№ 17621
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110170948 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. С. срещу у „Ф* Б*“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната страна да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния
договор, погасителен план и СЕФ за относимо, необходимо и допустимо, поради което
следва да бъде уважено.
Към исковата молба е приложен препис от процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит, както и препис от сключения във връзка с него договор за гаранция,
поради което не е необходимо задължаването по реда на чл. 190 ГПК на ответника да
представи повторно договорите. Поначало платежното нареждане и разписка за платени
суми са в държане на наредителя на сумата, поради което искането да бъде задължен
ответникът да ги представи с неблагоприятните от това последици, следва да се отхвърли.
С исковата молба са представени издадени разписки за платените суми по процесния
договор чрез EasyPay, поради което искането за издаване на удостоверение, което да послужи
пред третото лице за снабдяване със същите следва да се отхвърли, тъй като не е
необходимо.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой са сключените договори
между страните, поради което искането на ищеца за снабдяването му със съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли, тъй като не е
необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Ищецът е направил искане за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си относно извършените плащания, което
е уважено от съда. Освен това с исковата молба са представени писмени доказателства
/разписки/ за платените суми, които не са оспорени от ответника. На следващо място
ответникът не оспорва факта, че възнаграждението за гаранта не е част от формирания ГПР
по договора, от една страна, а от друга - за изчисляване на ГПР с включено възнаграждение
за обезпечение не са необходими специални знания.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
1
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства под опис.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Ф* Б*“ ЕООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по процесния договор № ***/14.02.2023 г. и сключения във връзка с него договор
за гаранция погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА, че непредставянето на документите
може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК „Ф*
Б*“ ЕООД да представи копие от процесните договори; искането за допускане изготвянето
на съдебно-счетоводна експертиза с посочени в исковата молба въпроси; искането за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ и пред EasyPay.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2025 г. от 12:00 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ***/14.02.2023 г. поради
противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане
на сумата от 5 лв., предявен като частичен от сумата от общо 113,35 лв., заплатена без
основание по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба до погасяването. В условията на евентуалност на
предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие на закона на чл.
5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за потребителски
кредит № ***/14.02.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 450
лв. за срок от 25 дни, при лихвен процент в размер на 2,81 %, равняващ се на 12,65 лв., и
посочен ГПР в размер на 49.87 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк в полза на ответното
дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на кредита
установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 113,35 лв. за предоставеното
поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е
подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че не е
спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит.
Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона. Счита, че той съдържа
неравноправни клаузи - такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен относно
спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска
практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването
2
на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на
формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е
посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в
договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика
предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а
кредиторът и поръчителят са свързани лица/. При условията на евентуалност моли да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход
по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
/касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване в ГПР и с
отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и като неравноправна.
Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава факта на
сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че същият
не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи
относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в
размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице -
Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи
се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал
задължение да избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Излага аргументи за недопустимост
на иск за прогласяване недействителността на договора за гаранция, тъй като бил сключен с
друго лице, които аргументи са неотносими в случая, тъй като такъв иск не е предявен.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит № ****14.02.2023 г., който противоречи на закона.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 5 лв., представляваща
заплащане на суми по недействителен договор за потребителски кредит, с което се
надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на
престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
По установителния евентуален иск по чл.26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП вр.
чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит № ****14.02.2023 г., в който е уговорено задължение за заплащане на
възнаграждение/такса за обезпечение с поръчителство в твърдения размер, която договорна
клауза противоречи на закона.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ****14.02.2023 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 450 лв.;
3
2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на
договора за кредит чрез поръчителство с трето лице, като е предвидено заплащането на
възнаграждение в посочения размер; 3) че възнаграждението/таксата за обезпечение с
поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,87 %.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4