РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Девня, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. В. В.ЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от Д. В. В.ЕВ Гражданско дело №
20243120100745 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост"
4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу И. Д. И., ЕГН **********, с адрес с. И., искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми правно основание чл. 422 от
ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ
ДЪЛЖИ следните суми :
- 112,64 лв по договор за мобилни услуги от 12.04.2021г. по отношение на номер
+359********* и заявление от 05.07.2021г. за смяна на номер, като същият е променен на
+359*********, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.12.2021г 19.04.2022г.
- 134,05 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилен номер +359************ и заявление от 05.07.2021г. за смяна на
номер, като същият е променен на +359************ в размер на три месечни абонаменти
такси
- 139,39 лв., представляващи съразмерна част от отстъпка от цената на устройство
марка MOTOROLA Moto E6i 32 GB Dual Grey, предоставено във връзка с договор от
12.04.2021г. за предпочетен номер +359********* /+359**********
- 42,86 лв, дължими по договор за лизинг от 12.04.2021г. за пакет базови
аксесоари, скл. във връзка с мобилен номер +359************** /+359*********** за
периода 20.11.2021г. 19.04.2022г.
1
- 108,90 лв по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
12.04.2021г. по отношение на номер +359*************, представляващи главница,
равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода
20.12.2021г – 19.04.2022г.
- 221,43 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилен номер +359*************, в размер на три месечни абонаменти
такси
- 125,57 лв, дължими по договор за лизинг от 12.04.2021г. за устройство
MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey, скл. във връзка с мобилен номер
+359************, за периода 20.11.2021г. – 19.04.2022г.
- 118,63 лв., представляващи разликата между цената на устройство марка
MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по договора за лизинг
- 44,55 лв, дължими по договор за лизинг от 12.04.2021г. за пакет базови
аксесоари, скл. във връзка с мобилен номер +359*************, за периода 20.12.2021г. –
19.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение.
Претендират се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в
заповедното производство.
В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната
сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да
предяви настоящите установителни искове.
Ищецът твърди, че на 12.04.2021г. между И. Д. И. и „Теленор България“ ЕАД,
понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359**************, като на дата 05.07.2021г. със Заявление за смяна на номер
същият е променен на +359*******************за срок от 24 месеца с абонаментен план „
Тотал Макс “ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 36,99 лв.
и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 41,99 лв.
И. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 112,64 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.12.2021г. -
19.04.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 134,05 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура №**********/20.04.2022г. На същата дата -
12.04.2021 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359**************
(+359***************), мобилният оператор предоставя на И. Д. И. устройство марка
MOTOROLA Moto E6i 32GB Dual Grey на преференциална цена, посочена в т.5 от договора.
В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът
2
на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги И.
дължи сума в размер на 139,39 лв., начислена във фактура №***********/20.04.2022г„
представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Отново на същата дата -
12.04.2021 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +3598************
(+3598************), мобилният оператор като лизингодател, сключва с И. Д. И. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване пакет базови аксесоари дължими чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,85 лв. По договора за лизинг И. дължи заплащане на сума в общ
размер на 42,86 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.11.2021 г. -
19.04.2022г. На 12.04.2021г. между И. Д. И. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем
„Йеттел България“ ЕАД, е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359**************** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„ Тотал+ “ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 39,99 лв. и
месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 49,99 лв. И. не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 108,90 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.12.2021г. -
19.04.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, т.2 от споразумението,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 221,43 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура
№************/20.04.2022г. На същата дата — 12.04.2021 г. и по повод горепосоченото
споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като лизингодател,
сключва с И. Д. И. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка MOTOROLA Moto G10
64GB Dual Grey за обща лизингова цена в размер на 197,57 лева, дължима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 8,59 лв. По договора за лизинг И. дължи
заплащане на сума в общ размер на 125,57 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 20.11.2021 г. - 19.04.2022г. Вследствие на неизпълнението по споразумението за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* И. дължи сума в размер на 118,63 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена
във фактура № **********/20.04.2022г. Отново на същата дата — 12.04.2021г. и по повод
горепосоченото споразумение с предпочетен номер +359*****************, мобилният
оператор като лизингодател, сключва с И. Д. И. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари
дължими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,97 лв. По
договора за лизинг И. дължи заплащане на сума в общ размер на 44, 55 лв, формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 20.12.2021г. – 19.04.2022г. По отношение на
горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обша изискуемост, поради
изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и
въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не са върнати на
3
мобилния оператор.
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответника
особен представител по реда на чл.47 ГПК. Излага, че не оспорва обстоятелството, че
ответникът е сключил Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*************
(+359**********), както и обстоятелството, че е сключил Договор за лизинг за устройство
(MOTOROLA Moto E6i 32 GB Dual Grey) и Договор за лизинг за базови аксесоари към
предпочетен номер +359*********** (+359***********). Не оспорва обстоятелството, че
ответникът е сключил Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359**************, както и обстоятелството, че е сключил Договор за
лизинг за устройство (MOTOROLA Moto G10 64 GB Dual Grey). Оспорва обстоятелството,
че ответникът е сключил Договор за лизинг за базови аксесоари към предпочетен номер
+359*************, както и че е активирал услуга „Онлайн защита в мобилната мрежа“ към
същия, тъй като Договорът за лизинг за базови аксесоари и Заявлението за активиране на
услуга не са разписани от него. В тази връзка ищецът не сочи доказателства за възникването
и наличието на правоотношение между страните по отношение на същите, поради което
счита, че И. И. не дължи заплащане на претендираните от ищеца суми по процесния договор
за лизинг за базови аксесоари и услугата „Онлайн защита в мобилната мрежа“ към
предпочетен номер +359************. Оспорва също така всички приложени към исковата
молба фактури по следните съображения: Процесните фактури изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти, в случая - възникване на вземания за доставени услуги
под формата на разговори, съобщения, лизингови вноски и други услуги на стойност
едностранно посочена от „Йеттел България“ ЕАД. Фактурата е частен свидетелстващ
документ и в това си качество като такъв има формална доказателствена сила. Следователно
фактурата съгласно чл. 180 от ГПК удостоверява извършване на изявлението и нейното
авторство от страна на ищеца, без да доказва верността на вписаните в нея обстоятелства
относно правилното тарифиране на включените в същата суми, в това число за абонаментни
такси, отстъпки, лизингови вноски и други услуги. Именно поради това счита, че
процесните фактури не се ползват с доказателствена сила относно посочените в тях суми.
Още повече че във фактура № *************/20.12.2021 г. за отчетен период 20.11.2021 г.-
19.12.2021 г. абонаментната такса за предпочетен номер +359********* (+359*********) е в
размер на 43.18 лева, а за предпочетен номер +**********359* е 50.18 лева, докато във
фактура №**************/20.01.2022 г. за отчетен период 20.12.2021 г. - 19.01.2022 г.
абонаментната такса за предпочетен номер +359************ (+359************) е в
размер съответно на 51.48 лева. Същите тези абонаментните такси са различни във фактура
№ **************/20.02.2022 г. за отчетен период: 20.01.2021 г. - 19.02.2022 г. като за
предпочетен номер +359************* (+359*************) е в размер на 56.17 лева, а за
предпочетен номер +359************* е в размер на 51.73 лева. В тази връзка счита, че
самите фактури не могат да бъдат основание за претендиране на посочените в тях суми от
страна на ищеца, тъй като същите са начислявани едностранно, т.е. служебно от него и не са
4
съставени по ясен и разбираем начин, като в случая абонаментните такси за предпочетените
от ответника номера са различни във всяка една от фактурите. Също така следва да се има
предвид, че фактурите не са подписани от получателя на доставката. Следователно при така
представените от ищеца писмени доказателства - горепосочените фактури, без надлежно да
бъдат връчени на ответника, не установяват задължения в полза на ищеца, поради което
счита, че претенциите му срещу ответника за тяхното заплащане, са неоснователни. На
следващо място оспорва всички претендирани от ищеца суми за неустойка по следните
съображения: На първо място счита, че за да възникне вземането на ищеца против
ответника за претендираните неустойки, следва ищецът да установи, че процесните
договори за мобилни услуги са предсрочно прекратени преди изтичане на уговорения срок
по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по процесните договори.
Дори и да се установи забава при изпълнение на задължението на ответника за заплащане на
месечни фактури, това обстоятелство не е основание за едностранно прекратяване на самите
договори. В случая ищецът се позовава на подписаните от страните Общи условия.
Действително разпоредбата на чл. 19б от Общите условия урежда едностранно прекратяване
на срочен или безсрочен договор от „Теленор България“ ЕАД, включително хипотеза при
изпадане в забава (б. „в“), но липсва обаче предвиден ред, по който това да бъде сторено.
Следва да се има предвид, че както чл. 19а задължава потребителя да прекрати договора с
писмено, едномесечно предизвестие, то поради липсата на предвиден ред за прекратяване на
договора при виновно неизпълнение на задълженията на потребителя съгласно чл. 20а, ал. 2
от ЗЗД, специалния закон - ЗЕС и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД счита, че
приложение следва да намери общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно което
двустранният договор следва да бъде развален с едностранно волеизявление на изправната
страна, като се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в
писмена форма доколкото процесиите договори са сключени в такава форма, то и
изявлението за прекратяването също следва да е в писмена форма и с него следва да се даде
подходящ срок за изпълнение (такъв е договора, такова е изискването към потребителя и
такова би следвало да е изискването и за ищеца). Следователно надлежното прекратяване на
процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията
за неустойки само на това основание. В тази връзка счита, че това прекратяване следва да се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма. В случая ищецът
изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до ответника, но намира, че с
предприетите фактически действия по преустановяване на предоставянето на мобилни
услуги е пристъпил към прекратяване на договорното правоотношение, а съгласно
разпоредба на чл. 31а от Общите условия, „Теленор“ се задължава предварително и по
подходящ начин /чрез кратко тестово съобщение - SMS, писмо с обратна разписка, записващ
се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес
за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и други/ да информира абоната, че ще
предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения,
включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица /кредитни бюра,
5
агенции за събиране на вземания и други/. Информацията по предходното изречение
задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични вземания, за
основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането. В
тази връзка счита, че след като не са предприети от страна на оператора действия за
разваляне и/или прекратяване на договорната обвързаност чрез отправяне до абоната на
писмено предизвестие, с което да му бъде даден достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължимите по договорите суми за главница, то не е налице
надлежното прекратяване на процесната договорна връзка.В конкретния случай такива
действия не се твърдят от ищеца, а също така не се установяват от представените към
исковата молба доказателства, поради което счита, че не е упражнено надлежно правото на
ищеца да развали процесиите договори. Не би могло да бъде възприето като изявление в
тази насока предявяването на процесните искове, тъй като към датата на образуване на
ч.гр.д. № 85/2024 г. по описа на Районен съд - Девня всички договори са с изтекъл срок т.е.
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на срока на
договорите, за да бъде ценено като изявление за тяхното разваляне. Въпреки това без
основание в издадената фактура № **********/20.04.2022 г. са начислени неустойки за
предпочетен номер +359************ (+359***********) в размер на 134.05 лева и
неустойки за предпочетен номер +359********** в размер на 221.43 лева. По същите
съображения счита, че е неоснователна и претенцията за заплащане на неустойка в размер
на 139,39 лева за мобилно устройство към предпочетен номер +359***********
(+359************) и неустойка в размер на 118,63 лева за мобилно устройство към
предпочетен номер +3598************. С оглед на изложено счита, че претенцията за
заплащане на неустойка е неоснователна и недължима, поради липсата на доказателства за
надлежното предсрочно прекратяване на процесиите договори, което препятства
пораждането на самото вземане за неустойка. На второ място с оглед начина, по който е
уговорена неустойката, размерът й и условията, при които тя се дължи счита, че са налице
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. В
случая претендираните суми за неустойката са дължими при предсрочно прекратяване на
договорите. В тази връзка клаузата за неустойката следва да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза с оглед наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесните договори
са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението
- доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори и приложенията към тях, че
същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните,
респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се
установява клаузите за неустойка да са били индивидуално договорени, а и липсват такива
твърдения и доказателства от ищеца. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
6
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от
ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на изготвяне на договора през системата на оператора
„EPOS“ и обстоятелството, че всички полета се попълват електронно от представител на
мобилния оператор, счита, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка, както и не е налице индивидуално договаряне на
разпоредбите от договора, касаещи отговорността на страните за дължимата неустойка.
Следователно при така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на
която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън
присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този
смисъл са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая начисляването на неустойка дава право на оператора да
получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да
предоставя съответните услуги, поради прекратяването на правоотношението. Тоест,
операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил по-голям от този, който би
получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен /тъй като неустойката се формира от
стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални
такива/. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава
принципа за справедливост. Освен това клаузата за неустойката следва да бъде
квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем и ясен
начин, как се формира размерът на тази дължима неустойка. Така потребителят е поставен в
невъзможност към момента на сключване на договора, да определи какъв би бил размерът
на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ или неизпълнение на
договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на процесиите
договори. В допълнение, в частта относно размера на неустойката, формиран на база
„стандартна“ цена на услугата или съразмерна част от направената отстъпка за
устройството, а не договорената такава, се нарушава изискването неустойката да обезпечава
и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, въпреки постигнатата
Спогодба между „Теленор“ и Комисията за защита на потребителите относно начина на
формиране на неустойките при предсрочно прекратяване на договорен абонамент тези
клаузи от договора, касаещи неустойката са нищожни по смисъла на чл. 26 от ЗЗД като
такива, накърняващи добрите нрави. По същите съображения оспорва неустойката в размер
на 139.39 лева за предпочетен номер +359*********** (+359************) и неустойката в
размер на 118.63 лева за предпочетен номер +359**************, представляващи
съразмерна част от разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг като неоснователна, поради което
7
счита, че следва да бъде отхвърлена. На последно място оспорва иска за лихва за забава.
Искът за лихва за забава е акцесорен на иска за главница. Доколкото главният иск е
неоснователен, то й акцесорният иск също е неоснователен
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е
експертно заключение на вещото лице Я. Л. по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза.
Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява
сключването на договориге за мобилни услуги и допълнително споразумение.С
подписването им в правната сфера на отевтника са възникнали съответните права и
задължения. Представените справки за потребление и издадените въз основа на тях фактури,
доказват предоставените услуги. Местата, където се регистрира информацията, че
определена мобилна услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са
сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора – т.е само при съответния
доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се
регистрира, като така оставената електронна следа може да се материализира на хартиен
носител – фактури, справки и т.н., като представените по делото. Така и мотиви към
Решение по въззивно търговско дело №710 по описа за 2015 година на ВОС, неподлежащо
на касационно обжалване, съгласно които мотиви когато ответникът твърди, че не е
осъществил потребление на мобилните услуги през процесния период, то той е този, който
носи доказателствената тежест да установи, че от неговото техническо устройство не са
подавани заявки и не са давани разрешения към съоръженията на мобилния оператор за
осъществяване на изходящ или входящ трафик на информация и при липса на твърдения и
ангажиране на доказателства, свързани с неизправност на мобилния оператор относно
отчета на регистрираните в неговата система заявки за изходящ и разрешения за входящ
трафик от и към абоната, следва да се приеме, че същия е в поддържал в изправност през
процесния период телекомуникационната си система с цел ефективно осигуряване на
трафика на телекомуникационни услуги. Размерът на претендираните цени за доставените
услуги се установява от представените справки за потребление към издадените от ответинка
фактури, поради което съдът приема за установено неизпълнението на задълженията за
заплащане стойността на услугите от страна на ответника на задълженията по
представените от ищеца фактури до размера на стойностите, колкото се претендират и с
исковата молба. Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител
на ответната страна, че заявлението за активиране на услуга “ онлайн защита в мобилната
мрежа “ към номер + +359********* не е подписано от ответника. Изчислените от вещото
лице дължими суми по договора за горния мобилен номер без допълнителната услуга “
онлайн защита в мобилната мрежа “ в размер на 2,40 лева обаче отново са в размер по -
голям от претендирания в исковата молба, поради което искът следва да се уважи в размера,
посочен от ищеца в исковата молба.
8
От изложеното в исковата молба съдът приема, че договорите за мобилни услуги
между страните са били предсрочно прекратени по инициатива на оператора чрез
конклудентни действия по ограничаване на предоставените услуги, поради обстоятелството,
че потребителят не е платил търсените в настоящото производство суми. Видно от
представените доказателства и от изслушаната и приета по делото експертиза се
претендират неустойки, формирани от сбора на три месечни абонаментни вноски,
неустойки, представлящи отстъпка от цената на устройство и неустойки, представляващи
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща цена при
договора за лизинг. Съгласно договорите при предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на месечните абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като при
изчисляване на неустойката е приложим месечния абонамент, който е най –висок според
условията по плана. Освен тези неустойки абонатът дължи и възстановяване на такава част
от разликата между стандартните цени на устройствата и заплатената от него при
предоставянето им, съответстваща на останалия срок на договора. Видно от исковата молба
не се претендират неустойки, представляващи стойности на абонаментни такси за целия
срок на договорите. Така формулирани при общ срок на договора от 24 месеца клаузата за
дължимост на трикратния абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор и не излиза извън обезщетителната си функция. За
останалите претендирани суми, представляващи отстъпка от пазарната цена на устройството
и разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща цена
съдът също приема, че са дължими. Така претендираните неустойки представляват
обезщетение, което да компенсира доставчика за вредите от пропуснатия доход от
намалената до лизингова стойност цена на предоставената вещ и прихода от абонамент при
едновременното престиране на услуга за мобилен трафик по договора. Налице е обявена в
самия договор от доставчика отстъпка, което води до определяемост на обещетението от
потребителя още при сключването на договора. Като е избрал да закупи устройствата в
пакет с офертата за незабавно придобиване на устройството и достъп до мрежата, вместо да
закупи устройствата без допълнителното обвързване с договор за услуга, ответникът е
признал за съответна на интереса си размера на отстъпката, както е договорена ведно с
предоставянето на устройството и достъпа до мрежата. Избора на пакетната цена,
формирана от двата компонента - абонамент за мобилния трафик и лизингова цена, е част от
онова съществено съдържание на сделката, която страните уговарят конкретно и остава
извън контрола върху едностранно наложени на неподготвен потребител допълнителни
клаузи – в този смисъл Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., на І т.отд. на ВКС.
Тъй като договорите се прекратяват поради неизпълнение на ответника да заплаща услугите
по договорите както са фактурирани, то не би следвало той да черпи права от
прекратяването, като задържи и придобие устройството на началната по – ниска цена. Ако
устройството бъде върнато от ответника при прекратяване на договора или след това, то
вече ще е употребено и ищецът не би могъл да го продаде на цената, на която го е получила
9
ответника при сключване на договора. С оглед изложеното съдът намира и тези искове за
неустойка за основателни. По отношение размера на сумите същите с оглед експертното
заключение на вещото лице следва да бъдат уважени в посочените в исковата молба размери
с изключение на претендираните неустойки в размер на три месечни абонаментни вноски.
Вещото лице е посочило, че претендираната сума за неустойки в размер на три месечни
абонаментни вноски по двата договора за мобилни услуги включва и сума за неустойки,
представляващи възстановяваща част от разликата между най – ниския и най – високия
абонамент. Такива неустойки не се претедират с исковата молба, напротив изрично е
посочено, че сумата от 221,43 лева представлява неустойка, която не надвишава размера на
три месечни абонаментни такси и сумата от 134,05 лева представлява представлява
неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Поради това с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес доколкото с исковата молба се
претендират само суми за неустойки, които не надвишават размера на три месечни
абонаментни такси по договорите , исковете за тези неустойки следва да се уважат в по-
малките размери, посочени в експертното заключение на вещото лице
По отношение на претендираните суми, дължими за лизинг по договорите за
лизинг ищецът следва да установи наличието на действително правоотношение по договор
за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на базовите аксесоари и
устройствата в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление. Съдът не
приема възражението на процесуалния представител на ответника, че договора за лизинг на
базови аксесоари към предпочетен номер + +359********* не е разписан от ответника. Видно
от представеното фотокопие в заповедното производство е налице ръкописно изписване на
трите имена на ответника върху договора за лизинг на базови аксесоари. Според настоящия
съдебен състав подписа е на първо място саморъчното изписване на имената, което е
достатъчно за удостоверяването авторството на подписа. Саморъчното изписване на името
носи достатъчно индивидуални и уникални белези на почерка, за да обезпечи
идентифицирането на едно лице. Наистина в практиката се е наложило обикновено при
подписване да се поставя знак - параф, който носи същата фунция по идентификация като
изписване ръкописно трите имена. Обаче не всеки човек, който е грамотен, има установен
параф, който да полага в документи за идентификация, от друга страна всеки човек има
имена, които да изпише в документа за идентификация. Поради това достатъчно за
подписването на писмения документ е грамотния потребител да постави подпис, като
изпише саморъчно трите си имена, както е в настоящия казус. Видно от представените
копия от договори за лизинг ищецът в качеството му на лизингодател е предоставил на
ответника в качеството му на лизингополучател за временно и възмездно ползване базови
аксесоари или устройство срещу заплащане от страна на лизингополучателя на обща
лизингова цена посредством месечни вноски, които лизингополучателят дължи, за да
придобие собствеността при прекратяване на договора. Съгласно чл. 4 от договора с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал вещите
10
във вид, годен за употреба. Крайният срок на договорите за лизинг – 23 месеца, е изтекъл
Липсват представени доказателства, че ответника е върнал вещите по договора, поради
което следва да се приеме, че е останал държател на същите, без да ги плати изцяло. След
като към датата на приключване на устните състезания е изтекъл срокът на лизинговия
договор, поради което след като не е установил погасяване на задължението, ответника
следва да доплати и цената на вещите. С оглед така изложеното съдът приема за установено
съществуването на вземането за цената на лизинговите вноски в размерите, колкото се
претендират от ищцовата страна.
Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство,
направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, следва да се
присъдят в размер от 1446,43 лв съгласно представения списък на разноските съразмерно с
уважената част от исковете. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в настоящето
производство, които възлизат на 448,13 лева съгласно представения списък на разноските
съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията
между страните, че И. Д. И., ЕГН **********, с адрес в **********, ДЪЛЖИ на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост , ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми :
- 112,64 лева / сто и дванадесет лева 64 стотинки / по договор за мобилни услуги
от 12.04.2021г. по отношение на номер +359********** и заявление от 05.07.2021г. за смяна
на номер, като същият е променен на +3598***************, представляващи главница,
равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода
20.12.2021г 19.04.2022г. ;
- 108, 39 лева / сто и осем лева и 39 стотинки /, представляваща неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер +359************
и заявление от 05.07.2021г. за смяна на номер, като същият е променен на +359***********
в размер на три месечни абонаменти такси, като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 108,39 лева до претендирания размер от 134,05 лева;
- 139,39 лева / сто тридесет и девет лева и 39 стотинки/ ., представляващи
съразмерна част от отстъпка от цената на устройство марка MOTOROLA Moto E6i 32 GB
Dual Grey, предоставено във връзка с договор от 12.04.2021г. за предпочетен номер
+359********** /+359*********** ;
- 42,86 лева / четиридесет и два лева и 86 стотинки /, дължими по договор за
лизинг от 12.04.2021г. за пакет базови аксесоари, скл. във връзка с мобилен номер
+359************ /+359*********** за периода 20.11.2021г. 19.04.2022г. ;
11
- 108,90 лева / сто и осем лева и 90 стотинки/ по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 12.04.2021г. по отношение на номер +359************,
представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и
потребени услуги за периода 20.12.2021г – 19.04.2022г. ;
- 129,06 лева / сто двадесет и девет лева и 06 стотинки/, представляваща
неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер
+359***************, в размер на три месечни абонаменти такси, като отхвърля иска за
разликата над уважения размер от 129,06 лева до претендирания размер от 221,43 лева ;
- 125,57 лева / сто двадесет и пет лева и 57 стотинки /, дължими по договор за
лизинг от 12.04.2021г. за устройство MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey, скл. във връзка
с мобилен номер +359************, за периода 20.11.2021г. – 19.04.2022г. ;
- 118,63 лева / сто и осемнадесет лева и 63 стотинки / , представляващи разликата
между цената на устройство марка MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг ;
- 44,55 лева / четиридесет и четири лева и 55 стотинки /, дължими по договор за
лизинг от 12.04.2021г. за пакет базови аксесоари, скл. във връзка с мобилен номер
+359***********, за периода 20.12.2021г. – 19.04.2022г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 30.01.2024г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гр.
д. №85/2024г. на РС Девня
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес в **********, да заплати на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост , ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1894,56 лева
/хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и 56 стотинки /, представляваща сбор от
разноски направени в заповедното производство и от разноски, направени в исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12