Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С Решение № 32 от 18.02.2014 г. по Гр. дело № 687 по описа за 2013 г. на Районен съд – гр. Свищов е ОБЯВИЛ за недействителен по отношение на “О. Д.” Е. – гр. В. Т., представлявано от управителя М. П. обективирания в нотариален акт № 1..., договор за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който И. И. А. е продала на Г. Л. С. по време на брака и със С. С. С. недвижим имот- Дворно място с площ 730 кв.м., съставляващо УПИ ІV-128, кв. 31 по плана на с.А., заедно с построеното в него складово помещение с площ 29,25 кв.м. за сумата 1 811 лева, като сделка, увреждаща интересите на кредитора. Осъдил е И. И. А., Г. Л. С. и С. С. С. да заплатят солидарно на “О. Д.” Е. – В. Т. сумата 650 лева - направени по делото разноски. Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба, от адвокат Д. С. като пълномощник на Г. С., И. А. и С. С.. Обжалват решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решението, и подробни доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде обезсилено постановеното решение, да се спре производството по делото до произнасяне на ВКС със съответните Тълкувателни решения, съобраþно изложеното във въззивната жалба, или да се отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. В срока по закон е подадан отговор на възивната жалба, подаден от адвокат И.С., като пълномощник на М. П. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Изложени са доводи във връзка с това становище. Направено е искане да се остави въззивната жалба без уважение и в сила обжалваното решение. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията изложени в жалбата,съобрази отговора ,докадателствата по делото и закона,намира за установено следното:След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред Великотърновския районен съд е предявен иск по чл.124 ал.1 от ГПК С предявения иск по чл.135 от ЗЗД ищецът, "О. Д. " Е. гр.В. Т.,претендира признаването за недействителна по отношение на И. И. А.,Г. Л. С. и С. С. С. извършената сделка по НА №192 /2011 г с която първата ответница е продала на втората недвижим имот находящ се по плана на с.А.,обшина С.и по този начин е увредила ищецът -кредитор "О. Д. " Е. гр.В. Т.,като се е разпоредила с единствено притежавания от нея недвижим имот.Твърди,че И. А. е длъжник по ИД №367/011 г. по описа на ЧСИ Д. Б.,който е връчил покана за доброволно изпълнение получена от третия ответник неин син.Прехвърленото имушество макар и единствен недвижим имот не попадал в хипотезата на несеквестируемост по чл.444 от ГПК,а в тази по чл.445 ал.2 от ГПК,тъй като се касаело за вреда по финансов начЕ.Твърди, че първата ответница е знаела че извършвайки продажбата уврежда интересите на дружеството,тъй като е обжалвала издадения акт за начет и е участвала в съдебното производство по гр. д. №465/06 г по описа на ВТОС по което решението е влязло в законна сила и тя е осъдена да заплати посочената в акта сума в размер на 6493.80 лева както и солидарно да заплати на дружеството ищец солидарно с А. С.,Е. Ч. и Д. З. сучата от 7 695.30 лева ведно с направени разноски.Въз основа на това решение са били издадени два изпълнителни листи по които е образувано цитираното по горе изпълнително дело.Твърди също,че съдебното решение с което е потвърден акта за начет е влязло в законна сила преди датата на изповяданата покупко-продажба.Заявава че е било и знание по отношение на втория и третия ответник,тъй като са син и снаха на първата ответница- налице била хипотецата на чл.135 ал.2 от ЗЗД.Налице били всички предпоставки за предявяването на иска по чл.135 ал.2 от ЗЗД.Моли съда да постантови решение по силата на което бъдат обявени за недействителни извършените действия от И. А. по отношение на "О. Д. "Е. гр.В. Т.,извършени чрез продажбата на недвижимия имот подробно описан с исковата молба и в НА №192 т.4, рег.№60329 н. д. №641/011 г на нотариус Надка ганева,с район на действие РС Свищов.В срока определен по закон ответниците чрез адвокат Д. С. са подали писмен отговор,като са заявили че искът е допустим но неоснователен.Събирани са писмени доказателства,постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Обосновал и съдебна практика.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно, тъй като съдът превратно е тълкувал презумцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД. По делото не се спори че между страните е съществувало правоотношение в резултат на което е възникнало вземане за ищеца спрямо първата ответница,доказано по основание и размер,изискуемо/ИЛ №151,152/29.08.2011 г./Не се спори че има образувано ИД №367/2011 г по описа на ЧСИ Д. Б.,че е връчена покана за доброволно изпълнение подписана "уведомен " в качеството син на длъжницата И.А.Не се спори,че ответниците С. С. и Г. С. са съпрузи, а ответника С. С. е син на ответницата прехвърлителка И. А..Имота е закупен от Г. С. е по време на брака и със ответника С. С. и представлява СИО.Не се спори,че имотът предмет на сделката е единствен на първата ответница А..Не се спори че продажйбата е осъществена след получаване поканата за доброволно изпълнение.Очевидно е от доказателстйвата ,че както прехвърлителката по договора за продажба- ответницата А. ,така и приобретателите ответници са знаели, че първата има непогасени парични задължения към дружеството ищец , и че с прехвърлянето на имота се увреждат интересите на кредитора,като същия е лишен отвъзможността да се удовлетвори по образуваното съдебно изпълнение, тъй като с транслативния ефект на продажбата правото на собственост е преминало върху ответницити купувачи.Следователно ищецът е доказал ,че ответниците са знаели ,че със процесния договора за продажба на недвижимия имот се увреждат интересите на ищеца. Доказването на това обстоятелство, ведно с наличието на изискуемо вземане на ищеца спрямо първия ответник като необходимо условие за обявяването на договора за продажба за относително недействителен по отношение на кредитора на първата ответница, е достатъчно договора да бъде обявен за недействителен спрямо кредитора.Същевременно районния съд е приел ,че е налице и основание за прилагане на презумпцията на чл.135 ал.2, независимо от това ,че ответницата Г. С. ,не е в кръга на лицата посочени в тази разпоредба на закона, тъй като поради нейното процесуално отношение с ответника С. С. -задължителни другари ,двамата имат едно и също правно положение спрямо ищеца и правния спор. Този извод на районния съд е правилен.Еднаквостта на спорното правоотношение на тези двама ответници, които поради неразделност на частите им в съпружеската имуществена общност,в която е преминал и закупения от първата ответница недвижим имот с процесната продажба, ги прави задължителни другари и налага с оглед естеството на спорното правоотношение и разпореждането на закона -чл.24 от Семейния кодекс, на основание чл. 216 ал.2 от ГПК решението на съда да бъде еднакво спрямо задължителните другари. Ето защо по тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за неправилното приложение на закона и постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а решението на районния съд правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди. Водим от горното съдът, . Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 18.02.2014г. на Свищовския районен съд,постановено по Гр. дело № 687 по описа на съда за 2013 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |