РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 28.03.2018 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
,търговско отделение , в открито
съдебно заседание
на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ март ,
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ДАФИНКА
БОРИСОВА , като разгледа докладваното от
Съдията Данчев т.д.№ 214 / 2017
г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл.377 от ГПК във вр . с чл. 239 и чл.
238 от ГПК.
С исковата молба от „*** „ ООД срещу „***„ЕООД са предявени
осъдителни искове,както следва
: иск по чл. 327 ,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.
79 от ЗЗД с цена на иска 39 983,81лв. и иск по чл. 86 , ал.1 от ЗЗД с цена на
иска 1 558,04 лв.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът намира, че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на иска и
изложената в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана с
изпълнение на задължение на ищеца ,
произтичащо от търговска сделка -
договор за продажба на соев шрот , съдът намира, че се касае за търговски спор
по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК.
Ищецът в
исковата молба сочи ,че на 31.07.2017 г. е продал на ответното дружество 49,880 т.
соев шрот на обща стойност 39983,81лв. с ДДС за което на същата дата са били
издадени две фактури : № 88 на стойност 20 456,83 лв. и № 89 на стойност 19
526,98 лв. Твърди се ,че стоката е била предадена на представител на ответника
с кантарни бележки
№ 2 и № 3 / 31.07.2017 г. Твърди се ,че ответника не е заплатил цената
на доставената му стока по двете фактури ,като е изпаднал в забава поради
,което дължи мораторна
лихва ,която е в общ размер 1 558,04 лв. / формирана като сбор от лихвата върху
стойността на всяка от двете фактури ,изчислена за периода от 01.08.2017 г. –
18.12.2017 г.
С молбата са
представени следните писмени доказателства, които не са били оспорени от
ответника по делото ,доколкото той не е подал писмен отговор срещу исковата
молба: фактура № 88/ 31.07.2017 г. на стойност 20 456,83 лв. и № 89/31.07.2017 г. на стойност 19 526,98 лв.,както и кантарни
бележки № 2 и № 3 / 31.07.2017 г. ,като и двата вида документи са подписани от
представители на двете страни по делото.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ,който в случая съдът приема ,че е изтекъл на
27.02.2018 г. ответникът не е подал писмен отговор. С оглед на това ,съдът е указал на ответника
,че на осн. чл. 370 от ГПК е загубил
възможността да подаде писмен отговор по исковата молба , да направи възражения
, да оспори истинността на представените с исковата молба доказателства ,както и да посочи и да
представи доказателства по спора.Освен това съдът е указал на ищеца, че ако ответника не се яви в първото
с.з. без при това да направи искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие,то ищеца може да направи искане за постановяване на неприсъствено
решение-чл. 238 от ГПК.
Заедно
с това ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на 26.03.2018г. за което съдът е приел ,че е бил редовно
призован,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът
,чрез процесуалния си представител –адв.В.К. е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника .
На страните по
делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа ,в т.ч.последиците за
ответника по чл. 370 от ГПК относно писмения отговор , а така също и това ,че
може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника .
В т.см. е налице условието на чл. 239,
ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е според ПлОС и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение ,тъй
като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства .
Всички приети по делото и неоспорени от противната страна
писмени доказателства сочат ,че претенцията е вероятно основателна.Именно по
тази причина още с определението си с което е изготвен проектодоклад
по делото , ПлОС е приел за ненуждаещи се от друго доказване
обстоятелствата,посочени в исковата молба, а именно:
1. сключването
с ответното дружество на
описания в исковата молба договор за
продажба на соев шрот с посочените в
исковата молба параметри.
2. изпълнението от страна на ищеца-продавач на задължението му да предаде на
ответника/ купувач / договорената
стока.
Доколкото
ответникът не е оспорил представените с исковата молба доказателства ,в т.ч. и
процесните две фактури, които освен
другите реквизити по Закона за счетоводството, носят и подпис за получател на стоката от името на
представляващ ответното дружество-купувач,
както и представените с ИМ кантарни бележки ,които също така са двустранно
подписани и не са оспорени ,
то съдът е приел ,че горните две
обстоятелства не се нуждаят от друго доказване в този процес.
Тези
обстоятелства сочат следната фактическа обстановка от която произтичат
претенциите на ищеца :сключване между страните по делото на договор за продажба
на соев шрот на обща стойност 39 983,81 лв.с ДДС ; изпълнение на
задължението на продавача да предаде на купувача договореното количество соев шрот от което
пък възниква паричното задължение на купувача да плати цената на доставената му
стока ,което задължение не се установява до приключване на съдебното дирене по
делото да е било изпълнено от купувача,поради което той е изпаднал в забава
след 31.07.2017г. и за времето след тази дата и до подаването на исковата молба дължи и лихва
за забавено плащане .
Всички тези
обстоятелства дават основание да се направи извод ,че изложеното в исковата
молба е установено в достатъчна степен за да се неприсъствено постанови решение с което исковете следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед този изход
на делото,следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца
направените от него деловодни разноски които са както следва : платена д.т.
1661,68 лв.,както и 1800 лв.-заплатено на адв.К. , адвокатско възнаграждение .
Поради
изложеното и при условията на чл. 239 от ГПК, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.
327,ал.1 от ТЗ „ ***„ЕООД ,с ЕИК-*** –
гр.Плевен , ул.“ *** „ № 17 *****да заплати на „*** „ ООД , с ЕИК-*** ,
гр.Плевен , ж.к.“***„ бл.*** ,със съдебен адрес – гр.Плевен , ул.“***„ № 3 ,
ет. 2 , ап. 7 , адв.В.К.сумата 39 983,81лв./ тридесет и девет
хиляди, деветстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една ст. /,
представляваща цена на продаден на
ответника соев шрот по фактури № 88/
31.07.2017 г. и № 89/31.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от подаване на исковата молба - 19.12.2017 г. до
окончателното и плащане .
ОСЪЖДА на осн. чл. 86,ал.1
от ЗЗД „ ***„ЕООД ,с ЕИК-*** – гр.Плевен , ул.“ *** „
№ 17 *****да заплати на „*** „ ООД , с ЕИК-*** , гр.Плевен , ж.к.“***„ бл.***
,със съдебен адрес – гр.Плевен , ул.“***„ № 3 , ет. 2 , ап. 7 , адв.В.К.сумата 1 558,04лв./ хиляда
петстотин петдесет и осем лева и четири ст./ , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2017
г. до 18.12.2017 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1
от ГПК „ ***„ЕООД ,с ЕИК-*** – гр.Плевен
, ул.“ *** „ № 17 *****да заплати на „*** „ ООД , с ЕИК-*** , гр.Плевен , ж.к.“***„
бл.*** ,със съдебен адрес – гр.Плевен , ул.“***„ № 3 , ет. 2 , ап. 7 , адв.В.К.направените
от ищеца деловодни разноски както следва : платена д.т. в
размер на 1661,68 лв.,както и 1800 лв.-
заплатено на адв.К. адвокатско
възнаграждение.
Преписи от
решението да се връчат на страните по делото съгл. чл. 240,ал.1 от ГПК .
На осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :