Решение по дело №1671/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 516
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20214430201671
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Плевен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201671 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-007021 от
04.01.2019 г. на *** Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на Д. ХР. Т., с ЕГН: ********** от *** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като моли
наложената му глоба да бъде намалена, тъй като е с влошено финансово
състояние.
В съдебно заседание, редовно призован, явява се лично. Изразява
становище, че поддържа жалбата и прави същото искане.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Д. ХР. Т. за
това, че на 23.12.2018 г. около 17:50 часа в гр. Плевен на кръстовище
образувано от ул. „*** и ул. „***“, с посока на движение към СИЦ, като
водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на ***, с ЕГН:
********** ***, управлява без да има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите валидна към
датата и часа на проверката – нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на актосъставителя М. Г. Г. и свидетелят АС. М. Й.,
които потвърждават изложените в АУАН-а факти и обстоятелства.
Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и
неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН-а, така и в НП-то
подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и
нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на
извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна
страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса
на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка
гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на Д. ХР. Т. на разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
2
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Д. ХР. Т. не е собственик
на управлявания от него лек автомобил.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание.
Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ.
Следователно в случая презумираната доказателствена сила на акта не е
оборена в хода на съдебното производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че Д. ХР. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на МПС, чужда
собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
3
Ето защо съдът счита, че административно-наказващият орган е
определил справедливо наказание в предвиденият от закона размер, поради
което не може да се приеме, че са налице основания за изменение на
обжалваното НП.
Административно-наказващият орган при квалифициране на
нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били
налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба
следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се
отличава от другите случаи на извършено такова административно
нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е
необходимо настъпването на определен резултат.
Формалния характер на нарушението сочи, че законодателят е
окачествил обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската
отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от
особена закрила и в този смисъл не би могло да се твърди, че извършеното се
явява маловажен случай.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВ изцяло Наказателно постановление № 18-0938-
007021 от 04.01.2019 г. на *** Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен, с което
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на Д. ХР. Т., с ЕГН: ********** от *** е
4
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5