Присъда по дело №204/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 39
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20224520200204
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
и прокурора Кр. К. Ив.
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Наказателно дело от
общ характер № 20224520200204 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. Й. АБТ., родена на ***** г. в гр.Русе, с
ЕГН: **********, български гражданин, без образование, омъжена, неработи,
неосъждана,

за ВИНОВНА в това, че на 14.01.2021 г., в гр.Русе, пред надлежен орган
на властта – разследващ полицай при Първо РУ при ОДМВР – гр.Русе, като
свидетел по досъдебно производство № 880 / 2020 г., по описа на Първо РУ на
ОДМВР – гр.Русе, устно съзнателно потвърдила неистина – че на 28.10.2020
г. в гр.Русе, от нейно владение бил отнет мобилен телефон „Самсунг Галакси,
Ноте 20, Ултра“ с ИМЕЙ 1: 354626221042702 и ИМЕЙ 2: 359453161042708,
на стойност 2499 лева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
бъде присвоен, поради което и на основание чл. 290, ал.1 от НК вр. с чл.58а,
ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК й определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което НАМАЛЯВА С ЕДНА
ТРЕТА, а именно на ОСЕМ МЕСЕЦА.
1

На основание чл.66, ал.1 от НК, така наложеното на подсъдимата М. Й.
АБТ. наказание, отлага за изпитателен срок от три години.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес, пред Русенския Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И К Ъ М П Р И С Ъ Д А
по НОХД № 204 / 2022 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав

Русенската районна прокуратура е обвинила М. Й. АБТ., затова че на
14.01.2021 г., в гр.Русе, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай
при Първо РУ при ОДМВР – гр.Русе, като свидетел по досъдебно
производство № 880 / 2020 г., по описа на Първо РУ на ОДМВР – гр.Русе,
устно съзнателно потвърдила неистина – че на 28.10.2020 г. в гр.Русе, от
нейно владение бил отнет мобилен телефон „Самсунг Галакси, Ноте 20,
Ултра“ с ИМЕЙ 1: 354626221042702 и ИМЕЙ 2: 359453161042708, на
стойност 2499 лева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъде
присвоен – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението,
така, както е внесено в съда.
Подсъдимата М.А. признава фактите и обстоятелствата посочени в
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заедно
със защитника си пледира, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК,
алтернативно за справедливо наказание.
Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М. Й. АБТ. е родена на ***** г. в гр.Русе, с ЕГН:
**********, български гражданин, без образование, омъжена, неработи,
неосъждана,
На 23.10.2020 г. закупила на изплащане от магазин „Технополис“
мобилен телефон „Самсунг Галакси, Ноте 20, Ултра“ с ИМЕЙ 1:
354626221042702 и ИМЕЙ 2: 359453161042708, за който следвало да внася
месечни вноски, всяка по 152 лв., в продължение на 24 месеца. На същата
дата продала телефона на свид.В.Б.. Впоследствие на 28.10.2020 г. депозирала
в Първо РУ при ОДМВР – Русе писмено заявление, че телефона й бил отнет
от неизвестно лице в района на Кооперативния пазар в Русе. По случая било
образувано досъдебно производство № 880 / 2020 г., по описа на Първо РУ на
ОДМВР – Русе. В хода на разследването на 14.01.2021 г. подсъдимата била
призована за разпит като свидетел пред Р.Т. – разследващ полицай към
ОДМВР – Русе. Преди разпита, й били разяснени правата, които има в това
качество и предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Въпреки това А. по време на разпита си заявила, че на 28.10.2020 г. телефона
1
й бил отнет от неизвестно лице в района на Кооперативния пазар.
Впоследствие в хода на разследването било установено, че заявеното от нея
не отговаря на истината, а телефона бил продаден лично от нея.
Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на направеното
самопризнание в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите
М.А., И.М., В.Б., Н.Б. и Р.Т., копия от договор за стоков кредит и погасителен
план, справки от мобилните оператори, справка за съдимост, автобиография,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние. Между
тях няма противоречия, същите са последователни, логични, взаимно се
допълват и допринасят за установяване на престъплението, предмет на
настоящото съдебно производство и участието на подсъдимата в него, както и
другите обстоятелства от значение за отговорността й. От справката за
съдимост на А. се установява, че същият е неосъждана.
Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност
налагат следните правни изводи:
С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, тъй като на
14.01.2021г., в гр.Русе, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай
при Първо РУ при ОДМВР – гр.Русе, като свидетел по досъдебно
производство № 880 / 2020 г., по описа на Първо РУ на ОДМВР – гр.Русе,
устно съзнателно потвърдила неистина – че на 28.10.2020 г. в гр.Русе, от
нейно владение бил отнет мобилен телефон „Самсунг Галакси, Ноте 20,
Ултра“ с ИМЕЙ 1: 354626221042702 и ИМЕЙ 2: 359453161042708, на
стойност 2499 лева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъде
присвоен.
Не се споделят доводите на защитата за приложението на чл. 9, ал.2 от
НК, според който не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. В конкретния случай въз основа на подаденото
заявление от А. с невярното твърдение, че телефона й е отнет, било
образувано досъдебно производство, с което органите на държавната власт, в
лицето на разследващите, били неоснователно ангажирани. Впоследствие при
разпита й като свидетел същата отново потвърдила тази неистина. Стореното
от нея било с цел да прикрие обстоятелството, че е продала телефона, който
закупила на изплащане. Изложеното сочи, че деянието не е отличава с такива
белези, с които да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл.9, ал.2 от
НК.
2
От субективна страна подс.А. действала при пряк умисъл, тъй като
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е допускала настъпването им.
Предвид изложеното тя следва да бъде призната за ВИНОВНА в
извършване на престъплението по чл.290, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието за извършеното от подс.А.
престъпление по чл. 290, ал.1 от НК съдът взе предвид, като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало. Същевременно съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не се приложи разпоредбата на чл. 55 от
НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни,
нито пък изключителни по своя характер. Същите мотивират единствено
съдът да приеме, че следва да се наложи наказание към минималния размер.
Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения
съдът определи за подс.А. на основание чл. 290, ал.1 от НК вр. с чл.58а, ал.1
вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК наказание лишаване от свобода за срок от
дванадесет месеца, което намали с една трета, а именно на осем месеца.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието “лишаване от
свобода” - условно или ефективно, съдът счете, че с оглед данните за
личността на подсъдимата, следва да приложи институтът на условното
осъждане, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода” за срок от три години
от влизане на присъдата в сила, тъй като намери, че този срок е необходимият
и достатъчен за осъществяването на целите на наказанието.
Мотивиран от горните си съображения съдът постанови присъдата си
по това дело.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни