Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14108/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Л.П.Я., с която са предявени осъдителен иск
срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 700 лв.,
представляваща имуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от исковата молба и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че в периода 2011 г. – 2017 г. срещу него се е водило наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения
период е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, живеел е в срам, тъй като
познати в кварталът, в който живее научили за ареста и производството срещу
него, изпитвал и страх от предстоящо осъждане, провалени били възможностите му
за професионална реализация във Финландия. Претендира обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди и имуществените вреди – разходите за адвокатска защита.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени
вреди, оспорва производството да е повлияло на кариерното му израстване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановления от 23.10.2011 г. и 16.12.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.325, ал.2 НК – за хулиганство – за това, че на 22.10.2011
г. в 23,50 ч. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважения към обществото – нанесъл удари с крак на полицейски
автомобил и отправял обидни думи на висок глас към полицейски служители, както
и за противозаконно повреждане на чужда движима вещ – полицейския автомобил. Задържан
е за 24 часа, а след това му е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
На 25.10.2012
г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано съдебно
производство – НОХД №19881/2012 г. по описа на СРС. По делото са проведени 14 съдебни
заседания. С присъда от 17.09.2015 г. ищецът е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатите му обвинения.
По внесен
протест е образувано въззивно производство – по ВНОХД №2015/2017 г. и с решение
от 02.08.2017 г. оправдателната присъда е потвърдена.
От
показанията на свидетелката Н.А., майка на ищеца, се установява, че процесното
наказателно производство му се е отразило негативно – изпитвал е силно
притеснение, обтегнали са се отношенията с приятелите му, приятелката му го напуснала,
отказал се е да се явява на кандидат-студентски изпити, загубил е работата си
като строителен работник във Финландия – заминал за там малко след случая, но
след като се е наложило да се прибира на няколко пъти заради делото, а след
като работодателите му разбрали за делото, повече не пожелали да го наемат. В
квартала, в който живее ищецът, се е разбрало за случая, тъй като много хора
присъствали, когато са го арестували.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за
него и семейството му, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съдът
приема, че по делото не се установява препятстване на възможността за
професионална изява: по делото липсват писмени доказателства за трудова
заетост във Финландия, нито за причините, поради които договорът му е
прекратен. Дори и да се приеме, че посочените обстоятелства могат да се
установят със свидетелските показания, последните са вътрешно противоречиви:
свидетелката от една страна твърди, че ищецът е планирал да се яви на
кандидат-студентски изпит и да учи в университет – НСА, но заради наказателното
производство се отказал, а от друга – че непосредствено след започване на
наказателното производство е заминал да работи като строителен работник във
Финландия, но заради делото и пътуванията до България, загубил работата си.
Двете твърдения си противоречат, доколкото следването във висше учебно
заведение в България не би могло да се съвмести с постоянна трудова заетост в
чужбина. Това прави показанията на свидетелката със съмнителна достоверност и в
тази част съдът намира, че не следва да ги кредитира. Представеното писмено
доказателство – за закупен самолетен билет от Хелзинки до София за 10.03.2014
г. и от София до Хелзинки за 13.03.2014 г. не съвпада със твърденията в
исковата молба и показанията на свидетелката, че непосредствено след повдигане
на обвинението ищецът заминал да работи във Финландия, но скоро след това
загубил работата си там. Ето защо съдът приема, че при условията на пълно и
главно доказване ищецът не е установил твърдението си за загубена възможност за
професионална изява в причинна връзка с процесното производство.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на
упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е за престъпление против обществения ред, което се наказва с лишаване
от свобода до 5 години. Продължило е в период от 7 години. Следва да се
отбележи, че забавянето на разглеждане на делото в съдебна фаза е причинено от
обстоятелството, че наред с ищеца, подсъдими по делото са били още две деца и
отлагането на част от съдебните заседания е било именно поради процесуалното
поведение на подсъдимите и техните защитници (по-специално заседанията на СРС
от 27.02.2013 г., 28.11.2013 г., 30.04.2014 г., 16.10.2014 г., 17.12.2014 г.). Процесуалната
принуда срещу ищеца се изразява в най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с мярката за
неотклонение и участие в процесуални действия при разглеждане на делото в
досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и притеснение, накърняване
на доброто име и авторитет, влошаване на емоционалното състояние на ищеца – притеснения,
стрес, страх от осъждане, преустановяване на социални контакти. Съдът съобрази
още и възрастта на ищеца – мъж в млада възраст, в началото на житейската си
изява като възрастен, със социални контакти и авторитет, съответни на възрастта
му, които обаче неминуемо са повлияни и наказателното производство, водено
срещу него. В същото време не се установяват негативни последици на ищеца от
значителен характер – семейството му, макар да е било притеснено, очевидно го е
подкрепяло – не е имало конфликти, основани на обвинението, не се доказа ищецът
да е загубил работата си в причинна връзка с наказателното производство или да
е имал други затруднения от професионално естество. Ето защо съдът приема, че за
всички установени негативни последици и като се съобрази интензивността им,
следва да се присъди обезщетение е в размер на 3000 лв. Следва да се отбележи,
че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 3000 лв. (повлияна в най-висока степен
от обстоятелството, че ищецът има чисто съдебно минало и това е първия му
сблъсък с правосъдието), отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с
обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Искът следва да се уважи за тази сума и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
Основателна
е претенцията за имуществени вреди. От представените писмени доказателства
(л.85-86) се установява, че ищецът е направил разходи за адвокатска защита в
проведеното срещу него наказателно производство в общ размер на 700 лв. Искът е
основателен.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ – съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 149,68 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на Л.П.Я., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 02.08.2017 г. до
окончателното плащане;
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 700 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 02.08.2017 г. до
окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на адв. И.В. Ю., адрес ***,
Търговски дом, ет*** на основание чл.38 ЗА, сумата от 149,68 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: