№ 1400
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мария Г. Минова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501605 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр. дело 1605/2025 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България срещу решение № 1850 от 27.03..2025 г. по гр.д. 3301/2023 г. на
СГС, Първо ГО 3 състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е
осъдена да заплати на Е. Д. П. сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания,
неудобство, безпокойство, притеснения и др., вследствие незаконните обвинения по
две наказателни производства, съответно: 15 000 лв. – по ДП № 594/2014 г. на РУП-
СДВР, пр.пр. № 50016 на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 5497/2015 г.
по описа на 130-ти състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане и 30 000 лв. – по ДП №
1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. № 16217/2014 г. на СРП и образуваното
въз основа на тях НОХД № 6838/2019 г. по описа на 134 състав на СРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2021 г. до окончателното
изплащане. Отхвърлен е искът в частта за разликата в частта за неимуществените
вреди общо за сумата 100 000 лв., както и за законната лихва, считано от момента на
образуване на наказателните производства до влизане на оправдателната присъда в
сила. Прокуратурата е осъдена да заплати също и 2 500 лв. обезщетение за
имуществени вреди – адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 6838/2019 г .
по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.03.2021 г., до окончателното й изплащане, както и на адв. Р. И. Н. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 4 450 лв.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната част.
Твърди се необоснованост, нарушение на материалния закон, съществено нарушение
1
на съдопроизводствените правила, тъй като от мотивите не става ясно как е определен
размерът по справедливост. Разходите за адвокатско възнаграждение не следва да се
присъждат, тъй като няма доказателства за обема на извършените от адвоката
процесуални действия. Твърди се прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Няма подаден отговор от страна на ищеца. След уточнение от
Прокуратурата и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по чл. 248 ГПК
е постъпила и частна жалба на Прокуратурата срещу определение 19427 от 10.10.2025
г., с което е оставено без уважение искането на Прокуратурата да бъде намален
адвокатският хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Страните не са направили доказателствени
искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание от името на Прокуратурата прокурор С. поддържа жалбите
и моли за уважаването им. Адв. Н. от името на ищеца оспорва въззивната и частната
жалби. Пледира, че съдът правилно е преценил, че е налице основанието по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ – срещу него са повдигнати две незаконни обвинения, по които са
постановени оправдателни присъди. И двете производства са протекли в неразумно
дълъг срок – едното около 4 години, другото около 6 години. По второто производство
той е привлечен като обвиняем на 12.07.2016 г. с цел да се оправдае изтичащият 8-
месечен срок на задържане по друго дело и да остане по-дълго в ареста.
Обвинителният акт е внесен едва на 19.04.2019 г., без по делото да се извършват
съществени процесуално-следствени действия. Общият срок на задържане по двете
производства е 188 дни – малко над 2 месеца „задържане под стража“ и останалото
време „домашен арест“. Тези незаконни обвинения сериозно засягат личността,
достойнството и живота му. В периода на задържанията първото му дете е с
установена умствена изостаналост, а през 2016 г. се ражда и второто дете.
Продължителните наказателни производства разстройват семейните отношения,
довеждат до развод и причиняват неблагоприятни последици, които са в пряка и
непосредствена връзка с незаконните обвинения.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. От
приетите от първата инстанция доказателства се установява следното.
С постановление от 20.02.2014 г. на СРП срещу ищеца е образувано ДП №
594/2014 г. по описа на РУП–СДВР, пр. пр. № 50016/2014 г. по описа на СРП, а с
постановление от 04.05.2015 г. - ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП–СДВР, пр. пр. №
16217/2014 г. по описа на СРП. И по двете обвинението е за престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 НК – закана за убийство. Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на ищеца, че двете НП са образувани за едно и също деяние. Вярно е, че
обвинен е за закана за убийство срещу едно и също лице, но на различни дати и на
различно място.
По ДП 594/2014 е привлечен като обвиняем на 06.06.2014 г. за деяние на
14.12.2013 г. в гр. Банкя пред входната врата на къща. По това ДП е образувано НОХД
5497/2015 г. на СРС, 130 състав и с осъдителна присъда от 04.11.2016 г. му е
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца. След
жалба е образувано ВНОХД 1332/2017 на СГС, по което ищецът е оправдан, а
оправдателната присъда е потвърдена с решение на ВКС по КНОХД 965/2017, в сила
от 09.02.2018 г. Определената мярка за неотклонение по това дело е подписка (НОХД
3853/2015 на СРС, 130 с-в, л. 9).
По ДП 1048/2015 г. е привлечен като обвиняем на 12.07.2016 г. за деяние на
12.02.2014 г. в бензиностанция в Люлин. Образувано е НОХД 6838/2019 на СРС, 134 с-
2
в, постановена е оправдателна присъда на първа инстанция, влязла в сила на
10.03.2021 г. По това дело след привличането на 13.06.2016 г. е задържан за 72 часа, на
16.07.2016 г. му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изменена на
20.09.2016 г. в домашен арест, а на 11.02.2017 г. изменена на парична гаранция от 1000
лева ( НОХД 20349/2018 СРС, 134 с-в, разпореждане от 30.01.2019 г., л. 15). Периодът
на цялото производство е от 12.07.2016 до 10.03.2021 г., два месеца и шест дни е бил
задържан, шест месеца и осем дни е бил в домашен арест – от 14.07.2016 г. до
29.03.2017 г.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3, предложение
първо от ЗОДОВ и държавата дължи обезщетение за всяко от двете производства,
приключили с оправдателни присъди. Оплакванията срещу неправилно приложение на
материалния закон се свеждат до установяване на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, прекомерен ли е адвокатският хонорар за
наказателното дело и осъществено ли е процесуално представителство.
От значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е
следното.
Видно от справката за съдимост, ищецът до момента е осъждан седем пъти с
влезли в сила присъди за умишлени престъпления, като три от тях са в периода на
процесните две производства: по НОХД 817/2014 на РС Сандански присъда 102 от
18.01.2016 г., в сила от 20.12.2016 г. за това, че е попречил на полицейски служител да
изпълнява задълженията си, като наказанието е глоба; по НОХД 1301/2011 на РС
Перник, присъда 180 от 20.12.2013 г., в сила от 21.06.2016 г. за причиняване на средна
телесна повреда с наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено за четири години; по НОХД 458/2016 на ОС Благоевград за умишлено
убийство, извършено на 26.06.2015 г. Установява се още, че от 09.11.2015 г., когато е
привлечен като обвиняем, до 12.07.2016 г. е бил задържан под стража по НОХД
458/2016 на ОС Благоевград, по което по-късно е осъден с присъда от 29.06.2018 г.,
изменена с решение №130/21.04.2020 г. по ВНОХД № 546/2019 г. по описа на САС,
изменено с Решение №155/29.03.2021 г. по НД № 627/20 г. по описа на ВКС, 2-ро НО.
С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград от
01.11.2021 г. е постановено приспадане задържането на Е. Д. П. по нохд №6838/2019 г.
, 134 с-в на СРС за времето от 13.07.2016 г. до 16.07.2016г. /задържане до 72 часа“ по
реда на НПК/, времето от 16.07.2016 г. до 20.09.2016 г., / МН „задържане под стража“/-
като 1 ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода и времето от
20.09.2016 г. до 11.02.2017г./ МН „домашен арест“/- като два дни домашен арест се
зачитат за един ден лишаване от свобода от изпълнението на наказанието лишаване от
свобода от 8 години при строг режим, постановено с присъда № 3196/29.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 458/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, изменена
с решение от 21.04.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 546/2019 г. по описа на
Апелативен съд гр.София, изменено с касационно решение № 155/29.03.2021 г.,
постановено по н.д. № 627/2020 г. на ВКС. Постановено е зачетеният период да се
приспадне при изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” с общ срок от 8
/осем/ години при строг режим, наложено Е. Д. П. с влязла в сила на 29.03.21 г. н.о.х.д.
№ 458/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.
В справка рег.№ 513000 - 36322 от 30.05.2023г на СДВР името на ищеца е
споменато по повод на множество криминални регистрации.
Бракът на Е. Д. П. и съпругата му е прекратен с решение от февруари 2024 г.,
като след развода ищецът носи името Е. Д. К..
3
От СГС са разпитани двама свидетели за доказване на твърдените
неимуществени вреди.
Свидетелката В. С. Д., леля на ищеца и медицинска сестра, заявява, че знае за
старо наказателно дело срещу него, свързано със спорове за имоти с роднина на
бившата му съпруга. Ищецът първо бил под домашен арест, после задържан, като през
този период бил напрегнат, изнервен, с чести главоболия, повишено кръвно и дори
кръвоизлив в окото. По наблюденията отношенията между ищеца и съпругата му,
които преди били много добри, се влошили именно във връзка с конфликтите за имот и
наказателното дело, и това довело до развода им. При задържането съпругата му била
бременна.
