П Р О Т О К О Л

08.05.2018 г.                                                                                гр.Белоградчик

Белоградчишкият  районен съд                                                     втори  състав

На осми май                                                две хиляди  и осемнадесета година

В публично заседание в  следния състав: 

                                                                              Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

Сложи за  разглеждане докладваното от съдия Антов

гр.дело №  402 по описа за 2017 година, 

На поименно повикване в 11.00 ч. се явиха:

За Ищеца и третото лице – помагач на ищеца  уведомени в усл. на чл. 56 ал.2 ГПК представител не се явява.

Ответника лично

В. лице налице

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И

Дава ход на делото

 

Сне се самоличността на в. лице

Е.К.Й.-М.: 58г., бълг., бълг. гр., без родство, неосъждана

Съдът напомни на в. лице Е. М. отговорността по чл. 291 НК и след като обеща да даде вярно заключение заяви:

Е. М.: Поддържам представеното писм. заключение. Задълженията на ответника са за БГВода и дялово разпределение

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И

Приема заключението на в. лице по ССЕ, на което да се изплати възнаграждение от депозита

 

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Делото е образувано по искова молба, предявена от “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* срещу В.А.Б. с посочено пр. осн. чл. 415 ал.1 ГПК.

Предявеният иск е осъдителен – в петитума на иск. молба изрично е посочено “… с което да осъдите ответника В.А.Б. да заплати сума в общ размер … “

На съда е служебно известно, че с/у ответника по иска е проведено производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за задължения за ТЕ за същия имот / топлоснабден имот на адрес: гр. С., общ…, ж.к.”..”, бл…, вх… ап… /

Осъдителният иск по делото е предявен след проведеното преди това заповедно производство по ч.гр.д. № 253/2017г., последното дело е изрично посочено в иск. молба и е приложено към настоящото.

Длъжника е предявил възражение по чл. 414 ГПК вх. № 1589/17.05.2017г. на БРС  и на заявителя/сега ищец/ са дадени указания по чл. 415 ГПК.

Поради предявяване на иска по настоящото дело в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 ГПК, заповед № 225/09.05.2017г. по ч.гр.д. № 253/2017г. не е обезсилена.

Т.е. налице е обусловеност между проведеното по заявление на   “Топлофикация София” ЕАД заповедно производство по ч.гр.д. № 253/2017г. и предявяването на осъдителния иск като последица от възражение на длъжника по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена в хода на производството по чл. 410 ГПК.

             При това положение липсва у ищеца правен интерес от предявяване на осъдителен иск и същият е недопустим.

Процесуалният закон не отрича принципно правото на кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, да предяви осъдителен иск срещу длъжника за същото вземане. Допустимостта на подобен иск обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца - кредитор само при условие, че скрепеното със заповед за изпълнение парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на предприетото по инициатива на последния заповедно производство. В случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ал.1 ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване. Признаването на вземането с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената заповед за изпълнение - чл. 416 ГПК, като въз основа на същата кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение. Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск, респ. обуславя интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422  ГПК. Правното значение и последиците на заповедта по чл. 410 ГПК дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена - на осн. чл. 415 ал.2 ГПК, осъдителният иск относно вземането е недопустим, заради наличието на специален ред за защита - този по чл. 422 от ГПК. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред.

Заповедта за изпълнение съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителния иск, предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК вместо установителния иск по чл. 422 ГПК/в т. см. определение № 230/23.0310г. на ВКС по ч.т.д. № 83/10г., ІІ т.о., така и решения №№ 138/25.06.10г. на ВКС по т.д. № 927/09г., ІІ т.о. и 194/26.11.10г. на ВКС по т.д. № 80/10г., ІІ т.о./

Поради изложеното, съдът

О П Р Е Д ЕЛ И

Прекратява производството по гр.д. № 402/2017г. по описа на БРС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред  ВОС  в едноседмичен  срок от днес – за ответника и в същия срок от връчването му - за ищеца.

Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на направени по делото разноски в размер на 79.22лв. – държавна такса, 702.00лв. възнаграждения за в. лица и 300.00лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Протокола се написа в с.з. и приключи в  11.25 ч.

Районен съдия:                                                                  Секретар :