№ 62
гр. П. , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил А. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил А. Алексов Гражданско дело №
20201720104941 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Н. З. Н. с
ЕГН:********** и адрес гр.П., ул.“****, чрез адв. А.Ц. срещу банка ДСК АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова – изпълнителен директор.
С искане да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че
ищеца не дължи сумата от сумата от 1000,00лв. представляваща част от задължението му в
общ размер на 10543,82лв. представляваща главница по договор за кредит „Експресо” от
15.04.2011г. за която има издаден изпълнителен лист от 12.12.2012г. по ч.гр. д. №9215 по
описа за 2012г. на ПРС, поради погасяването и по давност . Въз основа на издаденият
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 337 по описа на ЧСИ А.В. за 2013г.,
което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 18.02.2015г.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.
111, б. В от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че за горепосоченото вземане е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9215/2012 по описа на Пернишки районен съд.
Ответникът образувал изпълнително дело № 337/2013г. по описа на ЧСИ А. В. въз основа
на издаденият изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство
било прекратено по перемция.. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните
вземания. С исковата молба са представени писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Моли да се изиска и приложи заверен препис от изпълнително дело №
1
337/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. с рег.№ 813 на КЧСИ и район на действие ПОС. Както да
се изиска и приложи ч. гр. д. № 9215/2012 по описа на Пернишки районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба с който счита иска
за недопустим и неоснователен.Твърди, че за ищеца липсва правен интерес за
предявяването му, тъй-като на 30.04.2020г. с постановление на ЧСИ А.В. е прекратено
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след прекратяването му
„Банка ДСК „ АД не е предприемала нови изпълнителни действия и понастоящем липсва
висящо изпълнително дело.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез пълномощника си, моли
да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Видно от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД – Варна,
с БУЛСТАТ *********- със седалище и адрес на управление -гр.Варна, бул."Владислав
Варненчик" № 92, представляван от Еленка Петрова Бакалова-изпълнителен директор,
Даниела Димитрова Христова- прокурист е образувано гр.д. 9215/2012г. по описа на
Районен съд гр. П. с длъжниник Н. З. Н. с ЕГН **********, от гр.П., ул."***” ****, ап.14 и
Г.И.Б. - Н.А с ЕГН **********, от гр.П., ул."***” ****, ап.14 - съдлъжник. По това дело
Районен съд гр. П. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
6900/12.12.2012г. и изпълнителен лист от 12.12.2012 г., съгл. който длъжниците са осъдени
да заплатят на заявителя следните суми: сумата от 10543.82 лв. /десет хиляди петстотин
четиридесет и три лева и 82 ст./, представляваща неплатена главница по Договор за кредит
експресо № 268401 от 15.04.2011 год., сумата от 2428.82 лв. / две хиляди четиристотин
двадесет и осем лева и 82 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2011 г.
до 11.12.2012 г., сумата 54.41 лв./петдесет и четири лева и 41 ст./ такса, ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на 17.95% пункта годишно върху главницата от 10543.82 лв.
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
12.12.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 260.54 лв. /двеста
и шестдесет лева и 54 ст./ държавна такса, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК № 6900/12.12.2012 и изпълнителен лист от 12.12.2012 г. по частно гр.д. №
9215/2012г. на Пернишкия районен съд.
Видно от приложеното изп.д. № 64/2015 на ЧСИ А. В., последно е образувано на
2
15.02.2013 г. На 23.07.2014г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Г.И.Б.. След
образуването с молба от 31.10.2013г. взискателя е поискал да бъдат предприети действия от
ЧСИ, с последваща молба от 11.07.2014г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на
трудовото възнаграждение на Г.И.Б.. След тази дата следващата молба на взискателя по
делото е от 11.05.2017г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване
недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия,
за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с
което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР
№2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
3
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи
обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да
се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на
длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от
16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и
изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до
всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по
сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат
характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане
на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
4
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл са и Определение № 628 от 11.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1075/2019
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков и Определение № 214 от 15.05.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков, Борис Илиев и
Димитър Димитров, съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд П., Решение № 399/
10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд П., както и Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Следователно след 15.02.2013г. /датата на образуване на изпълнителното дело/ на
11.07.2014г. взискателя е поискал извършване на изпълнителни действия, след тази дата
няма постъпило по делото ново искане, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително
изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 11.07.2016 г. От този момент
нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено.
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство
е настъпило ex lege на 11.07.2016г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС,
следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 26.06.2015г., тъй като от
образуване на изпълнителното дело, с което е прекъсната давността до 26.06.2015г.
погасителната давност е била спряна. Давностния срок не тече по време на извънредното
положение. Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право е изтекла на 26.08.2020г. Налага се изводът, че към датата на образуване на
настоящето дело – 10.09.2020г. погасителната давност е била изтекла. По изложените
съображения решаващият състав приема, че вземането на ответника в размер на исковата
сума е погасено понастоящем по давност.
5
При това положение съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски в размер на 374.00 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
от които 50.00 лв – заплатена държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат и
24.00 лв. – заплатена такса за препис на изпълнително дело.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Н. З. Н. с ЕГН:********** и адрес гр.П., ул.“**** НЕ ДЪЛЖИ на Банка ДСК АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова – изпълнителен директор – правоприемник
на "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД – Варна, с БУЛСТАТ *********- със
седалище и адрес на управление -гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 92 сумата от
сумата от 1000,00лв. представляваща част от задължението му в общ размер на 10543,82лв.,
представляваща главница по договор за кредит „Експресо” от 15.04.2011г., за която има
издаден изпълнителен лист от 12.12.2012г. по ч.гр. д. №9215 по описа за 2012г. на Районен
съд П., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Банка ДСК АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№19, представлявано от Виолина
Маринова Спасова – изпълнителен директор да заплати на Н. З. Н. с ЕГН:********** и
адрес гр.П., ул.“**** сумата от 374.00 лв. /триста седемдесет и четири лева/ за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6