Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание проведено на десети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при участието на прокурора Силвиян И и секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2320/2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Си билд” ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Сливница” № 187,
вх.3, ет.4, ап.11, представлявано от управителя С Й Т , ЕГН: **********, чрез
адвокат Л.П., срещу Решение № 533/06.09.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20213110201851/2021г.
на Районен съд гр. Варна, тридесет и втори състав.
В жалбата се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и необосновано. Жалбоподателят счита, че с оглед установената фактическа
обстановка, случаят се явява малозначителен, поради което са налице предпоставките
за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, поради явната
незначителност на обществената опасност на деянието. Формулирано е искане съдът
да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, чрез процесуалния си представител Д О с депозирана писмена молба с.д.
№ 2127/09.02.2022г., оспорва касационната жалба, като счита същата за
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на “Си билд” ЕООД с ЕИК *** срещу наказателно постановление № 03 – 012603 от
04.03.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна,
с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във връзка с
чл.62, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева. С обжалваното решение районния съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената спрямо дружеството
имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. За да постанови своето решение,
въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2020г.
около 13.40 часа служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – св. П М и св. Н И извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, ул.“Тихомир“
№ 27а, стопанисван от “Си билд” ЕООД. В хода на проверката, същите установили група
лица да извършват трудова дейност на обекта. Сред тях било лицето М Х Х , ЕГН: **********,
който правел кофраж на колона на трета етажна плоча. Бил изготвен констативен
протокол, подписан от работника, в който същият посочил, че е ангажиран в
строителния обект от 17.02.2020г. на длъжност общ работник, при наличие на
сключен трудов договор, работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, 5-дневна
работна седмица и уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Впоследствие
е връчена призовка на управителя на дружеството, съдържаща указание представител
на юридическото лице да предостави на контролните органи документи,
удостоверяващи трудовите правоотношения, в които се намира последното. В хода на документалната проверка, въз основа на
представените документи е установено, че трудов договор между дружеството-жалбоподател
и М Х Х , ЕГН: ********** е сключен на 17.02.2020г., с който му е възложено
изпълнението на трудовите функции на общ работник и са уговорени елементите на
трудовото правоотношение в т.ч. и работно възнаграждение в размер на 610 лева.
В съдържанието на договора е отбелязано, че работникът се задължава да постъпи
на работа на 17.02.2020г. От извършената справка в информационната система на
НАП е установено, че трудовият договор между дружеството-жалбоподателя и М
Х е регистриран на 17.02.2020г. в 14.17
часа. С оглед констатациите от извършената проверка, срещу дружеството е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е
издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна
е обсъдил становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, като в хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Според съда, правилно административнонаказващият
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Счел е, че така определения
размер на имуществената санкция е несъответен на тежестта на нарушението и е
намалил същия в определения от закона минимален размер.
Настоящият състав намира атакуваното първоинстанционно
решение за правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена
в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от касационния състав. Последният споделя изцяло и правните
изводи на първоинстанционния съд.
Направените с касационната жалба
възражения са неоснователни и недоказани в настоящото производство.
Категорично установено по делото е, че “Си билд” ЕООД в
качеството му на работодател е допуснал до работа М Х Х , ЕГН: ********** преди
да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено
в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В подкрепа на
това са представените по делото доказателства – трудов договор № 116/17.02.2020г.,
справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда,
свидетелските показания на св. М и св. И
. Правилно въззивния съд е приел, че трудовият договор с лицето е бил
регистриран в системата на НАП на датата, на която е била извършена проверката,
но в час следващ нейното извършване, поради което обективно невъзможно е при
извършването на проверката, респ. в момента в който Х е престирал труд, същият да е бил снабден с
копие от уведомлението. Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието. Неоснователно и недоказано
се явява възражението на касационния жалбоподател относно забавяне
регистрацията на трудовия договор в системата на НАП. Районния съд е спазил
служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са
събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Предвид събраните доказателства е била
изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване отговорността на
нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи
извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Кредитираните гласни доказателства в съвкупност с
останалите приети по делото писмени доказателства са дали основание на съда да
приеме, че констатациите на контролните органи по време на проверката са верни.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и
направеното с касационната жалба възражение за необоснованост на съдебното
решение. Касационните жалби се разглеждат съгласно чл. 63 от ЗАНН от Административния
съд по реда на Глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи
на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е
явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може
да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
По категоричен
начин по делото се доказва, че касационния жалбоподател е осъществил състава на
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и основателно е ангажирана отговорността му.
Правилни се явяват изложените от въззивния съд доводи относно
индивидуализацията на наложената спрямо дружеството имуществена санкция,
съответно намаляването й в минимален размер.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 лева.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от 06.09.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110201851 по описа на съда
за 2021г.
ОСЪЖДА“Си билд” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. ”Сливница” № 187, вх.3, ет.4, ап.11, представлявано
от управителя С Й Т , ЕГН: **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата
в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: