Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.03.2013г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 1 брачен състав в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯНА АНГЕЛОВА
при секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурор КРЪСТЕВА, като разгледа
докладваното от съдия М.Ангелова гр.дело
№ 4546 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание
чл.336 и сл. от ГПК.
Ц.Д.Ц., като сестра на ответника Д.Д.Ц. е предявила иск
за поставянето на последния под пълно запрещение. В исковата молба се твърди,
че ответникът страда от тежко психично заболяване повече от петнадесет години. С
решение на ТЕЛК му е определена 94% трайно намалена трудоспособност без чужда
помощ, с диагноза биполярно афективно разстройство. В последно време
състоянието на ответника се е влошило рязко. От 2011г. е отказал да приема
предписаните му лекарства, започнал е да злоупотребява системно с алкохол.
Постоянно иска пари и е заплашвал със самоубийство. През м.август 2011г. е бил
приет за лечение по спешност в Курило, като е било заведено дело от Клиниката
за принудителното му лечение. След 20 дни срещу подпис е бил изписан от
болницата, като е заявил, че ще се яви доброволно в съда. След образуване на
делото, ответника е започнал да се крие и въпреки съдействието на полицията не
е било възможно да бъде призован лично и да се яви на делото. Заплашвал е нея и
майка им с физическа саморазправа и самоубийство, ако приемат призовката. От
м.август 2011г. до момента не се лекува, която е влошило още повече състоянието
му – нервничел, говорел несвързано, мислел се за мъртъв, не излизал навън, не
говорел с никого. Отказва да се лекува, не получава сам пенсията си, не
контактува с околните, а напоследък и с тези с които живее, не може да се
обслужва и да се грижи сам за своите работи.
Моли съда да го постави под пълно
запрещение.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не е подала писмен
отговор по исковата молба.
Представителят на СГП
изразява становище, че са налице основанията за поставяне на ответника под
пълно запрещение, което се установява и от събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че исковата молба следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
По делото са представени писмени доказателства –
удостоверение за родствени връзки, което установява, че ищцата е сестра на
ответника и попада в кръга на лицата посочени в чл.336, ал.1 ГПК имащи право да
предявят
Решение по
гр.д.4546/12г.,СГС,ГО,1 брачен състав,стр.2
настоящия иск. Представени са доказателства за здравословното състояние на
ответника – Епикризи и Решение на ТЕЛК от което се установява, че ответника е с
диагноза – биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-умерена депресия,
като е определена 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ.
Съдът, след като
разпита лично ответника по реда на чл.337, ал.1 ГПК констатира, че с последния
лесно се осъществява контакт. Не е критичен към заболяването си. Твърди, че си
взима лекарствата в къщи, но не ходи на прегледи. Заявява, че е здрав, след
което признава, че има биполярно разстройство, но няма други заболявания. Не
работи и не получава пенсия. Майка му пазарува и се издържат двамата от
пенсията й. Ответникът е ориентиран за време, място и собствена личност.
От заключението на
приетата съдебнопсихиатрична експертиза се
установява, че ответника страда от биполярно разстройство, алкохолна
злоупотреба. Това заболяване е хронично психично заболяване, принадлежи към
групата на ендогенните психози, протича с манийни /повишена енергия и
активност, повишено настроение/ и депресивни епизоди /понижено настроение и
намалена енергия и активност/ или смесени епизоди. В манийна фаза болните
извършват необмислени сделки и
разхищават имуществото си. В депресивен епизод могат да бъдат лесно подведени,
с което да ощетят интересите си. Нарушена е волевата и емоционално сфера и
разсъдачните способности. При освидетелствания в началото на заболяването са
отбелязани пълноценни ремисии, които с годините скъсяват продължителността си и
стават непълноценни. Имал е и алтернативно преминаване от манийно в депресивно
състояние. Някой от епизодите са били с психотична продукция, вкл.последния
през м.май-юни2012г. е бил в налудна депресия, мотивираща опасно за него и
околните поведение. Правел и три опита за самоубийство. Към момента е налице
стесняване на интересите и липса на достатъчно адекватно функциониране.
Експертът твърди, че към момента не е настъпила пълноценна терапевтична ремисия
и не може изцяло да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, като
са налице предпоставки за поставяне под ограничено запрещение.
Разпитаните свидетели И.и М.
установяват, че ответника страда от психично заболяване и не може сам да се
грижи за себе си. Свидетелят Л. заявява, че ответникът е изцяло обгрижван от
майка му. Отказва да излиза навън и да се лекува. Когато е в криза го
настаняват в болница. През времето когато не е в криза отказва да извършва каквото
и да било. В момента в който излезе от болница е стабилизиран, но спре ли да си
взима лекарствата получава криза. Отказва да пие лекарствата си, като казвал,
че това са пластмаси, били измислени прахчета, които нямали никакъв смисъл.
Майка му получава пенсията му с пълномощно и единственото нещо което иска, това
са цигарите. Не му ли се купят цигари започва да буйства. През миналата година
е трябвало да се яви на ТЕЛК, но той е отказвал да отиде. Много трудно
свидетелят е успял да го откара, за да се яви пред комисията. Подарява
собствените си вещи на целия квартал. Бил е дал много скъп багажник за кола на
един човек срещу една кутия цигари. В момента в който престане да си взема
лекарствата, състоянието му се влошава. Свидетелката Божилова заявява, че с
ответника много трудно да се осъществи
Решение по
гр.д.4546/12г.,СГС,ГО,1 брачен състав,стр.3
контакт. От негова страна няма никакво действие, никакво участие в какъвто
и да било живот. Реагира повърхностно, не излиза навън, тъй като няма желание. Не
контактува с никого.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са
обективни и имат непосредствени впечатления от ответника.
Предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставяне на едно лице по
запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на
душевна болест или слабоумие /медицински критерий/ и невъзможността на
страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи
/юридически критерий/. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови
ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.
От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че ответника не е в състояние да се грижи сам за себе си. Налагало
се е да бъде лекуван по принудителен начин, поради агресивното му поведение. Съдът
приема заключението на вещото лице само в частта, с която се установява, че към
момента не е настъпила пълноценна
терапевтична ремисия. Свидетелите установяват, че ответника не взима доброволно
предписаните му лекарства, а това става само по настояване на някой от близките
му или негови познати. В случаите когато не си е взимал редовно лекарствата
изпада в криза и се е налагало по спешност да го настаняват в болнично
заведение. В момента ответникът не желае да контактува с близки и познати, не излиза
навън, не може сам да се обгрижва.
Предвид изложеното съдът приема, че ответника страда от
биполярно афективно разстройство, алкохолна злоупотреба и в резултат на посоченото заболяване не може
да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си. При направените констатации съдът намира, че ответника не може да се грижи сам
за себе си и да защитава своите интереси, което обосновава и извода, че е
напълно недееспособен, като това налага поставянето му под пълно запрещение и
назначаването на настойник.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОСТАВЯ ПОД
ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.Д.Ц., ЕГН **********,***
по иска на неговата сестра Ц.Д.Ц., ЕГН **********,***.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се изпрати на органа по настойничество по местоживеене
на ответника за назначаване на настойник на последния.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: