Решение по НАХД №16512/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2025 г.
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20241110216512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3128
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Фактори“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
си директор Д. Д. Ц., срещу наказателно постановление № Р-10-181/18.09.2024 г., издадено
от изпълняващия правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание
чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл. 55, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от
ЗМИП.
С жалбата се иска отмяна на НП. В тази връзка са изложени съображения за допуснато
нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН при издаването на НП, и за неправилна преценка на
административнонаказващия орган относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател, редовно призовано за съдебно заседание, не се представлява от
законен или упълномощен представител.
Въззиваемата страна - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, редовно
призована, се представлява от юрк. Г.. В хода на съдебните прения същата моли съда да
остави жалбата без уважение. Сочи, че нарушението се доказва от събраните по делото
доказателства и излага аргументи за правилност и законосъобразност на НП, като са
представени и подробни писмени бележки в тази насока. Претендира присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнагражението, в случай че жалбата бъде уважена.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания и проверен по делото
доказателствен материал и след като направи служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, достигна до следните изводи:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Към 07.12.2022 г. (датата на нарушението) дружеството – жалбоподател „Фактори“ АД било
лицензиран инвестиционен посредник съгласно лиценз, издаден въз основа на решение №
621-ИП/04.05.2007 г., издадено от председателя на Комисията за финансов надзор, за
предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност и като
такъв имало качеството задължено лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП.
На 07.12.2022 г. бил сключен договор за брокерски услуги между инвестиционния
посредник „Фактори“ АД и Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited).
С писмо на заместник-председателя на КФН от 25.09.2023 г. до представляващия „Фактори”
АД били изискана информация и документи относно сключването на договор за брокерски
услуги между „Фактори“ Ад и негови клиенти, в т.ч. и Накула Мениджмънт Лимитед
(Nakula Management Limited). Представителят на „Фактори” АД представил отговор на
писмото от 25.09.2023 г., съгласно който договорът за брокерски услуги с Накула
Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited), бил сключен дистанционно, като
всички документи били подадени, попълнени и подписани по електронен път.
Със заповед № 3-288/08.12.2023 г. на заместник-председателя на КФН и ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” било наредено да бъде извършена пълна
проверка на „Фактори” АД. Част от проверяващия екип бил и свидетелят Й. А. С. - главен
експерт в отдел „Специализиран надзор на мерките за превенцията на изпиране на пари и
финансирането на тероризма”,дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН.
В хода на проверката, органите на КФН изискали от „Фактори“ АД с шест на брой Искания
да представи информация и документи, свързани с дейността му като инвестиционен
посредник, клиентите му и договорите за брокерски услуги, които е сключил с тях, с оглед
проверка на това спазено ли е законодателството относно мерките срещу изпирането на
пари. Сред проверените клиентски досиета било и това на Накула Мениджмънт Лимитед
(Nakula Management Limited). Дружеството-жалбоподател представил поисканата
информация, като по отношение на договора за брокерски услуги, сключен с Накула
Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited), органите на КФН констатирали
следното:
На 07.12.2022 г. инвестиционен посредник „Фактори“ АД е сключил договор за брокерски
услуги с взаимоотношения с Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited),
клиент с регистрационен номер НЕ *****, клиентски номер № *****. Договорът бил
сключен неприсъствено (дистанционно), като всички документи били подадени, попълнени
и подписани по електронен път. Клиентът е бил идентифициран чрез способ, посочен в чл.
55 ал. 1, т. 6 от ЗМИП - чрез установяване на изискване първото плащане по операцията или
сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция
2
от Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27 от
ЗМИП. За целта било представено преводно нареждане, от което било видно, че на
22.12.2022 г. Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited) е превело от негова
банкова сметка сумата в размер на 32 000,00 евро по сметката на „Фактори” АД.
В хода на проверката дружеството-жалбоподател е представило отговор, че като втори
способ за проверка на клиента използвал - „събира се информация за идентификация
посредством публично достъпна информация в интернет”. Не са били приложени
документи, от които да било видно, че „Фактори’ АД е документирало по реда на чл. 55, ал.
3 от ЗМИП втория способ, използван за целите на извършване на проверка на събраните
идентификационни данни.
Предвид изложеното, св. Й. А. С. приела, че „Фактори” АД не е проверило чрез използване
на поне два от способите, посочени в чл. 55, ал. 1 от ЗМИП събраните идентификационни
данни за клиента Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited), с когото е
встъпило в делови взаимоотношения дистанционно, с което е нарушило изискванията на чл.
55, ал. 2 от ЗМИП. Ето защо, на 27.03.2024 г. в присъствието на законния представител на
инвестиционния посредник и на двама свидетели съставил срещу „Фактори“ АД акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-90/27.03.2024 г. Актът бил предявен за
запознаване на изпълнителния директор на дружеството, който го подписал без възражения.
Такива били депозирани на 10.04.2024 г.
Изпълняващият правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ приел за неоснователни направените възражения и
въз основа на АУАН издал обжалваното наказателно постановление № Р-10-181/18.09.2024
г., с което на основание чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗМИП наложил на дружеството - жалбоподател
имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 55, ал. 3 във
вр. с ал. 2 от ЗМИП. Препис от НП бил връчен на законния представител на дружеството-
жалбоподател на 07.10.2024 г., а на 21.10.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по
делото гласни доказателствени средства – показанията на св. Й. С., както и въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Св. Й. С. е извършила проверката, в хода на която е констатирано нарушението, т.е.
придобила е лични впечатления от извършеното деяние. Съдът намира, че показанията са
достатъчно подробни, ясни, логични, като напълно се подкрепят от писмените доказателства
и доказателствени средства, събрани и проверени по делото, поради което намира същите за
достоверни гласни доказателствени средства и ги кредитира в цялост.
Писмените доказателства и доказателствени средства биха могли да бъдат условно
обособени в две групи: първата - документи, издадени в хода на проверката (заповеди,
писмени искания, констативни протоколи и т.н.), втората – документи, свързани с дейността
на дружеството-жалбоподател като инвестиционен посредник (договори, клиентски
3
регистри и т.н.). Съдът констатира, че посочените писмените доказателства ценени помежду
им и заедно с показанията на св. С., са еднопосочни и непротиворечиви. Същите спомагат
съществено за установяване на обстоятелствата по делото и водят до единен извод за
времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и за неговото авторство.
Предвид това не са налице основания за съмнение в достоверността и автентичността на
писмените доказателства и доказателствени средства и съдът им се доверява при формиране
на изводите си от фактическа страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 1.5.4
на представената заповед № З-327/19.09.2023 г. на заместник - председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” свидетелят Й. С. е
оправомощена да съставя АУАН за нарушения на ЗМИП, а компетентността на АНО следва
от изричната разпоредба на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП. Видно от решение № 357/23.05.2024 г. на
КФН за изпълняващ правомощията на заместник- председател на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е определен именно издателят на
наказателното постановление - Петър Джелепов.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - и двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като вмененото на жалбоподателя нарушение е описано ясно, точно
и конкретно и му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация,
поради което и същият е бил наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. В АУАН
и НП е описано съставомерно деяние, поради което е неоснователна претенцията на
жалбоподателя, че АНО е следвало да прекрати производството. Спазена е процедурата по
съставяне на АУАН, същият е съставен в присъствието на необходимите свидетели. АУАН е
подписан от актосъставителя, свидетелите и представителя на дружеството - жалбоподател,
като на последния е връчен екземпляр от акта. При съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
С оглед на горното, съдът установи, че в производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП като
незаконосъобразно. По отношение на приложението на материалния закон, съдът установи
следното:
4
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 55, ал. 3 във вр. с чл. 2 от ЗМИП.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗМИП, при установяване на делови взаимоотношения или
извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен
документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента лицата
по чл. 4 извършват проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на два
или повече от способите по ал. 1. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател
„Фактори” АД в качеството си лицензиран инвестиционен посредник съгласно лиценз,
издаден въз основа на въз основа на Решение № 621-ИП/04.05.2007 г. на КФН и вписано в
регистъра на инвестиционните посредници, воден от КФН, е лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП и
като такова е било адресат на разпоредбата на чл. 55 от ЗМИП.
Действително в ЗМИП не се съдържа легална дефиниция на понятието „присъствие на
клиент“, но начина на формулиране на разпоредбата, а именно чрез посочване на хипотези
на установяване на делови взаимоотношения, в които клиентът не присъства /“чрез
електронно изявление, електронен документ или електронен подпис“/ води до извод, че се
касае за физическото присъствие на клиента.
По делото се установи, а и не се спори, че на 07.12.2022 г. между дружеството-жалбоподател
и дружеството Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited) е бил сключен
договор за брокерски услуги. Установи се и че същият е бил сключен дистанционно, без
физическото присъствие на клиента, доколкото договорът е бил подписан от него с
електронен подпис, следователно несъмнено е налице установяване на делови
взаимоотношения без присъствие на клиента. В тази хипотеза, за дружеството-
жалбоподател е възникнало задължението да извърши проверка на събраните
идентификационни данни чрез използване на два или повече от способите, посочени по чл.
55, ал. 1 от ЗМИП. Именно за да може да бъде установено прилагането на някой от
посочените способи, разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП изисква документиране на
предприетите действия по ал. 1 и ал. 2, като в документите за извършената проверка на
идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и часа на
извършване на предприетите действия по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето,
което ги е извършило. В процесния случай съдът установи че идентификационните данни на
клиента Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited) са проверени
единствено чрез установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да
се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република
България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27 от ЗМИП, но
всъщност тази проверка не е документирана по изискуемия от чл. 55, ал. 3 от ЗМИП начин.
Дори и да се приеме, че този способ действително е бил приложен, не се установи
идентификационните данни на клиента Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management
Limited да са били проверени чрез прилагане на втори способ.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото несъмнено беше доказано, че на 07.12.2022
г. жалбоподателят - инвестиционен посредник „Фактори“ АД е установил делови
взаимоотношения с клиента Накула Мениджмънт Лимитед (Nakula Management Limited) без
5
присъствието на последния чрез сключване на договор за брокерски услуги, като не е
извършил проверка на събраните идентификационни данни на клиента чрез прилагане на
поне два от способите, посочени в чл. 55, ал. 1 от ЗМИП, с което от обективна страна е
нарушил изискването на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП.
С оглед на това, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, въпрос
за субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Липсват данни за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
направи извод, че извършеното от жалбоподателя разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, поради което и
извършеното от жалбоподателя не може да се квалифицира като маловажен случай. Невряно
е твърдението в жалбата, че липсата на вредни последици е единствения критерий,
определящ наличието на маловажен случай. Ако тази теза беше вярна, то всички формални
нарушения биха се квалифицирали по чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това чрез разпоредбата
на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП се цели гарантирането на регулаторен механизъм, който да
противодейства на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
Последното понятие визира дейност по преобразуване или прехвърляне на имущество,
придобито от престъпна дейност или активно участие в такава дейност, за да бъде укрит или
прикрит незаконният произход на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в
извършването на такова действие, с цел да избегне правните последици от деянието си.
Изключително високата значимост на обществените отношения, на които се дава закрила с
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП представлява още едно основание, наред с
гореизложеното, което не позволява деянието да се квалифицира като маловажно.
За извършеното от инвестиционния посредник (като лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП)
разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП предвижда налагане на имуществена санкция от
5 000 до 50 000 лева. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния
предвиден от закона размер, а именно 5 000 лева. Съдът намира, че същото е правилно
определено и индивидуализирано, справедливо е, съответства на на обществената опасност
на жалбоподателя и извършеното от него нарушение и ще способства за постигане целите на
административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на КФН разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН наказателно
постановление № Р-10-181/18.09.2024 г., издадено от изпълняващия правомощията на
заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари на дружеството- жалбоподател „Фактори“ АД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 55,
ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН жалбоподателя „Фактори“ АД, ЕИК
********* да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7