РЕШЕНИЕ
№ 910
Монтана, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА |
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20257140700225 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 и чл.46, ал.1, т.9 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба от Д. Е. Г., с постоянен адрес: [населено място],[улица], .обл.Монтана,чрез адв.Д. Ц. от АК-Монтана, със съдебен адрес: [населено място],[улица], офис №, обл.Монтана против Заповед №РД-02-09-582/19.06.2025г. на кмета на община Лом,с която на основаиие чл.44,ал.2 ЗМСМА, чл.46,ал.1,т.9 и ал.2 от ЗОС и чл.48,ал.1,т.11 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на територията на Община Лом, е прекратен сключен договор за наем №59/22.03.2023г. с Д. Е. Г. , за наем на общинско жилище, находящо се в [населено място], обл.Монтана, [улица],вх.А,ет.6,ап.18, с мотива, че настаненото лице е прекъснало ползването на общинското жилище повече от 1 м., без уважителни причини ,установено с 2 броя констативни протоколи. Със заповедта е определен 30- дневен срок от получаване на заповедта за доброволно освобождаване на жилището. В жалбата е инкорпорирано и особено искане за спиране на заповедта до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.
В жалбата се иска от съда да отмени заповедта, като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателя ,чрез процесуалния си представител адв.Д. Ц. поддържа жалбата ,на основания, изложени в нея и претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на др. страна.
Ответникът – кмет на Община Лом ,чрез процесуалния си представител адв.И. Ш. ,в писмен отговор вх.№1539/01.09.2025г., приложен по делото, и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди заповедта, като правилна и законосъобразна.Претендира разноски за адвокат, съгласно списък.Представя писмена защита с подробни доводи по същество на спора. В с.з. се явява и юрисконсулта на О. Д. М. ,която се солидаризира с казаното от адв.Ш..
Заинтересованите страни- Ж. К. Г., И. Д. Е. със съгласие на родител - майка, К. Д. Е.,чрез законен представител-майка не се явяват и не се представляват.
С определение № 703 /15.07.2025г. по адм.д.№225/2025г. съдът е спрял допуснатото по силата на закона - чл. 46, ал. 5 от ЗОС предварително изпълнение на Заповед №РД-02-09-582/19.06.2025г на кмета на община Лом, до приключване производството по оспорване на административния акт с влязъл в сила съдебен акт. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 14.08.2025г.
С разпореждане №797/ 15.08.2025 съдът е насрочил делото в ОСЗ с призоваване на страните и е указал доказателствената тежест на страните.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Общинският имот е отдаден на жалбоподателя с настанителна заповед №127/14.03.2011г. ,приложена на л.91 от делото ,като част от административната преписка. В сключеният договор за отдаване под наем №59/22.03.2023г./л.5/ на жилището и Анекс от 28.03.2025г.към него е записано ,че жилището е общинска собственост и се състои от кухня, дневна,две спални,сервизно помещение и мазе с обща площ от 76, 00 кв. м. Имотът е актуван с Акт за частна общинска собственост № 1655/06.08.2010г., вписан в Служба по вписвания, [населено място] под дв.вх.рег№5140,акт№168,том 7,партида №37607 /л.33/. Между страните няма спор, че жилището е общинска собственост. Посоченият имот фигурира в Решение №245 на ОС-Лом за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди./л.148/.Видно от съдържанието на представения по делото Договор за отдаване под наем №59 от 22.03.2023г./л.5/,общинският имот е отдаден под наем на Д. Е. Г. за срок от 3 години срещу месечен наем от 60,53лв. С Анекс към Договора е променен размера на месечния наем –от 60,53лв. на 106,75лв. ,считано от 01.09.2024г. С протокол за устно уведомяване /л.17/ съставен на основание чл. 26,ал.2 вр. с чл.61,ал.3 от АПК и във вр. с извършена проверка на 16.06.2025г.е оставено съобщение на наемателя да се яви в сградата на общинска администрация –Лом на 17.06.2025г.,в 13,30ч.,когато се е явило лицето Е. К.-баща на наемателя Д. Г. ,който и уведомен, че е започнало административно произвдство по издаване на заповед, съгласно чл.46,ал.2 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище поради следните обстоятелства-прекъсване ползването на общинското жилище за повече от 1 месец,без уважителни причини, съгласно чл.46,ал.1,т.9 ЗОС ,установено с два броя констативни протоколи на Комисията за установяване на жилищни нужди, картотекиране на нуждаещите се граждани и настаняване на картотекираните граждани./Констативни протокол от 16.06.2025г. и от 12.05.2025г./.Представена е от ответника и справка за задгранични пътувания на жалбоподателя/л.161-168/ ,където в т. 6 от писмо №РД-02-18-2305-/1/ от 28.07.2025г е установено ,че за периода от 01.01.2016- 24.07.2025г. е имал следните задгранични пътувания: 6. Д. Е. Г., [ЕГН] - от 01.01.2016 г, до 24.07.2025 г.
ВЛИЗАНЕ в РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 28.03.2018г. а 00:44ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, ПОЛЕТ FR6336
Д. Е. Г. ■ [Наименование], [ЕГН],Изп. док.: *(ПАСПОРТ)
ИЗЛИЗАНЕ ОТ РБ, през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 10.04.2018 г. в 15:02ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, полет FR6335
Д. Е. Г. - [Наименование]. [ЕГН], Изп. док.:* (ПАСПОРТ)
ВЛИЗАНЕ В РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 24.05.2019 г. в 00:36ч,
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, полет FR6336
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: * (ПАСПОРТ)
ИЗЛИЗАНЕ ОТ РБ nрез ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 01.06.2019 г. в 06:44ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, полет FR6323
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. лок.: * (ПАСПОРТ)
ВЛИЗАНЕ В РБ през ГКПП ВИДИН ДУНАВ МОСТ на 2l.08.2019 г в 16:23ч.
ЛЕК АВТОМОБИЛ Рег.ном. [рег. номер] от БЪЛГАРИЯ, [Марка]
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: * (ПАСПОРТ) ИЗЛИЗАНЕ от РБ през ГКПП ВИДИН ДУНАВ МОСТ на 25.08.2019г, л 03:39ч.
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: *(ПАСПОРТ) (ПЕШЕХОДЕЦ)
ВЛИЗАНЕ в РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 17.07.2022r. в 11:43ч.
САМОЛЕТ ПЬТНИЧЕСКИ,полет № FR9961
Д. Е. Г. - [Наименование], ЕГН; , Изп, док.; *(ПАСПОРТ) ИЗЛИЗАНЕ.ОТ РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 01.08.2022г. в 19:50ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ,полет № FR9968
Д. Е. Г. - [Наименование], ЕГН; , Изп. док,: *(ПАСПОРТ) ВЛИЗАНЕ В РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ ил 13.12.2022г. и 11:02ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ,полет № FR6336
Д. Е. Г. ■ [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: * (ПАСПОРТ) ИЗЛИЗАНЕ от РБ през ГКГГП АЕРОГАРА СОФИЯ на 27.12.2022г. в 09:57т.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ,полет № А3981
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: * (ПАСПОРТ) ВЛИЗАНЕ В РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 26.03.2025г. в. 11:05ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, полет № FR6336
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. Док.; * (ПАСПОРТ) ИЗЛИЗАНЕ ОТ РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 31.03.2025r, в 14:45ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ,полет № FR6335
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: * (ПАСПОРТ) ВЛИЗАНЕ В РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 23.05.2025г. в 00:25ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, полет № FR6336
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.:*(ПАСПОРТ)
ИЗЛИЗАНЕ ОТ РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ на 29.05.202Дг. в 14:31 ч.
САМОЛЕТ ПЪТНИЧЕСКИ, поЛет № FR6335
Д. Е. Г. - [Наименование], [ЕГН], Изп. док.: * (ПАСПОРТ)
В писмото т. 7,8 и 9 са дадени пътуванията на заинтересованите страни по делото,членове на семейството на жалбоподателя.Справката е към 24.07.2025г.
С протокол №11/17.06.2025г./л.18/ , Комисия в състав: Председател и седем членове е взела решение за прекратяване на наемните правоотношения с наемателя и настоящ жалбоподател.В мотиви е записал, че съгласно чл. 48,ал.1,т.11 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди ,настаняване под наем и продажба на общински жилища ,приета с Решение№118 по Протокол№15/31.07.2024г. на ОС-Лом, наемните правоотношения се прекратяват с прекъсване /отсъствие/ ползването на общинското жилище ,повече от 1 месец без уважителни причини ,установено с два констативни протокола на Комисията за установяване на жилищни нужди.
Издадена е оспорената в настоящето производство Заповед №РД-02-09-582/19.06.2025г. на кмета на община Лом, с която на основание чл.44,ал.2 ЗМСМА,чл.46,ал.1,т.9 и ал.2 ЗОС и чл.48,ал.1,т.11 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,настаняване и продажба на общински жилища на територия на Община Лом, е прекратен сключен договор за наем №59/22.03.2023г. с Д. Е. Г. , за наем на общинско жилище, нах. се в [населено място], обл.Монтана, ул“***№*, с мотива , че настаненото лице е прекъснало ползването на общинското жилище повече от 1 м., без уважителни причини ,установено с 2 бр. констативни протоколи. Със заповедта е определен 30- дневен срок от получаване на заповедта за доброволно освобождаване на жилището.
По делото са допуснати гласни доказателства-разпит на свидетеля Е. Г. К. по искане на жалбоподателя, и разпит на свидетеля А. Л. М. ,и по искане на ответника.
От свидетелските показания на свидетеля Е. Г. К. ,който е баща на жалбоподателя се установи ,че жилището се ползва от семейството на сина му и настоящ жалбподател от 14-15 години.През м. юни били на почивка на море и затова по време на двете проверки от длъжностни лица от Община Лом не били намерени в жилището. Семейството понастоящем се намира в Англия, където децата били записани на училище от 01 септември. Наемът се заплаща от жалбоподателя редовно всеки месец, но след издаване на оспорената заповед за прекратяване на наемните правоотношения семейството започнало да изнася покъщнината си в един гараж.
От свидетелските показания на свидетеля А. Л. М. ,който е директор на Дом за пълнолетни лица в [населено място] дол и общински съветник в ОС- Лом се установява ,че като член на Комисия при Община Лом е участвал в извършване на проверки в жилища ,отдадени от Община Лом на нуждаещи се лица ,вкл. е участвал в проверката на жилището, отдадено на жалбоподателя , когато е установено ,че наемателят и неговото семейство не са намерени при проверките на 12. 05. 2025г. и на 16.06.2025г.Били съставени констативни протоколи за двете проверки, като едната била извършена преди обяд ,а другата след обяд.
Съдът кредитира показанията на св. Е. К. и А. М., като достоверни ,базирани на представените по делото доказателства, които доказват ,че по време на проверките от комисията при Общината , през месец май и юни 2025г.семейството не е обитавало жилището повече от 1 месец , без уважителни причини, при което е изпълнен фактическия състав на нормата чл.48,ал.1,т.11 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,настаняване и продажба на общински жилища на територия на Община Лом ,че жилището не е обитавано повече от един месец, установено с два броя констативни протоколи, без уважителни причини, като плащането или неплащането на наема е ирлевантно и е юридически факт ,който е неотносим към правното основание, на което се позовава органа в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. В този смисъл съдът цени показанията на свидетелите , в съответствие с другите представени и приети доказателства по делото.
При така изложените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с правен интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, според който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Процесната настанителна заповед е издадена от кмета на общината, а оспорената заповед е подписана от кмет на Община Лом, при което е издадена от материално компетентен орган. Между страните не се спори, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазена е и разпоредбата на чл. 59,ал.2,т.4 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Заповедта съдържа както правните основания, така и фактическите основания за неговото издаване. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото положение и отношенията между страните. Посочените фактически обстоятелства се обхващат от нормите на чл.46,ал.1,т.9 и ал.2 ЗОС и чл.48,ал.1,т.11 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,настаняване и продажба на общински жилища на територия на Община Лом, както и сключен договор за наем №59/22.03.2023г. с Д. Е. Г. , за наем на общинско жилище, нах. се в [населено място], обл.Монтана, ул“***“№*, определени от органа като приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2,т.4 от АПК.
При постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила.Установява се, че административното производство е започнало по искане на наемателя и настоящ жалбоподател с подаване на заявление за издаване на заповед за настаняване в общинско жилище,и сключване на договор за отдаване под наем на общинско жилище от 09.04.2020г./л.46/ ,последват други договори,като последният договор е №59/22.03.2023г. /л.5/за срок от 3 г ,считано от 01.04.2023г.С Анекс от 28.03.2025г./л.7/ е променен размерът на наема ,като установено е с два констативни протокола ,че жилището не е ползвано повече от 1 месец ,което е основание да бъдат прекратени наемните правоотношения с наемателя. Спазена е процедурата по издаване на процесната заповед ,като страните са уведомявани за всяко действие на органа. На всеки етап от административното производство след неговото начало Д. Г. е надлежно уведомяван за предприетите действия и му е предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства.Не са изложени в жалбата конкретни доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, а само се твърди, че заповедта е незаконосъобразна.
Настоящият съдебен състав приема, че издадената заповед е съответна и на материалния закон, като релевираните в жалбата възражения в тази насока са неоснователни. Основанията, на които се прекратява наемно правоотношение за нает общински имот са лимитативно изброени в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. Същите са доразвити в чл. 48,ал.1 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди,настаняване и продажба на общински жилища на територия на Община Лом. За да достигне до извод за необходимост от прекратяване на наемното правоотношение с наемателя и настоящ жалбоподател Д. Г., административният орган се е позовал на следните норми: чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС - други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, като последната разпоредба предвижда, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет.
Основният спорен въпрос по делото е обитавано ли е постоянно жилището или е имало периоди, в които в продължение на повече от един месец то не е било обитавано от членове на домакинството на Д. Г..Именно тук са и всички възражения на жалбоподателя. Административният орган твърди, че от събраните в хода на проверката доказателства е достигнал до извод, че е налице основанието по чл.48,ал.1,т.11 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди,настаняване и продажба на общински жилища на територия на Община Лом ,а именно-прекъсване ползването на общинското жилище повече от 1 месец по неуважителни причини,установено с два броя констативни протоколи на Комисията за установяване на жилищни нужди .
Жалбоподателят протестира, че съгласно последния договор №59/22.03.2023г., т.11 от чл.48,ал.1 от наредбата не е съществувала, доколкото общинската наредба е приета с Решение №118 по Протокол №15/31.07.2024г.на Общински съвет-Лом и е влязла в сила от приемането й,т.е. основанието за прекратяване на наемното праовотношение с Д. Г. не е съществувало към момента на подписване на договор №59/22.03.2023г.и е възникнало след подписването му.Това възражение съдът намира за неоснователно, доколкото нормите в наредбата са материално-правни и действието им е занапред ,при което позоваването от органа на норми, действащи към момента на подписване на допълнително споразумение №1/28.03.2025г.си е в съответствие с материалния закон. Потвърждение на това е и чл.20а от ЗЗД ,цитиран от жалбоподателя в жалбата ,който гласи:“ Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Позоваване в оспорената заповед на нормите на закона-чл.46,ал.1,т.9 ЗОС и чл.48,ал.1,т.11 от общинската наредба прави заповедта законосъобразна.При наличето на основание за неползване на жилището за повече от 1 месец ,без уважителин причини, установено с 2 броя констативни протоколи ,правилно и законосъобразно ,органът е приложил материалния закон ,като възраженияата в тази насока в жалбата съдът счита за неоснователни. Косвено доказателства за неползване на жилището са и данните в писмо на ОД на МВР-Монтана ,доказващо многократните влизания и излизания извън пределите на страната на жалбоподателя и членовете на неговото семейство, за което не са представени доказателства ,съдържащи се в термина “уважителни причини“. Няма представени данни това да се е налагало поради наличие на уважителин причини за пребиваване извън страната/напр. заболяване на член на семейството и необходимост от лечение в чужина/. Не са ангажирани от жалбоподателя доказателства относно здравословното му състояние на него и на членове на неговото семейство ,което да налага някаква специална необходимост за пребиваването му в чужбина.
Съгласно § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта съдържащо легално определение на понятието уважителни причини "Уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно. Не се доказа в настоящето производство наличие на такива ,при което органът е постановил заповедта в съответствие с материалния и процесуалния закон. В раздел ІV от договор №59/22.03.2023г. изрично е записано ,че наемодателят уведомява наемателя при промяна на наемната цена, съгласно решение на Общинския съвет, което той е направил с Анекс№1/28.03.2025г., подписан от наемателя Д. Г. ,при което съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
Съдът не установи нарушение на целта на закона. Оспореният акт е съобразен с целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. Целта на ЗОС и общинската наредба е да охранява интересите на най-уязвимите групи граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи са под визирания в същия подзаконов нормативен акт минимум. Както ЗОС в частта относно наемните правоотношения, така и общинската наредба имат за цел справедливо и адекватно установяване на жилищните нужди на населението и разпределението на общинския жилищен фонд между лица с установени жилищни нужди. Административният орган надлежно е доказал, че членовете на домакинството на Д. Г. включително и самият жалбоподател, не са сред тези лица, поради което правилно е постановил заповед за прекратяване на наемното правоотношение.
В тази връзка задължително следва да се добави, че няма противоречие и с чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), чиято разпоредба гарантира правото на жилище. Защита по чл. 8 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси наемател, който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и отговаря на определените условия за настаняване в общинско жилище, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът достига до заключение, че предприетото от административния орган прекратяване на договора е насочено към постигане на легитимна цел и е пропорционално.
В обобщение, се налага извод за законосъобразност на обжалвания акт, поради което обжалването като неоснователно следва да се отхвърли.
По делото е постъпило искане за присъждане на разноски от ответника ,което с оглед изхода на спора е основателно. Ответникът е представляван в процеса от адв.Ш. и е направил разноски за адвокат ,които следва да му се присъдят. Приложен е списък за разноски на л.180 ведно с доказателства за изплащането на адв. възнаграждение-фактура и пл нареждане на л.181 и л.182.Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Лом следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС, като направеното в с.з. възражение за прекомерност на разноските, от адв.Ц. е основателно. Съгласно чл.8 ,ал.3 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адв. възнаграждение извън определеното такова по материя и без материален интерес в чл.8,ал.2 от наредбата е 1000лв.,като определеното такова в размер на 2880,00лв. с ДДС е прекомерно с оглед липса на фактическа и правна сложност на делото. Делото е взето за решаване в първо заседание, като адв. Ш. като процесуален представител на ответика се е явил ,развил е пледоария и е дал писмено становище по делото .Искането за разноски следва да се уважи до размера на 1000лв., с ДДС -1200,00лв. ,като за сумата до 2880,00лв. следва да се отхвърли./т.3 от ТР от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Монтана, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Е. Г., с постоянен адрес: [населено място],ул“*“№* ,обл.Монтана,чрез адв. Д. Ц. от АК-Монтана, със съдебен адрес: [населено място],ул“*“ №*, офис №*, обл.Монтана против Заповед №РД-02-09-582/19.06.2025г. на кмета на община Лом,с която на основаиие чл.44,ал.2 ЗМСМА,чл.46,ал.1,т.9 и ал.2 от ЗОС и чл.48,ал.1,т.11 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,настаняване и продажба на общински жилища на територията на Община Лом, е прекратен сключен договор за наем №59/22.03.2023г. с Д. Е. Г. , за наем на общинско жилище, находящо се в [населено място], обл.Монтана, [улица],вх.*,ет.*,ап.*, с мотива , че настаненото лице е прекъснало ползването на общинското жилище повече от 1 м., без уважителни причини ,установено с 2 броя констативни протоколи. Със заповедта е определен 30- дневен срок от получаване на заповедта за доброволно освобождаване на жилището.
ОСЪЖДА Д. Е. Г., с постоянен адрес: [населено място], ул“*“№*1,вх.*,ет.*,ап.* ,обл.Монтана да заплати на Община Лом разноски за адвокат в размер на 1200,00 лева с ДДС ,като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски над тази сума,като прекомерно.
Решението е окончателно,съгласно чл.46, ал.5, пр.3 от ЗОС.
| Съдия: | |