№ 37
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20221450100540 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „АПС БЕТА България“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „България“ №81, вх. В, ап. 3, против
Д. С. З. с ЕГН: ********** и адрес: ............................. с която ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1616/2021 г. на МзРС, Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 494/20.12.2021 г. за
сумата от 1500.00 лв. главница и сумата от 329.28 лв. законна лихва за забава
за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по
настоящото.
Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на назначения
особен представител на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който по същество не оспорва исковете.
Правното основание на иска е чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК.
Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1616/2021 г.
на МзРС.
С оглед събраните по делото доказателства, и становищата на страните,
1
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч. гр. дело № 1616/2021 г. по описа на МзРС
се установява, че на основание чл. 410 от ГПК на 20.12.2021 г. е разпоредено
по искане на заявителя-ищец по настоящото дело издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 494/20.12.2021 г. за
сумата от 830.61 лв., представляваща главница по цедиран Договор за
потребителски кредит от 16.02.2015 г., сумата от 92.71 лв. договорна лихва
върху главницата за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г., сумата от
183.80 лв. лихва за забава за периода от 31.03.2015 г. до 23.02.2021 г., както и
за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от
11.06.2021г. до окончателното заплащане.
Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и са дадени
указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в
срок е предявен настоящия установителен иск.
Ответникът е страна по сключен Договор за потребителски кредит №
424400 от 16.02.2015 г. с „Кредисимо“ АД с ЕИК: 17530437, съгласно който
длъжникът-ответник е получил от кредитора сумата от 1500 лв., срещу което
се е съгласил да върне 16 броя вноски от по 114.33 лв. в срок до 30.06.2016 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към
договора, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора,
педставен на л. 16-17 от делото. Между страните бил уговорен и фиксиран
лихвен процент в размер на 29.24% както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. В раздел Х, т. 2 от Общите условия /ОУ/ за
предоставяне на кредити, които са неразделна част от договора за кредит,
страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна
вноска длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„Кредисимо“ АД. Горното се установява от приложените писмени
доказателства по делото, именно: договор за потребителски кредит № 424400
от 16.02.2015 г. с Приложение №1, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, и Общи условия за
предоставяне на кредити. Автентичността на описания по-горе договор за
кредит не се оспорва от ответника. Съгласно приложения по делото договор
2
за кредит, се установява, че на 10.06.2016 г. настъпва падежа на цялото
задължение по заема. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедното производство ч. гр. дело №
1616/2021 г. по описа на МзРС, е депозирано от ищеца на 11.06.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.03.2021 г. е сключен Договор
за продажба на вземания /цесия/ между „Кредисимо“ АД /цедент/ и
ищецът/цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
ищеца. Видно от представеното по частното гр. д. №1616/21 г. на МзРС
Приложение №1 към договора за цесия цедента е прехвърлил на цесионера
вземане против ответницата в размер на 1500 лв. отпусната главница по
договора за потребителски кредит, 830.61 лв. остатък от главница, остатък
договорна лихва в размер на 92.71 лв., 183.80 лв. остатък лихва за забава, и
други суми, които не са предмет на издадената заповед.
Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е
извършил плащане на процесните суми. Такива твърдения липсват и в
исковата малба.
От правна страна:
За допустимостта и основателността на иска по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието,
размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното
такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие относно размера на исковете липсва.
При описаната фактическа обстановка се налага извод за разминаване между
размерите на вземането по издадената заповед за изпълнение и тези размери,
които се претендират в настоящото производство.
Дори в заявлението да са допуснати технически грешки, последиците
им следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала
твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното
фактическо положение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, е специално и е
пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
3
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите
/СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на
правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.
За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и
заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014
г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на
ПОС; Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др./.
Назначеният особен представител на ответницата не оспорва
изложеното в исковата молба, не оспорва наличието на договор за
потребителски кредит и наличието на цесия.
С оглед изложеното, съдът намира, че иска следва да бъде уважен за
сумата от 830.61 лв. главница, за сумата от 183.80 лв. законна лихва за забава
върху главницата за периода от 31.03.2015 г. до 30.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до окончателното
изплащане. В останалата част исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 273.39 лв., по компенсация, съобразно уважената част от иска, и
разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. З. с ЕГН:
********** с адрес: ............................. че същата дължи изпълнение на „АПС
БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №81, вх. В, ап. 3, по издадената по ч.
гр. дело № 1616/2021 г. на МзРС, Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 494/20.12.2021 г. за сумата от 830.61 лв.
4
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 424400 от
16.02.2015 г., и сумата от 183.80 лв. законна лихва за забава за периода от
31.03.2015 г. до 30.06.2016 г, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над размера от 830.61 лв. до пълния
предявен размер от 1500 лв., и иска за законна лихва за забава върху
главницата над размера от 183.80 лв. до пълния предявен размер от 329.28
лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д. С. З. с ЕГН: **********, да заплати на „„АПС БЕТА
България“ ЕООД с ЕИК: *********, разноски по настоящото производство в
размер на 273.39 лв., по компенсация, съобразно уважената част от иска, и
разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 1616/2021 г. на МзРС,
в размер на 75 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5