушение от 07.03.2023 г.
За констатираното, на 07.04.2023 г. е връчена покана за явяване за
съставяне на АУАН на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН /от лист 33 до 34 от
делото/ на пълномощника Лина Попкръстева /пълномощно от лист 35 до 37
от делото/. Представител на дружеството жалбоподател не се явил на
указаната в поканата дата, час и място, поради което на 11.04.2023 г. е
съставен АУАН, в отсъствие на нарушителя от свидетеля Й. Й.
/актосъставител/. АУАН е връчен в хипотезата на чл.79 ал.2 пр.2 от ЗТМТМ,
видно от известие за доставяне № EB027517500BG /лист 17 от делото/.
Свидетелят И. Н. И., на длъжност инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда” - Стара Загора е свидетел при съставяне на акта за нарушение.
В съставения АУАН актосъставителят е възприел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/, тъй като „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК" ООД,
ЕИК *********, тъй като в качеството си на работодател, не е уведомил
териториалното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" - Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Стара Загора, гр.
2
Стара Загора, ул. „Стефан Караджа" №8, ет.3, писмено в 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на чужденеца-гражданин на
трета държава (Република Турция), ***, който работил по трудов договор №
00000116/23.02.2023 г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „шофьор
товарен автомобил над 12 тона", с дата на действително започване на работа
27.02.2023 г., съгласно трудовия му договор, в нарушение от 07.03.2023 г.
На 11.05.2023 г. въз основа на този АУАН, в законния срок, е издадено
процесното НП, в което деянието е описано така, както в акта за нарушение.
В тази връзка на жалбоподателя е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, на
основание чл.78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен
начин въз основа на събраните в хода на производството - гласни
доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите Й. Х. Й.
/актосъставител/, Б. Б. Г. /свидетел при установяване на нарушението/ и И. Н.
И. /свидетел при съставяне на акта/, чиито показания кредитира с доверие
като последователни и без каквито и да било противоречия и нестабилност в
изложението, както и с приетите с определение писмени доказателства. Съдът
няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото
свидетели и ги кредитира изцяло, тъй като показанията кореспондират с
приетите по делото писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира
следното:
Отговорността на жалбоподателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК" ООД е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, който
гласи, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на
гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С оглед на което с
обжалваното наказателното постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция на основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ, която предвижда в
случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание,
виновните лица да се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от
1500 лв. до 15000 лв.
Субектът на процесното нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ е особен и
може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на
работодател. Понятието "работодател" е дефинирано в §. 1, т. 1 от КТ, според
който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
В случая административно наказателното производство по
установяване на нарушението е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и при издаване на обжалваното НП са спазени всички срокове и процедури по
тяхното издаване, като не се констатира нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. Съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като
АУАН също е съставен от оправомощено длъжностно лице. Същото се
установява от приетата по делото Заповед на № 3-0085 от 24.01.2023 г. /лист
14 от делото/, с нея изпълнителният директор на ИА "Главна инспекция по
труда" е делегирал правомощия на директорите на дирекции "Инспекция по
труда" да съставят НП по АУАН съставени по ЗТМТМ.
Изпълнена е хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят е
бил надлежно поканен за съставяне на акта, чрез връчване на покана на
упълномощено лице - Лина Попкръстева /пълномощно от лист 35 до 37 от
делото/. Видно от поканата се установява, че са дадени ясни и подробни
указания кога да се яви жалбоподателя за съставяне на АУАН. В конкретния
случай АУАН е съставен при спазване на процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба,
се установява наличието на извършено нарушение на разпоредбата чл.10 ал.1
от ЗТМТМ, за каквото е наказан жалбоподателя. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото е приет трудов договор № 00000116/23.02.2023г. /лист
18 по делото/, от който е видно, че *** гражданство Турция, е бил нает да
изпълнява трудови функции на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил",
именно от дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател. От
съдържанието на същия става ясно, че е предвидена дата на постъпване на
работа - 27.02.2023 г., като трудовият договор се сключва със срок на
изпитване 6 месеца, смятано от датата на постъпване на работа, в полза на
работодателя. Наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя
и *** се потвърждава и от приетата по делото справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 23.02.2023 г. /лист 19 от делото/, относно
подадено уведомление към Националната агенция за приходите. От същата
справка е видно, че от страна на жалбоподателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“
ООД, в качеството му на работодател, е подадено уведомление по чл.62 ал.5
КТ до съответната териториална дирекция в НАП за сключен трудов договор
с *** - шофьор тежкотоварен автомобил, като същото е прието за редовно.
*** роден на *** г., е турски гражданин и като такъв се явява
"гражданин на трета държава" по смисъла на §. 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ.
