№ 7207
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100510532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу решение №
9461/23.05.2025 г. по гр.д. № 60570/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, с което е
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Минолби“ ЕООД на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 0,73 лв. с ДДС (0,61 лв. без ДДС), представляваща
получена от ответника без основание сума по договор № *********, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ****, която сума е част от сумата, за която е издадена
фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № ****, за период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
Жалбоподателят - „А1 България“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно.
Поддържа, че по делото не е доказано плащането на сумата да е извършено от
„Минолби“ ЕООД, поради което не е осъществен фактическият състав на
неоснователното обогатяване. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено
и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Минолби“ ЕООД, счита, че първоинстанционното
1
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Минолби“ ЕООД с осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „А1 България“ ЕАД, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 0,73 лв. лв.,
която е платена при начална липса на основание, съгласно фактура №
**********/10.01.2022 г., с период на фактуриране от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. (за
мобилен номер ****).
Ищецът – „Минолби“ ЕООД, твърди, че е потребител на мобилни услуги,
съгласно договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с
ответното дружество „А1 България“ ЕАД. Въз основа на посочения договор е ползвал
мобилен номер ****. За периода на потребление от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.
ответникът е издал фактура № **********/10.01.2022 г., като е начислил за
потребените услуги сумата в размер на 118,48 лв. Твърди, че част от общата сума по
фактурата, а именно – 0,73 лв., е начислена при начална липса на основание, доколкото
не отговаря на договорената цена за ползването на мобилни услуги съгласно договора.
Твърди, че е заплатил пълния размер на сумата по фактурата, поради което претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 0,73 лв., която е платена
при начална липса на основание, съгласно фактура № **********.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
сумата по фактура № **********, издадена за претендираните спрямо „Минолби“
ЕООД от страна на ответника „А1 България“ ЕАД мобилни услуги за периода от
28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., касаещи мобилен номер ****, по договор № *********,
ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между страните, е заплатена,
поради което е налице обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за извършеното
плащане, а именно – че между страните е налице облигационно отношение по договор
за предоставяне на мобилни услуги, както и че за периода от 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г. е предоставил такива за мобилен номер ****, с цена в размер на сумата
по фактура № **********.
Не се спори по делото, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни
2
услуги, ползвани за мобилен номер ****, съгласно договор № ********* с
приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, че за
периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответникът е начислил за потребените услуги
за мобилен номер ********** сумата в размер на 11,49 лв. (без ДДС), за което е
издадена фактура № **********/10.01.2022 г., задължението по която е платено в
полза на „А1 България“ ЕАД.
Не се спори също така, че сумата по фактурата е с 0,73 лв. (с ДДС) в повече от
дължимата от страна на абоната месечна абонаментна такса за ползваните услуги по
посочения мобилен номер, за което ответникът е издал кредитно известие за връщане
по процесната сума, начислена в повече по фактурата. Само по себе си кредитното
известие следва да бъде издадено във връзка с намаляване на задължението, за което е
издадена фактура, на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС, от което следва, че с издаването
на кредитно известие за процесната сума ответникът е признал, че същата не се дължи.
Ето защо, въззивният съд приема, че процесната сума в размер на 0,73 лв. по
фактура № **********/10.01.2022 г. е платена в полза на „А1 България“ ЕАД при
начална липса на основания.
Основният спорен по делото въпрос е, дали е налице обедняване от страна на
ищеца.
Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на
„Минолби“ ЕООД. Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура
№ **********/10.01.2022 г. е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор №
*********, сключен между страните. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да
бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има
интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект
на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред
лицето, платило вместо него задължението.
Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с
оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е
извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в
полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД).
Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, е основателна, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД следва да бъде уважен.
При посочените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по
3
жалбата следва да се присъди сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Предвид изхода от обжалването въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9461/23.05.2025 г. по гр.д. № 60570/2024 г. по
описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основани чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
50 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4