Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 13.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
230 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20223110
от 12.10.2020г., постановено по гр. дело № 64640/2018год. по описа на СРС, ГО, 71
състав, е осъден ответникът Сдружение „К.и.и к.т.– Б.“ с БУЛСТАТ *****да
заплати на „И.к.г.“ ООД, ЕИК *****на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от
12 000 лв. с вкл. ДДС, представляващо дължимо възнаграждене по Договор №
10/CLUS/2017-12.04.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба в съда-04.10.2018г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1930 лв. – разноски за производството.
Срещу така постановеното решение в
цялост е постъпила въззивна жалба от ответника
Сдружение „К.и.и к.т.– Б.“. В вея се излагат твърдения, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно е
прието въз основа на представените по делото писмени доказателства, че е налице
точно изпълнение от страна на ищеца, което да обоснове основателност на
исковата претенция. Сочи, че въззивникът е бенефициент по Оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 (ОПИК); Процедура BG16RFOP002-2,009
„Развитие на клъстери в България“; Договор BG16RFOP002-2.009-0017-С01,
за целите на която програма е сключен процесния договор. Като беенефициент по
оперативна програма за въззивника се явява важно точното изпълнение по поетите
договорни отношения, като в случая такова липсвало от страна на ищеца. Твърди,
че неправилно съдът не е отчел извършено плащане към ищец в размер на 2500 лв..
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба - „И.К.г.“
ООД, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ц.Й.С.от САК е депозирал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на същата. Твърди, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че процесния договор е сключен по
повод кандидатстването на ответника по оперативна програма „Иновации и
конкуретноспособност“ 2014-2020 и е имал за предмет изработване и участие в
административното управление на проекта и кандидатстването по схема за
безвъзмездно финансиране на ответника. Твърди, че от страна на въззиваемата
страна са изпълнени всички поети с договора задължения и това е удостоверено с
подписан между страните приемо-предавателен протокол от 28.04.2017г., поради
което е неоснователно твърдението на въззивника, че исковата претенция е
неоснователна поради липса на изпълнение от страна на ищеца. Излага и твърдения
за неоснователност на твърденията на въззивника, че неправилно не са зачетени
платени 2500 лв. Сочи наличието на клауза плащането между страните да се извърши
по банков път, поради което оспорва доказателствената стойност на представения
по делото разходен касов ордер като доказателство за плащане от страна на
ответника. С оглед на изложеното твърди, че искът е доказан и правилно е уважен
изцяло от съда. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
СГС намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Според уредените в чл.269 ГПК
правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен само от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени в него. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
С
разглежданата в настоящото производство искова молба „И.К.г.“ ООД е предявило
срещу Сдружение „К.и.и комуникационни технологии-Б.“ иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на дължимото по консултанския договор
възнаграждение в размер на 12 000 лв. с ДДС.
Между
страните не се спори, а и от представения по делото Договор № 01/CLUS/2017
се установява, че на 12.04.2017г. между Сдружение „К.и.и комуникационни
технологии-Б.“ като възложител, и „И.к.г.“ ООД, като изпълнител, е сключен
договор за консултантски услуги. Предмет на договора е изработване и участие в
административно управление на проект за кандидатстване по схема за безвъзмездна
финансова помощ BG16RFOP002-2009 „Развитие на клъстери
в България“ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност /ОПИК/
2014-2020 към Министерство на икономиката. Страните са договорили изпълнението
на договора за бъде разделено на три етапа –Етап І-Дефиниране на обхвата на
проектното предложение; етап ІІ- Подготовка на проектно предложение и етап ІІІ
– Управление на проекта, включително провеждане на процедура по подбор на изпълнители.
Съгласно
чл. 5 от договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя
възнаглаждение при условия и срокове както следва: за подготовка на проекното предложение,
съгласно етап І и етап ІІ- сумата от 3000 лв. без ДДС, платими в срок от седем
дни след внасяне на проектното предложение, за оценка при управляващия орган и подписан
приемо-предавателен протокол и сумата от 7000 лв. без ДДС, платими в рамките на
четиринадесет дни след окончателното
одобрение на проектното предложение за финансиране от управляващия орган,
получена покана за подписване на Договор за безвъзмездна финансова помощ по процедурата и оказано съдействие при подготовката
на документите за подписване на договора за безвъзмездна помощ.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 28.04.2017г. подписан от страните. С него се
удостоверява, че ответното дружество е приело от представител на ищеца всички подготвени документи (в електронен
формат, за подписване с КЕП на кандидата) във връзка с кандидатстване на
Сдружение „К.и.и комуникационни технологии-Б.“
по открита процедура на конкурентен
подбор на поректи с определен
срок на кандидатстване по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност“ 2014-2020.
Съгласно т. 2 от приемо-предавателния протокол плащанията от страна на
възложителя за извършената консултантска услуга ще се извършващ изцяло по
банков път след представяне на фактура. Такава фактура е издадена под №
1967/04.08.2018г. от ишцовото дружество и е приложена по делото.
По
делото е представен Административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Иновации и конкуретноспособност“ 2014-2020г.
процедура по подбор № BG16RFOP02,2,009 от
06.11.2017г. сключен между Министрество на икономиката от една страна и Сдружение „К.и.и комуникационни технологии-Б.“
като бенефициент от друга.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото е
безспорно установено, че между ищеца „И.к.г.“ ООД и ответника Сдружение „К.и.и
комуникационни технологии-Б.“ е възникнало облигационно правоотношение по
сключения между тях консултантски договор № 01/CLUS/2017
от 12.04.2017г. Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона
като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение
да извърши конкретни действия, като проучвателна дейност за възложителя,
предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове и др., срещу дължимо от
възложителя възнаграждение. Престацията се определя по волята на договарящите,
като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на
консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС, обективирана в
решения по чл. 290 ГПК ( Решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І
т.о., Решение №71/03.06.2009г. по т.д.№767/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. на ВКС, І т.о.), договорът за консултантски
услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от
интелектуален труд, като е възможно обединяването му и със задължение за
техническо изготвяне на специфичен продукт. Регламентацията на договора за
изработка е в разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД. Анализът на нормите разкрива, че
този договор е консенсуален, двустранен и възмезден. При договора за изработка
изпълнителят дължи изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл.266, ал.1 ЗЗД).
В предмета на
въззивното разглеждане на настоящото дело е именно претенцията на ищецаq предявена
на основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 12 000лв.
(с включен ДДС), представляваща дължимо възнаграждение по чл.5
от сключения между страните договор за консултантски
услуги от ответника и дружеството „ДСК
Бул-Проджект” ООД договор за консултантски услуги от 12.04.2017г. За
уважаването на тази претенция ищецът, сега въззиваем, следва да установи
възникването на вземането за възнаграждение по договора за консултантски
услуги, т.е. изпълнението на работата от страна на изпълнителя и приемането й. За
доказването на тези релевантни факти ясни указания е дал районният съд с
доклада по чл. 146 ГПК.
От
представените по делото - приемо-предавателен протокол, подписан от
двете страни /л. 12 от делото/, и от Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкуретноспособност“
2014-2020г. процедура по подбор №
BG16RFOP02,2,009 от 06.11.2017г. сключен между Министрество на
икономиката от една страна и Сдружение „К.и.и
комуникационни технологии-Б.“ като бенефициент от друга, безспорно се
установява пълно изпълнение на поетите задължения от страна на възложителя.
Неоснователно е направеното от въззивника възражение за липса на изпълнение от
страна на ищеца. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД
задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената
работа възниква след приемането й. Безпротиворечиво в съдебната практика и в
правната теория е прието, че в същината си и с оглед разпоредбата на чл. 264,
ал.1 ЗЗД, приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. В процесния договор за консултантски услуги също е налице изрична
регламентация, че възложителят приема отделните услуги по чл. 1 от договора,
чрез двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Същият е представен по
делото и не е оспорен от ответника.
Освен това са представени и доказателства за финализиране на процедурата по
участие в оперативната програма, с подписването на договор с Министерство на
икономиката.
По
изложените съображения от съвкупния анализ на писмените доказателства,
приложени по делото безспорно се установява както пълно изпълнение от страна на
ищеца, така и приемането на това изпълнение от страна на ответника. От това
следва изводът, че исковата претенция за заплащане на уговореното между
страните възнаграждение е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Неоснователно
е направеното от въззивника възражение, че неправилно първоинстанционният съд
не е приел за доказано заплащането на сумата от 2500 лв.като част от дължимото
възнаграждение. По делото е представен разходен касов ордер,, подписан от
представители на двете страни, от който е видно, че тази сума е заплатена в
брой, освен това основанието е изготвяне на проект, без да е конкретизиран
какъв. Същият не може да бъде да установява плащане по процесния консултантски
договор, защото страните са договорили плащането да бъде по банков път. Самият
ордер удостоверява извършено плащане в брой, но то не може да бъде свързано с
облигационното отношение по повод договора от 12.04.2017г.
Така,
поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение предявения иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът –
въззиваем. Същият е поискал присъждането на такива – сумата от 2400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени
доказателства за реалното му заплащане – Договор за правна помощ от
01.03.2021г. и отчет по сметка от 22.05.2021г. , поради което искането на въззиваемата
страна за неговото присъждане следва да
бъде оставено уважено.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20223110 от 12.10.2020г., постановено по гр. дело № 64640/2018год. по описа
на СРС, ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА Сдружение „К.и.и к.т.–
Б.“ с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.к.г.“
ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, офис 2 на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2400 лв. сторени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/