Същото се потвърждава от приетото по делото като писмено доказателство
Разрешение за пребиваване № *** /лист 23-24 от делото/, с валидност до
14.09.2023 г. Относно възражението на жалбоподателя, че в съставения
АУАН и в отправените запитвания от проверяващите към различни
институции, е допуснато неточно изписване на името на чужденеца /„***“,
вместо „***“/, настоящият състав намира, че това не е довело до неразкрИ.е
на обективната истина и до неустановяване на фактите, включително в
предмета на доказване. Действително е налице разминаване между АУАН и
НП, относно изписване на кирилица на една от буквите от името на чуждия
граждани, нает да престира работната си сила в полза на дружеството-
жалбоподател, но последното не може да се приеме за съществено
нарушение, доколкото за чужденеца са посочени и други индивидуализиращи
белези, а именно ЛНЧ, гражданство и дата на раждане, като същото не е
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Името
на това трето лице не е съществен елемент от описанието на нарушението,
който се отразява на неговата съставомерност. Независимо от това, следва да
се посочи, че в съставения АУАН чуждият гражданин *** *** /***/ е
4
индивидуализиран чрез посочване на ЛНЧ – № ***, дата на раждане – *** г.,
както и че е гражданин на трета държава – Турция, работещ по трудов
договор № 00000116/23.02.2023 г., като същите данни са визирани и в НП. По
преписката са налични трудов договор № 00000116/23.02.2023 г. /лист 18 по
делото/, както и Разрешение за пребиваване № *** /лист 23-24 от делото/, в
които данните за ЛНЧ, гражданство и дата на раждане съвпадат с тези
посочени в акта. Видно от запитванията изпратени до ОД на МВР /лист 42 от
делото/ и до Агенцията по заетостта /лист 44 от делото/ имената на чуждия
гражданин са посочени, освен на кирилица, така и на латиница - ***, като
същият е индивидуализиран отново с ЛНЧ и дата на раждане. Още повече,
видно от постъпилия отговор от ОД на МВР - Стара Загора /лист 43 от
делото/, с който е предоставена информация за чужди граждани, налице е
съвпадение на посоченото име на чужденеца изписано на латиница, номера на
ЛНЧ, дата му на раждане, освен това е посочен и номера на разрешителното
за пребиваване, който съвпада с приетото по делото заверено копие от
същото. С оглед изложеното, настоящият състав намира за несъстоятелни
възраженията изложени в тази насока от жалбоподателя.
По силата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ дружество-жалбоподателя, в
качеството си на работодател, е задължено в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на *** *** /***/, писмено да уведоми за
това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция
"Инспекция по труда" – Стара Загора. От приетите по делото писмени
доказателства - трудов договор № 00000116/23.02.2023 г., длъжностна
характеристика /лист 20 от делото/, служебна бележка за преминат начален
инструктаж по безопасност при работа на 27.02.2023 г. – 29.02.2023 г. /лист 21
от делото/, се установява, че *** *** /***/ е започнал да полага труд за
дружеството на 27.02.2023 г. Съобразно задължението вменено в нормата на
чл.10 ал.1 от ЗТМТМ жалбоподателят е следвал в 7-дневен срок от 27.02.2023
г. да уведоми Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора, за това
обстоятелство, но липсват доказателства в насока, че това е било сторено.
Неоснователно е възражението, че не се установявало по безспорен
начин наличието на извършено нарушение от жалбоподателя.
Следва да се уточни, че уведомлението по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ се
изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници
– граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното
движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за
ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу
работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в
контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по
Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на
дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО
на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на
граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова
заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18
юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките
срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и
др. – транспонирани със ЗТМТМ.
И доколкото в случая е безспорно установено, че дружеството-
жалбоподател не е уведомило в законоустановения срок (в случая до
06.03.2023 г.), то нарушение на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ е извършено на
5
07.03.2023 г., както правилно е прието, както в съставения АУАН, така и в
издаденото НП, с оглед обстоятелството, че нарушенията, изразяващи се в
бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на
срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени.
На следващо място, не са налице основания за третиране на
нарушението като „маловажно” и наказващия орган основателно не е
приложил чл.28 от ЗАНН, в тази връзка липсват изискванията на ТР № 1 от
12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Необходимо е наличие на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, нещо повече по
делото липсват данни дори и след срока такова уведомление да било
подадено.
При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението
на имуществената санкция по чл.78 ал.1 от ЗТМТМ, като съгласно
разпоредбата „В случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено
друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция
в размер от 1500 до 15 000 лв.“. В случая е наложена имуществена санкция в
размер 2500 лева, като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27,
ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с
обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за
намаляване на наложената имуществена санкция, тъй като същата е
определена значително под средния размер, в близост до минимума, но не в
абсолютния минимум, което е правилно.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по отношение на
дружеството жалбоподател са налице влезли в сила съдебни решения по
АХНД № 1243/2023 г., АХНД № 1241/2023 г. и АХНД № 1230/2023 г., всички
по описа на РС - Стара Загора, по които решения съдът е достигнал до
правния извод, че са били налице нарушения на разпоредбите на ЗТМТМ, по
отношение на различни работници на дружеството / по АХНД № 1243/2023 г.
и АХНД 1241/2023 г., е била нарушена именно разпоредбата на чл. 10, ал.1
ЗТМТМ/. Тези обстоятелства, както и обстоятелствата, че в хода на
проверката са установени и други нарушения по ЗТМТМ /видно от покана по
чл. 40 ал. 2 ЗАНН – лист 33-37 от делото/, следва да се отразят на размера на
наложеното наказание и предопределят невъзможност за налагане на санкция
в предвидения от закона минимален размер.
Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото
законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското
законодателство, но и международните актове по които РБ е страна.
Спазването на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност е гаранция за защита правата на работника и регулатор на
трудовата миграция. Всички тези обстоятелства дават основание да се
приеме, че извършеното административно нарушение не е с ниска степен на
обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда
да приеме, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано по
основание и размер и няма основание за изменение на НП.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
6
наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното в съдебно заседание
искане за присъждане на разноски за юрисконсулт, жалбоподателят следва да
заплати на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.3 от АПК, на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора сума в размер на 90 лева
юрисконсултско възнаграждение, като се отчете сравнително невисоката
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2300111 от
11.05.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, с което на жалбоподателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Новозагорско шосе" № 032016, в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /два
хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.79 ал.4 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във връзка с чл.78 ал.1 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за извършено
нарушение по чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /ЗТМТМ/, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе"
№ 032016, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора,
сумата от 90.00 /деветдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара
Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7