№ 49
гр. Ямбол, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20212300100181 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Б.А.К. от гр.***,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. СП. от гр.***,
представляван от адв.Д.П., с която против "ДЗИ Общо Застраховане"ЕАД гр.*** е предявен
иск по чл.432, ал.1 КЗ, който след предприето увеличение е за заплащане на сумата 170
000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващо разлика между заплатеното
обезщетение в размер на 30 000лв. и дължимото в размер на 200 000лв.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП от 04.06.2016г., настъпило около 16:00
часа на път № I-7, в посока от с.*** към с.***, като произшествието е причинено от А.К.К.,
управлявал лек автомобил марка „БМВ", модел 318 Д с peг. №А6537КА, в който автомобил
е пътувал ищецът. С влязла в сила присъда на Ямболски окръжен съд, постановена по
н.о.х.д. №301/2019г. виновният водач на лекия автомобил "БМВ" бил признат за виновен за
причиняване на ПТП.
Ищецът е поддържал, че в резултат на ПТП е получил пет средни телесни
повреди, изразили се в тежка съчетана травма със засягане на глава, гърди, горни и долни
крайници, която е протекла с клинично изявена картина на травматичен и хеморагичен шок,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
раменната кост на лявата ръка в долния край в областта на лакътната става и в горния й
край с дислокация на главичката на раменната кост и луксация на акромио-клавикуларната
става, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период не
по-малък от 4-5 месеца; контузия в лявата половина на гръдния кош, довела до контузия на
левия бял дроб и до клинично изявен хемо-пневмоторакс, представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на три съседни ребра в лявата половина на
гръдния кош, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и счупване на тялото на
бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник за срок не по-малък от 5-6 месеца, както и разкъсно-контузна рана в областта на
лакътната става на лявата ръка. За тези причинени на ищеца травми същият претърпял
редица оперативни интервенции, вкл. директна екстензия на десния крак и поставяне на три
пирона, изпитал физически болки и страдания, както и психически такива, които трайно,
включително и понастоящем рефлектирали върху психическото му състояние. Ищецът
твърди, че злополуката е оставила трайна следа в съзнанието му, изпитва постоянно усещане
за страх, несигурност и силно притеснение, когато трябва да пътува с автомобил.
Ищецът твърди, че увредилият го автомобил е имал сключена застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с полица
№ BG/06/115002315961, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
1
застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП неимуществени вреди. Ищецът
предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но същият определил и
изплатил обезщетение в размер на 30 000лв., което било крайно занижено и
несъответстващо на характера и тежестта на уврежданията на ищеца и продължителността
им. Поради това същият моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществените вреди от ПТП в размер на исковата сума от 170 000лв., представляваща
разлика между заплатеното обезщетение от 30 000лв. и справедливия размер на
обезщетението от 200 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер с основното възражение, че на
ищеца е изплатено изцяло определеното и дължимото му се застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Застрахователят е направил и възражение за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат, поддържайки, че същият е пътувал без поставен
предпазен колан и така е допринесъл за настъпване на уврежданията. Ответникът е оспорил
също размера на обезщетението като прекомерно завишен, като е направил и възражение за
погасяване на иска по давност с 5-годишна давност, започнала да тече от настъпване на ПТП
на 04.06.2016г. и изтекла преди предявяване на иска - на 04.06.2021г. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗД"Бул
Инс"АД-гр.***.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.П., който пледира за
уважаването му изцяло и претендира в полза на ищеца да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение, като представя и подробна писмена защита.
Ответникът - застраховател изпраща за процесуален представител адв.Г., който
поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения, включително
възражението за изтекла погасителна давност, като настоява за отхвърляне на ищцовата
претенция. Сочи, че присъждане на обезщетение в полза на ищеца би било и неморално, тъй
като със сумата на обезщетението ще се обогати деликвента, който е бащата на ищеца.
Третото лице-помагач не изпраща представител в о.с.з., а пълномощникът адв.Г.
депозира молби със становище за неоснователност на иска, при отчитане съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на ищеца и обстоятелството, че за понесените от ищеца
болки и страдания показания е дал негов роднина.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол
за ПТП с пострадали лица от 20.06.2016г. на ОД на МВР -Ямбол, че на 04.06.2016г. е
настъпило ПТП на кръстовище на път № I-7 с път II-53 от с.*** към гр. Ямбол, с участници -
ППС "Ауди 80" с рег.№ У 1794 ВВ, управлявано от М.К.М. (с валидна застраховка ГО в ЗД
„Бул инс"АД) и ППС "БМВ 318Д", с рег.№ А 6537 КА, управлявано от А.К.К.. Според
отразеното в констативния протокол, в резултат на ПТП са починали две лица - водачът на
МПС "Ауди 80" - М.К.М. и пътуващия в същото МПС А.А.А., като пострадали от ПТП са
още четири лица, единият от които е ищецът Б.А.К. с тежки политравми. В протокола
посочената причина за ПТП е поведението на водача на МПС "Ауди 80", който не е
пропуснал движещия се по път с предимство водач на МПС "БМВ 318Д", за което е
образувано ДП № 134/2016г. по описа на РУП на МВР - Тунджа.
По делото са представени материалите по досъдебното производство, които съдът
не обсъжда, тъй като с влязлата в сила на 30.06.2020г. Присъда на ЯОС по
НОХД№301/2019г., водачът на лекия автомобил "БМВ 318Д" - А.К.К. е признат за виновен
в това, че на 04.06.2016г. около 16,00 часа на път № I-7, в посока от с.*** към с.***, в
участъка на кръстовището, образувано с път II-53 от с.*** към гр.***, при управление на
лекия автомобил марка „БМВ 318Д" с рег. № A 63-57КА, е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от
ППЗДвП и е причинил пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка „Ауди 80" с
рег. № У 17-94 ВВ, с водач М.К.М. от гр.*** при което по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице - на М.К.М. и на спътника му А.А.А., както и телесни
повреди на повече от едно лице, включително и на Б.А.К. от гр.Поморие: пет средни телесни
повреди, изразили се в тежка съчетана травма, представляваща разстройство на здравето,
2
временно опасно за живота, счупване на раменната кост на лявата ръка в долния край в
областта на лакътната става и в горния и край, довели до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца, контузия в лявата
половина на гръдния кош, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на три съседни ребра в лявата половина на гръдния кош, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата и счупване на тялото на бедрената кост на десния крак,
довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от
5-6 месеца - престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, буква „а", пр.1 и буква „б", пр. 1, вр. ал.
1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК, за което А.К. е осъден на три
години лишаване от свобода, като наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години.
При извършената служебна проверка по НОХД№301/2019г. по описа на ЯОС и
запознавайки се с мотивите към присъдата, съдът установи, че според приетото от
наказателния съд, водачът на лекия автомобил "Ауди 80" М. е навлязъл в кръстовище без да
спре на знака „Стоп", съответно без да се увери по безспорен начин, че по пътя с
предимство не идва друг автомобил, което е извършил при движение със скорост от 49,3
км/ч, а подсъдимият К. не се е съобразил, че са налице няколко пътни знака, ограничаващи
скоростта му на движение, последният от които е установил максимално допустимата
скорост за преминаване през кръстовището - до 50 км/ч и е навлязъл в кръстовището със
скорост 131км/ч. По този начин, пресичайки траекториите си на движение двата автомобила
са се ударили и е настъпило процесното ПТП.
Този механизъм на ПТП е установен и от приетото по делото заключение на
вещото лице инж.Б., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства по образуваното ДП № 134/2016г.
по описа на РУП на МВР - Тунджа. Според даденото заключение, на 04.06.2016г., около
16часа, през светлата част от денонощието, при оптимални атмосферни и пътни условия, по
път II-53, в посока от с.*** към гр.*** се е движил лекия автомобил "Ауди 80" с peг. №У
1794 ВВ, който е следвало да премине направо през кръстовище с път I-7, което е било
регулирано с пътни знаци и ясно различима маркировка. Приближавайки кръстовището,
водачът на лекия автомобил Ауди е навлязъл в него без да спре, със скорост от около 42
км/ч. При същите пътни и атмосферни условия, по път I-7, в посока от с.*** към с.Окоп се е
движил лекия автомобил "БМВ 318Д" с peг. №А 6537 КА, който е навлязъл в кръстовището
със скорост около 140 км/ч. Траекториите на движение на двете превозни средства са се
пресекли, при което е настъпил удар между тях, като за автомобила БМВ ударът е бил челен,
по цялата широчина на автомобила, а за автомобила Ауди - страничен отдясно, обособен в
преден десен калник и предна дясна врата. Вещото лице е установило, че кръстовището,
през което са преминали автомобилите представлява "X" образно кръстовище, между път I-
7 и път II-53, като път I-7 е бил обозначен като път с предимство, а път II-53 - без
предимство. Кръстовището е било равнинно, без ограничение на видимостта и без налични
в непосредствена близост вертикални или хоризонтални криви. По посоката на движение на
лекия автомобил Ауди са били поставени пътни знаци: на 300 метра преди кръстовището
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство", ведно с допълнителна табела
Т1 с цифра 300 м, на 100 метра преди кръстовището - пътен знак Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство", ведно с допълнителна табела Т1 с цифра 100м и непосредствено
преди кръстовището е имало поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство", който знак е бил дублиран и от двете страни на пътната лента, по която
се е движил л.а. Ауди, а непосредствено преди кръстовището е била и налична добре
различима пътна маркировка М6-„Стоп-линия". По посоката на движение на лекия
автомобил БМВ са били поставени пътни знаци: на 300 метра преди кръстовището - пътен
знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената - 70 км/ч",
на 200 метра преди кръстовището - пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената - 60 км/ч" и на 100 метра преди кръстовището - пътен знак В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената - 50 км/ч", като преди
кръстовището е бил поставен и пътен знак А26 „Кръстовище с път без предимство". Тези
пътни знаци и маркировка, според вещото лице са били видими за участниците в
произшествието. Според експерта, причина за настъпване на произшествието са действията
на водача на лекия автомобил Ауди, който не е спазил знаковата уредба и е навлязъл в
регулирано с пътни знаци кръстовище, при наличие на приближаващо МПС, движещо се по
пътя с предимство, както и високата скорост на движение на лекия автомобил БМВ при
преминаването през кръстовището, което на практика не е позволило на водача му да
реагира на създалата се опасност - автомобил, пресичащ траекторията му на движение.
3
Заключението на вещото лице е, че и двамата водачи са имали техническа възможност да
предотвратят произшествието, като водачът на лекия автомобил Ауди преди да навлезе в
кръстовището е могъл да спре в зоната на действие на пътния знак Б1, респективно пътна
маркировка М6 и да пропусне да премине движещия се по пътя с предимство лек автомобил
БМВ, а водачът на лекия автомобил БМВ е следвало да навлезе в кръстовището със скорост
не по-висока от 50 км/ч, като по този начин би могъл да реагира на опасността - автомобила,
пресичащ траекторията му на движение.
В настоящото производство в качеството на свидетел е разпитан В.Х. - очевидец
на процесното ПТП, който е дал показания, че преди настъпване на ПТП се е движил зад
лекия автомобил "Ауди". Скоростта на движение на управлявания от свидетеля автомобил
била не повече от 40-50 км/ч, със същата скорост се движел и л.а."Ауди", но водачът му не
спрял на кръстовището на знака "Стоп", а само леко намалил скоростта. След удара и двата
автомобила напуснали пътя и спрели в нивата, а свидетелят и друг водач се притекли на
помощ и започнали да търсят изхвръкналите деца от л.а. БМВ.
Установено е по делото от представените писмени доказателства - медицински
документи за болничното лечение на ищеца и други извършени му медицински прегледи,
както и от заключението на вещото лице съдебния лекар д-р Т.Ч., извършило назначената
съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на настъпилото произшествие от 04.06.2016г.
пострадал е ищецът Б.К., който към датата на произшествието е бил на 12 години, пътник на
задната седалка в лекия автомобил БМВ. След произшествието детето е било
транспортирано по спешност в спешно отделение на многопрофилната болница в гр.Ямбол
и след проведени прегледи, изследвания и консултации е било настанено на лечение в
отделението по ОАИЛ (отделение по анестезиология и интензивно лечение) при МБАЛ
"Свети Пантелеймон"АД - гр.Ямбол. При проведените прегледи е било установено
наличието на тежка съчетана травма със засягане на главата, гърдите, горните и долните
крайници, които са довели до изпадане на детето в състояние на травматичен и хеморагичен
шок. Били са установени контузия на лявата ръка със счупване на горния край на раменната
кост, изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става и открито счупване на раменната
кост и в областта на долния край, контузия на лявата половина на гръдния кош със счупване
на три ребра и с контузия на левия бял дроб и наличие на левостранен хемопневмоторакс,
като по този повод ищецът е бил включен на аспирационна система за изтегляне на
проникналия в гръдната кухина въздух. Получил е и счупване на дясната бедрена кост в
областта на нейното тяло, под голямата върга. Тежката съчетана травма със засягане на
главата, гърдите, горните и долните крайници, които са довели до изпадане на детето в
състояние на травматичен шок, е квалифицирана от вещото лице като разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а за установените счупвания па лявата раменна кост и
изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става, вещото лице е определило, че са довели
до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, оздравителните процеси за
което протичат за срок от около 4-5 месеца. Контузията на лявата половина на гръдния кош
със счупванията на трите ребра е преценена като травма, довело до трайно затрудняване
движенията на снагата, което увреждане заздравява за срок от около 2-3 месеца. Счупването
на дясната бедрена кост също е определено като трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник с продължителност на оздравителния процес около 5-6 месеца. Даденото от
вещото лице д-р Ч. заключение, основано на данните от делото е, че както пострадалото дете
- ищецът, така и останалите две деца, които са пътували на задната седалка на
катастрофиралия лек автомобил, са били без поставени закопчани предпазни колани или
други предпазни средства. Липсата на такива средства е довело до изпадането на децата от
автомобила и удрянето на ищеца по повърхността на терена на местопроизшествието.
Съобразявайки данните, че в резултат от катастрофата автомобилът, в който е пътувал
ищецът е получил тежки деформации както по купето, така и по останалите негови части,
вещото лице е заключило, че условията за получаването на тежките увреждания у ищеца са
били налице и в двата варианта - както ако детето е било с предпазен колан и оставане в
салона на автомобила през цялото време, така и ако е бил без колан, каквито са данните по
делото.
Давайки заключение по поставената му допълнителна задача, вещото лице д-р Ч.
е извършил личен преглед на ищеца, при който е установил, че детето понастоящем е на
видима възраст около 15 години, че обема на движение на горния му крайник не е изцяло
възстановен, като по тялото на детето вещото лице е установило множество белези, а
именно: в областта на лявата половина на гръдния кош отпред, встрани от гръдната кост има
наличен хоризонтално разположен белег, който е леко надигнат над околността, с
4
червеникав цвят на кожата, която покрива белега и същият е с дължина около 3-4 см и
широчина 5-6мм., като под и над белега са видими белези от извършени операционни
шевове; в областта на лявата странична повърхност на гръдния кош, на равнището на VII-
VIII ребро е наличен сравнително повърхностен белег, разположен косо, с дължина около 8-
9 см и широчина около 1,5-2 см. В областта на предната повърхност на лявата раменна става
вещото лице е установило наличието на оперативен белег подобен на белега в областта на
лявата половина на гръдния кош, който е разположен непосредствено пред шийката на
раменната кост с посока отгоре надолу, с дължина около 7 см, широчина около 7-8 мм,
който е леко надигнат над околността, с червеникав цвят на кожата над нея. В областта на
вътрешната повърхност на долния край на лявата мишница е установен друг белег, който е
по-повърхностен, с дължина около 5-6 см., с по-тъмен цвят в сравнение с другите белези и
не така надигнат над околността. В областта на задната повърхност на лявата лакътна става,
непосредствено над ставата е установен друг белег, който е значително широк, разположен
почти напречно на дължината на крайника, който е груб и е с широчина около 3-3,5 см и
дължина около 7-8 см., като кожата над този белег е с бледорозов цвят и е леко набръчкана.
В областта на предновътрешната повърхност на дясната колянна става е наличен белег, с
посока отгоре надолу, с дължина около 4 см и широчина около 2 см, който е на равнището
на околната област. По предновътрешната повърхност на същата колянна става наличен е
друг белег, с белезникав цвят, с посока отгоре надолу, с дължина около 6 см и широчина
около 1,5 см, който е на равнището на околната област. По вътрешната повърхност на
дясното бедро е наличен груб масивен белег с белезникав цвят, с посока отгоре надолу, с
дължина около 9 см и широчина - около 3 см., а в областта па горния край па дясното бедро
има друг белег, с посока отгоре надолу, с дължина около 4-5 см и широчина около 2 2,5 см.
Тези установени и описани от вещото лице множество белези в областта на гръдния кош,
левия горен крайник и десния долен крайник на ищеца, според експерта са в пряка връзка,
като получени в резултат на травматичните увреждания и проведените оперативни
интервенции от ПТП, те са съществени, груби, със значителни размери, с неравни
повърхности и са без тенденция да изчезнат, като от съдебномедицинско гледище изцяло
покриват критериите да бъдат преценени като такива, довели до обезобразяване на тялото.
Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.С. - майка на ищеца и З.Ц. -
леля на ищеца. Същите са дали показания, според които след ПТП ищецът е бил приет в
болницата в гр.***, където според майка му бил неадекватен, много зле, с травма на гърдите
и белия дроб, счупена лява лъка на две места и счупен десен крак, целият бил в рани, пищял
и викал от болка. Ищецът останал на лечение само един ден в болницата в гр.***, след което
било преместен в болница "Пирогов" в гр.***, където две седмици бил лекуван в
интензивно реанимационно отделение, а след това бил преместен първо в белодробно
отделение, а по-късно в ортопедично отделение. През целия период на болничното му
лечение ищецът се оплаквал от силни болки по цялото тяло и бил на болкоуспокояваща
терапия. Вкъщи детето било на постелен режим, постоянно се оплаквало от болки, било
уплашено, не можело да спи, било обгрижвано постоянно и изцяло от майка си и другите
домашни лица и това продължило 5-6 месеца, когото последвала втора хоспитализация в
"Пирогов" за 20дни за отстраняване на поставените игли и пластини в ръката и бедрото на
крака. След това последвал период на дълга рехабилитация от още 6месеца, като и
понастоящем ищецът продължавал да се оплаква от болки в гърдите, а лявата му ръка не
била възстановена на сто процента. Според свидетелите, след катастрофата ищецът рухнал
психически, бил променен, изпитвал страх от пътуване с автомобил, сънят му не бил
възстановен и имал кошмари, срамувал се от белезите по тялото си и не искал да ходи на
плаж.
По делото за безспорен между страните е обявен фактът, че между ответника
"ДЗИ - Общо Застраховане"ЕАД и собственика на лекия автомобил "БМВ " с peг. № А 65 37
КА, е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица,
валидна към датата на процесното ПТП от 04.06.2016г., по силата на която застрахователят
е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
На 25.02.2021г. ответникът-застраховател е получил извънсъдебната претенция на
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение от процесното ПТП в размер на 100
000лв. за неимуществените вреди (известие за доставяне на Български пощи на л.90 от
делото), като няма спор, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на сумата 30 000лв.,
за определянето на който размер ищецът е уведомен с писмо от 18.06.2021г. (на л.91 от
5
делото), като ищецът не се е съгласил с този размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е прекият иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата, за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм;
противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди,
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно
изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда.
В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя -
ответника, като застрахователят е платил застрахователно обезщетение в размер, с който
ищецът не се е съгласил. При тези установени факти, предявения иск е допустим и следва да
се разгледа по същество.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. От влязлата в сила присъда на наказателния съд, заключението на съдебната
автотехническа експертиза, заключенията на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на разпитаните свидетели, е установено противоправното деяние на водача
А.К., причинил ПТП, както и причинната връзка между произшествието и травматичните
увреждания на ищеца. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което в случая за настъпването на
увреждането на ищеца, неговото авторство и противоправност, настоящият състав е
обвързан от присъдата на ЯОС по НОХД №301/2019г., с която е установено виновното и
противоправно деяние на водача А.К., който на процесната дата 04.06.2016г., при
управление на л.а. "БМВ" с peг. № А 63 57 КА е нарушил правилата за движение по
пътищата- чл. 21, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.1 ППЗдвП, в резултат на което е
предизвикал ПТП и е причинил на ищеца Б.К. по непредпазливост пет средни телесни
повреди.
