РЕШЕНИЕ  

 

№                                02.03.2020 г.             Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А             Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  тридесет и първи януари,  две хиляди и  двадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4220  по описа за   2019  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2  КТ във вр. с чл.221 във вр. с чл.224 от КТ, от ищеца  В.П.Д., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Д., срещу ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н..

В подадената искова молба се твърди, че  ищцата работила в  ответното дружество по Трудов договор № 2/10.11.2016г. на длъжност „рецепционист приемна лекар“, като на 15.07.2019 г. трудовият й договор бил прекратен, въз основа на отправено от нейна страна заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ със Заповед № 19/15.07.2019г.

Твърди се в исковата молба, че от месец януари 2019 г. работодателят преустановил изплащането на работни заплати, като от към настоящият момент ищцата не е получила възнаграждение за месеците, както следва: за месец януари 2019г. - в размер на 287,56 лв.; за месец февруари 2019г. - в размер на 443,23лв.; за месец март 2019г. - в размер на 443,23; за месец април 2019г. - в размер на 443,23 лв.; за месец май 2019г. - в размер на 443,23лв.; за месец юни 2019г. - в размер на 443,23лв.; за месец юли 2019г. - сума в размер на 443,23 лв., както и обезщетение по чл. 224 от КТ - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни общо, от които 5 дни за 2018г. и 15 дни за 2019г. в размер на 680 лв., както и обезщетение по чл.221 КТ в размер на 560лв. Всички претендирани суми са в нетен размер.

Въпреки проведените от ищцата многократни разговори с работодателя и съответно обещанията от негова страна да й бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение, до настоящия момент това не е сторено.

Оформен е петитум на исковата молба, с който се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата изработеното от нея, но неплатено трудово възнаграждение за месеците както следва: за месец януари 2019 г. - в размер на 287,56 лв.; за месец февруари 2019 г. - в размер на 443,23 лв.; за месец март 2019 г. - в размер на 443,23 лв.; за месец април 2019 г. - в размер на 443,23 лв.; за месец май 2019 г. - в размер на 443,23 лв.; за месец юни 2019 г. - в размер на 443,23 лв.; за месец юли 2019 г. - сума в размер на 443,23 лв., както и обезщетение по чл. 224 от КТ - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни общо, от които 5 дни за 2018 г. и 15 дни за 2019 г. в размер на 680 лв., както и обезщетение по чл. 221 КТ в размер на 560 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на същите, ведно със сторените по делото разноски. Посочена е банкова сметка.

***. Направено е доказателствено искане за допускане на ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество, не е взето становище и не са ангажирани доказателства.

          Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът  В.П.Д., ЕГН-********** *** е  работил  при   ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-********* на длъжност  „рецепционист приемна лекар“, въз основа на  трудов договор №2 от 10.11.2016г. Съгласно сключения между страните трудов договор, продължителността на ежедневното работно време било осем часа дневно, при основно месечно трудово възнаграждение от 420.00лв.

Със Заповед  №19 от 15.07.2019г., на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 15.07.2019г. Посочената заповед била връчена на ищеца Д. на 15.07.2019г.

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение се установява размерът на дължимото нетно възнаграждение на ищеца  по месеци, както следва: за месец януари 2019г. - в размер на 287,56лв.; за месец февруари 2019 г. - 443,23 лв.; за месец март 2019 г. - 443,23 лв.; за месец април 2019 г. - 443,23 лв.; за месец май 2019г. - 443,23 лв.; за месец юни 2019 г. - 443,23 лв.; за месец юли-  192,72 лв.

Нетният размер на дължимото обезщетение по чл.221 от КТ, съгласно експертното заключение, е 271.20лв., а на това по чл.224 от КТ – 397.44 лв., дължимо за 16 дни платен годишен отпуск /5 дни за 2018г. и 11 дни за 2019г./.

Съдът кредитира приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение като обосновано, компетентно изготвено и правилно.

В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.221 и чл.224 КТ.  Исковете са допустими и  основателни, и като такива следва да бъдат уважени в размера, който се установи и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза.

От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че  страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка  като ищецът е работил  в ответното дружество през исковия период. Установи се, че през исковия период ищецът е полагал труд, като на същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.

За установяване на твърденията на ищеца, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза,видно от заключението на която, се установява размерът на дължимото нетно възнаграждение на ищеца по месеци, както следва: за месец януари 2019г. - в размер на 287,56лв.; за месец февруари 2019 г. - 443,23 лв.; за месец март 2019 г. - 443,23 лв.; за месец април 2019 г. - 443,23 лв.; за месец май 2019г. - 443,23 лв.; за месец юни 2019 г. - 443,23 лв.; за месец юли-  192,72 лв.

По делото не са налице данни ищецът да не е изпълнявал  добросъвестно трудовите си задължения, поради което да не му се дължат трудови възнаграждения. Не се ангажираха каквито и да е доказателства от страна на ответника в тази насока.

При това положение, съдът намира за частично основателни   главните претенции за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период,  същите  следва да бъдат уважени до размера, установен от експертизата.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от служителя без предизвестие , съгласно чл.327,ал.1,т.2 КТ. Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/.  По делото не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай,  размерът на полагащият се платен отпуск на ищеца е 16 дни платен годишен отпуск /5 дни за 2018г. и 11 дни за 2019г./. Размерът на възнаграждението за неползван отпуск е  397.44 лв., като възнаграждението не е платено, поради което съдът приема това обстоятелства за установено. От друга страна не се установи това обезщетение  да е изплатено от ответника.  Ето защо като основателен искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен в размер на 397.44лв.

Следва да бъде уважен и предявения иск по чл.221,ал.1 КТ, като  размерът на обезщетението по чл.221 от КТ е 271.20лв, същото е неплатено. Съгласно разпоредбата на на чл.221 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случай на чл.327 КТ /какъвто е настоящия случай/, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение  за срока на предизвестието. Дължимостта на обезщетението по чл.221,ал.1 КТ, както и неговият размер се установява по несъмнен начин от приетото заключение на извършената по делото съдебно- счетоводна  експертиза, поради което предявеният иск по чл.221 от КТ се явява основателен до  размера от 271.20лв.

При това положение, от правна страна, съдът приема,че предявените искове са частично  основателни и като такива следва да бъдат уважени до размера, установен от приетото по делото експертно заключение.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях.

 Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлена и уважена част от исковите претенции. Ищецът претендира заплащането на разноски в общ размер от 550.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 441.65 лв.

           На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по предявените искове   следва да внесе държавна такса върху уважената част от предявените срещу него  искове  в   размер на  207.85 лв., както и да заплати 120.45лв. възнаграждение за вещото лице  по извършената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза  по съразмерност, върху уважената част от исковете /възнаграждението на вещото лице в размер на 150.00 лв. е било изплатено от  бюджета на съда/.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

  ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на В.П.Д., ЕГН-********** ***, на основание чл.128, т.2 от КТ, следните суми: сумата в общ размер на 2696.43лв. /две хиляди шестотин деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ , която включва  незаплатени нетни трудови възнаграждения за съответните месеци, както следва: за месец януари 2019г. - в размер на 287,56лв.; за месец февруари 2019 г. - 443,23 лв.; за месец март 2019 г. - 443,23 лв.; за месец април 2019 г. - 443,23 лв.; за месец май 2019г. - 443,23 лв.; за месец юни 2019 г. - 443,23 лв.; за месец юли-  192,72 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от  датата на предявяване на исковата молба /22.10.2019г./ до окончателното изплащане на същите, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 2696.43 лв. до претендираните размери от  2946.94 лв., като неоснователен  и недоказан

 

 

 

           ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдени трудови  възнаграждения  и законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на В.П.Д., ЕГН-********** ***, на основание чл.224 от КТ , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 16 дни платен годишен отпуск /5 дни за 2018г. и 11 дни за 2019г./, в нетен  размер на 397.44лв /триста деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от  датата на предявяване на исковата молба /22.10.2019г./ до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 397.44лв. до претендираните размери от  680.00 лв., като неоснователен  и недоказан

           ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на В.П.Д., ЕГН-********** ***, на основание чл.221 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, в нетен размер на 271.20лв. /двеста седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от  датата на предявяване на исковата молба /22.10.2019г./ до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 271.20лв. до претендираните размери от  560.00 лв., като неоснователен  и недоказан

ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на В.П.Д., ЕГН-********** *** , сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на  441.65 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, на осн. чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете

ОСЪЖДА ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано от управителя К.Н.Н.,  да заплати по сметка на РС-Пазарджик  държавна такса в размер  на 207.85 лв., както и сумата от  120.45лв. – изплатено възнаграждение от бюджета на съда  на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, на осн. чл.78,ал.6 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: