Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 02.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия :
Николай Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД №141 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от Петър П.Л., ЕГН **********
*** против наказателно постановление №19-1139-002009 от 03.01.2020г., издадено
от началник група при сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на
жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни
наказания: “глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца. Претендира се отмяна на наказателното постановление, като
се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказващият орган не е взел участие
в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 01.05.2019г. жалбоподателят се движел по ВП
ІІ-62 в посока към гр.Дупница, управлявайки
автомобил Рено Меган с рег***, собственост на трето лице. При км 4+730 в
с.Багренци, установено посредством автоматизирано техническо средство Sitaffic lynx ERS400-9047BAB в 16:50ч. посоченият автомобил се движел с превишена
скорост – 107 km/h, при ограничение от
50 km/h за населено място.
В декларация по чл.188 ЗДвП жалбоподателят е
декларирал, че на 01.05.2019г. около 16:50ч. автомобилът е управляван от него.
На 02.12.2019г. срещу жалбоподателят бил съставен
АУАН, в който са възпроизведени част от описаните по-горе констатации. Прието
е, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по
надлежния ред без възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи
се в административнонаказателната преписка и показанията на свидетеля К..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
В събрания доказателствен материал няма
противоречия, които да следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление,
също е издадено от компетентен орган.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН
е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на
същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така
и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42
и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и
безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да
разбере нарушението. Възраженията на защита за противното са неоснователни.
Категорично установено по делото е
обстоятелството, че скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е била
засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП ред – с техническо средство, чиято
техническа изправност не се оспорва.
Съдът прие, че при посочените в наказателното
постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил
виновно описаното нарушение, а именно: в населено място е управлявала лек
автомобил, движейки се с превишена скорост – при ограничение от 50 km/h, се е
движила с 107 km/h. Същият е управлявал с 52, 79 km/h над допустимата скорост,
доколкото АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема
скорост 103, 79 km/h.
АНО правилно е приложил материалния закон,
налагайки санкцията, предвидена за конкретното нарушение – превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, която санкция е
определена, както следва – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
При това положение, АНО е ангажирал
законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което атакуваното НП следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №19-1139-002009 от 03.01.2020г., издадено от началник група при
сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на Петър П.Л., ЕГН ********** ***
на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания:
“глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: