Решение по дело №154/2025 на Административен съд - Габрово

С Решение рег. № 32 от 10.03.2025 г. по НАХД № 921 по описа за 2024 г. състав на Габровски районен съд е отменил Наказателно постановление (НП) № Р-006143 от 27.11.2024 година на Председателя на Комисията за защита на потребителите в частта му, с която на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, ет. 8, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение по чл. 11, т.12 от ЗПК и потвърдил в останалата му обжалвана част – с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК за нарушение по чл. 34, ал.5 от ЗПК. Присъдил е разноски в полза и на двете страни.

Недоволни от това решение са останали и двете страни, които в законния срок, чрез надлежно упълномощени процесуални представители го обжалват.

В жалбата си Председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. Русе твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП били спазени всички разпоредби на ЗАНН и Закона за защита на потребителите. Спазени били и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, а Решението в отменителната му част е незаконосъобразно, тъй като нарушението по чл. 11, т. 12 от ЗПК било безспорно установено - при преглед на процесния договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 310460/27.03.2024г. и приложимите документи към него е установено, че не съдържа информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, което било задължително съдържание съобразно цитираната норма. Съответно кредиторът не изпълнил задълженията си в законово регламентирания обем. Независимо, че част от посочената информация се съдържала в Общите условия към договора, същото било правно ирелевантно, тъй като Законът изисквал процесиите реквизити да бъдат изрично съдържащи се в самия договор, което в случая не било налице. Цитира съдебна практика в изложената насока и претендира отмяна обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски. Заявява и възражение за прекомерност на претендирани от ответната страна такива.

„Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София, в писмен отговор оспорва жалбата на Председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. Русе. Счита да не е извършил нарушение по чл. 11, т. 12 от ЗПК, алтернативно то да е малозначително. Моли за оставяне в сила Решението в тая му част.

Решението на съда, както се посочи по-горе е обжалвано и от „Ай Ти Еф Груп“ АД гр. София, като в жалбата се излага решението в потвърдителната му част да било незаконосъобразно и необосновано. Спори извършването на нарушението по чл. 34, ал. 5 от ЗПК като твърди процесната уговорка на т. 3 от Приложимия погасителен план следвало да се разбира единствено в насока начина на изчисляване на компонентите на кредита при промяна на курса лев към евро и с подписването на погасителния план кредитополучателят давал своето съгласие при определени случаи, а именно промяна на курса между лев и евро да се заплаща при първоначалния курс и че кредита продължавал да се изплаща в лева. В този случай не била налице промяна на валутата, а ако било промяна на валутата по кредите, това се извършвало със съгласието на кредитополучателя. Навежда и доводи еврото да било прието като резервна валута в Република България съгласно чл. 29 от ЗБНБ и съответно не можело да се третира като чуждестранна, тъй като страната се намира в паричен съвет и следвало да се поддържа определен фиксиран курс на лева към еврото. При приемане на еврото като официална валута и влизане на България в Еврозоната всички депозити и кредити следвало да се превалутират в евро, както и такива за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения търси отмяна на обжалваното Решение на ГРС в обжалваната му част като неправилно, както и на издаденото НП. Алтернативно е заявено искане оспореното съдебно решение на РС Габрово – при наличие на съществени нарушения на административнонаказателните правила - да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ГРС. Претендират се присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.

В с.з. жалбоподателите, редовно призовани - не се представляват.

В писмено становище от „Ай Ти Еф Груп“ АД гр. София се поддържат подадената жалба и отговора на депозираната от противната страна такава, претендират се разноски, като се заявява възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на ОП - Габрово изразява становище за неоснователност на жалбите и счита Решението на РС - Габрово за правилно и законосъобразно, поради което и подлежащо на потвърждаване.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приемани по надлежния ред нови доказателства по делото.

Административният съд, в настоящият му състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи намира за установено следното:

Касационните жалби и на двете страни са допустими – депозирани в законовия срок, чрез надлежен представител на легитимираното лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав при липса на данни за нарушаване тайната на съвещанието и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – Габрово е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Съдът, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН намери касационните жалби и на двете страни за неоснователни, като съображенията за този извод са следните:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.

На 01.04.2024 г. при извършена от служители на КЗП проверка на място в офис на „Get Cash” на ул. „Скобелевска” № 8 в гр. Габрово, стопанисван от дружеството - жалбоподател пред РС, както и на допълнително представени по електронен път - на електронната поща на АНО на 04.04.2024 г. документи е констатирано, че:

1. В предоставения стандартен европейски формуляр била уговорена неустойка при неосигуряване на обезпечение, без конкретизация на евентуалния й размер, което не позволявало на потребителя да сравни различните предложения и да изрази информирано съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, което проверяващите възприели като нарушение на чл. 5, ал.5 от ЗПК;

2. Т. 3 от раздел „Начин на плащане” към приложимия погасителен план гласяла „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българската народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1, 95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса”, което приели за служебно едностранно изменение на валутата на договора и съответно квалифицирали като нарушение по чл. 34, ал.5 от ЗПК и

3. Договорът за потребителски кредит не съдържал изискуемата са информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания в нарушение императивната норма на чл. 11, т.12 от ЗПК.

За така установеното, квалифицирано като три административни нарушения – съответно по чл. 5, ал.5, чл. 34, ал.5 и чл. 11, т.12 от ЗПК против юридическото лице - жалбоподател бил съставен АУАН № 006143/24.06.2024 г., като за първото от тях „Ай Ти Еф Груп” АД и АНО сключили на основание чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН Споразумение № 006143 от 10.10.2024 г.

За останалите две е съставено обжалваното пред въззивния съд Наказателно постановление, с което на дружеството са наложени горните имуществени санкции.

Всъщност по фактите между страните спор не е формиран.

При тези факти, РС за нарушението по чл. 11, т.12 от ЗПК отменя обжалваното НП като незаконосъобразно и го потвърждава в частта, относно нарушението по чл. 34, ал.5 от ЗПК.

По жалбата на Председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. Русе:

За да постанови решението си, в отменителната му част, Районен съд – Габрово е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява на практика съществуването на самото нарушение като обективен факт.

С разпоредбата на чл. 11, т.12 от ЗПК Законодателят въвел изискване всеки договор за потребителски кредит да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит и при поискване да получи безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. При запознаване с процесния договор за потребителски кредит „Гет Кеш” № 310460/27.03.2024 г. и приложените към него Общи условия съдът установил, че последните съдържат клауза (чл. 9.1.) с исканото съдържание. Съставът на първоинстанционния съд съобразил и че по силата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, т.е. законовото изискване е изпълнено. Макар и формално оформени като отделен документ, то по силата на цитираната норма те са част от всеки договор, сключен при общи условия, а и видно от приложенията по делото са надлежно връчени и подписани от потребителя, т.е. задължителни за страните.

Поддържаното оплакване в противна насока, според настоящия състав, очевидно се явява неоснователно. За да се изясни този спор би следвало да се разгледа договарянето при общи условия и правната природа общите условия като понятие.

Според възприетото в доктрината и съдебната практика общите условия за договаряне са предварително и едностранно формулирани клаузи, които се предлагат от техния автор при сключването на множество еднотипни договори с различни лица и стават задължителни само ако бъдат писмено приети – така чл. 16 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Писмената форма е въведена за защита на интересите на лицата, които са ограничени във възможността да влияят на изменения в съдържанието им. Това е именно и причината, както е сторено и в настоящия случай, в практиката си търговците да изискват полагане на подпис на всяка от страниците на общите условия като доказателство, че насрещната страна по договора се е запознала с тях и ги е приела без възражения. В тая насока са и правилата на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП. С чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) съответните търговци са задължени да предоставят общите условия еднакви по вид, формат и размер шрифт със самия договор, при това изискването за шрифта е да не е по-малък от 12 по стандартите. Аналогична норма откриваме и в чл. 23, ал. 5 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители - при договори за кредит с общи условия общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

Веднъж приети, общите условия стават неразделна част от договора. Законът не предвижда разпоредба от отказ само от част от договора, т.е. само от тях. Единствената възможност е потребителят да се откаже от целия договор, с което субективно право той обаче не разполага във всеки случай. То възниква при договори, сключени от разстояние и е ограничено с 14-дневен срок от получаване на стоката. Съгласно чл. 29 от ЗПК в същия срок потребител може да се откаже от договор за потребителски кредит, като чл. 12 от ЗПФУР е аналогичен по отношение на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) има правомощие да регулира отношенията с потребителите на всички видове доставчици на стоки и услуги – мобилни оператори, доставчици на ток, вода и топлинна енергия, застрахователни дружества, банки и кредитни институции, като съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗЗП, като ги одобрява, след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи. Ако констатира обратното, тя е длъжна да предостави на търговеца 14-дневен срок да ги отстрани.

