№ 134
гр. Ботевград, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20231810200230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. П. Л., ЕГН **********, против електронен
фиш серия К №*, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за
извършено от нея нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен поради нарушение на процесуалните правила и поради
незаконосъобразност, като излага мотиви за това. Не претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт П. И.нова наказващият орган
е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 28.09.2021г. в 15.14 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 56+600 км посока към гр. Варна, при
ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
Тойота Рав 4, с регистрационен номер *, собственост на жалбоподателя, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч.,
е установена скорост на движение на описания автомобил от 116 км/ч, като
след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на
скоростта, е установена превишена стойност на скоростта 23 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1204р-6915/30.09.2021г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: Протокол от последваща
проверка на мобилната система за видеоконтрол №3.40.20/19.11.2020г.
„TFR1-M,”; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и Заповед №8121з-931 от
30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, снимков
материал, справка за регистрация на Тойота Рав 4, с регистрационен номер *,
2
справка-отговор от Областно пътно управление-София., които следва да
бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.19. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От снимковия материал на устройството, автомобилът на
жалбоподателя е с ясно виждащ се регистрационен номер, модел и марка,
заснет е от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да
било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена
вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил
писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София /л. 30
от делото/, от която се установява, че към датата на извършване на
нарушението /28.09.2021г./ на АМ „Хемус“ при км 56+600 с посока на
движение към гр. Варна е действал знак В 26 /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 90км/, който е поставен на км 55+600 с
обхват до км 57+160, тоест дължината на действието на знака е 1560 метра.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
3
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя З. П. Л. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за
него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице,
тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило
посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
4
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато
срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то
се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то
се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда
осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на
оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да
бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.
Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието
заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения
тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ, поради
което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TRF1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Противно на възраженията категорично и несъмнено е идентифицирано
и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението,
както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол.
Относимо доказателствено средство в тази насока представлява и приложения
снимков материал, в който са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението
и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението
5
на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено. По делото не е представена
декларация по чл. 189, ал.5, изр.2-ро за това друго лице да е управлявало
автомобила, поради което съдът намира въпросът относно субекта на
нарушението за изяснен.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той е и водач на посочения автомобил – З. П. Л..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В
случая съшия е надлежно попълнен и приложен по делото, следователно
Съдът приема, че е съставен съответния, задължителен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно
приложението на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и са спазени
изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба.
От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява,
6
че пътният знак е бил поставен на разстояние 600 метра, поради което знакът
е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за
контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това число и от
въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на управлявания от
него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 90 км/ч.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая, на АМ Хемус към дата 28.09.2021г., в участъка на км 56+600
посока към Варна е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч,
поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението
си водачите на МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията
на нарушението е правилна.
Възражението на жалбоподателя за изтекла давност за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, също е неоснователно.
Когато законът предвижда наказание "глоба" /какъвто е настоящият случай/,
възможността дадено физическо лице да бъде наказано се изключва с
абсолютната давност, т.е. когато са изтекли четири години и половина от
датата на извършване на нарушението, който срок в случая не е изтекъл.
Производството по издаване на ЕФ е специално и спрямо него
регламентацията на ЗАНН е неприложима, включително относно визираните
от въззивника срокове по чл. 34 ЗАНН.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
7
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Неоснователно се явява възражението на въззивника, че е останал
неизяснен въпросът дали превишението на скоростта е получено след
приспадането на 3%, тъй като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената
към него снимка, отчетената под снимката скорост на МПС е 116 км. /час и
след извършеното изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от
113 км. /ч. – посочена в ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен
толеранса от -3 км/ч. на измерената скорост, поради което неяснота относно
този факт не съществува, поради което за нарушението е приложима именно
санкцията по т. 3 от визираната в ЕФ разпоредба. Последната, в приложимата
редакция - изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 km точно
фиксирано по размер наказание – глоба от 100 лв., изключващо възможността
за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира
наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
8
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 100 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя З. П. Л..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №*, издаден от ОДМВР-
София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на З. П. Л., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
от нея нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА З. П. Л., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9