От мотивите на ЯОС към присъдата по НОХД №301/2019г., от свидетелските
показания на свидетеля - очевидец В.Х. и от изслушаната в настоящото производство авто-
техническа експертиза, съдът приема за установено, че А.К. не е единственият виновен за
настъпването на ПТП водач, като принос има и загиналият водач на другия участвал в
произшествието автомобил - М.М.. Техническата причина за възникването на ПТП, според
вещото лице инж.Б., е навлизането именно на автомобила "Ауди", управляван от М. в
кръстовището и на платното за движение на БМВ по пътя с предимство, управляван от К.,
без да спре и да го пропусне при наличния за него видим преди кръстовището знак „Стоп".
Отношение към вредоносния резултат - настъпилата смърт на водача на л.а"Ауди" и неговия
спътник, и към телесните увреди на останалите лица, има и скоростта на движение на
автомобила БМВ, надвишаваща разрешената с около 90 км/ч. При така установените
обстоятелства съдът приема, че двамата водачи - К. и М., участвали в процесното ПТП,
съвместно са причинили настъпването му и приносът им е равен. Този извод обаче не е
основание за отхвърляне на иска или за отчитане наличие на съпричиняване, тъй като
съгласно практиката на ВКС, която настоящият съд възприема - Решение №17/06.03.2015г.
по гр.д.3174/2014г., IV г.о., Решение №146/28.05.2019г. по гр.д№4482/2018г., IV г.о.,
противоправното поведение на третите лица не изключва отговорността на деликвента и в
6
такава хипотеза не съставлява съпричиняване, защото не е действие на пострадалия.
Противоправното поведение на третите лица може да обоснова и тяхната отговорност, респ.
на застрахователя им, доколкото за вредата, причинена от неколцина отговорността е
солидарна съгласно чл.53 ЗЗД, но при солидарните задължения кредиторът, какъвто е
ищецът, има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците (чл.122, ал.1 ЗЗД). В случая не е ангажирана отговорността на застрахователя
на третото лице М.М. и въпросът дали при изпълнение на цялото задължение ответникът-
застраховател "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД ще има право на иск срещу третото лице-
помагач ЗД"Бул Инс"АД, също застраховател, не е в предмета на настоящото дело, по него
този съд не дължи произнасяне, тъй като обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК не е
предявен.
Не е спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между
ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "БМВ, е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска
отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно,
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да
бъде обсъден неговия размер както с оглед събраните по делото доказателства, така и с
оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените
вредните последици. По делото е установено по безспорен начин от влязлата в сила присъда
на наказателния съд и от заключенията на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, които заключения съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането
ищецът е получил пет средни телесни повреди - тежка съчетана травма със засягане на
главата, гърдите, горните и долните крайници, които са довели до изпадане на детето в
състояние на травматичен и хеморагичен шок. Били са установени при ищеца контузия на
лявата ръка със счупване на горния край на раменната кост, изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става и открито счупване на раменната кост и в областта на долния
край, контузия на лявата половина на гръдния кош със счупване на три ребра и с контузия
на левия бял дроб с наличие на левостранен хемопневмоторакс, като по този повод ищецът е
бил включен на аспирационна система за изтегляне на проникналия в гръдната кухина
въздух. Ищецът е получил и счупване на дясната бедрена кост в областта на нейното тяло.
Тежката съчетана травма със засягане на главата, гърдите, горните и долните крайници,
които са довели до изпадане на детето в състояние на травматичен шок е причинила на
ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупванията на лявата
раменна кост и изкълчването на лявата акромиоклавикуларна става, както и счупването на
дясната бедрена кост са затруднили движението на тези крайници за период от 5-6 месеца.
Контузията на лявата половина на гръдния кош със счупванията на трите ребра е травма,
довела до трайно затрудняване движенията на снагата, възстановителният процес от което
увреждане е за срок от около 2-3 месеца. Вещото лице д-р Ч. е установило, че понастоящем
ищецът не е напълно възстановен - лявата ръка и обема на движението й не е възстановен,
като е налице и трайно и необратимо обезобразяване на тялото му. Давайки вяра на
показанията на св.Б.С. и св.Х.а съдът приема за установен факта, че след получаване на
всички посочени травми и в началото на оздравителлния процес ищецът е изпитвал
изключително силни болки особено в двуседмичения период на лечение в реанимация, бил е
постоянно на обезболяваща терапия, в период от шест месеца след травмите и бил
обездвижен, на легло и изцяло на постелен режим, без възможност сам да може да се
обслужва, в който период е имал нужда изцяло от чужда помощ, а в следващите шест месеца
е имал нужда от грижи и помощ и при раздвижването и рехабилитацията, като общата
продължителност на възстановителния процес е продължила около 12 месеца, а
понастоящем ищецът продължава да изпитва страх от пътуване в автомобили, стрес, както и
срам от белезите по тялото си, които са без тенденция да изчезнат и са причинили на ищеца
обезобразяване на тялото.
С оглед изложеното, съдът намира, че за причинените на ищеца болки и
страдания от нанесените му пет средни телесни повреди, включително от контузията на
лявата половина на гръдния кош със счупването на три ребра и с контузия на левия бял дроб
и наличие на левостранен хемопневмоторакс, по който повод ищецът е бил включен на
7
аспирационна система за изтегляне на проникналия в гръдната кухина, за всички търпени от
тези увреди болки, страдания и неудобства в период от около 12месеца до отзвучаването на
същите, за изключително интензивните болки непосредствено след ПТП и в началото на
оздравителния процес и временната опасност за живота му, за причиненото трайно
обезобразяване на тялото, при отчитане на ниската възраст на ищеца - на 12г. към датата на
увреждането и обстоятелството, че понастоящем не е налице пълно възстановяване на
функцията на ръката, същият е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 90 000 лева. От
тази сума следва да се приспадне полученото обезщетение в размер на 30 000лв. и искът се
уважи като основателен и доказан до размера на сумата 60 000лв., а за разликата над този
размер, до предявения размер от 170 000лв., искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото на ищеца обезщетение същият има право и на законната
лихва за забава, която следва да се присъди според искането на ищеца - от датата на
предявяване на иска - 28.06.2021г.
Въпросът дали присъждането на обезщетение в полза на увредения ищец е
неморално не е в предмета на иска и съдът не следва да се произнася по него, а и
претенцията е предявена от ищеца като пострадал от ПТП и безспорно по делото са
установени причинените му болки и страдания, за които има право да бъде справедливо
обезщетен.
Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съгласно сочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за
съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
В случая ответникът е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2,
което е обосновал с липсата на поставен от пострадалия ищец предпазен колан. Безспорно
по делото е установено със заключението на вещото лице д-р Ч., че пострадалият е пътувал
без поставен предпазен обезопасителен колан, но за да се отчете съпричиняване на
вредоносния резултат за това нарушение, следва да се установи при условията на пълно
доказване от страна на ответника, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили,
респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. В случая, кредитирайки заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, съдът приема, че при отчитане тежките деформации по купето и
останалите негови части на автомобила, в който детето е пътувало, условията за
получаването на тежките увреждания са били налице и ако детето е било с предпазен колан
и оставане в салона на автомобила през цялото време, както и ако е било без колан, т.е. не е
налице съпричиняване, тъй като поставеният колан не би предотвратил настъпилите вреди.
От друга страна, към датата на увреждането ищецът е бил малолетен, на 12 години и не е
могъл да формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че той е имал
установеното от закона - чл.137а, ал.1 и чл.137в, ал.1 от ЗдвП, задължение да пътува с
поставен предпазен колан, поради което не може да се приеме, че е съпричинил увреждането
си чрез бездействие - неизпълнявайки такова задължение. Анализът на разпоредбите на чл.
137а - чл. 137д от ЗДвП сочи, че задължение, както да превозва малолетния ищец в МПС,
оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави
предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е
направило) е имал виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач.
Неизпълнението на това негово установено от закона задължение се явява част от
цялостното му виновно противоправно поведение, довело до тежкото увреждане на ищеца,
поради което съпричиняване от страна на ищеца не е налице (в този смисъл е Решение
№19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/16 г. на ВКС, ІV г. о.).
Съдът постави на разглеждане и възражението на ответника за погасяване по
давност на претенцията на ищеца и намери същото за неоснователно. С оглед момента на
настъпване на процесното ПТП на 04.06.2016г., погасителната давност за вземането на
ищеца изтича на 04.06.2021г., а исковата молба е депозирана в съда на 28.06.2021г.
8
Преценката за давността обаче следва да се извърши както с оглед разпоредбата на чл.3, т.2
от ЗМДВИП, така и с оглед разпоредбата на чл.378, ал.9 от КЗ, съгласно която давността на
вземането на увреденото лице срещу застрахователя, както и на застрахования и
ползващото се лице, спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл.108,
ал.1 КЗ, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл.108, ал.2 и ал.3
или ал.5, която от двете дати е по-ранна. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП,
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправни субекти, което е в периода от 13.03.2020г. до възобновяване на
спрените срокове, които започват да текат отново след 20.05.2020г. Този период от 69 дни,
установен със ЗМДВИП попада в периода преди изтичане на настоящата давност и следва да
бъде добавен, което означава, че с предявяване на иска със 24 дни по-късно след
04.06.2021г., същият не е погасен по давност. Отделно от това, от данните по делото е
установено, че на 25.02.2021г. ищецът е подал молба до ответника, с която е поискал да му
бъде изплатено обезщетение от 100 000лв. за неимуществени вреди от процесното ПТП,
поради което следва да се приеме, че при приложение на нормата на чл.378, ал.9 КЗ
давността за вземането по прекия иск срещу компенсационния орган също е спряна от
25.02.2021г. до 18.06.2021г., когато ответникът е изпратил до ищеца отговор по претенцията
за обезщетение, с който го е уведомил, че претенцията му е разгледана и му е определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. След датата 18.06.2021г.
давността е да продължила да тече и към датата на предявяване на иска - 28.06.2021г. не е
била изтекла. Предвид изложеното, след като искът на Б.К. е предявен в предвидения по
чл.378, ал.2 от КЗ 5-годишен давностен срок, възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно правилото на
чл.78, ал.1 ГПК - съразмерно с уважената част от иска и такива разноски за адвокатско
възнаграждение следва да му се присъдят в размер на сумата 935,29лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 537,06лв. (при общ размер на
разноските от 830лв. - за свидетел 50лв, САТЕ-300лв., СМЕ-120лв. и заплатено
адв.възнаграждение от 360лв.).
На основание чл.78, ал.6 ГПК, тъй като делото е решено в полза на ищеца, който е
освободен от такси и разноски по производството, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на ЯОС всички дължащи се такси и разноски - ДТ върху уважения
размер на иска в размер на 2 400лв и разноски за СМЕ в размер на 270лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, бул.***,представлявано от К.Х.Ч., заедно с Б.А.В., ДА
ЗАПЛАТИ на Б.А.К. от гр.***, ж.к.***, с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на майка си Б. Д. СП. от гр.***, същия адрес, на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата 60 000лв. (шейсет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
от ПТП на 04.06.2016г., причинено виновно от водача на застраховано при "ДЗИ - Общо
Застраховане"ЕАД МПС - лек автомобил марка „БМВ", модел 318 Д с peг. №А6537КА, по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва
за забава върху сумата, считано от 28.06.2021г. до окончателното й изплащане , като
искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 60 000лв. до предявения размер
от 170 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, бул.***,представлявано от К.Х.Ч., заедно с Б.А.В., ДА
ЗАПЛАТИ на Б.А.К. от гр.***, ж.к.***, с ЕГН**********, непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на майка си Б. Д. СП. от гр.***, същия адрес, на основание чл.78, ал.1 ГПК
направените по делото пред първата инстанция разноски в размер на 935,29лв.
ОСЪЖДА Б.А.К. от гр.***, ж.к.***, с ЕГН**********, непълнолетен, действащ
9
лично и със съгласието на майка си Б. Д. СП. от гр.***, същия адрес, да заплати "ДЗИ -
Общо Застраховане"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
бул.***,представлявано от К.Х.Ч., заедно с Б.А.В., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в
размер на 537,06лв.
ОСЪЖДА "ДЗИ - Общо Застраховане"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, бул.***,представлявано от К.Х.Ч., заедно с Б.А.В., да заплати в
полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 2 400лв. И РАЗНОСКИ В
РАЗМЕР на 270лв., както и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната
на ответника ЗД"Бул Инс"АД-гр.***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10