№ 1587
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505746 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД ОЗК З. АД – длъжник по изп.д.
№20228600400392 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 12.05.2022
г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в
частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и
таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е
незаконосъобразно: определеното адвокатско възнаграждение на взискателя e
прекомерно, иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по
чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява,
да не се включват разноските за адвокат на взискателя.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за
разноските е правилно, тъй като събирането на сумата, предмет на делото, е в
резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, а не на негово
доброволно изпълнение.
Въззивният съд намира следното:
1
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално
действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за
образуване на изпълнителното производство с възлагане на съдебния
изпълнител с пълномощията по чл.18 ЗЧСИ – подадена е и втора молба от
11.05.2022 г. с искане за извършване на справка за банковите сметки на
длъжника и налагане за запор, но същата е по същество безпредметна,
доколкото съдебният изпълнител още с образуване на делото с разпореждане
от 05.05.2022 г. е разпоредил да се предприемат „действията по обезпечаване
и реализиране на вземането“, съобразно възлагането по чл.18 ЗЧСИ. По
силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в
размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната
помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото, без
посочване на начина на изпълнение – с делегиране на съдебния изпълнител на
действията по чл.18 ЗЧСИ, което е задължително съдържание на молбата
съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение,
уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 1217 лв., се
явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е разпореждането от
12.05.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за
адвокатско възнаграждение. Не могат да се споделят съображенията на
съдебния изпълнител, посочени в мотивите му, че сумите на събрани
принудително, вследствие наложен запор, а не доброволно след връчване на
поканата на длъжника. Видно от поканата, същата е изготвена на 05.05.2022 г.
и връчена на длъжника на 09.05.2022 г., а запорното съобщение до банката на
длъжника е изпратено на 13.05.2022 г. – преди да е изтекъл срокът за
доброволно изпълнение. Ето защо за длъжника не е била налице възможност
да изпълни доброволно, доколкото в предоставения от закона двуседмичен
срок, сумата е била вече запорирана. Съобразявайки всичко това съдът
приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. Поради това обжалваното разпореждане, в частта относно
адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
2
начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са
основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на
присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й
(в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват
разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-
специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и
направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер –
представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в
рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за
сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“,
съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 36663 лв.
(30300 лв. главници и 6363 лв. лихви) и размерът й е 2419,78 лв. или 2903,74
лв. с ДДС. Обжалваното постановление следва да се отмени за разликата до
действително дължимия размер от 2903,74 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 12.05.2022 г., по
изп.д. №20228600400392, в частта за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от
1217 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от
2991,36 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – за сумата от 2903,74
лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4