Свидетелят Б. Б. П., близък приятел на ищеца от над 20 години, потвърждава,
че срещу него са образувани две дела за закана за убийство, по които в крайна сметка
е оправдан. Първото завършило с осъдителна присъда, но след обжалване бил
оневинен, а по второто бил оправдан още в хода на производството. Свидетелят
твърди, че задържането е било незаконосъобразно и че мярката „домашен арест“ се е
изпълнявала в дома на майката на ищеца, което го лишавало от възможност да вижда
семейството си и болното си дете. По думите му ищецът се чувствал репресиран,
психически разклатен, имал здравословни проблеми от стрес, а самият свидетел
внесъл гаранцията по второто дело. Според него обвиненията особено второто са
резултат от провокация от страна на пострадалия, свързана със спор за недвижим имот,
а ищецът бил много чувствителен по тази тема и не можел да отстъпва много. В
ранната си възраст многократно бил задържан, но искал вече да тръгне по друг път.
Съгласно практиката на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен
в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка. Въззивният съд намира, че следва да разгледа всяко от производствата до
какви вреди е довело предвид тяхната самостоятелност и различно развитие.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение
за извършено умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК,
наказуемо с лишаване от свобода до шест години.Това предполага съществен
душевен дискомфорт поради угрозата от наказание лишаване от свобода, като това
положение важи и за двете наказателни производства. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя също така от вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и
какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са
извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и др.
По повод ДП 594/2014 периодът на производството е от 06.06.2014 г.
(привличане като обвиняем) до 09.02.2018 г. (влизане в сила на оправдателна присъда)
и по него не е бил задържан. Тази продължителност от четири години и два месеца не
надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.),
тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека
(ЕСПЧ), като се има предвид тежестта на обвинението и проведеното досъдебно и
съдебно производство на три инстанции. Периодът на производството следва да бъде
отчетен в контекста на продължителността от време, през което ищецът е бил под
4
угрозата да бъде осъден за това конкретно деяние. Следва да се съобрази още, че
присъдата по НОХД 5497/2015 г. на СРС, 130 състав е осъдителна, поради което
вредите са по-интензивни.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно
- медицинската прогноза за развитието на заболяването. По делото няма представени
доказателства за наличие на физическо или психическо заболяване във връзка с
воденото наказателно производство.
По делото не се установява размер на вредите над обичайните презумптивни
вреди. Не се доказва влошено психическо или здравословно състояние, нито медийно
разгласяване на случая. Съдът съобразява, че не е имало задържане под стража или
домашен арест. Не се установява бракът със съпругата му да е бил прекратен по
причина на това производство, независимо от свидетелските показанията в тази
насока. Видно е, че ищецът е имал и други осъждания, бил е задържан, впоследствие е
осъден на лишаване от свобода и всяко от тези обстоятелства може да причина за
развода. От друга страна, и двамата свидетели разказват за конфликта между ищеца и
човека, адресат според обвинението на заканата за убийство, който бил роднина на
съпругата на ищеца, който е тормозил ищеца и е възможно именно този конфликт да е
довел до разстройване на отношенията в брака, в който смисъл са и показанията на
лелята на ищеца. Тези възможности съдът посочва, без да ги приема за доказани, а за
да подчертае, че не е доказана връзката между процесното наказателно дело и
прекратяването на брака.
Ищецът е имал няколко предишни осъждания, бил е задържан под стража по
друго дело, по което по-късно е осъден – НОХД 458/2016 на ОС Благоевград, по което
от 09.11.2015 г., до 12.07.2016 г. е бил задържан под стража, а периодът частично
съвпада, поради което вредите са с по-ниска интензивност. Вредите, които следва да
бъдат обезщетени, са житейски логичният страх от осъждане по време на цялото дело
и първоинстанционната осъдителна присъда. В същото време, като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда служи икономическият растеж и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. В случая датата, към която следва да се отчетат тези
показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК (т.4), е 09.02.2018 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Справедливото обезщетение според настоящия състав следва да е 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Основателни са оплакванията за завишен размер на обезщетението предвид
липсата на доказателства за съществени психологически, физически, социални или
професионални последици за ищеца от това наказателно производство, липсата на
процесуална принуда, упражнена спрямо него, развивалите се през това време други
наказателни производства, както и предишните осъждания на ищеца. Съдът взима
предвид факта, че част от осъжданията му са в период повече от десет години преди
двете наказателни производства, за които се претендират вреди. Ако нямаше други
осъждания, би могло да се приеме тезата на свидетеля П., че е искал да тръгне по нов
път. Както е посочено по-горе, три други наказателни производства, завършили с
осъдителни присъди, са по времето на двете процесни производства: присъда №
1/13.01.2016 г., постановена по ВНОХД № 350/2015 г., оставена в сила с решение на
ВКС от 21.06.2016 по КНОХД №507/2016 г. на ВКС; присъда № 102/18.01.2016 г.
постановена по НОХД № 817/2014 г. на Сандански районен съд, потвърдена от ОС -
Благоевград и присъда №3196/29.06.2018 г., постановена по НОХД 45 8/2016 г. по
5
описа на ОС – Благоевград.
Обезщетението се дължи със законната лихва от 09.02.2018 г. – влизане в сила
на оправдателната присъда до окончателното плащане. Възражение за погасяване по
давност на лихвата не е направено с отговора на исковата молба, поради което
направеното с въззивната жалба възражение не подлежи на разглеждане.
По повод ДП 1048/2015 периодът на цялото производство е от 12.07.2016 г. до
10.03.2021 г., бил е задържан два месеца и шест дни, а шест месеца и осем дни е бил
под домашен арест, като общият период на тези ограничителни мерки е от 14.07.2016
г. до 29.03.2017 г. Тази продължителност от общо четири години и осем месеца
надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като се има предвид, че съдебното
производство е било само на една инстанция. Няма данни ищецът да е възпрепятствал
хода на наказателното производство, като е участвал и лично в проведените публични
заседания в съдебната му фаза. От значение за по-малко обезщетение е обаче фактът,
че делото е приключило на една инстанция. Съществени вреди произтичат от мерките
за неотклонение. Съдът приема тезата на ищеца, че по време на задържането под
стража два месеца и шест дни не е могъл да се грижи за дъщеря си, поради което се
засилвало чувството му за вина. Невъзможността за тази грижа за детето вън от
подразбиращото се неудобство да не може да определи живота си по време на този
период обосновава и по-голямо обезщетение. От друга страна, основателни са
доводите на Прокуратурата, че от 09.11.2015 г. до 12.07.2016 г. е задържан под стража
по НОХД 458/2016 на ОС Благоевград. По тази причина в период от няколко месеца
преди това той също не е могъл да се грижи за дъщеря си и вредите не могат да бъдат
обезщетени високо.
По делото няма представени доказателства за наличие на физическо или
психическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство. По делото не
се установява размер на вредите над обичайните презумптивни вреди вън от вредите,
произтичащи от задържането под стража. Във връзка със задържането следва да се
съобрази както, че това не е първият път, в който ищецът е бил в ареста, така и
приспадането на задържането и домашния арест от изпълнението на наказанието
лишаване от свобода от 8 години при строг режим, постановено по НОХД № 458/2016
г. на Окръжен съд Благоевград.
Не се доказва влошено психическо или здравословно състояние, нито медийно
разгласяване на случая. Не се доказва влошено психическо или здравословно
състояние, нито медийно разгласяване на случая. Не се установява бракът със
съпругата му да е бил прекратен по причина на това производство съобразно вече
изложеното. От значение са предишните осъждания, задържането под стража по
НОХД 458/2016 на ОС Благоевград от 09.11.2015 г. до 12.07.2016 г. Вредите, които
следва да бъдат обезщетени, са житейски логичният страх от осъждане по време на
цялото дело, задържането под стража и домашния арест, но при съобразяване на
описаните по-горе обстоятелства. Продължителността от четири години и осем месеца
обосновава обезщетение от 2000 (две хиляди) лева. Вън от продължителността,
вредите следва да бъдат обезщетени с още 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В
същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда
служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към
която следва да се отчетат тези показатели е 10.03.2021 г. – влизане в сила на
оправдателната присъда. Справедливото обезщетение според настоящия състав следва
да е 4500 (четири хиляди и петстотин) лева и то се дължи със законната лихва от
10.03.2021 г.
Основателни са оплакванията за завишен размер на обезщетението предвид
6
липсата на доказателства за съществени психологически, физически, социални или
професионални последици за ищеца от това конкретно наказателно производство. И
тук от значение са предишните осъждания на ищеца и другите три паралелно течащи
наказателни производства, завършили с осъдителни присъди, описани по-горе в
решението.
Решението следва да бъде отменено частично, както следва: в частта, в която
Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение за разликата от 1500 (хиляда и
петстотин) до 15 000 (петнадесет хиляди) лева по ДП № 594/2014 г. на РУП-СДВР,
пр.пр. № 50016 на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 5497/2015 г. по
описа на 130-ти състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане; в частта, в която Прокуратурата е
осъдена да заплати обезщетение за разликата от 4500 (четири хиляди и петстотин)
лева 30 000 (тридесет хиляди) лв. по ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр.
№ 16217/2014 г. на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 6838/2019 г. по
описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.03.2021 г. до окончателното изплащане. Вместо това исковете за разликите следва
да се отхвърлят. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
За яснота решението следва да бъде отменено в частта, в която Прокуратурата е
осъдена да плати 45 000 лева общо за двете производства, тъй като са налице два
отделни иска, по които се дължи отделен диспозитив.
Във връзка с обезщетението за имуществени вреди въззивният съд излага
следното. Адвокатски хонорар от 2500 лева по НОХД 6838/2019 на СРС, 134 с-в, за
който е представен договор за правна защита и съдействие с исковата молба, не е
прекомерен, а видно от протоколите по това дело, адв. Н. е представлявал страната.
Обезщетението правилно е присъдено със законната лихва от деня на влизане в сила
на оправдателната присъда - 10.03.2021 г. Решението в частта, в която е присъдено
обезщетение за имуществени вреди за 2500 лева платен адвокатски хонорар следва да
се потвърди.
Частната жалба на Прокуратурата срещу определение 19427 от 10.10.2025 г. е
основателна. Адвокатски хонорар от 4450 лева не е съобразен с извършените от
адвоката процесуални действия, явяването в три заседания, неголемия брой
ангажирани по негова инициатива доказателства и естеството на спора. Въззивният
съд намира адвокатски хонорар от 2000 (две хиляди) лева за съответен на изброените
фактори. Ето защо, определението следва да бъде отменено, като вместо него
решението бъде изменено в частта за разноските за разликата от 2000 лева до 4450
лева адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв.
За въззивната инстанция няма искания за присъждане на адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1850 от 27.03.2025 г. по гр.д. 3301/2023 г. на СГС, Първо
ГО 3 състав в следните части:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на Е. Д.
П. общо 45 000 лева на Е. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на незаконните обвинения по две производства;
Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Е. Д. П. за разликата от 1500 (хиляда и
петстотин) до 15 000 (петнадесет хиляди) лв. по ДП № 594/2014 г. на РУП-СДВР,
7
пр. пр. № 50016 на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 5497/2015 г.
по описа на 130-ти състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане;
в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Е. Д. П. за
разликата от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева до 30 000 тридесет хиляди)
лв. по ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-СДВР, пр.пр. № 16217/2014 г. на СРП
и образуваното въз основа на тях НОХД № 6838/2019 г. по описа на 134 състав на
СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2021 г. до
окончателното изплащане
и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. К. (фамилно име преди развода П.), ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на РБългария на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за сумата от 13 500
(тринадесет хиляди и петстотин) лева по ДП № 594/2014 г. на РУП-СДВР, пр.пр. №
50016 на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД № 5497/2015 г. по описа на 130-
ти състав на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2018 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. К. (фамилно име преди развода П., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на РБългария на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за сумата от 25 500
(двадесет и пет хиляди и петстотин) лева по ДП № 1048/2015 г. по описа на РУП-
СДВР, пр.пр. № 16217/2014 г. на СРП и образуваното въз основа на тях НОХД №
6838/2019 г. по описа на 134 състав на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
ОТМЕНЯ определение 19427 от 10.10.2025 г. по гр.д. 3301/2023 г. на СГС, Първо ГО 3
състав и вместо него: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 1850 от
27.03.2025 г. по гр.д. 3301/2023 г. на СГС, Първо ГО 3 състав в частта за разноските,
като ОТМЕНЯ решението в частта, в която ПРОКУРАТУРАТА е осъдена да заплати на
адв. Р. И. Н. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за разликата от 2000
(две хиляди) лева до 4 450 (четири хиляди четиристотин и петдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8