Страните могат, с оглед свободата на договаряне, да договарят при общи условия или да постигнат индивидуални такива, които имат предимство пред уговорките от общите условия, доколкото се предполага, че особените условия, за разлика от общите, се изготвят взаимно и изразяват волята и на двете страни. В процесния договор не се установява да са изменени общите условия по разглеждания въпрос – било от дружеството – кредитор едностранно, било в хода на преговори между страните, т.е. част от съдържанието на процесния договор е уреденото в чл. 9.1. от Общите условия право на потребителя и законово предвиденото съдържание е налице, при което положение не е осъществено нарушение по чл. 11, т. 12 от ЗПК и правилно съдът е отменил НП в така коментираната му част.

Цитираната от жалбоподателя съдебна практика освен, че не е с характер на задължителна за прилагане от съдилищата и е постановена по казус с друг търговец и при други общи условия.

По жалбата на „Ай Ти Еф Груп“ АД гр. София:

С нормата на чл. 34, ал.5 от ЗПК е въведена законова забрана кредитора едностранно и служебно да променя валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита.

Съгласно точка 3 от раздел „Начин на плащане” към приложения погасителен план по процесния договор за потребителски кредит „Предоставената сума по заема по настоящия транш се предава на кредитополучателя в български лева при фиксиран курс на Българската народна банка на лева спрямо еврото, съгласно който 1 евро се обменя за 1, 95583 лева. Страните се съгласяват, че при евентуална промяна на официалния курс лев/евро, Кредитополучателят ще дължи на Кредитодателя всички дължими суми по кредита в евро. В този случай дължимите суми се изчисляват като равностойността на толкова евро, колкото е съставлявал дългът му непосредствено преди промяна на курса.“

Очевидно е, че прочита на така разписаната договорка налага извода, че същата е в разрез с изискването на циирания законов текст и това очевидно е допуснато от страна на „Ай Ти Еф Груп” АД, доколкото няма данни това да е уговорка постигната по предложение на кредитополучателя. С тая уговорка категорично се допуска служебна едностранна промяна на първоначално уговорената валута по кредита – български лев при евентуална промяна на официалния курс лев/евро. Това би станало при настъпване на обстоятелства, независещи от кредитополучателя и волята му, като се игнорира качеството му на равноправен субект в договорното правоотношение. Неправилно е застъпеното становище на жалбоподателя, че самият потребител се съгласявал с тази клауза с подписване на договора, тъй като тя изначално противоречи на императива на чл. 34, ал. 5 от ЗПК и няма как това да бъде валидирано от волята на кредитополучателя. Няма как страните по договора за кредит да се споразумеят за клаузи, които са в противоречие с приетите и действащи законови разпоредби на ЗПК.

Качеството на еврото като резервна валута в нашата страна и бъдещото и приемане у нас не може да отнеме противоправния характер на изследваната уговорка. Макар и резервна, еврото безспорно е различна валута от националната такава, която е уговорена от страните като единствена такава във взаимоотношенията между тях, като всяка промяна не може да настъпи служебно при възникване на отстоящи извън тях обстоятелства.

Без отношение към предмета на доказване по настоящото дело е и фактът на бъдещо приемане на еврото като национална валута и следващата се от това законова корекция на отпуснатите кредити, тъй като т. 3 от раздел „Начин на плащане” към приложения погасителен план говори за евентуална промяна на официалния курс лев/евро, а не въобще за въвеждане на нова парична единица. Такава промяна би могла да настъпи при редица обстоятелства и не касае пряко въвеждането на еврото като национална валута, респ. двете фактически положения са различни по своя предметен обхват и правни последици.

Ето защо, касационната инстанция възприема съображенията на РС за осъществяване на състава на вмененото административно нарушение от страна на дружеството за правилни.

Споделими са и мотивите, с които е отхвърлено възражението за наличие на предпоставки за квалифициране на осъщественото деяние като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като то в никаква степен не разкрива занижена степен на обществена опасност, сравнено с обичайните, предвидени от законодателя, при това се касае се за клауза от потребителския договор, засягаща несъмнено широк кръг потребители на процесната кредитна услуга.

Не се констатираха и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са описани ясно и в достатъчно пълна степен всички елементи от състава на констатираното административно нарушение. При извършената проверка настоящата инстанция не установи нарушения на процедурните правила за съставянето на АУАН и НП. Същите отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, посочени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Извършеното нарушение на чл. 34, ал. 5 от ЗПК е конкретизирано, като в описателната част на НП са посочени обстоятелствата, съгласно изискванията на цитираната разпоредба, като фактите и обстоятелствата, на които се е позовал наказващия орган, са били надлежно установени в хода на административнонаказателното производство.

Нови възражения не се навеждат пред административния съд, а тези заявени пред РС са подробно обсъдени.

Изложеното води до извода, че обжалваното Решение на Районен съд Габрово следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне и на двете жалби разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 32 от 10.03.2025 г. по НАХД № 921 по описа за 2024 г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.