РЕШЕНИЕ
№ 2881
гр. Бургас, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107482 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ”Топлофикация-Бургас”
АД, със седалище и адрес на управление гр.Б***, ЕИК ***, представлявано от Н. Н. Б.
против К. И. А., ЕГН ********** от гр. Б*** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 592.92 лева, представляваща стойността на
незаплатена топлоенергия за периода м. ноември 2020г. – м. януари 2024г., лихва за забавено
плащане в размер на 116.77 лева за периода от 01.01.2021г. до 26.02.2024., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и
ответницата са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна
енергия в жилище на адрес гр. Б***, собственост на ответницата. За процесния период
ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответницата, които
представляват суми за сградна инсталация и за дялово разпределение. Тези задължения
обаче не са били заплатени в установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден
от месеца ответницата е изпаднала в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът
счита претендираните суми за главници и лихви за дължими и изискуеми и моли исковете да
се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответницата, представлявана от особен представител, е представила отговор в срока
по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява, че имотът от години е необитаем. Не е ясно
дали ответницата е собственик на имота за процесния период. Оспорва се качеството й на
1
потребител на топлинна енергия. Твърди се, че общите условия на ищеца не са публикувани
в ежедневник, а в специализирано издадени на БТПП, в негов извънреден брой първи. Не е
ясно и в кой централен ежедневник са публикувани общите условия. Така че не е завършен
фактическият състав на чл.150, ал.2 ЗЕ и общите условия не са влезли в сила. По този начин
не е налице валидна облигационна връзка между страните и няма основание за възникване
на задължение за плащане на сградна инсталация. Няма облигационна връзка между СМК-
Монтажи АД и потребителите на топлинна енергия за абонатната станция, обхващаща
входове от * до * на бл.* в жк.“Лазур“ за дяловото разпределение на топлинната енергия.
Липсва кворум при вземане на решението на ОС на абонатите да възложат дяловото
разпределение на СМК-Монтажи АД. Няма облигационна връзка между СМК Монтажи АД
и Топлофикация за цял отоплителен сезон от процесния период, а именно от 02.10.2022г. до
01.7.2023г. Следователно няма как абонатите да бъдат обвързани със заплащане на сметки за
дялово разпределение, извършени от лице, на което не му е възложено да свърши тази
работа. Така че фактурите от 10.10.2022г. до 08.06.2023г. на стойност от 149.10 лева не са
дължими от ответника. Претендираните по тях лихви от 19.09 лева също не са дължими.
Ответницата оспорва извършените от СМК Монтажи сметки за дялово разпределение,
понеже те реално не отразяват потребеното количество енергия, отдадена от сградната
инсталация. Оспорва сметките за сградна инсталация и за периода от 02.10.2022г. до
01.07.2023г. като недължими, поради липсата на облигационна връзка между ищеца и СМК-
Монтажи. Апартаментът е необитаем още преди подписване на протокола от общото
събрание от 2001г., който не е подписан от ответницата. За имота са определени от ВиК
служебни кубици студена вода, тъй като никой не е влизал да засича водомерите.
Ответницата няма качеството на потребител, понеже е прекратила топлоподаването в имота
си преди приемане на общите условия на ищеца. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност за периода от ноември 2020г. до 28.02.2021г., като тези вземания са на
стойност 57.45 лева. Отделно са погасени и лихвите върху тези главници на стойност 19.90
лева. Моли се исковете да се отхвърлят.
Първоначално ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжника А.,
но заповедта е била връчена по чл.47 ГПК, поради което е указано да се предяви настоящият
установителен иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените договори се установява, че СМК Монтажи АД е поело
задължението да извършва дялово разпределение между отделните потребители на
доставената топлинна енергия и да предоставя крайните резултати на това разпределение.
Договорите са от различни години, като са подновявали периодично облигационното
правоотношение между ”Топлофикация – Бургас” ЕАД и СМК Монтажи АД. Последният
договор е от 01.07.2023г. и е за срок 1 година. Записано е, че ако никоя от страните не
отправи искане за прекратяване или изменение в срок от 30 дни преди приключването му, се
подновява автоматично за още една година.
С договор от 01.06.2003г. между СМК Монтажи АД и етажните собственици, са
определени условията и реда за отчитане и дялово разпределение на консумираните
количества топлинна енергия за отопление и гореща вода. Срокът на договора е до
30.05.2004г., но според чл.4.4. ако една от страните не заяви един месец преди изтичане на
срока писмено желание за прекратяване на договора – времетраенето му се удължава с още
една година.
От страна на ищеца е представена справка за дължимите суми за периода от
11.2020г. до 01.2024г. От нея е видно, че за процесния имот са начислявани суми за сградна
инсталация и за дялово разпределение за процесния период.
С нотариален акт от 11.09.1993г. К. Х. К. е прехвърлила на дъщеря си К. И. А.,
2
срещу издръжка и гледане, процесният имот, находящ се в гр. Б****.
Според изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за процесния
период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е работела на отопление и
на битово-горещо водоснабдяване. Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно
радиаторите и водомерите за топла вода в отделните апартаменти. В имота на ответника са
затапени радиаторите и тръбопровода за топла вода за процесния период. Няма уреди в
имота, подлежащи на отчет. Начислявана е само топлинна енергия за сградна инсталация.
Сградната инсталация е изчислена съгласно методиката за дялово разпределение и
разпределена на отделните абонати по обема на жилището по проект. За имота обемът е 190
куб.м. Задължението на ответницата е формирано от топлинна енергия за сградната
инсталация и такса за отчет и дялово разпределение. Сумата за сградна инсталация е 579.96
лева, а за отчет и дялово разпределение – 12.96 лева, или всичко 592.92 лева. Лихвата за
забавено плащане е 116.77 лева. Абонатната станция е работела на отопление и БГВ.
Фирмата, извършваща дялово разпределение, е прилагала правилно методиката за дялово
разпределение и е спазвала всички нормативни документи при разпределяне топлинната
енергия между отделните потребители. Правилно е извършено разпределението на
доставената топлинна енергия за имота. Цената на топлинната енергия е правилно заложена
от топлинния счетоводител. Ищецът е плащал суми на СМК Монтажи АД на основание
представените приемо-предавателни протоколи за извършени услуги за отчет и дялово
разпределение.
При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са частично основателни.
Възражението на ответницата, че не е ясна собствеността на имота, не се възприема
от съда. Представеният нотариален акт от 1993г. установява, че именно ответницата е
собственик на апартамента по силата на договор за издръжка и гледане. Няма данни след
това тя да е отчуждила имота в полза на трето лице. От справката на Службата по
вписванията е видно, че върху имота през годините са налагани възбрани, но за длъжник е
посочена именно ответницата. Ето защо тя продължава да е негов собственик. Ответницата,
като собственик на апартамент, находящ се в сграда, свързана към топлоподаването, се
явява потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ. След като тя е
собственик, следва да заплаща всички суми, дължи във връзка с потребяваната от нея
топлинна енергия.
Не е основателно възражението, че общите условия на ищеца не са публикувани в
ежедневник, а в специализирано издание на БТПП, в негов извънреден брой първи, както и
че не е ясно и в кой централен ежедневник са публикувани. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Видно е, че ОУ са публикувани във
вестник Бизнес Юг и в. Пари. Дори и да става въпрос за вестници, които не излизат всеки
ден, това няма значение за делото. Изразът “всекидневник“ е използван в закона като
синоним на “вестник“. Справка в интернет за значението на думата “вестник“ показва, че
синоним на тази дума е именно думата “всекидневник“. Така че в закона “всекидневник“ е
употребен със значението на “вестник“, т.е. на печатна медия. Няма необходимост, нито
логика да се приеме буквалното значение на думата, т.е. че това е само вестник, издаван
всеки ден. Така че ищецът е спазил закона, като е публикувал в два вестника общите си
условия. Те са влезли в сила 30 дни след публикуването и обвързват всички клиенти,
включително ответницата. Ето защо има валидна облигационна връзка на страните по
делото.
Не е основателно възражението, че няма облигационна връзка между СМК-
3
Монтажи АД и потребителите на топлинна енергия за абонатната станция, обхващаща
входове от * до * на бл.* в жк.“Лазур“ за дяловото разпределение на топлинната енергия.
Приложен е договор от 01.06.2003г. между СМК Монтажи АД и етажните собственици, за
отчитане и дялово разпределение на топлинната енергия. В договора е записано, че
времетраенето му се удължава с нова една година, ако не е изразено желание да се прекрати.
Така че договорът действа, защото няма данни, че е искано неговото прекратяване.
Неотносимо е възражението, че липсва кворум при вземане на решението на ОС на
абонатите да възложат дяловото разпределение на “СМК-Монтажи“ АД, тъй като това
решение е влязло в сила и не е предмет на делото. Ето защо не могат да се релевират
оспорвания на процедурата по неговото приемане.
Следващото възражение е, че няма облигационна връзка между “СМК Монтажи“ АД
и Топлофикация за цял отоплителен сезон от процесния период, а именно от 02.10.2022г. до
01.07.2023г. Ето защо според ответницата няма как абонатите да бъдат обвързани със
заплащане на сметки за дялово разпределение, извършени от лице, на което не му е
възложено да свърши тази работа. Наистина от документите по делото е видно, че между
“Топлофикация Бургас“ АД и СМК Монтажи АД са сключени множество анекси към
договора за възлагане извършването на дялово разпределение. Единият от анексите важи до
02.10.2022г., а следващият договор е сключен на 01.07.2023г. Налични са обаче за периода
след октомври 2022г. приемо-предавателни протоколи между “Топлофикация“ и СМК
Монтажи, с които е удостоверено, че е бил извършен обмен на данни за отчетени уреди и
суми за дялово разпределение. Следователно, “СМК Монтажи“ е извършвало услуги по
дялово разпределение и за този период. Така че БРС приема тезата на ищеца, че договорът
се е изпълнявал фактически и през този период и страните мълчаливо са се считали за
обвързани от него и волята им е била договорът да продължи да действа.
