Решение по дело №329/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 645
Дата: 24 октомври 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20181630100329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

№ 645 / 24.10.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.МОНТАНА            

24.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА  МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело №329 по описа за 2018 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с вещно-правен характер и с правно основание чл. 108 ЗС. 

Ищците Д.К.А. и П.И. xxx поддържат, че прехвърлили на сина си Д.П.И. собственото си жилище – апартамент с идентификатор 4. по К. на гр.Монтана, одобрени със заповед № Р.. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр.Монтана, ж. б. в. а., който самостоятелен обект се намира в сграда №1., разположена в поземлен имот с идентификатор 4., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 62.70 кв.м., ведно с прилежащо мазе №1. от 3.42 кв.м. и 5.54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 4..1..10 и идентификатор 4..1..12, под обекта идентификатор 4..1..8 и над обекта идентификатор 4..1..14. Поддържат, че сделката е материализирана в НА № 3., том Х., дело 2. от 2009г. на Служба по вписванията при РС гр.Монтана.

Ищците твърдят, че с определение от 09.05.2017г. по гр.дело №2978/2016г. на РС Монтана, съдът одобрил спогодба сключена между тях и сина им Д.П.И., по силата на която страните признават нищожността на сделката, обективирана в описания по-горе нотариален акт № 3., том Х., дело 2. от 2009г. на Служба по вписванията при РС гр.Монтана, с която прехвърлят на сина си Д.П.И. собственото си жилище, описано по-горе, както и отв.Д.П.И. се съгласява и отстъпва собствеността и предава владението на процесния недвижим имот на ищците, като определението е влязло в законна сила.

Поддържат, че с НА за дарение №8., том І, рег.№ 6., дело №18 от 2015г. на нотариус В. Т., Д.П.И. дарява същия недвижим имот на сина си П.Д.И., ответник по настоящето дело, като си запазва правото на ползване върху имота до края на живота си. По силата на този НА собственик и владелец на имота поддържат, че е ответника П.Д.И..

Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да признае по отношение на ответника П.Д.И., че ищците са собственици на процесния недвижим имот, като ответника П.Д.И. бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху горния имот, както и да им се присъдят разноските по делото. Заявяват искания за допускане на гласни доказателства.

Ответникът, П.Д.И., представляван от своя баща Д.П.И., редовно призован, в срока по чл.131, ал.1. ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск. В открито съдебно заседание не се явява, чрез пълномощник адв.Н.В. поддържа, че признава предявения иск и моли да не му се възлагат разноските по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след преценката на събраните по делото писмени доказателства и с оглед становищата на страните, съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците Д.К.А. и П.И. xxx са придобили правото на собственост на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост с Договор за продажба на общински недвижим имот от 26.06.1997г., а именно жилище, представляващо апартамент №1. е. в б. в. в ж., състоящо се от кухня, спалня, дневна, баня-клозет и антре със застроена площ от 62.70 кв.м. С НА за продажба на недвижим имот №26, том V., дело №6.. на нотариус В. Т., акт № 3., том 1., дело 2. от 2009г. на Служба по вписванията при РС гр.Монтана, прехвърлили на сина си Д.П.И. собственото си жилище – апартамент с идентификатор 4. по К. на гр.Монтана, одобрени със заповед № Р.. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр.Монтана, ж. б. в. а., който самостоятелен обект се намира в сграда №1., разположена в поземлен имот с идентификатор 4., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 62.70 кв.м., ведно с прилежащо мазе №1. от 3.42 кв.м. и 5.54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 4..1..10 и идентификатор 4..1..12, под обекта идентификатор 4..1..8 и над обекта идентификатор 4..1..14.

С определение от 09.05.2017г. по гр.дело №2978/2016г. на РС Монтана, съдът одобрил спогодба сключена между ищците и сина им Д.П.И., по силата на която страните признават нищожността на сделката, обективирана в описания по-горе нотариален акт, с която прехвърлят на сина си Д.П.И. собственото си жилище, описано по-горе, както и отв.Д.П.И. се съгласява и отстъпва собствеността и предава владението на процесния недвижим имот на ищците, като определението е влязло в законна сила.

Преди влизане в сила на определението през 2017г., синът на ищците Д.П.И. с нотариален акт за дарение №8., том І, рег.№ 6., дело №18 от 2015г. на нотариус В. Т., дарява същия недвижим имот на сина си П.Д.И., ответник по настоящето дело, като си запазва правото на ползване върху имота до края на живота си безвъзмездно. По силата на този нотариален акт собственик и владелец на имота е всъщност не синът им Д.П.И., а техния внук, ответника П.Д.И..

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловена от установяване по делото правото на собственост на ищците, владението или държането на имота от ответника и липсата на основание за това.

Ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание Договор за продажба на общински недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост от 26.06.1997г. на л.6 от делото и по този факт няма спор между страните.

Установено е също така, че към настоящия момент имотът е във владение на ответника П.Д.И., по силата на нотариален акт за дарение №8., том І, рег.№ 6., дело №18 от 2015г. на нотариус В. Т..   

Владението на ответника П.Д.И. се осъществява без правно основание. След извършеното дарение на имота през 2015г., с определение от 09.05.2017г. по гр.дело №2978/2016г. на РС Монтана, влязло в законна сила, РС Монтана одобрил спогодба между ищците по настоящето дело и сина им Д.П.И., по силата на която страните признават нищожността на сделката, обективирана в нотариалния акт, с който прехвърлят на сина си Д.П.И. собственото си жилище, описано по-горе, както и отв.Д.П.И. се съгласява и отстъпва собствеността и предава владението на процесния недвижим имот на ищците.

По същество ответникът П.Д.И. заявява, че признава предявения иск срещу него.  

Предвид гореизложеното съдът приема, че са установени предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск, а именно установено е, че ищците са носители на правото на собственост върху процесния  имот, същия към момента се намира във владение ответника П.Д.И., без за това да е налице правно основание.

С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1. от ГПК, ответника следва да заплати на ищците сумата от 1. 010.00 лева, представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и ответникът да бъде освободен от заплащане на разноски, като същите бъдат възложени на ищците, тъй като освен признание на иска, което е налице, следва да е налице и другата предпоставка на закона, която е кумулативно дадена, а именно с поведението си ответника да не е станал повод за завеждане на делото. 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че Д.К.А. ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А. ЕГН xxxxxxxxxx са собственици на самостоятелния обект в сграда, представляващ жилище - апартамент с идентификатор 4. по К. на гр.Монтана, одобрени със заповед № Р.. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр.Монтана, ж. б. в. а., който самостоятелен обект се намира в сграда №1., разположена в поземлен имот с идентификатор 4., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 62.70 кв.м., ведно с прилежащо мазе №1. от 3.42 кв.м. и 5.54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 4..1..10 и идентификатор 4..1..12, под обекта идентификатор 4..1..8 и над обекта идентификатор 4..1..14.

ОСЪЖДА П.Д.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да отстъпи собствеността и предаде владението на Д.К.А. ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А. ЕГН xxxxxxxxxx върху описания недвижим имот, представляващ жилище – апартамент с идентификатор 4. по К. на гр.Монтана.   

ОСЪЖДА П.Д.И. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Д.К.А. ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.А. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1010.10 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: