№ 1870
гр. Варна, 05.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20243100100774 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 17:54 часа се явиха:
Ищецът В. Б. Й., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от АДВ. Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ответницата Н. Т. А. - Й.А, редовно уведомена, явява се лично в
съдебно заседание, представлява се от АДВ. А. П., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
АДВ. Д.А.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.А.: Не възразявам да пристъпим първо към разпита на
свидетелите.
АДВ. А. П.: Не възразявам.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: П. М. Ч., Й.К.Ч., И.С.В.,
М.М.Й., Н.Т.Й.., М.Н.Т., Д.С.П., К.И.М., А.С.А. и вписва същите в списъка на
лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
П. М. Ч., ЕГН ********** на 45 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетеля снимка на Б.Т. Й., предоставена от
ищцовата страна.
АДВ. А. П.: Не възразявам.
СВИД. П. Ч.: Лицето ни е бил пациент, но лично не го познавам и не го
помня. Знам, че се казва Б.. Когато разбрах за какво съм призован и за какво
става въпрос по делото, проверих по епикризата. Трудно мога да кажа, че го
помня съществено, помня диагнозата и за какво е лежал при нас. Видях
лицето при приема в нашата клиника, когато беше в много увредено
състояние. Тогава разговарях с него. Не беше объркан или дезориентиран.
Състоянието му отговаряше на заболяването му, което беше краен стадий на
онкологично заболяване, но то не е със засягане на мозъка. При такова
заболяване е възможно пациентите да са разсеяни или объркани, но поне
доколкото имам спомен, за да се подпише и за да се съгласи за операция без
някой от близките означава, че е бил адекватен да вземе това решение.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това от колко време Б.
Й. е бил в това състояние, тъй като не е предмет на лични възприятия.
СВИД. П. Ч.: При неговото състояние със сигурност е имал трудности
при придвижването и при стоенето прав, но нямам спомен за това.
НЗС е назогастрална сонда. Това е сонда, която се поставя през носа и
достига до стомаха, за да изпразни съдържимото и за да му олекне на
пациента. По този начин се установява колко литра е имало. Той дойде в
отделението със сондата, която е била поставена от колегите. Доколкото знам,
той не е постъпил в нашата клиника, а е преведен в клиниката след консулт с
колега от клиниката и по мое разпореждане беше преведен при нас.
Не съм присъствал на операцията на Б.. Не съм участвал в екипа. В
екипа беше предишния началник професор М..
Когато пациентът има поставена такава назогастрална сонда може да
говори нормално, но не може да се храни. Не може да пие и вода. Не е
възможно да пие с поставена сонда в отделението, защото всичко, което се
2
приема, излиза обратно през сондата.
Пациентът е диагностициран при нас, защото оперативно е взет
материал от самия тумор. Аз мога да коментирам само това, което е намерено
в нашата болница, не съм видял хистология от друга болница, поне аз не съм
виждал.
Вземането на становище от психиатър, се прави понякога.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това как е протекло
заболяването при пациента Б. Й., тъй като не е предмет на лични възприятия.
СВИД. П. Ч.: И когато го видях за първи път и когато го видях за
последен път Б. беше във физическа немощ.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това с каква
продължителност е крайния стадий на заболяването на Б. Й. и нуждае ли се
пациентът в такова състояние от грижи в този период.
СВИД. П. Ч.: Нямам спомен дали негови близки са се интересували за
състоянието на пациента Б. Й..
В нашето отделение обикновено с близките се споделя прогнозата на
заболяването, тъй като ние не познаваме лично болните и не знаем как те ще
реагират и приемат такава диагнозата. Питаме близките за съвет как да
подходим със съответния човек. Със сигурност е разговаряно и с близките на
Б. Й. след операцията, за хода на лечението, със сигурност всеки ден се дава
информация от лекуващия лекар или оператор. За операцията със сигурност
им е обяснено. Конкретно за продължителността на живот никой не може да
каже колко ще е точно, но със сигурност е обяснено каква е средната
продължителност на живот в това състояние.
Допускам, че Б. не е знаел каква му е диагнозата. Диагнозата му като
хистология е излязла след датата на смъртта и няма как да е знаел или да сме
му я съобщили. По принцип ние го виждаме какво е, когато се прави
операция, но изчакваме преди да разговаряме с пациента, чак когато вече го
имаме черно на бяло, т.е. когато дойде от патолога, защото някой път може да
се размине, да очакваме едно, а да дойде друго. Понякога се случва да има
разминавания. Информираме близките на пациентите и за вероятни
(диференциални) диагнози.
Не съм запознат с документите от „Еврохоспитал“.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това какви бяха
вероятните диагнози в болница „Света Марина“, тъй като за това има
документи по делото.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това дали в
Университетска болница са работили по същите диагнози, които са поставени
в „Еврохоспитал“.
3
СВИД. П. Ч.: Никога не сме имали практика да изискваме документи за
самоличност на близките на пациентите, освен при освобождаването от
аутопсия. Ние не сме длъжностни лица и нямаме право да изискваме такива
документи.
Като Началник клиника е мое задължение да съм запознат за
състоянието на всички болни. Лично не съм извършил оперативните
интервенции, но участвам в цялостния лечебен процес. При визитация казвам
назначения, казвам дали ще бъде опериран или не, това са решения, които
вземам аз като началник.
Преди да получа призовка за това заседание не помнех този случай и
този пациент, просто се запознах с документацията, и сега по снимката си
спомням, че съм го виждал.
След като почине лицето, за да бъдат взети тленните останки човекът,
който ще дойде да го освободи от аутопсия, трябва да е от първа линия
роднина, взема му се лична карта и се нанасят данните. Денят, в който
пациентът е починал, аз съм бил в отпуск и нямам лични впечатления дали е
имало разпознаване и кой е дошъл да го направи. Със сигурност би трябвало
да е имало такова, тъй като е задължително при всички случаи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С. Г. В., ЕГН ********** на 62 години, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетелката снимка на Б.Т. Й., предоставена от
ищцовата страна.
СВИД. С. В.: Мисля, че лицето преди две години е лежал в нашата
болница. Не помня как се е казвал, проверих в документите, че се казва Б..
Имам спомен конкретно за човека, защото той беше в болницата с едно
изключително упорито повръщане, което не се овладяваше от нищо. Помня, че
му сложихме сонда и от нея течеше около 2 л стомашно съдържание,
направихме долна и горна ендоскопия, за да установим има ли причина.
Нямаше причина, нямаше туморна формация и в края на краищата приехме,
че се касае за една остра дилатация (разширение) на стомаха, при което той се
изпълва със стомашно съдържимо. Помня, че започнахме лечение с нивалин и
се постабилизира, след което го изписахме. Не сме правили операция. Аз съм
гастроентеролог, ние не оперираме. Това се случи в „Еврохоспитал“. После не
знам какво е станало с пациента.
Впечатленията ми за Б. Й. бяха за симпатичен човек. Относно
състоянието му силно казано в добро състояние предвид сондата, която
постоянно е в носа му. Виждала съм го и да седи и да ходи, беше нормално
всичко. По принцип аз като съм го виждала беше предимно легнал, но
4
ставаше, изправяше се, движеше се из стаята. При изписването вече сам се
движеше. Да, разговаряла съм с него. Помня, че не е бил разсеян,
неориентиран или неадекватен. Разговаряли сме нормално, но не помня за
какво. Не е било нещо, което да ми е направило впечатление.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това бил ли е Б. Й. в
тежко състояние, тъй като това е професионална оценка.
СВИД. С. В.: Ние не сме установили кой знае какви значителни
заболявания при този прием на лицето. Установили сме разширение на
стомаха и на ехографията се е видяло някаква формация в панкреаса. Това
прочетох вчера в епикризата му. Това е подлежало на допълнително
уточняване. Ние работехме по диагнозите атрофичен гастрит и дилатация на
стомаха. Това, че в диагностично лечебния план пише карцином на стомах и
карцином на панкреаса, това са само диференциални диагнози. Тези неща,
които са писани в плана, те се пишат в самото начало. Когато пациентът идва,
ние виждаме, че повръща безспирно и ние започваме да мислим какво би
могло да бъде. След това правим съответните изследвания и установяваме, че
няма карцином, има атрофичен гастрит, има дилатация на стомаха и не сме
установили и тумор на дебело черво. Причините за дилатацията може да са
различни. Може да е някакъв захарен диабет или нещо друго. Б. знаеше, че
има дилатация на стомаха и ние за това сме го лекували. Не съм го
информирала за диференциалната диагноза. Разговарях с жена му, която беше
там.
СЪДЪТ посочва на свидетелката ответницата Н. А. – Й.а.
СВИД. С. В.: Да, това е жената, с която разговарях тогава. На нея й
казах за дилатацията на стомаха и че е в тежко увредено състояние. Не помня
точните думи, които съм й казала, но че положението е сериозно при него.
Предполагам, че съм казала, че би трябвало да се продължи лечението и че
трябва да се направят допълнителни изследвания за формацията в панкреаса.
Тази негова близка се представи като негова жена.
При първото постъпване в „Еврохоспитал“, при ехография от 04.12.2023
г. сме установили формация, която е възможно да е суспектна туморна
формация на панкреаса.
Мисля, че Б. ходеше до тоалетна при приема, но това точно не си
спомням.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това дали състоянието
на Б. Й. е било спешно.
СВИД. С. В.: Състоянието, в което сме приели Б. Й. не е изисквало
спешна хирургична намеса.
В декурзуса пише, че сондата, която е поставена на 01.12.2023 г. вечерта
е махната, но той си я беше махнал сам. След това мисля, че пак му я
5
сложихме.
СЪДЪТ предявява на свидетелката документ на лист 457 и 458 от
делото.
СВИД. С. В.: Виждам, че не пише, че отново сме я сложили, но за да
пише, че отчитаме отделеното количество стомашно съдържимо, то трябва да
сме поставили сондата отново.
Мисля, че не съм приела аз Б. Й. в клиниката, а друг колега.
Имам някакъв визуален спомен за Б. Й., но вчера извадих епикризата, за
да прочета за какво става въпрос.
Запомнила съм този случай с голямото количество повръщане и с
голямото количество застой на стомашно съдържимо, а и от ехографските
снимки, които съм направила се вижда, че просто целият му стомах до нивото
на пъпа беше пълен с течност, а това не е нормално и това помня.
Състоянието му е било отразено в медицинските документи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
А. О. Ч., ЕГН ********** на 31 години, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетелката снимка на Б.Т. Й., предоставена от
ищцовата страна.
СВИД. А. Ч.: Изобщо не си спомням този човек. Имената Б. Й. нищо не
ми говорят. Аз работя в Център за спешна медицинска помощ - Варна. Понеже
в бърза помощ имаме фишове, които си водим за всеки един пациент, ако ми
предоставите този фиш мога да говоря по него и каквото е написано там, но
така по снимка нищо не мога да си спомня.
Не си спомням нищо за този пациент, за мен е бил стандартен
транспорт.
СЪДЪТ предявява на свидетелката документ на лист 290 от делото.
СВИД. А. Ч.: Това е моят почерк. От документа мога да видя, че съм
докарала пациента с остра бъбречна недостатъчност, като най-вероятно
близките са ми предоставили някакви изследвания и документи за това и да се
ориентира за тази диагноза.
По това, което е написано в предявения ми документ, аз съм го взела
6
всъщност от шокова зала. Нас като екип са ни извикали в Спешния център на
шокова зала и там колегите са направили изследвания и са доказали, че той е с
бъбречна недостатъчност и са поискали транспорт да го закараме в УМБАЛ
„Света Марина“, за да може в нефрологията да доуточнят диагнозата и
евентуално ако е за диализа, тя да бъде извършена. Ние го транспортираме от
Спешния център на бул. „Цар Освободител“ до УМБАЛ „Света Марина“. Аз
съм го придружавала в линейката. Аз не помня нищо от това, просто говоря по
това, което съм записала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Д.А.: Не възразявам да разпитаме първо свидетелката на ответната
страна.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
И.С.В. на 38 години, български гражданин, омъжена, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290
от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. В.ОВА: Познавам Н.. Запознахме се в началото на ноември 2018
г., когато се нанесохме в новото жилище на **** в ж. к „Лабиринт“, съседи
сме, те са в съседния апартамент под нас. Б. почина в началото на януари 2024
г., докато почине си бяхме съседи. Аз постоянно ги виждах, тъй като са ми
съседи, имаме алеи и пейки. От 2018 г. живеят заедно постоянно. Аз през
февруари 2019 г. родих първото си дете и съм била постоянно навън на
разходки и съм ги засичала постоянно на разходка с кучето им, винаги сутрин
и вечер го разхождат. Виждала съм ги като се връщат от пазар с покупки,
разговаряхме. Аз винаги съм си мислила, че са си семейство и че имат
сключен брак. При тях идваше едно малко момиченце, което си мислех, че е
внуче и заедно с майка си ги посещаваше често през уикендите. Разбрах
впоследствие, че това е дете на А. – племенницата й. Виждала съм А. да
оставя детето, то им гостуваше през уикенда. Н. е споделяла, че приготвя
различни храни на детето в зависимост от предпочитанията му.
Влизала съм в дома, в който живееха Н. и Б.. Впечатленията са ми, че се
държаха като семейство, излизали са заедно, седели са по пейки заедно. Не
знам как са се обръщали един към друг. Н. ми е споменала, че ходят заедно по
почивки, обичаха да ходят в Пампорово, даже са вземали и детенцето, което ги
посещава. Беше споделила, че за юбилея му беше подготвила като изненада
някаква тематична торта, тъй като той беше капитан на кораб и тематиката
беше с някаква котва или нещо такова, не помня точно.
Може би пролетта в края на март 2023 г. тя ми се похвали, че Б. й е
предложил брак и тогава разбрах, че всъщност не са били женени, показа ми
пръстена, беше много щастлива и каза, че е Б. е искал да сключат брак около
коледните празници. Може би тогава, защото са православни празници и за
това са искали по Коледа. Не съм питала тогава каква е причината да е по
коледните празници, просто ми сподели, че тогава е предпочитал той, но не
7
съм питала какви са били неговите съображения и лично не съм го питала.
Знам, че Б. е имал двама сина, от които единият е починал. Не съм
виждала някой от синовете му да посещава дома им в ж. к. „Лабиринт“. Не
знам как се казват синовете му. Знам, че единият е починал след като сме
станали съседи. Н. сподели, че е починал, защото впоследствие станахме
близки.
Когато Б. почина Н. беше много разстроена, една нейна близка позната
ми съобщи, след това и Н. ми съобщи, когато се видяхме малко по-късно.
Първо разбрах от въпросната жена, след това от Н., което става същият ден.
Жената се казва Й., която има дете на възрастта на моето по-голямо дете. От
Н. знам, че е ходила на почивки с Б., защото ми е споделяла, ние бяхме близки,
всеки ден се засичаме и сега сме близки все още.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.М.Й. на 69 години, български гражданин, неомъжена, неосъждан,
майка на ищеца, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Й.А: Желая да свидетелствам.
Б. ми беше съпруг. В периода 2018 г.-2023 г. постоянно подържахме
отношения, виждахме се. Ние живеехме с него на ул. „Битоля“ и след развода
аз останах там, а той в имота на „Свети Никола“, там имаше имот. И един
апартамент в гр. Бургас, който е на майка му и баща му и един имот пак от
майка си и баща си в село Горски Горен Тръмбеш. След като се разведохме
отначало живееше на вилата на „Свети Никола“ и след това, когато се
виждахме той ми каза, че си е закупил апартамент в този комплекс
„Лабиринт“. Каза: „Предплатил съм го, чакам да стане, не е завършен.“. След
развода, може би първата година, може това да е било и 2019 г., не сещам
точно по месеци.
Винаги ми е казвал, че живее сам. Даже веднъж пиехме кафе и той ми
каза, че една жена идва от време на време да му чисти, готви и че й дава по 50
лева на седмица и дали е достатъчно се чудеше. Аз му казах, че нямам
представа.
Срещахме се често, но когато се разведохме в началото имаше и гняв, и
яд, и разочарование, но не можехме един без друг, той ден през ден, да не
кажа всеки ден, беше пред вратата ми. Много често ме вземаше, ходехме на
„Свети Никола“ на вилата, ходехме да пием кафе, до гр. Бургас сме ходили
четири-пет пъти в този период от 2018 г.-2023 г. Не знам защо се срещахме
толкова често, просто нещо ни влечеше непрекъснато, макар че бяхме
разделени. Той ми помагаше много, цялата улица на „Битоля“ ни е виждала,
носеше ни череши от мястото, носеше ми смокини, долу в мазето имаше,
където е сменял летни и зимни гуми, кашони. От съседите, мъжете по-точно
са негови колеги, завършили са заедно в Морското училище, и съпругите им
съответно, той не беше конфликтна личност, аз съм била с всички в много
8
добри отношения. Има хора, които са го виждали, когато идва при мен, като
например Яна Д., която е съседка отгоре, над мен живее, те всички съседи
могат да го потвърдят, не само тя, а и от магазините наоколо, и от кафетата.
Аз съм от гр. Варна, а Б. е от гр. Бургас. В началото на брака ни 8 години
живяхме в гр. Бургас. В. е големият син, а М. е малкият син.
В. и Б. не са се отчуждавали. След 2018 г. поддържаха връзка, срещаха се
постоянно. Някой път Б. го е викал на вилата на „Свети Никола“, защото те са
през две места, всъщност първо е къщата и през две места е мястото с вилата,
където живее В. на „Свети Никола“, което остана след развода за Б.. Мястото
представляваше един декар земя с една дървена къща и Б. често се обаждаше
на В. като измазваше или правеше ремонт да му помага.
Аз не съм ходила в апартамента в „Лабиринт“, защото просто не съм
искала. Когато влезе да живее в този апартамент и влезе да живее там, ми
казваше, че аз ще съм първата, която ще влезе в този апартамент, но аз не
исках, не знам защо, имах някакви спирачки и нещо ме спираше. Не съм
чувала нито от него, нито от никого, че живее с друга жена.
Синът ми посещаваше баща си в болницата и споделяше с мен какво му
е състоянието.
В. ми каза, че е ходил в болницата в кв. „Виница“ на свиждане и че баща
му е горе-долу в добро състояние. Каза, че са му правили изследвания и аз се
обадих на Б. по телефона и говорехме почти всяка вечер с него, как е, що е. Не
съм ходила да го видя. В „Света Марина“ ходих на 25.12.2023 г. в болницата с
В. на свиждане, но аз не влязох. Дежурният лекар излезе и каза, че може да
пусне само по двама души от семейството и затова аз не влязох. Влязоха В. и
една госпожа, която аз в гръб видях, не я познавам. Видях жената в гръб, не
мога да кажа дали е била ответницата. Тя отиде при В. и каза: „В., ти ли си?“ и
той каза, че е той, и влязоха заедно. Аз бях в шок и се притесних, защото В.
дълго се забави и когато излезе каза, че баща му много зле изглежда, много
отслабнал.
В. ми каза, че тази жена познавала всички медицински сестри и лекари,
там много свободно се държала, влизала, излизала и се грижела за Б.. След
смъртта на Б. В. ми каза, че тя се обадила вечерта, въпросната жена, за да му
каже че Б. е починал и след това му е казала, че те имат брак с Б. и това беше
вторият шок, защото за мен беше неочаквано. Защото Б. през цялото време
твърдеше, че иска отново да се съберем, че иска да бъдем заедно. Казвал го е
само на мен, не е било пред свидетели.
Причината за развода ни с Б. беше, че разбрах, че има любовница. Знам
коя беше любовницата, казваше се А.С.А., той лично ми каза за това след като
имахме бурни обяснения. Аз не съм виждала А.. След като разбрах съм я
виждала в интернет. Веднъж бяхме на една сватба на моя приятелка и там
жената, която водеше обреда, това беше в гр. Кранево, почти на плажа беше
заведението, наредиха всички присъстващи да седнат на столовете и жената,
която водеше ритуала беше А.. Аз я познах, защото съм я виждала на снимка
по интернет. Тя тогава работеше в една сватбена агенция, но не помня името
на агенцията. Даже същата вечер, когато приятелката ми минаваше по масите
да ги поздравят и казах, че това е въпросната жена.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. А. относно това какво е било
9
финансовото състояние на Б. след развода във връзка с това, че Н. твърди, че е
вземал кредити и няма пари, тъй като този факт е неотносим.
СВИД. Й.А: Б. винаги е разполагал с пари, работеше като капитан пилот
към Пилотска станция – Варна на пилотските кораби, работи докато се
пенсионира през март 2018 г. Винаги е разполагал с много пари, той
предпочиташе пари в брой, не вярваше в карти и никога през живота си не е
вземал кредити. Той имаше спестени средства и знам от него, че има сметки в
две банки. Едната беше Пощенка банка и другата в Банка ДСК, знам, че там
имаше натрупани средства и много често още като бяхме женени сме ходили
заедно. Винаги съм го изчаквала докато той си оправя нещата, доста добре
печелят в пилотската станция, заплатите им са големи.
Не е теглил нито заеми, нито кредити, отношението му към това е било
абсолютно отрицателно, той никога не е вземал пари назаем, но е давал.
Б. много държеше на външния си вид и на жената до него също.
Последните 20 години от брака живеехме на ул. „Битоля“ и след като се
пенсионирахме отидохме да живеем в къщата на майка ми на „Свети Никола“,
сега В. живее там.
Докато живеехме с Б. винаги аз съм плащала сметките, той не обичаше
да ходи по касите и да чака на опашка.
Докато бяхме женени си правихме очилата на „Униглас“ на ул.
„Драгоман“, той ги правеше там и съответно водеше и мен да ги правя там и
той ги плащаше.
След като почина Б. В. и госпожа Й.а ходиха до гр. Бургас да продадат
апартамента на ул. „Сан Стефано" в гр. Бургас и тогава В. е видял в
декларацията, датата на сключване на брака им, че е 23.12.2023 г. Не знам
защо продадоха апартамента. След като разбрахме реших, че не е нормално
това нещо.
След като се разведохме той винаги е твърдял, че живее самичък, не
знам дали са продължили отношения с А.. За връзката му с А. разбрах
случайно, Б. си беше забравил телефона на нощното шкафче и докато обирах
праха, се получи съобщение, което аз случайно видях и пишеше: „Когато
идваш донеси вино.“, беше изпратила целувки. После проверих името в
интернет и видях нейна снимка, и после случайно видях жената на сватбата.
Не съм виждала Н. А., когато приеха малкия ми син М. във „Военна
болница“, там бяхме аз, Б. и В.. Б. каза, че той се заема с погребението, защото
аз не бях в състояние да ходя и да се занимавам с това.
В. ми каза, че се е обаждала някаква жена, представила се като Н. и му е
казала, че баща му е приет в „Еврохоспитал“.
Преди това обаждане не си спомням колко дни преди това се чувахме с
Б.. Преди месец декември с него се чувахме постоянно, през ден, през два,
мотоциклетът му беше постоянно пред сградата, съседите ме подпитваха по
стълбите дали не съм го прибрала обратно.
АДВ. П.: Твърдя, че свидетелката живее на „Свети Никола“.
СВИД. Й.А: Не, аз живея на ул. „Битоля“. Предполагам, че има и мои
10
вещи в къщата на „Свети Никола“, все пак е на майка ми. Скоро не съм
пренощувала в къщата на „Свети Никола“. В. се нанесе в тази къща да живее
там, когато казах на Б., че ще се разведа с него. Аз подадох молбата за развод,
не по вина, но след това се споразумяхме. Аз съм с полувисше образование,
работех в туризма.
Знам от Б., че е давал апартамента в гр. Бургас под наем. Не знам как е
получавал наема си от там. Не знам как си е получавал парите от пенсията, с
парите той се занимаваше. Той работеше в „Пилотска станция“, брат ми също
работеше там и знам от него, че имат много високи заплати. Не мога да кажа
точно колко пари е имал Б., когато се развеждахме, но знам че са много,
защото след като се разведе получи активи от „Пилотска станция“. Полагаха
му се едни пари, те са техни професионални неща и който пилот се
пенсионира му дават 20 000 евро. Апартамента в „Лабиринт“ сигурно с
неговите пари си го е купил каза ми, че си е купил и гараж там в съседен блок
и че си го обзавежда, но не съм ходила там.
След като се разведохме Б. отиде да живее в дървената къща на „Свети
Никола“, тя си е оборудвана за живеене, има си всичко там. Разбира се, че съм
ходила там. И след развода той лично ме е вземал и ме е водил там. Не мога
точно да се сетя кога, може би преди да почине М.. Дойде, взе ме и отидохме,
пихме кафе, даже ми даде две-три чаши, защото аз колекционирах
порцеланови чаши и след това ме върна у дома.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Н.Т.Й.., ЕГН ********** на 68 години, български гражданин, женен,
неосъждан, вуйчо на ищеца, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Н. Й.: Желая да свидетелствам.
С брат ми поддържахме връзка. Поддържахме връзка и в периода 2018 г.
- 2023 година. На месец се виждахме по един или два пъти, тъй като аз живея
в Бургас. Той пътуваше до Бургас и се виждахме.
След като се разведоха с М., Б. ми е казвал, че живее на вилата, но с
кого, не сме обсъждали този въпрос. Основно говорехме за децата, като
единият му син беше много зле и в повечето случаи разговорите ни бяха за
това.
За Н. А. научих на смъртта на Б.. Аз като дойдох на погребението тогава
я видях. Преди това малко преди да почине Б., тя ми се обаждаше по телефона.
Предполагам, че ми е намерила телефона от телефона на брат ми.
За първи път Н. ми се обади малко преди да почине брат ми. Аз преди
това поддържах връзка с него по телефона, но след като го интубираха не
можеше да говори, тогава аз разбрах, че е тежък проблема и наистина, малко
след това той почина. Преди Б. да почине, Н. ми се обади да ми каже, че е в
тежко състояние. Тогава ми изпрати и снимка, как е на легло. Аз преди това
говорих с него, той ми каза, че е в болница и аз го попитах дали да дойда във
11
Варна да се видим и да предприема някакви действия да му помогна, все пак
сме братя. Той ми каза, че има кой да го гледа и няма нужда и когато повторно
му се обадих, може би два дни след това, разбрах, че е в много тежко
състояние, но въпреки всичко той ми говореше и тя ми се обади и ми изпрати
тази снимка, за да ми покаже, че е в тежко състояние. Снимката е от 26-ти.
Видях Н. за първи път на погребението.
Когато племенникът ми беше болен съм идвал във Варна. Преди да се
разболее много сериозно аз го бях поканил да дойде в Бургас, за да се откъсне
от обстановката във Варна, като се надявахме с жена му, която беше психолог,
че това ще му се отрази добре. М. беше болен от тежък алкохолизъм. Не мога
да кажа дали тук във Варна М. е бил настаняван в болница.
Дойдох във Варна на погребението на М., но не съм се засичал тогава с
Н.. На погребението на М., Б. беше с бившата си съпруга. Те даже тогава още
не бяха се развели. Не помня датата, на която почина М.. М. почина преди 4
години. Помня, че беше студено.
На смъртта на М., Б. ми показа къде живее, но не сме ходили там, защото
правел ремонт. Показа комплекса, който е близо до гробищата. Ние излизахме
от гробищата и той ми показа комплекса, където си е взел апартамент, но каза,
че не е подходящо да отидем, защото в момента апартаментът е в ремонт. Не
знам дали още не се беше нанесъл тогава, не мога да кажа.
Не ми е споделял за негова дългогодишна приятелка или другарка, която
му прави очилата. Б. ми е показвал тука в центъра едно ателие за очила, но не
знам дали там си е правил очилата. Б. не ми е говорил за жена на име А. А..
Сега вече това име ми е известно, тъй като разбрах, че е имал някаква връзка с
нея. Сега го разбрах това.
Не сме коментирали с Б. защо се разведе с М.. По принцип неговите
душевни истории не сме ги коментирали, повече коментирахме нещата около
децата, покрай М. и това беше основната ни тема на разговор.
Аз съм бивш военен и след това съм работил в поддръжка сервиз във
Военновъздушните сили.
След раздялата с Б., М. остана да живее в семейния им апартамент до
болницата.
Не, Б. не ми е искал пари на заем или да ми е казвал, че има нужда от
пари. Как ще ми е казвал, той получаваше много сериозни пари. По принцип
получаваше различно пари, но съм виждал нещо, което ми е показвало, че
получава много пари. Той се върна от рейс и плати 6000 лева партийна
членска вноска, което означаваше за мен, че той разполага с достатъчно пари.
Мисля, че отношенията на М. и Б. след развода бяха приятелски, защото
те няколко пъти са идвали на гости в Бургас заедно. Идвали са заедно в Бургас
3 или 4 пъти, даже са ми идвали и на гости у дома. Последно дойдоха заедно
може би месеци преди да се разболее. Не мога точно да определя, защото той
идваше на месец един или два пъти, срещахме се там, аз работя до вкъщи в
една фирма и сядахме да пием кафе. Няколко пъти идва и с М. там, като
единия път им предложих да отидем у дома да пием кафе и да обядваме,
защото бяха дошли точно по обяд.
От отношенията им аз имах подозрения, че с М. искат да се съберат, но
не сме говорили на тази тема. С друга жена освен с М. не е идвал в Бургас.
Разбира се, че след развода с М., Б. продължи да общува със сина си В..
12
Аз нямам точно лични впечатления за отношенията им, защото не са идвали в
Бургас заедно, но по принцип като се съберем с Б. основно коментирахме
децата – кой какво прави, къде са го изместили и т.н. и най-вече говорихме за
М., защото той беше болната тема. Аз не знам Б. да е имал влошени
отношения с В. или да са имали някакви сериозни недоразумения помежду си,
в крайна сметка са син и баща.
Знам, че В. беше командирован в Силистра.
Не знам кога В. е разбрал за датата на женитбата на Б. с Н. А..
Б. пътува 13 години. След като завърши морско училище и тръгна да
пътува, но не мога да отговоря до коя година точно е пътувал.
Не мога да кажа от коя година Б. е пилот.
Не мога да определя точно коя година се разведоха Б. и М..
Не знам точно коя година брат ми си закупи апартамент в комплекс
„Лабиринт“.
Знам, разбира се, че брат ми има имот в Горски Горен Тръмбеш, този
имот беше на баща ни. Знам, че брат ми често е посещавал този имот, може би
един път месечно.
Знам, че брат ми получаваше наем от апартамента в Бургас. Не познавам
лично наемателката на апартамента и не й знам името, но съм ходил при нея,
за да й оправям електричеството.
Относно получаването на наема, някой път Б. е идвал в Бургас, сядали
сме да пием кафе и той ми е казвал, че ще отиде да си получи наема от тази
жена. Дали го е получавал на ръка или по друг начин не мога да кажа, защото
това са си негови отношения. Той не идвал в Бургас специално за наема или
специално да ми каже на мен, че идва да си получи наема. Просто сме пили
кафе и той е казвал, че ще прескочи до апартамента да се види с наемателката
и да си получи наема.
Никога не съм посещавал апартамента на Б. в комплекс „Лабиринт“.
Помня кога брат ми направи 70 години, даже му се обадих по телефона
да го поздравя. Той ми каза, че се е събрал с приятели. Не бях поканен разбира
се, ако бях поканен нямаше да се обаждам по телефона. Мисля, че и В. не е
бил поканен като мен. Мисля, че причината да не ни покани е тази, че той е
имал връзка с тази жена и не е искал да ни я покаже. Така предполагам.
Аз говорих с Б. в деня на рождения му ден за 70 годишнината, поздравих
го за юбилея и той ми каза, че са се събрали да празнуват, но не съм го питал
защо не е поканил и мен. Аз не говоря за това, че не съм бил поканен, за мен
беше много тежко, че не ми се обаждат и не ме канят никъде. Просто съм
уважил мнението му, помислих си, че се е събрал с приятели и ще пийнат по
нещо за негово здраве и толкова. С В. не съм обсъждал това.
Апартаментът на ул. „Сан Стефано“ в Бургас, беше собственост на
майка ми и баща ми. Продадоха апартамента, защото много бързат.
Баща ми и майка ми бяха живи, когато прехвърлиха апартамента в
Бургас, на ул. „Сан Стефано“ на Б.. След това прехвърляне не са се влошили
отношенията ни с Б.. Защо да се влошат, аз обещах на майка ми и баща ми, че
с брат ми няма да се сърдим за тухли. Естествено, че ни бяха добри
отношенията с Б. след това прехвърляне. След това прехвърляне не съм
присъствал на рождени дни на Б., но сме се събирали на рождени дни на майка
13
ми, баща ми и по други поводи.
Не знам на колко рождени дни е присъствал В. на баща си.
Не знам дали В. е присъствал на някакви рождени дни на Б. след
развода, не сме го обсъждали.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Я.Н. Д., ЕГН ********** на 72 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. Я. Д.: Б. Й. го познавам от много години. Той е учил заедно с
мъжа ми във висшето Военноморско училище, а след това са работили заедно
по корабите, а след това така се случи, че от 2001 г. живеем в един блок на ул.
„Битоля“ № 25, като аз живея над тях. С М. живяха там до преди 2-3 години.
След развода М. вече живееше сама в апартамента на ул. „Битоля“. Разведоха
се преди 3 години, но може да съм се объркала с годините. Говоря три години
преди да почине Б.. Б. почина на 6 или 7 януари 2024 година. С М. живяха
заедно докато Б. в един момент остана да живее сам на „Битоля“ и ние го
попитахме защо е сам и той ни каза, че на М. майката е болна и се е наложило
да отиде да живее при нея, за да я гледа. След това, минаха няколко месеца
може би 4 или 5 и М. се върна да живее на „Битоля“ сама и тогава аз разбрах
от нея, че те са се развели официално. През това време сме ги срещали с мъжа
ми и те бяха в нормални отношения, вървяха заедно, отиваха нанякъде.
Нямаше между тях викове, нямаше скандали, не съм чувала нищо такова
никога.
М. като се върна на „Битоля“ Б. отида да живее в малката вила на
„Свети Никола“, която е като дървена не голяма вила. Не като тази, която
остана за сина им и която е наследство от родителите на М., а по-малка вила
на един етаж. Отпред имаше рози и Б. ни казваше, че гледа там чери доматчета
и разни такива неща.
Знам от Б., че е закупил апартамент, но сподели, че там е много шумно,
кварталът е много населен, блоковете са много близо един до друг, от улицата
се чува много шум и не може добре да си почива и затова често е на вилата,
където отглежда тези неща, за които казах.
Знам, че правил освещаване на този дом. Знам за това от мъжа ми, но
той не е бил там, защото не е бил поканен. Мъжът ми се казва Т.И.Д.. Мъжът
ми ми каза, че е имало жена, която е сервирала и отсервирала и това му го е
казал негов колега, който се казва Е., но не му знам фамилията. Е., който е
също завършил с тях и е присъствал на това освещаване. Тази жена е била
там, за да помогне. Това е станало тема на разговор, присъствието на тази
жена, защото те се бяха разделили с М. и Б., а не е имало някакви спречквания
между тях, Б. продължаваше да идва при М. на ул. „Битоля“ постоянно или с
мотора си или с колата си и за това се говореше като са се разделили имал ли е
връзка Б. с друга жена. Това освещаване не мога да кажа кога се е правило,
14
защото не съм присъствала. Знам, че беше след развода на М. и Б..
ОТВЕТНИЦАТА Н. А. – Й.А: Никога не сме правили освещаване на
апартамента.
Е. много често се събираше с Б. да пият кафе и много често идваше на
гости, както и ние сме ходили в неговата къща. Той имаше внучка, която
играеше с А., която е дъщерята на Т.. Е. лично аз съм го гледала с Б. двамата
като беше опериран.
СВИД. Я. Д.: Знам, че на това освещаване е присъствал и синът на Б. –
М., който е починал, а големият син не е присъствал.
Аз имам син, казва се К.Т.Д.. Той е зъболекар. Б. поначало имаше добри
отношения със сина ми в такъв смисъл, че когато се видят в блока не е било
само на „здравей“, а разговаряха, интересуваше се как е, какво прави, защото
беше на възрастта на сина на Б. – М.. На 23 декември, преди да почине Б.,
между него и сина ми К. имаше интересен разговор по телефона. Тогава синът
ми беше в къщи и му звънна телефона. К. вдигна и малко след това ме
погледна учудено, попита „Чичо Б. ти ли си?“ и пусна телефона на
високоговорител. Оттам Б. говореше с К. като човек, който има някакъв
проблем. Не ми е удобно да кажа защото Б. не пиеше, не злоупотребяваше с
алкохол, но звучеше като човек, който е употребил алкохол. Разбираше се
какво казва, но говорът ми беше странен. К. го попита, тъй като си бяха
близки, да не би да е нещо болен и защо говори така. Б. му каза, че не бил
добре и след това каза, че искал да го попита за тези зъби, за които толкова
пъти са говорили, да му обясни каква е цената сега, дали ще са с цирконий, но
самият разговор беше мъка и затова започнаха да си пишат, защото не се
говореше ясно. Не помня точното време на разговора, но беше в светлата част
на деня. Синът ми не е зъболекарят, при който ходи Б., а има друг личен
зъболекар. Кабинетът на сина ми се намира на 3 минути пеша от апартамента
на „Битоля“ и ако Б. е искал и е бил добре, винаги можеше да отиде при него
на преглед, но на 23 декември в ден, в който не може да говори ясно да реши,
че иска да говори с К. за зъби, не го разбирам. Мисля, че Б. тогава имаше
нещо, което му пречеше да говори. Аз мисля, че той говореше смислено,
вероятно е пил някакви обезболяващи, като знам какви операции са му
правени, но предполагам, че е имал нещо и в гърлото си.
След разговорът им коментарът на синът ми беше, че може би Б. нещо
не е добре. Тогава ние просто бяхме шокирани, защото знаем, че Б. не пие, а
говори така. Тогава още не знаехме, че е болен и за това се чудехме какво му
има. При този разговор с Б. разбрахме, че нещо му има, но не знаехме какво,
той не се е оплаквал, само каза, че не е добре. К. се учуди защото разбра, че не
е добре, а се обажда да пита за тези неща, при положение, че не му е
зъболекар.
Б. го виждах много често и затова не мога да кажа кога за последно съм
го видяла, но напоследък като го виждах ми направи впечатление, че беше
видимо отслабнал. Той когато идваше на „Битоля“ караше черен мотор, който
оставаше винаги от лявата страна на блока, тъй като там имаше малко място и
това ставаше винаги сутрин. Когато идваше не знам къде е отивал и точно
какво е правил, но моторът му стоеше там. Идвал е и с черния си джип, в
който съм виждала да се качва М.. На мотор не съм виждала да я вози. Идваше
15
и с една малка сребриста кола, но не й знам марката, но Б. идваше там много,
много често. Последния път когато го видях беше с едно тъмнокафяво или
черно кожено яке, но беше видимо отслабнал.
След развода с М. по-често виждах Б., по-рядко виждах М. заедно с Б..
Виждала съм ги пред читалище „Маяковски“, виждала съм ги пред блока,
виждала съм М. да се качва в неговия джип. Аз не стоя постоянно на улицата
или на терасата, но Б. на адреса идваше поне през ден, а понякога и два пъти
на ден, а с М.то съм ги виждал по-рядко, може би на 10-15 дни веднъж.
Моторът на Б. беше постоянно пред блока и това мога да го кажа не само аз, а
и хората, които живеят там. До блока има едно съвсем малко кафене с 4-5
масички и той често пиеше кафе там със съседи, колеги и с М.. Виждала съм
Б. да й носи плодове.
Виждала съм мотора на Б. да стои там с часове, а Б. не е в кафенето, но
не мога да кажа къде е бил през това време.
Б. беше домоуправител на блока не знам колко време, но бяха разведени
с М.то. Той си държеше гумите в мазата на М.то и когато трябва, той си
имаше ключ, влизаше вземаше си ги и си ги сменяше. Аз веднъж го бях
попитала на шега, дали няма най-после да освободи на М.то мазата, а той ми
каза да не бързам. Казах му, че този домоуправител дето той ни го е сложил
никаква работа не върши, а той ми каза да не се притеснявам, че скоро ще се
върнел и ще станел пак домоуправител. Разбира се, тези разговори може да са
били и шега, не знам какво да мисля.
Последно цяло лято идваше там с мотора, след това застудя и идваше с
колата и след това Б. спря да идва. Просто беше станало студено, не се
излизаше толкова и ние не разбрахме, че е бил болен.
Аз не съм знаела да е имал връзка с друга жена след развода с М.. Не
съм виждала тази жена никога през живота си. Не знам да е живял на друго
място. Знам, че живееше с М.то на „Битоля“ докато бяха женени и след като се
разведоха си отиде да живее на вилата, докато му стане апартамента.
Когато М.то кара тежък ковид знам, че Б. й е помагал.
Не мога да си спомня кога точно съм видяла последно Б.. Няколко
месеца преди Б. да почине, това е последния път когато го видях с това тъмно,
кожено яке. Моторът му беше черен. Не знам кога започна да живее в
комплекс „Лабиринт“, не съм ходила никога там.
Б. ми каза, че живее след развода на „Свети Никола“. Като си изнасяше
нещата от „Битоля“, тогава го попитах къде отива и той ми каза, че повечето
време е на „Бриз“ докато му стане апартамента, който е в този комплекс
„Лабиринт“. Беше ми казал и че имал малка гаражна клетка, но не му било
удобно да си държи там гумите.
Не знам когато Б. се обади на сина ми, дали се е обадил по телефона или
по вайбър. Разговорът го чух, понеже беше на високоговорител. Говориха за
коронките, но не мога да си спомня дали са говорили за нещо друго преди
това, може би не е пуснал веднага високоговорителя.
Б. и М. имаха двама сина. Малкият син, с когото всъщност нашето
семейство беше по-близко, се казва М., а големия не мога да се сетя в
момента, просто съм притеснена, трябва ми минутка. Казва се В..
Не мога да отговоря в какви отношения е бил Б. със синовете си, тъй
като те не живееха в този блок. В. често идваше да вижда майка си. Не знам
16
чия страна е взел В. при развода на родителите си.
По принцип се обсъждаше въпроса, относно раздялата на М. и Б., тъй
като бяха чудесно семейство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Й.К.Ч., ЕГН ********** на 76 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Й.Ч.: С Б. Й. се познаваме от близо 40 години, заедно
пътувахме. От 2018 г. до 2023 г. също поддържахме връзка, постоянно.
Разведе се с М. мисля, че през 2021 г. След развода знам, че М.то остана да
живее в апартамента на „Битоля“, а той по едно време отиде на вилата, после
не знам. Не знам къде е вилата. Щяхме да ходим там, но така и не отидохме,
все не беше довършено нещо.
Мисля, че купи апартамент, но къде се намира не знам. Не съм ходил
там. Не знам да е заживявал с жена след развода с М.. Не знам коя е Н. А..
СЪДЪТ посочва на свидетеля ответницата Н. А. – Й.а.
СВИД. Й.Ч.: Виждал съм ответницата веднъж на погребението на Б.. С
Б. поддържахме постоянно връзка, защото от съвместната работа, която
имахме, станахме доста близки. После той стана пилот и пак се виждахме. Аз
продължих да плавам, даже по едно време той ми беше пилот на едно корабче.
Плавах до преди 6-7 години.
Не знам Б. да е сключвал брак с друга жена след развода си с М.. Не ме е
канил на сватба. Бяхме доста близки приятели, то морето сближава. С М. се
запознахме като се ожениха, после станахме близки и с нея, нали са
семейство.
Б. като се разболя аз исках да отида да го видя в болницата, но той каза,
че ще се оправи до два три месеца и ще излезе, но така и не можа да излезе.
Б. е роден на 23.03.1953 година, навършил е 70 години 2023 г. Не бях на
юбилея му, защото може би не съм и бил във Варна. Ние често ходим в София,
тъй като там имаме дъщеря и другата ни дъщеря е в Англия и може да сме
били и там. Аз му се обадих на Б. да му честитя юбилея. Преди това не ми се е
обаждал да ме покани за юбилея, не знам защо. Аз сега разбирам, че той е
празнувал с приятели юбилея и затова тогава не съм бил обиден, но сега съм
обиден.
Не знам дали не би ме поканил, защото не е искал да видя, че живее с
друга жена, не мога да кажа.
През 2023 година почти на два три месеца ходихме до София при
дъщеря и поне един път ходим до Англия. През 2023 г. може би два или три
17
пъти сме се виждали с Б., но се чувахме постоянно по телефона.
Не знам да е имал къща Б. в Горски Горен Тръмбеш.
Страните заявиха , че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.Н.Т., ЕГН ********** на 56 години, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. М.Т.: Живея на семейни начала с братовчед на Б., който се казва
Б.Д.К.
Познавам Б. Й. от момента, в който съм започнала да живея с братовчед
му, т.е. от преди 30 години. Живеем в село Горски горен Тръмбеш, от където е
бащата на Б. Й., който се казва Т.Б. Й..
Б. Й. има имот в Горски горен Тръмбеш къща, която е наследство от
баща му, а преди това е била на дядо му. Неговият баща и бабата на моя
съпруг са брат и сестра. Ние живеем в собствена къща в същото село Горски
горен Тръмбеш. Когато родителите на Б. Й. до преди 10 години живееха там,
съм ходила нещо да им занеса или да взема, някаква селска работа по поръчка
на бабата. След това те заминаха да живеят в Бургас и Б. Й. започна да си
идва. До към 2015 г. кога си идва, аз бях на работа тогава в друго населено
място, обаждаше се да се чуем, но нямахме толкова близки контакти.
Започнахме да поддържаме по-близки контакти когато се върнах в Горски
горен Тръмбеш и станах секретар на кметството на селото. Това стана през
2016 г. Тогава започнах да плащам сметките на Б., данъците, охраната и
такива дребни работи. Първата жена на Б. се казваше М. Й.а. Тя е идвала на
село с него, но нито аз съм ходила в тях на гости, нито те са идвали в нас.
Когато те си дойдеха на село, обикновено предпочитаха да си запалят колата и
да отидат във Велико Търново на шопинг или в Горна Оряховица.
През 2018 г. Б. и М. ме поканиха на море в тяхната вила и аз дойдох в
началото на месец август с моето дете и приятеля му. Моят мъж не ходи на
море и аз дойдох с децата. Б. ни чакаше някъде около летището, защото ние
трудно щяхме да се ориентираме там в оня квартал, натоварихме се и ни
закара на вилата. В момента, в който аз влязох във вилата, неочаквано за мен
намерих вътре страшна кочина. Имаше два пръста прах, беше мръсно. Моите
деца се прибираха от почивка в Гърция, а аз ги закарах там. Б. се притесни,
извини се, че е мръсно, ние изчистихме и в ранния следобед отидохме да
вземем калъфки и хавлиени кърпи, защото там нямаше. Отидохме в другата
им вила, която е непосредствено малко по-нагоре от тази. Направихме си по
едно кафе, почнахме да си приказваме и дойде М. от някъде, нещо се скараха,
за какво точно се скараха не можах да разбера. Аз се почувствах много
неудобно, взех си нещата и отидох при децата. На другата сутрин му се
обадих да му кажа да си изкара работата и да се обади и тогава той ми каза, че
наистина има някакъв проблем. Казах му, че като решим да си тръгнем ще му
18
върна ключа и да не се притеснява за нас.
Прибирайки се на село, не минаха и две седмици и Б. ми се обади и каза,
че се развежда. Не след дълго си дойде на село сам. Аз го попитах защо се
развежда, какво се случи и той каза, че М.то така пожелала. Той не беше
много по приказките и не ми даде обяснение. Не след дълго, пак се чухме по
телефона и той ми каза, че вече е разведен мъж. След това се чухме отново
преди или след Нова година, аз го попитах няма ли да си идва на село и той
каза, че няма да си дойде, защото още не си е изчистил всички неща, но ми
каза, че той сам няма да живее, защото не може. Не след дълго ми сподели, че
си има партньорка, че си е купил апартамент и че живее с нея. Аз го попитах
дали жената може да готви, защото М. не можеше. Той ми каза, че готви
повече отколкото трябва и че ще я харесам.
През лятото на 2019 г. дойдох отново на море в същата вила. Вечерта ме
заведе при Н., тя беше нагласила вечеря, запознахме се, наистина се
харесахме, посрещна ме като роднина, като братовчедка. Бяхме в апартамента
в „Лабиринт“. Жилището беше оправено, нагласено, живееха двамата там, аз
ходех вечерно време да вечерям при тях, а през деня бях във вилата и на
плажа.
През 2020 г. – 2021 г. вече не исках да ходя на въпросната вила, а спях в
апартамента на ул. „Свобода“, това е апартамент, в който преди живееше Н..
Вечерно време пак си ходех при тях.
Никога не съм виждала синовете на Б. с изключение на погребението на
старците в Бургас и на погребението на М.. Да, дойдох на погребението на М.,
ние сме близки роднини все пак. Мъжът ми също дойде. След погребението на
М. отидохме да пием по едно кафе в мола заедно с брата на Б., М. и В.. След
това отидохме в Б. и Н. беше приготвила обяд. Н. не беше на погребението на
М., защото Б. не искаше да има абсолютно нищо общо с бившето му
семейство. Той казваше, че те ще я наранят. Не знам какво имаше предвид, но
каза, че желае да я запази. Това са думите, които Б. е казал пред мен.
Знам, че погребението беше организирано от Н., защото Б. беше в много
лошо състояние, беше съкрушен, но не желаеше наистина тя да присъства на
това погребение.
Познавам племенницата на Н., която се казва А.. С А. се запознах на
погребението на М.. Присъстваше за да подкрепи Б., тя е приятелка на
семейството на Н. и Б..
Не съм чувала от Б. такова нещо да е имал връзка с А.. Това, което ми е
казвал Б. е, че иска да изкара старините си с Н.. Никой не е присъствал около
нас, когато ми го е казвал, ние просто сме си приказвали. Мъжът ми не знам
дали е присъствал на тези разговори. Той се прибира късно от работа,
земеделец е. Като се прибере към десет вечерта, поприказват си малко за лов и
Б. си тръгваше. Обикновено само с Б. си говорехме. Моя съпруг познаваше Н..
Аз идвам сама на море, но някой път мъжът ми идва да ме докара или да ме
прибере. Идвал е в апартамента в „Лабиринт“, след това сме идвали на 70
годишния юбилей на Б. през 2023 г.
Юбилеят беше организиран на Морска гара в заведението „Капитан
Кук“. На него присъствахме аз, Б., Е., който е близък приятел на Б., А., на А.
майката, Н., Б. и А., която е дъщеря на А.. Нямаше никакви други хора,
никакви роднини, никакви синове, абсолютно никой.
19
В. и баща му не се разбираха много. След развода явно още повече са се
обтегнали по някакъв начин отношенията. Аз нищо не съм говорила на Б. за
това.
Бих могла да кажа на Б., че човек се развежда с жената, а не с децата, но
той беше друг тип човек, той беше наранен от развода. От това, че е оставил
всичко на тях, че те никога не са го търсили. Не ми е обяснявал защо са се
развели, казвал ми е само, че М. така е поискала. Не знам дали е било защото е
имал друга връзка.
Не мога да кажа след развода дали е поддържал връзка с М.. Когато
дойдохме на погребението на Б., тя също беше там и ми каза, че Б. й е казал,
че имам внучка, така че може да са се чували.
Когато бях във Варна, вечерно време ходех да вечерям при тях двамата в
апартамента в „Лабиринт“. Не знам какво правеше Б. през деня, някой път ми
е казвал, че ходи в пилотска, но не мога да знам, не ми дава отчет. Мен ме е
водил при този Е. в „Аспарухово“ да видим някакви кокошки.
Не мисля, че Б. е ходел редовно през деня при М..
Б. и Н. ходеха на почивки, дори при една от почивките, когато се
връщаха минаха през Горски горен Тръмбеш и идваха в къщи. Тогава бяха на
почивка в „Пампорово“, но коя година беше не помня.
През 2023 г. не се сещам дали са идвали Б. и Н. в Горски горен Тръмбеш.
Б. за последно дойде в Горски горен Тръмбеш в началото на месец
ноември 2023 г. Все още не беше болен. Сподели ми, че с Н. отиват на почивка
в Трявна и че на връщане може да се отбият. Не беше с променен вид,
вечеряхме, смяхме се, говорихме си за лов и т.н. Това ми е последния спомен
от него, аз не можах да дойда да го видя в болницата.
Или той или Н. са ми се обадили, че е болен, не си спомням. Някой от
двамата, не си спомням ми каза, че след като са се върнали от почивка в
Трявна не се е почувствал добре, че е в болница, но още когато дойде на село в
началото на ноември ми каза, че той обмисля да сключи брак с Н., за да
узакони връзката си. Б. не обичаше много да споделя такива лични неща, за
Коледа му се обадих и след Коледа му се обадих, той ми каза, че е в болница,
да го поздравя, че вече е сключил брак с Н. и че като се оправи и си дойде на
село ще почерпи. След Нова година пак се чухме, аз го попитах дали иска да
отида, той каза не, каза да преора градината, сложи мрежата и на пролет ще
сеем домати. След това Н. ми се обади вечерта, че е починал.
Те не минаха тогава на връщане от Трявна през Горски горен Тръмбеш,
защото трябва да се отбият от магистралата, а той не е бил добре.
Б. и Н. не са купували ниви, но тези ниви са наследство от бащата на Б..
При развода с М. останаха къщата и тези ниви за Б. и той искаше да си
финализира по решението на съда да си минат вече само на неговото име и
може би тогава да са ходили при нотариус, който е в Горна Оряховица.
Н. ми се обади преди Б. да почине и каза, че не е добре и не мина много
време вечерта ми се обади и каза, че Б. е починал. Беше много притеснена,
много объркана. Аз я попитах дали иска да дойде, защото аз на Б. му бях
обещала, че никога няма да оставя Н. и че винаги ще съм до нея и тя толкова
много беше объркана, че ми каза да правя каквото искам и аз се разплаках.
Постоях малко и пак я набрах, попитах я дали иска да отида или не и тя каза
да си събера багажа и да отида. Аз хванах нощния влак и в 7 часа бях тук.
20
После дойде едно момче, което е приятел на Н. и на Б., което бях виждала
някъде, но после разбрах къде и ни закара в болницата. Аз никога не бях
ходила да освобождавам починал човек от болницата и то в такъв голям град и
смятах, че ще стане много бързо, но то се проточи много време. Н. плащаше
навсякъде, ако не платиш май не можеше да го изкараме от там. Дойде и В. и
всички отидохме в моргата. Н. помоли В. да влезе вътре, но той доколкото си
спомням мисля, че отказа и влязохме двете с Н.. Н. разпозна трупа, аз не исках
да гледам, просто влязох с нея за кураж. След това отидохме в траурната
агенция, която се намираше срещу гробищата.
Не знам защо В. отказа да влезе в моргата. Когато отидохме в траурната
агенция В. пак закъсня и се наложи да го издирваме. Той не знам защо си
беше помислил, че в мола ще се виждаме. Тогава се разбрахме за
погребението. Н. уреди нещата и на другия ден беше погребението. След
четиридесетия ден дойдохме и никой от семейството му не присъстваше, на
годината също никой от тях не дойде. Всичко Н. правеше.
Относно отношенията на Б. с брат му, когато Б. пътуваше по корабите,
Н. повече си идваше на село и като отидоха старците в Бургас, Б. пое грижата
и те му приписаха къщата, нивите и апартамента в Бургас и аз смятам, че Н. се
разсърди за този жест на старците. Те не приписаха всичко на Б., а майка им
имаше друг апартамент, който прехвърли много преди това на Н.. След
прехвърлянето на имотите не мога да кажа дали са поддържали връзка, Б.
ходеше редовно в Бургас, после даде апартамента под наем и там вече казваше
ми, че ще си вземе наема. Б. даде апартамента под наем година или две, след
като починаха старците.
Б. и М. бяха в Бургас на погребението, след това не знам дали са ходили
заедно в Бургас. Не ми е споделял Б., че са поддържали близки отношения с
М. след развода. Ние почти не говорихме за нея. Б. беше обиден на всички, на
цялото си семейство.
А. я познавам от погребението на М.. Б. ми я представи, като каза, че
това е племенницата на Н.. За първи път тогава я видях.
За 4-5 години съм идвала всяка година на море за по 5 дни и винаги съм
отсядала при Б. и Н..
Б. ми е казвал, че не се разбират с В.. Казвал ми е, че е пътувал по
корабите и не е живял със синовете си, не ги е възпитавал и нямат такава
близка връзка. Това са думи на Б.. Ставало е дума, че при развода В. и М. са
взели страната на майка си. Това от Б. съм го чувала. Не ми е казвал защо,
казваше че е наранен, че не желае да говори за това, защо са се разделили с М..
Не знам къде са се запознали Н. и Б., не са ми казвали. Впоследствие
научих, че апартаментът на ул. „Свобода“ е на А.. Ключовете за къщата в
Горски горен Тръмбеш, Б. даде на мен, а не на мъжа ми. Мъжът ми е
земеделец и няма време да се занимава с градината Б. да я коси, да му наема
трактор и т. н. Даде ми ключовете може би 2016 г., когато се върнах да живея
на село. Тогава още живееше с М..
Б. и Н. идваха в Горски горен Тръмбеш по-рядко, отколкото след като се
разведе с М.. Б. зимата идваше по-рядко, а лятото по-често. Н. е идвала един
път в Горски горен Тръмбеш, когато се връщаха от почивка. Б. винаги идваше
сам. Къщата е непригодна за живеене, има баня, но няма тоалетна. Тоалетната
е вън на около 50 метра. Когато идваха с М. преди развода, къщата си беше
същата, пак не беше годна, но идваха по-често.
21
С Б. се чувахме по телефона в седмицата един или два пъти. С Н. се
чувахме по-често, обменяхме си рецепти, Н. ми поръчваше да й купя от
фермерските пазари разни неща, говорихме си за съвсем обикновени неща.
От 2019 г. Н. живее в апартамента в „Лабиринт“. Сега също живее там, а
аз на 30 октомври й бях на гости.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д.С.П. ЕГН ********** на 53 години, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. П.: Познавам Б. Й. от по-скоро време, но Н.то я познавам от
много отдавна, защото съм си купувал от нейната оптика очила и я познавам
може би от 2005 г. В началото оптиката й беше зад Операта сега оптиката и е
до пазара на ул. „Й.“ мисля. Б. го познавам покрай Н.то. Знам, че си купиха
апартамент в един комплекс „Лабиринт“, поканиха ме на гости и станахме
приятели с Б.. Това става преди пандемията през 2018 г., не мога да си спомня
точно месецът, когато се запознах с Б.. Апартаментът го купиха през 2018 г.,
ходил съм там на гости, излизали сме заедно в „Лабиринт“. В „Лабиринт“
живееше Б. с Н. постоянно. Б. имаше и къща тип лека конструкция, горе над
Паметника и там сме ходили по повод да хапваме. Събирали сме се за рожден
ден на Н.то в турски ресторант заедно. Тъй като аз съм морски, но Б. е много
по-голям от мен и сме си говорили винаги на морски тематики. Последно даже
се пошегувах с него, че си е купил Хюндай, а не си купува БМВ, защото е
голям капитан и аз заради това.
Бях и на погребението на малкия му син и той ни помоли да отидем.
Последно се видяхме с Б. 2023 г., защото си бях поръчал едни очила от
Н.то и той по едно време ми се обади и ми каза, че за очилата ще се обаждам
на него, защото той е дал парите за моите очила, няма да се обаждаш повече
на Н.. Може би лятото на 2023 г. последно се видяхме. Отношенията между Н.
и Б. бяха като мъж и жена, аз даже не знаех, че по-късно са се оженили.
Разбрах от Н., че са се оженили, защото тя хем ми се похвали за женитбата,
хем ми каза, че е болен. Н. ми се обади да ми каже, че се е разболял. Мисля, че
това беше след есента, не знам точно кога. Не съм посещавал Б. в болницата.
Н. ми се обади, когато почина да отида да й помогна и аз отидох до
„Лабиринт“ взех ги с една жена роднина от гр. Велико Търново, беше
свидетел, но й забравих името и ходихме до терапията да го вземем, даже
много се подразних, защото едната жена реве, другата жена реве и аз сега
мъж, докато не се плати не можете да си вземете трупа, направено е
комерсиално. После трябваше да отидем в моргата да видим кой е човекът, да
си го приберем. Даже Н. помоли аз да вляза, но не исках, как аз да вляза.
Синът на Б. го познавам от смъртта на малкия му брат М., един два пъти
съм го виждал откакто го познавам. Аз по принцип не знаех, че Б. е имал
друго семейство и синове, не ми е говорил за тях. Освен Н. за никой друг не
22
знаех. Н. не беше на погребението на М., беше наблизо. Сага плочите и на
сина му и на Б. са еднакви, защото аз ходя от време на време да й помагам да
ги чисти.
Н.то беше пред припадъци, но беше студено. Даже тя стоя на пейката
15-20 минути без шапка, много духаше тогава и й казах да се прибере и тя
влезе донякъде с тази жена, която беше свидетел. В терапията синът му беше
там, но мисля, че не влезе с Н. в моргата, не знам защо. Н. го е помолила да
влезе, защото тя помоли и мен, но аз не влязох, не чух нататък разговора им.
Аз не влязох в моргата, защото какъв съм аз, че да влизам.
Ходили сме на къщата на „Свети Никола“ по поводи или на Антонов ден,
защото А. ми е приятелка, която е племенница на Н.то, даже мисля, че ядохме
патица. Нова година там не съм празнувал.
А. имаше връзка с мен, а не с Б., не знам да са имали връзка преди това.
А. беше в Испания и се върна по време на пандемията и с нея направихме
заедно бизнес. Преди това тя беше в Испания, има си дете и е омъжена. Може
да е идвала тук преди 2018 г. за ваканция, но си живееше постоянно в
Испания. Омъжена е и даже е испански гражданин, тя живееше над десет
години там.
Имаше А. сватбена агенция в България, но тя не е нейна. Може би е
работила преди 2018 г. в тази агенция. Въпреки че живееше в Испания сигурно
се е връщала за малко да работи в агенцията. Може би се е връщала А. лятото
и са организирали сватбени тържества, мъжът й е фотограф, казва се К..
На празниците, на които съм ходил В. не е присъствал. Щом не съм
разбрал за В. до смъртта на сина му М. значи Б. не ми е говорил нищо за тях.
Аз примерно имам син и се хваля, че имам син, явно не са били в добри
отношения. Б. никога не ми е казвал, че е имал съпруга преди това.
Знам, че А. организира сватби с нейния братовчед, който има агенция,
която се казва „Пертито“, той се казва Тито.
Над десет години е живяла А. в Испания. Аз с А. се познавам много
отдавна, защото сме правили реклама в едно радио, тя беше управител на „ФМ
Плюс радио Варна“ и сме големи приятели, баща й познавам и майка й, целия
й род. Децата ни са израснали заедно. Тя замина за Испания и явно се омъжи
за това момче К., който е българин с двойно гражданство, който е фотограф.
Не мога да кажа кога се е омъжила за него.
Аз имах връзка с А. по време на пандемията, от 2020 г. до 2021 г.
Направихме с нея заедно кино на колела. Бяхме двойка с А. за кратко време,
тогава тя беше женена за К., още е омъжена за него. По време на нейния брак
аз имах връзка с нея. Б. познавам от 2018 г., Н. познавам от 2005 г.
Н. ми се е похвалила, че са си купили апартамент преди пандемията,
защото си купувах още очила от нея. Аз не знам дали са си го купили
апартамента в „Лабиринт“ преди пандемията, знам, че живеят там двамата с
Б.. Преди пандемията 2018 г. знам от Н., че си купиха апартамент в
„Лабиринт“. Н. ми се похвали, че се е омъжила зимата на 2023 г., може би
ноември месец. Б. не ми се е хвалил, че се е оженил за Н..
При разпознаването на трупа на Б. не е имало проблем с плащането,
самата ни система е такава. Първо една жена реве и трябва да си плати през
това време, и не може да отиде до моргата, това ми направи лошо
впечатление от системата, която е в тази институция.
23
Може би всички са искали да отида на Антонов ден на вилата, може и Б.
да е бил, но А. каза: „Искаш ли да отидем на лозето при Б.?“. Ние сме живели
заедно с А. и тя е казала, че Б. ни кани. Ние с Б. си говорехме, пиели сме си
кафета.
Не съм усещал Б. да е имал някакъв двойствен живот, да е поддържал
паралелно друга връзка.
Мисля, че сега А. работи в кол-център, защото знае много езици, но
знам, че се занимава с някакви хотелски дейности, конкретно не знам. Не е
работила някъде в администрация, поне аз не знам. Аз познавам А. от 2001 г.
Отношенията между А. и Б. бяха много добри.
Б. се обръщаше към Н. като жена му. Н.то е единствената жена, която
съм виждал да разтрива краката на мъжа си. Аз не съм виждал такова нещо,
даже тя е достатъчно добра за мене домакиня, обслужваше уникално мъжа си.
А. се обръщаше към Б. с името му, но детето на А. му викаше „дядо“,
той много обичаше детето на А., имаше момиченце, което се казва А., те си я
гледаха като внучка. Н. и Б. ходеха на почивка и вземаха и А., детето на А..
Това ставаше много често.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
К.И.М., ЕГН ********** на 57 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.: Познавам и Б. и Н.. Б. познавам от 90-години, когато той
беше пилот и аз съм работил с него на влекачите, приятели сме от 2010 г.,
когато почнах работа в „Пилотска станция – Варна“ като пилот. Бяхме с Б. в
една смяна и двамата бяхме капитани, имахме общи интереси, двамата сме
ловци. Той беше в управителния съвет на Пилотска. Познавам и двете му
съпруги, М.то по-бегло, виждал съм я, но не сме разговаряли. След това Б. се
разведе с нея 2018 г., веднага когато се пенсионира, каза ми, че се е развел,
защото не носи вече толкова пари в къщи.
На мен Б. не ми е казвал да е имал връзка, скоро след това заживя с Н.то.
Не знам коя е А.. До 2018 г. никога не ми е казвал да е имал връзка, ние не
обсъждаме тези неща. Аз също съм развеждан, женен.
Б. като се разведе нямаше къде да живее и веднага купи апартамент в
„Лабиринт“ и малко след това заживя там с Н. и там я видях за първи път.
Мисля, че 2018 година към края. Б. ме беше поканил на гости. Често се
виждахме в мола, аз имам там жилище и някой път пиехме кафе там. Сам
ходех да се виждаме. Аз на „Лабиринт“ не съм ходил често, два или три пъти
все сам. Нямахме семейни отношения. Той добре си живееше с Н.. Казваше,
че не може да живее сам и според мен добре си живееше, беше щастлив.
Познавам синовете на Б.. М. работеше при нас на катерите като механик.
После завърши Морско училище и започна да плава, но вече страдаше от
24
алкохолизъм и почина мисля, че 2021 г., няколко години след като Б. беше
разведен. Говорили сме си с Б. за сина му, че ще го изтърват, че го виждаме и
да кара кола пиян, така няколко пъти сме говорили и той казваше, че няма
какво да направят, че вече са го изтървали, опитваха се, но не успяха. Б. като
се разведе остави всичко на жена си и имаха уговорка този апартамент на М.
да го вземе Б. и да живее в него, с В. я имаха тази уговорка. Апартамента на
М. не знам къде е, не съм ходил. След смъртта на М. трябваше да го наследи
Б., но В. го продаде и купи джип на жена си. Това беше 2021 г. Доколкото си
спомням М. живееше в апартамента на В.. Докато живееха на ул. „Битоля“
това беше семеен апартамент после отидоха да живеят на ул. „Сирма войвода“
в къщата на жена му в ж. к. „Бриз“. Питал съм Б. къде ще живее и той каза, че
ще живее на лозето и аз го питах защо не вземе този на ул. „Битолия“, той
отвърна, че М.то го иска и ще го остави на нея. Беше редно, според мен, да му
дадат един апартамент при положение, че той е купил три. Беше много
огорчен и не говореше със сина си. Той първо беше огорчен от това че синът
му почина. Знам, че синът им В. е бил на страната на майка си, даже помня, че
Б. ми е казвал че на него му останало да бъде с лошия син – алкохоликът, а на
жена му добрия син, това си го спомням много добре, че ми го каза.
Не е споменавал след развода да са имали с М. отношения, според мен са
имали лоши отношения, не ми се вярва да е ходил да се виждат. Аз знам, че
той живееше с Н.то. При нас работи на М.то брат й Р.М., той е мой колега,
който Б. уреди да работи в „Пилотска станция - Варна“. Знам, че той не
поддържаше никакви отношения с Р. след развода и не го харесваше, което
беше странно. Бих чул от Р. според мен, че се срещат пак със сестра му.
Отношенията на Б. с брат му, знам, че бяха скарани покрай родителите. Те
бяха възрастни и живееха в гр. Бургас и Б. често ходеше до там, когато бяха
живи майка му и баща му, после се скара с брат си и не поддържаше много
добри отношения, за някакви имоти.
Б. караше мотор имаше и електрическо колело. Даже потроши мотора,
защото падна с него няколко пъти. Може би падна с мотора 2021 г. и 2023 г.,
когато строши мотора, силно казано мотор, беше бял скутер. Може да е имал
повече от един мотор, не знам.
Два пъти съм участвал в преместването на багажа на Б.. Единият път,
когато се местеше от ул. „Битоля“ в къщата му на ул. „Сирма войвода“, на
„Свети Никола“ през 2017 г. и вторият път през 2018 г., когато се разведе.
Помня улицата „Сирма войвода“, защото той там има едно лозе на същата
улица. Често съм ходил там. Вторият път от ул. „Битоля“ и от „Свети Никола“
на лозето, което е малко по-нагоре на 150 метра са къщите една от друга.
Бяхме цялата смяна 5-6 човека и В. също беше там.
Отношенията между Б. и Н. бяха като мъж и жена. Б. ми споменаваше,
че е купил пръстен и възнамерява да сключи брак, може би в началото на 2023
г. или малко по-късно. По-късно разбрах, че е сключил брак в края на
годината. Не съм коментирал с него, не съм бил на сватба. Аз винаги съм
мислел, че си имаха брак. Веднъж ми спомена за пръстена.
С Б. всеки месец сме се виждали по няколко пъти. В края на 2023
годината по повод „Свети Никола“ правим парти на пилотската станция,
където присъстват всички желаещи пенсионери да присъстват, видяхме се.
Той дойде с колата си и каза, че е бил в болница, това беше началото на
декември месец. Беше нормално, шегуваше се, единствено беше много
отслабнал. Попитах го какво има и той каза, че е нещо със стомаха, бил е във
25
Виница в болницата, но каза, че нищо му няма. Аз го питах ще дойде ли на
партито и той каза, че ще дойде, но не дойде, след което пак говорихме и се
видяхме. Тогава си беше добре не даде обяснение защо не е присъствал на
партито. Каза, че щели да го питат какво му има.
Не останах с впечатление, че знае за заболяването му, че е сериозно и аз
не знаех, че е сериозно. Мислех, че ще се оправи и бях изненадан, когато след
Нова година разбрахме, че е в болница от Н. и аз инициирах да отидем 5-6
човека да го видим на 7-ми януари в болницата, но дори и тогава беше
духовит. Беше отслабнал и изморен, но изглеждаше бодър, имаше цвят на
лицето. Тогава си помислих, че е прескочил трапа.
Бяхме там А.Б., Д.Ф., Ж.Ч. и аз, К. не си спомням дали беше, 4-5 човека
бяхме. Говорихме си за лов, помня, че каза за лешоядите, че вече се въртят
тука. Аз го питах какво има предвид и той каза: „В. дойде.“. Този израз и друг
път го е казвал. Заради семейните им истории го е казвал. После за голямо
съжаление разбрах, че се е влошил и на другия ден е починал.
Аз бях на погребението му. Мисля, че бях на годишнината, но не помня
дали на 40-тия ден бях. Минавам понякога през гроба му. Не съм виждал на
помените съпругата и синът му.
Б. ми е споделял за проблеми с М. за пари, но не си спомням точно.
Б. много пъти е коментирал сина си в отрицателно отношение и не съм
поддържал тази тема. Той е казвал това не само на мен, а и на другите които са
около нас.
За второто влизане в болницата на Б. ми се обади Н., а за първия път Б.
сам ми се обади, беше излязъл вече от болницата, видяхме се.
Н. се обади на мен и на Сашо, който е управител, а аз съм в
управителния съвет, тези неща бързо ги решаваме, ако единият е решил да
отиде и другият ще отиде с него.
Нашата фирма подкрепи финансово лечението на Б.. Аз съм му давал
пари и той ми ги е връщал. Б. си държеше парите в някаква финансова къща и
не можеше да си изтегли например 1000 лева в същия ден, ако му потрябват и
тогава ми е искал. Не е изпадал в нужда.
Мисля, че синът му В. участва и при двете премествания на Б., но не съм
сигурен. Единият път със сигурност го чакахме.
От Б. знам, че В. е продал апартамента на М. и е купил на жена си джип,
малко след като е станала продажбата. Апартаментът е бил купен с
лихвоточки на името на В., но в него живееше М..
Мисля, че единият път оправи мотора и вторият път като падна го
хвърли. Не знам колко пъти е падал, помня за два пъти.
Като се премести в неговата вила след развода с М. мисля, че живееше с
Н., но не съм го виждал.
Събирането на пилотска, на което го поканихме, но той не дойде, беше в
началото на декември, но не помня точно на коя дата. След това се видяхме
някъде на 15 декември, като Б. беше дошъл на пилотска с джипа. Тогава като
се видяхме, не ми е казвал, че планира нещо да прави. Споменаваше за
някакви забатачени неща, че нещо оправяше, но не помня конкретно.
Като отидохме на 07 януари в болницата на свиждане бяхме всички
колеги. Пуснаха ни всички заедно, не ни спряха.
26
Не съм чувал Б. да се хвали със синовете си или да се гордее с тях. Знам,
че М. завърши като механик, а В. знам, че учеше история, но Б. го напъна да
отиде в Симеоново. Знам, че В. работеше в ДАНС, но не особено удачно,
постоянно го наказваха. В. беше беладжия и после живееше в друг град, но
после го възстановиха и го върнаха тук.
Дал съм на Б. пари, защото са му трябвали.
Б. ми беше казал на мен, че ако има някакви проблеми, Н.то ще се обади.
След това Н. ми се обади и ние дадохме пари за операциите.
Не познавам брата на Б.. С М. се видяхме сега в коридора на съда.
Б. ми е казвал за някакви имоти извън Варна. Знам за родната му къща в
Горно Оряховско и за един апартамент в Бургас, за който наследи от майка си
и баща си и за който се скараха всъщност според мен с брат си. Освен това
имаше още една къща в едно село Горен Марян ако не се лъжа, но Б. много
обикаляше, постоянно ходеше по екскурзии с Н.то, ходеше и на лов. Б. ми е
казвал това. Н. не ми е казвала това, аз не съм говорил с нея, нямам й
телефона.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
А.С.А., ЕГН ********** на 53 години, с двойно гражданство българско
и испанско, омъжена, неосъждана, племенница на ответницата, без дела със
страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което
същата обеща да говори истината.
СВИД. А. А.: Познавам Б. откакто живеят с леля ми Н.. Иначе знам за
неговото съществуване от по-отдавна, като приятел на моята леля. Доколкото
знам, когато е започнало всичко това, аз не бях все още в България. След като
си купиха апартамент в комплекс „Лабиринт“, всъщност Б. го купи с цел да
живеят с леля ми там. Иначе се познаваме отдавна с Б., може би няколко
години преди да заживеят заедно. Знам от преди това за съществуването му,
че й е приятел.
Преди да чуя за Б. от Н. сме се чували по телефона, когато трябваше да
му благодаря за нещо, което е направил за семейството. Обадих му се по
телефона да му благодаря, за жеста, който е направил за нашата фамилия. Този
разговор се проведе през 2014 г. – 2015 г., но не сме имали контакти.
На въпрос на съда: А Б. и Н. познавали ли са се през този период 2014
г. – 2015 г.
СВИД. А. А.: Аз тогава съм се обадила по телефона на Б.. Аз не съм
останала в деня и часа на тяхното запознанство, но казвам, че тогава съм се
обадила и ми беше предоставен телефона за да му се обадя и да му благодаря.
Вече на живо започнахме да се виждаме и по-често, когато съм се прибирала в
27
България, когато вече живееха заедно с Н. в комплекс „Лабиринт“ след 2018 г.
Живея в Испания от 2011 г. до 2020 г. зимата, когато настъпи ковид.
Тогава се прибрах, защото всичко спря и аз пуснах документи на няколко
места, включително и в България за работа, тъй като в България все още в
ковид времената се случваше нещо за разлика от Испания, където беше пълен
блокаж. Тогава постъпих на работа във фирма с испански език, включително и
почнах да правя и други неща. Направих си моя фирма, започнах проект и
това беше до момента, в който не ми потвърдиха започването на работа във
фирма „Понтика“. Започнах работа във форма „Понтика“ официално през
2021 г.
Когато бях в Испания се прибирах лятото. Имала съм ангажименти,
които са били свързани с бизнеса на моя братовчед тогава Х.Д.. Той имаше две
компания, като едната е за организатор на събития, а другата е за даване на
оборудване под наем, която се казва „Варна – рентал“, а аз бях назначена във
„Варна - рентал“. Когато се е налагало да водя сватбени тържества съм го
правила през лятото докато още живеех в Испания и си идвах. И в Испания
съм водила сватбени тържества. Веднага след ковид това нещо приключи, тъй
като логично нямаше никакви събития в Испания, а и тук. Освен това
започнах работа в „Понтика“ и освен това имах мой личен проект.
Омъжена съм от 2013 г. Съпругът ми е фотограф, това е неговата
професия. Ние сме сключили брак в Гранада.
Никога не съм имала връзка с Б.. За мен Н. е по-голямата ми сестра или
всъщност аз съм може би дъщеря й. За мен Б. винаги, тъй като тя няма други
деца, има мен. Ние имаме много малка разлика с Н. в годините и за мен Н.
винаги е била жената на Б. от момента, в който той се е появил в живота й
официално или неофициално. За мен тези неща първо съм изключително
омерзена от това твърдение, а аз го знам.
Отговорът ми е не, никога не съм имала каквато и да е подозрителна
връзка с този възрастен човек.
Не познавам съпругата на Б. – М., виждала съм я само веднъж на
погребението на по-малкия син на Б.. Бях там защото вече работех в
„Понтика“ в България и защото той беше много зле и ме помолиха да отида да
дам кръв в кръвния център за М.. За целта трябваше да се освободя от работа и
отидох, но не дадох, защото не бях подходяща. Два дни по-късно М. почина, а
може и на предния ден, т.е. аз не знам дори дали това мое кръводарение щеше
да свърши работа. Аз М. не го познавах и никога не съм го виждала. Да, бях
на погребението на М.. Отидох на погребението, защото Б. беше съборен
буквално от тази загуба и защото леля ми организира цялото погребение, а Б.
беше буквално в шок от това, че загуби детето си и тъй като тогава се считаше
и вече официално ние си бяхме неговата фамилия независимо, че те по това
време нямаха брак, те винаги са били семейство, живееха заедно, тя се
грижеше за него, грижеха се един за друг и живееха на един и същи адрес.
Празнувахме си и празниците заедно като семейство, т.е. ние сме единни и
трябваше да отида поне за съпорт на Б., защото той беше буквално сринат. Н.
не отиде на погребението. Бяхме аз, майка ми, Д., който сега излезе и
всъщност тогава видях М. и В. за първи път. Не знам М. и В. какво знаят за
мен, ние не сме се представяли. Ние присъствахме, но Б. и М. си бяха при
тялото, но тогава за първи път видях тези хора, за които знам от историята на
Б., че са му били семейство. Н. не дойде на погребението и на него му
28
трябваше някаква морална подкрепа. Аз не съм питала точно в него ден защо
Н. не е на погребението, но мога да предположа. Защото до този момент Н. не
е била представена на бившата съпруга на Б. или на сина му и едва ли е бил
адекватния момент сега да стане тази среща в деня на погребението на сина
им. Някак си да срещнеш настоящата с бившата не е много адекватно на
погребението на детето им.
Със съпругът ми имаме дете, което се казва А.. Тя е родена е във Варна
на 16.07.2012 г., но отпътувахме тя като беше на 40 дни, даже се наложи да
пътуваме с българския й паспорт. Детето ми беше от първи ден на ясла, на
градина, тя растеше само в испаноезична среда, защото там нямаше българи.
Когато А. беше трети клас, се върнахме в България, за да мога аз да започна
работа. Баща й обаче каза, че не се чувства на мястото си в България и
предпочете да си остане с клиентите си там и при възможност да се виждаме.
Ние сме малко по-широко скроени и пътуваме когато трябва. Ако ние трябва с
дъщеря ми да сме в Испания, пътуваме за там.
Разбира се, че ми е известно кога сключиха брак Б. и леля ми. Аз и майка
ми сме куми – свидетели на сватбата. Това се случи през 2023 г. декември
месец, ден преди Бъдни вечер в община Вълчи дол. Сключиха брак там,
защото ми казаха, че там ще отидем да сключат брак. Обясниха ми, че там ще
сключат брак, защото първо, че тогава бяха коледните празници и второ, Б. Й.
беше един много суетен, различен човек и не обичаше много да има
показност. Това за мен като човек, който обича показност е необяснимо, но
при него беше така. Искаше да бъде по-дискретен и между другото това беше
планирано от по-отрано.
Аз не виждам защо трябва това да има връзка с бившето му семейство,
те са пълнолетни хора. Не съм чувала да са избрали да се оженят в община
Вълчи дол заради М. или В.. Мисля, че изборът беше по-скоро заради
дискретността и заради това, че много хора го познават във Варна, той самият
смяташе, че не е на възраст, на която да прави сватба.
До Вълчи дол отидохме с една кола. Б. беше в нормално състояние, леко
беше отслабнал, но това беше вследствие на рефлукса, който той имаше. Не е
повръщал по време на пътуването, може би да се е оригнал един или два пъти.
Не се е оплаквал, че нещо го боли, но той и никога не се оплакваше.
Разговаряхме нормално в колата докато пътувахме към Вълчи дол, защото ние
всъщност вече знаехме, че отиваме да се подпишат. Аз шофирах колата.
Когато пристигнахме там площада беше празен. Влязохме в общината и
понеже Н. предния ден се е уговаряла, че ще ни чакат в културен дом или
нещо такова, вратата на ритуалния дом беше отворена. Влязохме и видяхме
жената от ритуалната зала. Помня, че жената се казва Й., но фамилия не мога
да кажа. Тя попита първо тях двамата дали са съгласни, после и нас двете с
майка ми попита дали сме съгласни, каза че е изготвила документите предния
ден и ни показа къде да се разпишем. Всички разписахме. Ритуалът беше
изключително кратък, не са ни пускали музика или нещо друго. На ритуала
освен нас присъстваше само Й..
Почерпката беше в техния дом в „Лабиринт“. По принцип нашите
почерпки винаги са били в семейна среда. То беше равносилно да отидем да
направим ресторантска резервация с цел булката да влезе и да отидем в
ритуалната зала във Варна, но просто Н. не беше настроена. Всичките ни
празнични обяди или вечери винаги са били при Н. и Б. в „Лабиринт“.
29
Всъщност тогава се прибрахме по обяд и ранния следобед са сложили
празничната маса.
Апартаментът в „Лабиринт“ съм го посещавала изключително често.
Може и всеки ден да съм ходила там, може и два – три пъти седмично. А.
решава с Н. задачи по математика и много често аз ходех да я водя и да я
вземам. А. имаше да навакса доста от програмата в училище и много често
ходеше при Н. да пишат домашни. Ходила съм и когато Б. е имал нужда нещо
да занеса.
Б. караше моята стара кола, която беше сива „Мицубиши“.
Апартаментът на ул. „Свобода“ е мой, но аз там никога не съм живяла.
Той е наследствен от баба ми и дядо ми и тъй като Н. и моя баща са брат и
сестра, когато купувах апартамент във Варна преди много години, решиха
направо да го запишат на мое име и всъщност аз съм собственик на
апартамент, без да съм живяла там. Докато беше жива баба ми АнТ.я тя
живееше там с Н. и преди това даже майката на баба ми е живяла там. След
като починаха само Н. живееше там.
Дадох старата си сива кола на Б. на грижите, след като той си продаде
пикапа и беше много тъжен, че нямаше кола за из града. И без това колата ми
стоеше докато аз съм в Испания и той се грижеше прекрасно за нея.
Пребоядиса я, смени й огледалата, т.е. беше й като собственик само дето не
сме я прехвърляли.
Парадоксално, известно ми е и то не защото съм била свидетел на тази
среща, а защото мисля, че тя е станала даже на гробищата, когато са ходили на
гроба на М. и М. го е видяла с моята кола и му се е присмяла. Това ми го каза
Б., че М. го е видяла с колата и му казала, че май много е обеднял, щом е
почнал такива коли да кара. М. буквално му се е подиграла за колата, а
всъщност неговите си коли си стояха там, просто той караше моята из града,
защото е по-малка.
Присъствах на 70 годишния юбилей на Б. на 21.03.2023 г., който беше в
заведението „Капитан Кук“. На този юбилей бяхме аз, майка ми, Н., братовчед
му, М. и Б.. На този юбилей не присъстваха синът му В. и брат му, защото Б.
не поддържаше никакви взаимоотношения с предишното си семейство и не
беше адекватно след като те нямат никаква връзка, нито дори спорадична,
казвам никаква, сведена до нула, освен ако синът му не инициира да му се
обади по телефона и той да бъде поканен, но да, имаше причина, защото не
бяха в добри взаимоотношения. Бяха в никакви отношения.
Преди подписването на гражданския брак с Б. се видяхме предния ден,
когато той ме помоли да го закарам до лозето и аз го закарах. Закарах го на 22
декември на неговата къща на ул. „Сирма Войвода“, от където трябваше да
вземем някакъв багаж. Взехме багажа, пихме кафе и дойде един съсед,
говориха си нещо с Б. и взе някакви пари от него за някакви улични лампи и
понеже не го беше виждал отдавна, сега му се падна момента и Б. му даде
около 30 лева мисля.
На следващия ден след като сключиха брак беше 24 декември, Бъди
вечер ние отново бяхме аз, А. и синът ми Александър и се отбихме горе до
„Лабиринт“, защото А. правеше с Н. някакви коледни бисквити. Аз както
обикновено отидох да си прибера детето. Имам ключ за бариерата на
„Лабиринт“ и аз влизам и излизам когато искам. След това уговорката беше да
празнуваме на 25 декември Коледа заедно с вечеря. На 24 декември си
30
прибрах децата и вечерта Н.то се обади в много късен час и ми каза, че са в
спешното и че трябва да отида да й занеса вода, защото са приели Б. в
болницата. Аз я попитах в кое спешно са и тя ми каза, че са в Окръжна
болница. Аз сама скочих, качих се в колата, аз бях единствения шофьор ако не
е Б. Й., купих минерални води и стигнах до спешното, но не ме пуснаха вътре,
само звъннах на звънчето, Н.то беше вътре в интензивно заедно с Б., само се
пресегнах през регистратура, дадох й водата и ми казаха да си тръгвам, че не
мога да остана. След това само държахме връзка по телефона и се оказа, че
после ще ги транспортират към терапията. Аз чаках до последния момент за
да разбера дали да ходя да я прибирам с колата, само че по-късно Н. се прибра
с такси. Прибра се много късно или в полунощ или по-късно.
Видях за последно Б. жив в новогодишната нощ в стаята му в болницата,
където я прекарахме заедно. Разбира се не бяхме цялата нощ там, просто не
искахме да се чувства самотен. Бяхме аз, Н. и А. и аз после, след Новата
година ходихме отново, даже носех кроасани на персонала. Аз трябваше да
пътувам за Испания на 7 януари, но ние тръгваме на 6 януари защото имаме
път до София. Бяхме аз и К. и се прибирахме към Испания. Тогава, когато
бяхме в болницата Б. ме помоли преди да тръгна за Испания да сляза и да
припаля колите в гаража, защото е студено и защото не са палени отдавна. Той
се притесняваше да не им паднат акумулаторите. Аз даже му изпратих след
това клипчета как съм припалила колите и че всичко е наред. Може би да съм
отишла на 3 или 4 януари да припаля колите. Реално тогава го видях за
последен път, защото ние кацахме на 7 януари в Малага и на 8 януари Н. ми се
обади да ми каже, че Б. е починал. Беше изключително изненадващо и
шокиращо за мен, тя много плачеше, беше в паника и ми казваше да се върна
веднага, а аз току що бях кацнала. Въпреки всичко, защото не исках да ги
оставям, а ги оставих тук майка ми, Н., А., синът ми работи в София и няма
кой да кара кола или да прави каквото и да е във връзка с организацията на
самото погребение или нещата, които предстоят. Аз много се притесних,
търсих възможност да взема полет веднага на другия ден, но нямаше, защото
те са вече по това време по-редки и са по един път в седмицата. Не бях на
погребението, не ме изчакаха, оправиха се без мен.
Знам, че Б. има къща в Горски горен Тръмбеш и доколкото знам
братовчед му и М. наглеждат къщата. Б. ходеше може би на месеца по един
път или два пъти там, не мога да преценя, защото не съм била около него
всеки ден, но когато ходеше там ние знаехме, че остава там за два-три дни.
Не ми е известно какво беше финансовото състояние на Б.. Нямал е
нужда от пари, разполагал е с пари дотолкова, доколкото да не му липсва
нищо, но не съм виждала и да живее в разкош.
Отношението на леля ми към Б. беше изключително всеотдайно и
грижовно, просто Н.то е най-грижовния човек.
Н. и Б. имаха куче. Тогава ние пак бяхме в Испания и непрекъснато се
пращаха снимки на това куче. По принцип го купиха защото Н.то го искаше,
но накрая то се превърна повече в куче на Б..
От Б. знам, че е в лоши отношения със сина си и бившата си съпруга.
Казвал ми е, че е изключително разочарован първо от бившата си съпруга,
защото буквално го е изгонила и второ, по отношение на синът му, че не
спазил тяхна уговорка, която е била свързана с апартамент на М.. Още по-
болезнено за Б. е било, когато този апартамент се е превърнал в кола, т.е. не
31
само не са спазени обещанията. Б. не ми е казвал защо М. го е изгонила от
къщи, но предусещам следващия Ви въпрос. Това се случва 2018 г. вероятно
или 2017 г., не знам кога жената е пуснала молбата си за развод предполагам.
Б. не ми е казал защо, но аз после разбрах, каква грандиозна лъжа има в това
нещо. Тази лъжа е от М. и то е грозно и недостойно за нея, жалко, че толкова
хора възрастни, говорят за неща, които рано или късно…. Лъжата е за това, че
Б. е имал връзка с мен. Тотална лъжа. Първо, аз изобщо не знаех, после Н. и Б.
две години крият от мен този факт, че аз фигурирам в молбата за развод и не
искат да ми казват, за да не стане проблем. Аз имах намерение да съдя М.
ретроградно за клевета.
Аз не си го обяснявам това, идея нямам, толкова абсурдно, вероятно е
свързано с някаква адресна регистрация или с това, че може би ако са
намирали някаква връзка в познанството, защото хората стават подозрителни
когато имаш връзка с някой от другия пол и ако са имали подозрения, че Н. е
имала познанство с Б. и това нещо е стигнало в някакъв вид разследване се
стига до адреса, че документи на ул. „Свобода“ се водят на мое име или от
автомобилната регистрация, аз нямам друго космическо обяснение на това
нещо, защото то граничи с абсурда. Аз съм много властен човек, Б. е много
властен човек и по принцип на Б. не му трябва жена като мен.
Освен разговорът ми с Б. през 2014 г., когато му благодарих, не съм му
пращала нито съобщения по телефона, нито нещо друго. Аз не съм такъв тип
и не пращам на хората съобщения. Това е малко пенсионерско, какво ще си
пращаме картинки, аз да не съм инфантилна. М. може да казва каквото си
иска, защото тя няма друго за какво да се хване.
До смъртта на Б. разбира се, че съм му пращала съобщения по
телефона, току що споменах, че съм пратила видеозапис и сме си честитили
именни дни, но това беше вече, когато Н. и Б. бяха официално заедно. Не мога
да гадая от кога Н. и Б. се познават.
Аз казах, че през 2014 г. имаше нещо хубаво, което той е направил за Н.,
по-скоро респективно за баба ми, защото никой не предполага, че когато
правиш услуга на някой, ще трябва да обясняваш години след това, какви са
били причините за твоята добрина. Аз бях помолена от Н. като сестра на
сестра да звънна и да благодаря за това, което е направил за моята родна баба
и майка на моя баща. Той не е направил нещо директно за баба ми, вероятно е
свързал Н. с някакъв контакт, това не е релативно в момента, аз как да кажа
как така, той е решил да направи нещо за баба ми. На мен не ми дават
обяснения за всяко нещо, пък и аз не питам за всяко нещо.
Преди брака ми с К., съм имала и друг брак. Името на предишния ми
съпруг е Й. М., но нашата семейна връзка беше около 10 месеца. С него
сключихме брак на 08.08.2009 г.
Познавам свидетеля Д. от много години, от радио FM+ където бях
управител 7 години. С Д. бяхме много дълги години приятели. Когато се
прибрах от Испания той изключително много ми помогна с проекта с
автокиното, защото работихме двамата заедно по това и ако се счита, че
едната вечер на Нова година 2020 г. – 2021 г., аз заспах у тях, квалифицирайте
ми дали това е връзка или не. Имали сме разбира се специални отношения,
даже приятелски, били сме партньори, имаме общо ООД и работихме заедно
за този проект, но иначе го познавам от изключително дълъг период от време.
Да бъдем двойка е много силно казано. Не сме живели под един покрив с Д.,
32
не сме били официални партньори.
Не знам каква връзка има това, но да, спала съм с Д., ако това е
конкретният въпрос.
Н. и Б. имаха приятели и извън нашето семейство. Съседите им не ги
познавам по имена, но когато съм ходила у тях и съм засичала други хора, това
са били или някой от техните съседи или приятелка на Н.то, която се казва Н.,
или другата й приятелка, на която в момента ми излезе името от ума, както и
Е., който е на Б. много добър приятел. Внучката на Е. и моята дъщеря са си
играли много често заедно на вилата на Е..
Аз и майка ми станахме кумове на Н. и Б., защото това беше желанието
на Б., да не замесва други хора.
Когато подписаха Н. и Б. не сме правили снимки, никой не е направил
снимки, не знаех, че трябва. Не сме правили и видеоклип.
Тръгнахме за Вълчи дол, като аз тръгнах от моя адрес, след това минах
да взема тях, тръгнахме с моята сива кола, която има четири врати. Аз живеех
близо до Н. и Б.. Излязохме през изхода на Варна, който е за София. За да сме
били в 11:00 часа във Вълчи дол, трябва да сме тръгнали към 10:00 часа. По
принцип ако трябва някой да вози Н. и Б. ако трябва да се тръгне в 05:00 ч., се
тръгва в 04:30 ч. Не шофираше Б., защото така решихме, че аз ще карам
колата. Не си спомням кой го реши. Според мен беше в състояние да шофира,
но предпочиташе да си шофира неговата кола. Неговата кола е джипа, която
ставаше адекватна за ситуацията, но ние не отидохме да взем джипа, който е в
негов гараж, който се намира в друг комплекс до „Лабиринт“, т.е. малко
повече логистика имаше, за да отиде той да си вземе колата и по-лесно беше
да карам аз с кола, на която се отварят и четирите врати.
Ритуалът продължи не повече от 5-6 минути. След това веднага се
качихме на колата и се прибрахме.
Синът ми се казва А.С.И..
СЪДЪТ отклонява въпросите на адв. Д.А., от кой съпруг е бащата на
Александър, кой е бащата и има ли дете от Й. М..
СВИД. А. А.: Не знам дали Б. е оставил пари в банковата си сметка.
Знам, че синът ми е помагал на Н. за някакви банкови транзакции.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д.А. относно това знае ли
свидетелката, че половината от сумата от сметката на Б. е преведена на сина й
Александър.
СВИД. А. А.: Имам ключ за бариерата на комплекс „Лабиринт“. Нямам
ключ за апартамента.
От 2000 г. до 2007 г. бях управител на радио FM+ Варна, като паралелно
работех и в Земеделска експлоатационна компания. Когато тръгнах за
Испания работех във фирмата на братовчед ми Х.Д.. След „Понтика“ започнах
в „Телас Интернешънъл“ в София, който е по-сериозен кол център с 4000
души, като аз бях шеф на екип. Аз съм с висше техническо образование,
еколог.
33
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо вх. № 34 554/27.11.2025 г. от
Министерството на туризма и писмо вх. № 34362/25.11.2025 г. от
Министерство на здравеопазването.
АДВ. А. П.: Представям снимките, извадени от диска, който сме
представили.
АДВ. Д.А.: Не възразява да се приемат всички постъпили документи.
АДВ. А. П.: Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени
доказателства за това, че наемателката С. Планинцова е заплащала по Изи Пей
месечния наем, поради което не е било необходимо Б. да посещава всеки
месец Бургас, за да получи наема.
АДВ. Д.А.: Не възразявам да се приемат. Представям сравнителен
материал, относно поисканата графологична експертиза.
АДВ. А. П.: От всички представени от ищцовата страна документи като
сравнителен материал, моята доверителка посочи единствено нот. акт от 2010
г., на който разпознава подписа и почерка на Б.. Не възразявам срещу
заявлението за издаване на документи за самоличност.
Моля да оставите без уважение допускането на съдебно-медицинска
експертиза поискана от ищцовата страна. На всички тези въпроси считам, че е
отговорено в медицинската документация.
СЪДЪТ по доказателства
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените и
докладваните в днешното съдебно заседание заверени копия от документи,
както следва:
Писмо вх. № 34 554/27.11.2025 г. от Министерството на туризма и писмо
вх. № 34362/25.11.2025 г. от Министерство на здравеопазването.
От ищцовата страна – договор за продажба на моторно превозно
средство от 09.04.2014 г.; нот. акт № 190, том ХІІ, дело № 4216/1994 г.; нот. акт
№ 181, том І, рег. № 3946, дело № 310/1999 г.; нот. акт № 163, том ІІ, рег. №
10976, дело № 193/14.12.2010 г.; договор за покупко-продажба на МПС от
25.07.2006 г.
От ответната страна – 16 бр. разписки; искова молба вх. №
54671/17.08.2018 г.; решение № 4004/08.10.2018 г.; 12 бр. снимки.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в двуседмичен срок от днес да представи
34
сравнителен материал на подписите на Б. Й., Н. А., А. А., Анка А. и Й.
Йорданова.
При неизпълнение в срок, искането за допускане на експертиза ще бъде
оставено без разглеждане.
ДОПУСКА комплексна съдебномедицинска експертиза, включваща в
състава на вещите лица онколог и гастроентеролог, със задача, след като се
запознаят с приложените по делото медицински документи - изследвания,
анамнези, диагнози, епикризи, издадени от всички лекари, спешни центрове и
болници, да отговорят на следните въпроси:
- От какво е страдал Б. Й., от какво е починал и към момента, когато е
диагностициран, с каква давност е било заболяването му и в какъв стадий?
- Какви други придружаващи заболявания е имал?
- Какво е било състоянието му, описано в медицинската документация от
МБАЛ „Св. Марина" за периода на престоя му там и за времето назад, според
описаните за това време страдания, станали повод за спешна помощ и за
хоспитализацията му?
- Какво е било отражението на тези страдания и на посоченото общо
състояние на Б. Й., описано за времето преди приема му в МБАЛ „Св.
Марина", включително загубата на 20 кг. за месец, поставената сонда преди
хоспитализацията и др. върху физическата кондиция на болния, върху
неговите физически сили, върху функциите на организма и способностите да
се обслужва сам? Според документираното и според научно-медицинската
характеристика на описаното, имал ли е Б. Й. физически сили и нормален
физически тонус, бил ли е активен, бил ли е жизнен и енергичен и то до
степен на организационна готовност, имал ли е нормални двигателни
функции, бил ли е способен на самостоятелно движение, на шофиране и
стоене прав, самостоятелно осъществяване на ежедневни дела -
самостоятелно обслужване на всички нужди, излизане, дневни преходи в дома
и навън, говорене и писане? Какво е качеството на живот на пациент, който
изпитва описаните състояния?
- Съобразно тях, така както са описани в документацията от МБАЛ „Св.
Марина" и предвид научно-медицинската им характеристика, бил ли е Б. Й.
физически немощен, неспособен да се самообслужва, неспособен да се движи
активно, да се храни сам, да осъществи самостоятелно ежедневни нужди във и
извън дома, или мястото на настаняването си, неспособен да организира и
движи сам, свои дела, неспособен да шофира, неспособен да разговаря,
артикулирайки напълно разбираемо и неспособен да пише и да се подписва?
- Спрямо наличните по делото медицински документи и съдържащите се
в тях констатации, от коя, до коя дата Б. Й. е бил в описаното и съответно
прецененото от вещите лица състояние?
- Животозастрашаващи ли са описаните оплаквания и медицински
състояния на Б.Т. Й., отнасящи се за дните преди поисканата спешна помощ и
постъпването му в МБАЛ „Св. Марина"?
- Каква е прогнозата за развитието на раковото заболяване, с което е
диагностициран Б.Т. Й. и какъв е очакваният изход от заболяването -
оздравяване или летален от гледна точка на науката, практиката и
статистическите данни за това?
35
- Свързани ли са тези състояния с раковото заболяване, с което е
диагностициран Б. Й., с неговия конкретен вид и стадий?
- Води ли установеното раково заболяване на Б. Й., в съответния му вид и
стадий, до появата на разсейки в мозъка и с каква честота се наблюдават те
при различни пациенти според науката, практиката и статистическите данни
за това? Ако води до засягане на мозъка, дава ли то отражение върху
способностите на пациента да се обслужва сам и върху другите, изброени по-
горе способности?
- Възможно ли е независимо от тяхното наличие или липса, това
заболяване да даде отражение върху способностите на пациента да се
обслужва сам и върху другите, изброени по-горе способности?
- Какви са неговите отражения върху други, неописани аспекти на
физическата кондиция, сили и самостоятелност на пациента?
При депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1200 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от днес с представени доказателства
за извършено плащане в същия срок.
Вещите лица ще бъдат определени в закрито заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от днес да представи
доказателства за внесен депозит за призоваването на свидетелката Й. И.И.,
ЕГН **********, в размер на 60 лева.
При неизпълнение в срок, искането за призоваване на свидетелката, ще
бъде оставено без уважение.
АДВ. Д.А.: Моля да ми връчвате съобщенията оттук нататък по
телефона и по електронната поща на посочения от мен имейл.
С оглед допуснатите в днешното съдебно заседание доказателствени
искания от страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 06.02.2026 година от 15:30 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля доктор Я. Ш. О., както и след представяне
на доказателства за платен депозит свидетелката Й. И.И..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 00:46
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
36