Според ответницата, извършените от СМК Монтажи сметки за дялово
разпределение реално не отразяват потребеното количество енергия, отдадена от сградната
инсталация. В тази връзка съдът взе предвид експертизата, според която методиката за
дяловото разпределение е приложена правилно и са спазени всички нормативни документи
при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата.
Според вещото лице, разпределението на топлинната енергия за имота е правилно
извършено. Ето защо това възражение на ответницата също е неоснователно.
По делото има данни, че от 2018г. със заповед на директора на “Топлофикация“ е
било наредено да се спре подаването на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване
за обекта на ответницата. Има приложен протокол от 01.02.2018г. за премахване на радиатор
от една от стаите в апартамента. Така че в жилището на ответницата няма подавано нито
отопление чрез радиатори, нито БГВ. Впрочем и това е причината ищецът да търси само
суми за сградна инсталация и дялово разпределение.
Сумите за сградна инсталация се дължат, понеже според закона, когато клиентите в
сграда – етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /чл.153,
ал.6 ЗЕ/.
Не е основателно възражението, че ответницата няма качеството на потребител,
понеже е прекратила топлоподаването в имота си преди приемане на общите условия на
ищеца. Тя винаги е потребител, след като е собственик на имота. Дължи и сумите за
сградната инсталация, независимо, че е прекратила топлоподаването към жилището си.
Що се отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът
намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
4
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Ето
защо такива вземания са начислени от топлоснабдителното дружество.
Експертизата сочи, че извършването на дяловото разпределение е на стойност 12.96
лева, а за сградна инсталация се дължи 579.96 лева или цялата главница е 592.92 лева.
Доказано е основанието за дължимост на тези суми.
Искът за мораторната лихва също се доказва по делото. Няма данни, нито
твърдения ответницата да е заплатила на ”Топлофикация” дължимите суми за потребената
топлинна енергия. Следователно тя е изпаднала в забава с изтичане на срока за заплащането
им. Експертизата е дала заключение, че мораторното обезщетение възлиза на 116.77 лева.
Ответницата е направила възражение за погасяване на вземанията по давност за
периода от ноември 2020г. до 28.02.2021г. Възражението е основателно за вземанията за
месеците ноември 2020г. и декември 2020г. Според справката на ищеца, тези вземания е
трябвало да се платят на 01.01., респ. 01.02.2021г. Вземанията са периодични и за тях
давността е тригодишна – чл.111 ЗЗД. Така че за тези две вземания давността е изтекла на
01.01., респ. 01.02.2024г. Заповедното дело е заведено на 28.02.2024г., след изтичане на
давността. По тази причина посочените две вземания са погасени по давност – касае се за
главница от 27.09 лева и лихва от 9.54 лева. Лихвите за забава се считат за погасени на
основание чл.119 ЗЗД. Вземанията за януари 2021г. не са погасени по давност, защото
според ОУ сумите се плащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Сумите се отнасят за януари, а 30-дневният срок изтича в началото на март, докато
заповедното дело е образувано на 28.02.2024г., т.е. давността е прекъсната, преди да е
изтекла.
По горните съображения следва да се постанови решение, с което установителният
иск по чл.422 ГПК се уважи частично като се признае съществуването на вземанията от
565.83 лева главница, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м.
януари 2021г. – м. януари 2024г., 107.23 лева лихва за забавено плащане за периода
01.03.2021г. – 26.02.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното погасяване на задължението. Искът се отхвърля в останалата част, за
двете вноски, които са погасени по давност. С приспадане на тези две вноски се получават
сумите, които остават дължими.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски в размер на 640.16 лева, съразмерно на уважения
иск.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №
***г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените
със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е частично уважен, ответницата
следва да се осъди да заплати разноски в размер на 213.39 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. А., ЕГН ********** от гр.
Б***, че дължи на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Б***, представлявано от Н. Н. Б. сумата от 565.83 лева /петстотин шестдесет
и пет лева и осемдесет и три стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена
топлоенергия за периода м. януари 2021г. – м. януари 2024г., сумата от 107.23 лева /сто и
5
седем лева и двадесет и три стотинки/ мораторна лихва за периода 01.03.2021г. –
26.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024г. до
окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г.
на БРС по ч.гр.дело № ****г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 565.83 лева главница
до 592.92 лева и за периода м. ноември – м. декември 2020г. и иска за горницата над 107.23
лева лихва за забава до 116.77 лева и за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2021г.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** от гр. Б*** да заплати на ”Топлофикация –
Бургас” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б***, представлявано от Н. Н.
Б. сумата от 640.16 лева /шестстотин и четиридесет лева и шестнадесет стотинки/ разноски
по делото и сумата от 213.39 лева /двеста и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки/
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6