Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 09.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 2327/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от К.А.П. против Е.Г.Б. за връщане на задатък в двоен размер.

Твърди се, че между страните е сключен договор за продажба на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, рег. № ******** за сумата от 1 000,00 лв. По договора страните се уговорили и ищецът предоставя на ответника сумата от 800,00 лв. – задатък, а ответникът му предал владението над автомобила. Ищецът заявява, че след сключване на сделката научил, че автомобилът не е собственост на ответника, а на трето лице, като правата върху него не могат да му бъдат прехвърлени, поради което се отказва от сделката и иска връщането на задатъка в двоен размер.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 600,00 лв. – двоен размер на платен задатък по договор за покупко-продажба.

Ответникът не оспорва, че между него и ответника е постигнато съгласие за продажбата на процесния автомобил, но за сумата от 800,00 лв. Не оспорва, че ищецът е предал на ответника договорената цента от 800,00 лв., за което му е подписана разписка. Ответникът твърди, че в хода на преговорите с ответника го е уведомил, че не е собственик на автомобила, за което той нямал възражения.

В хода на делото ищецът се представлява от назначен му от съда особен представител, който в хода на делото по същество излага становище за основателност на заявената претенция, а съображения за това развива в писмени бележки. По делото становище по същество излага и ищецът, който също ангажира писмени бележки.

Ответникът в хода на производството участва лично и с особения представител – адв. И., който по същество излага становище за неоснователност на иска, като съображения развива в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът живее в кв. „Г.” в гр. Ловеч. Ответникът живее в близост до дома на ищеца в същия квартал. От показанията на свидетеля И.се установя, че поради проблеми с придвижването, П. търсил да си закупи кола.

От показанията на свидетеля Д.се установява, че през миналата година, в едни дъждовен ден, се видял с ищеца пред кварталния магазин. В близост до магазина бил спрян процесния автомобил. П. попитал Д.продава ли автомобила, като заявил, че е готов да му плати сумата от 800,00 лв. за него. Д.предал на ищеца ключовете на автомобила, тъй като той заявил желание да го покара, като ответникът са качила заедно с него в автомобила и потеглил.

Пред свидетеля И.П. заявил, че е харесал автомобил от свои съседи, като цената му е 800,00 лв. Споделил, че разполага само с 200,00 лв., като я помоли за заем. И.му дала в заем сумата от 400,00 лв. и 100,00 евро.

По-късно през деня, след срещата със свидетеля Данаилов, последният отишъл до дома на ищеца, за да прибере от там ответника. Г. му казала, че П. ѝ е дал парите за автомобила – 800,00 лв. В жабката на автомобила останали документите на автомобила, вкл. малкия и големия талон, с които П. се запознал, като на свидетеля Д.той заявил, че е платил сумата от 800,00 лв. на ответника. Автомобилът останал във владение на ищеца.

На следващия ден след предаване на автомобила П. посетил дома на ответника. Свидетелят И. съставила разписка, за това, че във връзка с продажбата на лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с рег. № ********П. е заплатил на Б. сумата от 800,00 лв. /разписка на л. 9 от делото/. Под разписката без възражение се подписала Б. и ищецът П.. Пред И. ищецът заявил, че автомобилът е счупен и поискал да му бъде съставена въпросната разписка.

Няколко дни след съставянето на разписката ищецът посетил отново дома на ответника заедно със свидетеля И.. И.помолила ответника да върне парите на ищеца, защото колата е дефектирала. Ищецът също настоявал да му се върнат платените от него 800,00 лв., защото автомобилът, който тя му е продала, не е в движение. Ответникът не оспорила, че е взела пари от ищеца, но отказала да ги върне с мотива, че вече ги била похарчила.

Между страните не е спорно, че ответникът не е собственик на лекия автомобил, предмет на сделката.

Видно от представен препис от големия талон на автомобила, той е с първоначална регистрация в страната от 26.11.1991 г. В талона, като негов собственик е записан И.С. Г.от гр. П./л. 11 от делото/.

Описаната фактическа обстановка съдът установя от ангажираните по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели И., Д.и И.. По част от фактите, за които те свидетелстват – постигнатите договорки между страните, в частност цената на процесния автомобил и плащането ѝ, между страните не е налице спор. Заявеното от тях относно същественото съдържание на сделката се потвърждава и от писмените доказателства /разписка на лист 9 от делото/. Показанията на свидетелите по фактите, които съдът приема за установени, не са противоречиви. Те установяват както страните, които са влезли в договорки и параметрите на същите, така и последователността, в която са се развили събитията. Всички лица, които са разпитани в хода на производството са заинтересовани от изхода на делото /свидетеля на ищеца е наемател на ответника, свидетеля Д.съжителства на семейни начала с ответника, а свидетелят Илиев живее на семейни начала със син на ответника/, но видно от изложеното по-горе, показанията им са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което съдът има дава вяра.

Съдът не основава изводите си по фактите на сведения на л. 10 делото. По своята същност то представлява свидетелско показание, което са събрано не по предписания в закона ред – чрез разпит, поради което същите не може да се ползва.

Предявен е иска е иск за връщане на задатък в двоен размер с правна квалификация чл. 93, ал. 2 изр. 2-ро, вр. чл. 183, ал. 1 ЗЗД.

Сделките с регистрирани в страната МПС се извършват в писмена форма с нотариална заверка на подписите /чл. 144, ал. 1 и 2 ЗДвП/.

Процесният автомобил е регистриран в страната. Разпореждания с него следва да се извършат в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Изискването за форма не е спазено. В уговорките между страните е постигнато съгласие относно същественото съдържание на сделката – цената и вещта. Тези уговорки покриват освен същественото съдържание на договора да покупко-продажба и това на предварителен договор за покупко-продажба, както изискванията за форма по отношение на него /на предварителния договор/ са спазени.

От данните по делото може да се направи извод за това, че страните желаят правните последици на друга сделка /предварителния договор за покупко-продажба/, тъй като се претендират правните последици /връщане на задатък в двоен размер/ от нея, макар и тази уговорка да не е част от нейното съществено съдържание на сделката.

От изложеното следва извод за наличието на обективните и субективни критерии за конвертирането на договор за покупко-продажба, който не е сключен в предписаната от закона форма, в предварителен договор за покупко-продажба, т. е. страните са валидно обвързани.

Съглашението между страните не може да прехвърли права в полза на ищеца. Ако страните се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор ответникът не може да прехвърли правата върху автомобила, тъй като не е техен титуляр. В случай, че ответникът не окаже съдействие на ищеца за прехвърляне правата върху автомобила ищецът може да се обърне към съд за обявяване на предварителния договор за окончателен. В хода на производството не би се постигнала реализация на потестативното си право на ищеца, тъй като ответникът не е титуляр на правата, предмет на окончателния договор. От тук следва, че макар договора между страните да е валиден /уговорката за сключване на договор за покупко-продажба на чужда вещ не е недействителен, а не може да прехвърли права/, ответникът /продавач по договора/ не може да изпълни задължението си по него /да прехвърли права/, което е основание ищецът да се откаже от договора. Отказът от договора съставлява разваляне. По развален договор всеки може да търси това, които е престирал. В случая ищецът е заплатил цената, като може да търси нейното връщане.

В хода на производството П. поддържа, че платената е него цена е дадена и в обезпечение на задълженията на страните по него /като задатък/. Тези му твърдения са останали недоказани в производството, а за тях той носи тежест на доказване. От ангажираните от него доказателства се установява, че той е споделил, че третира платената от него цена и като задатък /показанията на свидетеля И./, но не, че с ответната страна е постигната уговорка за това.

След като по делото не е проведено доказване относно този факт /че платената цена съставлява и обезпечение за изпълнението на уговорките в договора/ съдът следва да приеме, че той не се е осъществил, което е основание за отхвърляне на иска.

В писмените си бележки ищецът е изложил съображения, че е измамен от ответника, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в решението, тъй като те са вън от предмета му.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което при изхода на делото, следва да се остави без уважение.

Ответникът не е заявил искане на разноски, на което съдът да отговори.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.П., с ЕГН **********, с адрес: *** против Е.Г.Б., с адрес: *** иск са правна квалификация чл. чл. 93, ал. 2 изр. 2-ро, вр. чл. 183, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ - двоен размер на задатък по договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с рег. № ЕН1308КВ.

ОТХЪВЛЯ искането на К.А.П., с горните данни, за присъждане на сторените по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: