№ 181
гр. Ямбол, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20252300500294 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба и уточнение към нея, подадени от Д. Г. Д. от
гр.******, действащ чрез пълномощника адв.С.Б., против Решение №172/04.04.2025г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3230/2023г. по описа на този съд, в частта, с
която е допусната съдебна делба между П. Д. Д. и Д. Д. Д., при равни за двете съделителки
квоти, на недвижим имот в гр.***** – жилище-апартамент с площ от 61,14кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.177.1.41 по КК и
КР на гр.******, с посочени граници, отхвърлен е като неоснователен предявеният от Д. Г.
Д., против Д. Д. Д. иск за делба на същия недвижим имот, както и в частта, с която Д.Д. е
осъден да заплати ДТ в размер на 50лв. на основание чл.9 от ТДТКССГПК.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението но първата инстанция в
оспорените му части, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено
нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът счита, че районният
съд неправилно, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК е разкрил и възприел фактическата
обстановка, като не е обсъдил доказателства, допуснати от него като относими към спора и
безкритично е интерпретирал и ценил свидетелските показания на св.Н.Д.. Също
неправилно и в обратен порядък, в нарушение на съотношението на евентуалност, съдът се
е произнесъл по претенциите и заявените възражения на ответника, като е следвало първо да
разгледа и да се произнесе по претенцията на Д.Д. за придобиване от него на имота по
давност, а при отхвърляне на тази претенция – по претенцията по чл.23, ал.2 СК за пълна
трансформация на лично имущество. Според въззивника, районният съд е формирал
неправилния извод за липса на фактически данни, въз основа на които да се приеме, че
процесното жилище е било изплатено със средства на Д., дарени му от неговите родители и
от майката на Д. Д. Д., т.е. с лични негови средства. За този извод съдът погрешно и
избирателно цитирал свидетелските показания на св. А. Б., като спестил коментар и анализ
на представените по делото вносни бележки за заплатени различни суми в полза на ДСК от
1
родителите на Д., както и от Д. и Ж.Д.. Въззивникът описва представените вноски бележки
за внесените от Г. и П. Б. суми по кредита и размера им, както и от самия него, като изтъква,
че същите доказателства са за установяване погасяването на кредита, а представените от
ищцата вносни бележки, след оспорването им са в полза на Д., тъй като установяват, че са
постъпвали суми по жилищно-спестовен влог на Ж. Д., който влог е различен от жилищния
кредит и който е бил открит на нейно име четири години преди предоставянето на кредита.
Неправилно също така съдът кредитирал показанията на брата на Д.Д. – св.Н.Д., без да
отчете, че двамата са в лоши отношения и свидетелските показания са преднамерени и
неверни, не съобразил и нормата на приложимия към датата на заповедта от 19.03.1984г.
закон - чл.76 от ЗТСУ (отм.), не съобразил, че и четирите пера, формиращи цената на новия
имот са формирани изключително от трансформацията на изцяло лично имущество на Д.Д.,
а именно – суми, дарени му от неговите родители чрез посочването му като правоимащ на
основание чл.76 от ЗТСУ-отм., суми внесени от родителите му, внесени суми лично от Д. и
от жената, с която е живеел - Е., майката на Д.. Така според въззивника е опроверган
формалния извод за солидарно задължение на двамата съпрузи по договора за жилищен
кредит и формалния режим на СИО, тъй като събраните по делото доказателства са за
участие изключително с лични средства на Д.Д. за заплащане на жилището и за
трансформация на тези лични средства в изключителна собственост върху цялото жилище.
Въззивникът е направил оплакване, че е възможно и друго решение, което съдът
изобщо не е обсъдил с оглед частично уважаване на иска за делба и същото е свързано с
първите три пера, съставляващи цената на процесното жилище, при което следва да се
признае, че Д.Д. е придобил 21 306/26 650 ид.части от правото на собственост върху имота.
Сочи също, че в нарушение на процесуалните правила съдът неправилно е разгледал и
отхвърлил като втора претенцията му за придобиването на недвижимия имот по силата на
изтекла в негова полза 10 годишна явна, трайна, непрекъсната и необезпокоявана
придобивна давност. Въззивникът е изразил несъгласие с приетото от съда, че по делото
липсват установени фактически данни, че след развода той е манифестирал намерение за
своене на цялото жилище, като в тази връзка е изложил подробни съображения и е цитирал
съдебна практика.
По тези съображения въззивникът моли ЯОС да отмени решението на първата
инстанция в посочените по-горе обжалвани части, като постанови ново решение и уважи
предявеният от Д.Д. иск за делба, като делбата на имота се допусне между съделителите
Д.Д. и Д.Д. при равни квоти и ищцата П.Д. бъде осъдена да заплати на Д.Д. направените по
делото разноски.
В законоустановения срок въззиваемата П. Д. Д., чрез пълномощника адв. М.Х. от
АК-*****, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като
неоснователна, считайки обжалваното решение в атакуваните му части за валидно,
допустимо и правилно. Въззиваемата е оспорила всяко от оплакванията на въззивника,
изложила е подробни аргументи и е цитирала съдебна практика. Моли за постановяване на
решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено, с присъждане на
направените разноски във въззивното производство, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява, а с писмена молба
пълномощникът му адв.Б. настоява за уважаване на жалбата, с присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата П.Д., чрез процесуалния си представител адв.Х., в о.с.з. пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената му част, като излага и
доводи, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е възобновил
производството след проведеното първо по делото съдебно заседание, след което е допуснал
главно встъпване в процеса на въззивника Д.Д., които нарушения счита, че следва да бъдат
установени и отчетени от въззивния съд при постановяване на решението му, като също
моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Въззиваемата Д.Д., редовно призована, не се явява и не се представлява в
о.с.з.
2
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да
се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Ищцата П. Д. Д. от гр.******, като наследник на Ж. К. Д., б.ж. на гр.******, е
предявила иск против Д. Д. Д. от гр.Пловдив за делба на съсобствен недвижим имот в
гр.*****, представляващ жилище-апартамент с площ от 61,14кв.м., съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.177.1.41 по КК и КР на гр.******,
находящ се на административен адрес – гр.******, ул.******№3, вх.*, ет.*, апартамент **
Ищцата е поддържала, че нейната майка Ж.Д. и бащата на страните Д.Д., по време
на брака си са придобили делбения имот, като след прекратяване на брака им Д.Д. се е
разпоредил със своята 1/2ид.част в полза на ответницата Д.Д., а след смъртта на Ж.Д.
ищцата, като нейн единствен наследник по закон е придобила притежаваната от същата
1/2ид.част. Поради това ищцата е поискала делбата на имота да бъде допусната при равни за
страните квоти, по 1/2 ид.част.
С писмения отговор на исковата молба ответницата Д.Д. не е оспорила иска за
делба и квотите на страните, но в първото по делото съдебно заседание е заявила
възражение по отношение размера на дяловете на страните, заявила е по-големи права в
имота в резултат на придобити права в имота от нейната майка, което възражение не е било
прието и разгледано от районния съд, който е приключил съдебното дирене в това заседание.
С определение от 22.04.2024г. ЯРС е отменил протоколното си определение, с
което е приключил съдебното дирене, възобновил го е и е указал на ответницата Д. да
обоснове възражението си, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Преди провеждане на откритото съдебно заседание Д. Г. Д. от гр.****** е подал
писмена молба по делото, с която е заявил самостоятелни права върху делбения имот,
предявил е претенциите си и е поискал да встъпи като страна по делото, с искане делбата на
имота да бъде допусната между него и ответницата Д.Д. при равни квоти, а искът за делба
да бъде отхвърлен по отношение на първоначалната ищца П.Д..
Д.Д. е обосновал главното си встъпване и предявените претенции с доводи, че е
придобил целия имот по давност, като давностното владение е продължило 35 години,
считано от 1989г., а в условия на евентуалност, че е придобил имота в резултат на пълна
трансформация на лично имущество, тъй като делбеният имот е придобит като обезщетение
за отчужден от родителите му имот и с лични и кредитни средства, които също са му били
дарени от неговите родители.
С Определение от 27.05.2024г. районният съд е допуснал главното встъпване на Д.
Г. Д. и е приел за съвместно разглеждане предявените от него искове против П. Д. и Д. Д..
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е
установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата
и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я
възприема изцяло, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
По делото не е имало спор и е установено, че Д. Г. Д. и Ж. К. Д. са бивши съпрузи,
чийто брак е бил сключен на 28.05.1978г. и е прекратен с развод с влязлото в сила Решение
№72/19.01.1989г., постановено по гр.дело № 248/1988г. по описа на ЯРС. С решението,
поради обтегнатите отношения на съпрузите, както и между родителите на съпруга и
съпругата, семейното жилище в гр.***** на ул.*****-апартамент № ** е предоставено на
съпруга Д.Д., като съдът е приел, че жилището е собственост на неговите родители. С
решението е постановено още, след влизането му в сила съпругата да носи предбрачното си
име К..
3
Установено е, че по време на брака им, с нотариален акт №157 от 19.08.1988г. за
собственост върху имот, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ, т. II, по нот.дело №905/1988г. на съдия при ЯРС, съпрузите Д. и
Ж.Д.и са придобили и са били признати за собственици на недвижимия имот - жилище №
41 с площ от 62,14кв.м., находящо се на ****етаж, вх.* в жилищна сграда- жилищен блок,
построен върху държавна земя, парцел, жилищен блок***** в гр.*****, с прилежащото
избено помещение № 20 със застроена площ 3.83 кв.м. и 0.793 % ид.ч. от 910 кв.м. общи
части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена. В акта е
посочено, че имотът се придобива като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, като
цената на имота е в размер на 13 330лв., която е покрита с припадащите се суми срещу
отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер
на 2 632лв. и заем от ДСК в размер на 10 688лв.
Установено е, че със Заповед № 398/19.03.1984г. на ОбНС-Ямбол, от бащата на
Д.Д. – Г. Б. е бил отчужден имот с пл.№4189 в кв.51 на гр.******, намиращ се на
ул.*******№**, оценен на сумата 2 517лв, като на основание чл.81 от ЗТСУ собственикът Б.
е бил обезщетен с едно двустайно жилище в жилищен блок*****. Няма спор, че това е
жилището, придобито от съпрузите Ж. и Д.Д.и, тъй като е установено, че с молба до ОбНС,
подадена от бащата на Д.Д.- Г. Д. Б., подписана и от Д.Д. и Ж.Д., същият е поискал ап.41 в
блок***** да бъде записан на името на сина му Д. Г. Д. и на съпругата му Ж. К. Д. и
записването на жилището на двамата е със съгласието на Д. Д..
По делото е установено с представена молба от ДСК - Ямбол до нотариус при
Народен съд – Ямбол за вписване на законна ипотека като обезпечение на заем за жилищно
строителство, че Д. Д. и Ж. Д. за получили заем в размер на 10 688лв. за срок от 30 години,
по сключен договор с ДСК от 09.12.1986г.
Установено е по делото с удостоверение, че Ж. Д. е имала открит в ДСК-Ямбол
жилищно-спестовен влог в размер на 2 631.28лв. Данните са, че влогът е открит на
16.04.1984г.
По делото са представени вносни бележки без данни за дати на издаване, с които е
установено, че Ж.Д. е заплащала суми в полза на ДСК, но от отразяванията в графа „остатък
след вноската“ може да се приеме, че сумите са заплащани за погасяване на заема, отпуснат
от банка ДСК, а не са внасяни по влога й.
Представени са по делото и вносни бележки за заплащани на ДСК различни по
размер суми и от Д.Д., както и от родителите му П. и Г. Б.и, като е установено, че в периода
01.06.1988г.-31.05.1989г. от ПК“Надежда“ са правени удръжки от възнаграждението на П. Г.а
за заем към ДСК.
Установено е от представеното по делото удостоверение за наследници, че Ж. К. К.
(Д.) е починала на *******г., като е оставила за свой единствен наследник по закон
дъщерята П. Д. Д..
С нотариален акт №124 от 26.10.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, Д. Г. Д. е продал на Д. Д. Д. собствената си 1/2
ид.ч. от процесното делбено жилище в гр.****** на ул.******№*, вх.*, ет.*, апартавент
№**.
Разпитан пред първата инстанция в качеството на свидетел, братът на Д.Д. - Н. Д. е
потвърдил, че процесното жилище е било придобито в обезщетение за отчуждена къща,
притежавана от бащата на свидетеля. Според свидетеля Н.Д., баща му прехвърлил
обезщетението си на Ж. - бившата съпруга на брат му, която получила правото да изтегли
кредит, получила кредит и с Д. доплатили апартамента, след което го обзавели. Ж. работела
през цялото време и сама изплащала кредита, преди да почине искала от свидетеля да
говори с Д., за да си разделят апартамента и жилището да остане за двете им дъщери, за
което Д. принципно се съгласил. За Ж. свидетелят е поддържал, че е живеела в апартамента
от закупуването му до развода, след развода дъщерята П. живеела и при майка си, и при
баща си, понастоящем от 10-15 години живеела и работела в *****, но когато се връщала
оставала в жилището на ул.******.
Едноутробната сестра на ответницата Д.Д. - св.А. Б. е установила с показанията си,
4
че майка им Е. е била жената, с която Д.Д. е съжителствал след развода с Ж. Д.. Двамата
първо живеели в жилище на Е., след което се установили в жилището на ул.******. Според
свидетелката, майка й продала свой апартамент в гр.***** и със своята част от парите,
получени от продажбата двамата с Д. изплати жилището на ул.******, тъй като не било
доизплатено, купили вещи, а част от обзавеждането от личния й имот Е. пренесла в
процесния имот.
Свидетелите В. С. , В. П. и П. Б., всички съседи на Д.Д. в жилищния блок, в който
се намира делбения имот са установили с показанията си, че считано от 1990г. в този
апартамент са живеели Д. и жената, с която е съжителствал Е., както и дъщеря им Д.. Д. и Е.
през лятото работели на морето, след което се връщали в апартамента в гр.*****, но
свидетелите не виждали някой друг да обитава жилището и са отрекли да знаят за нечии
претенции към него, не знаели и Д. да е имал друга жена.
При така установената фактическа обстановка, с постановеното по спора решение
районният съд е уважил първоначално предявения от П.Д. иск за делба, като е допуснал
делбата между нея и ответницата Д.Д. при равни квоти. За да постанови този резултат, съдът
е приел, че делбеният имот е придобит в режим на СИО по време на брака им от съпрузите
Д.Д. и Ж.Д., след развода им съпружеската имуществена общност се е трансформирала в
обикновена съсобстевеност при равни дялове, съпругът Д.Д. се е разпоредил със своята
1/2ид.част в полза на Д.Д., а притежаваната от Ж.Д. 1/2ид.част е придобита по наследство от
П.Д.. Съдът е отхвърлил предявения от Д.Д. иск за делба като неоснователен, приемайки за
недоказана претенцията на Д. за пълна трансформация на негово лично имущество. Съдът е
счел, че липсват фактически данни жилището да е било заплатено с извънсемейни средства,
заплатени от родителите на Д. и по делото е установено, че за заплащането на жилището е
бил предоставен жилищен заем на съпрузите Д.Д. и Ж.Д., които са били солидарни
длъжници. Придобивното основание на Д.Д. - давностно владение съдът също е счел за
недоказано, тъй като бившият съпруг не е доказал да е своил имота изцяло, като владее и
частта на другия съсобственик и че не е установено след развода Д.Д. да е манифестирал по
несъмнен начин пред Ж.Д. намерението си за своене на жилищено. Направено е заключение,
че отсъства субективния елемент на владението, поради което апартаментът е останал
съсобствен и следва делбата му да се допусне между настоящите му съсобственици при
равни квоти.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, при извършената
служебна проверка ЯОС намира, че обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо.
Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, в рамките на която проверка прецени жалбата за неоснователна.
Районният съд е сезиран с иск за делба по чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 ГПК. Всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Първата предпоставка
за допускане на делба е наличието на съсобствена вещ, респективно съсобствен имот.
Съгласно чл.342 ГПК в първото заседание всеки от наследниците, респ. съсобствениците
може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата и размера на неговия
дял. Крайната цел на делбата е ликвидиране състоянието на съсобственост върху
определено имущество и тя може да бъде постигната само ако в нея участват всички
притежатели на правото на собственост. Затова участието на всички съсобственици е
изискване за валидност на делбата, при съобразяване разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН, която
прогласява за изцяло нищожна делбата, извършена без участието на някой от
сънаследниците, респ. съсобствениците, съгласно препращането на чл. 34, ал.2 ЗС, в който
смисъл са и дадените разяснения с ТР №.4/16.06.2025г. по т.д.№4/2023г. на ОСГК на ВКС.
С оглед тези разяснения, в случая правилно районният съд при условията на
5
чл.253 ГПК, след като не е изслушал и приел възраженията на ответницата Д.Д. срещу
участието на ищцата в делбата и дела й, е отменил протоколното си определение, с което е
приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, давайки възможност на
ответницата да обоснове това свое възражение. Правилно също съдът е процедирал, като
след възобновяване на съдебното дирене е конституирал по реда на чл.225 ГПК Д.Д. като
страна в процеса, тъй като същият е заявил самостоятелни права върху делбения имот и
също е предявил иск за делба на имота.
В настоящия случай именно този е и спорният въпрос, който е бил повдигнат пред
първоинстанционния съд и по същия въпрос спорът е пренесен пред настоящата въззивна
инстанция, а именно твърдението на един от съделителите-страна по делото, че не е налице
съсобствен имот между първоначалната ищца П.Д. и ответницата Д.Д., тъй като процесният
имот, за който е предявен иска за делба е съсобствен между Д.Д. и Д.Д., който е придобил
целия имот по давностно владение, продължило повече от 10 години, както и в резултат на
пълна трансформация на лично имущество на Д.Д., след което Д.Д. се е разпоредил с 1/2
ид.част от имота в полза на ответницата Д.Д., която е придобила тази ид.част по силата на
разпоредителната сделка, а за него е останала другата 1/2ид.част от имота.
Позоваването от Д.Д. на придобиване от него на имота по давност, е
неоснователно.
Съгласно разясненията в ТР №1 от 6.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №
1/2012г., при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, следва да се прецени дали той владее изключително за себе си целия имот
и от кога. Прието е, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, същото го прави държател на техните идеални части и за да се
счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, достатъчно е съсобственикът, който не е техен владелец, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Ако съсобственикът се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе
си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици, като завладяването и промяната по начало трябва да се манифестира пред
тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно.
Според съдебната практика, за да се приеме наличието на завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин, а чрез действия, които да са
могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика. При липса на такива
действия се приема, че промяната в намерението е скрита, и следователно владението е
опорочено, при което не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.
След прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод, съпрузите са
съсобственици, т.е. разводът е основание за съвладение и съгласно приетото в цитираното
ТР № 1/2012г. и трайната съдебна практика презумпцията по чл.69 ЗС се прилага и в
отношенията между бившите съпрузи-съсобственици. И в този случай, независимо от
основанието за възникване на съсобствеността, действията, които сочат на преобръщането
на държането частите на съсобственика-бивш съпруг във владение за себе си, следва да са
недвусмислени, т. е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи правата на
съсобственик, предвидени в специалните норми за съсобствеността - чл.31 и чл.32 ЗС и те да
са възприети като такива от съсобственика.
С оглед горните разяснения, в тежест на Д.Д. е да докаже, че е завладял правата на
майката на ищцата, като намерението му е намерило външна проява чрез действия, които
6
недвусмислено да отричат правата на съсобственика - бившата му съпруга и съответно ги е
придобил след изтичането на десетгодишния давностен срок. Такова доказване по делото не
е проведено. Разбира се, в случая следва да бъде отчетено, че след прекратяването на брака
между Ж. и Д.Д.и с развод през 1989г., когато е възникнала разделната собственост,
фактическата власт върху жилището се е упражнявала от Д.Д., но същият е бил само
държател на частта на бившата съпруга. За да започне да тече придобивна давност в негова
полза, е било необходимо той да докаже, че чрез явни действия е отрекъл правата на
съсобственика си, т. е. че явно ги е завладял. Такива доказателства по делото не са
ангажирани, като от показанията на свидетелите Сотирова, П. и Б. е установено само, че Д. е
живял в апартамента с жената, с която е съжителствал – Е., както и че жилището не е било
посещавано от бившата съпруга на Д., но това не са действия, при които може да се приеме,
че е осъществявано явно и несъмнено владение. С показанията на св.А. Б. е установено
също, че майка й Е., с която Д.Д. е съжителствал, е продала свой имот и с част от получената
цена е закупила вещи – обзавеждане за спорния имот, като е пренесла в имота и друго свое
обзавеждане, но тава са действия по стопанисването и използването на делбения имот, все
търпими действия, които също не отричат правата на другия съсобственик – майката на
ищцата и отношенията между съсобствениците във връзка с такива действия са
регламентирани в чл.31 ЗС, при което не може да се направи категоричен извод, че
осъществяваното от Д.Д. владение е явно и несъмнено. Доколкото разводът е основание за
съвладение, по делото липсват доказателства Д.Д. да е упражнявал фактическата власт върху
целия имот изключително и само за себе си, и това да е било обективирано чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на другия съсобственик и които да са могли да
станат негово достояние. Дори при отчитане влошените отношения между Д.Д. и брат му –
свидетеля Н.Д., при преценката по реда на чл.172 ГПК на показанията на този свидетел като
заинтересовани във вреда на Д.Д. и при некредитиране казаното от свидетеля, че Д.Д.
принципно е бил съгласен апартаментът да се раздели между двете му деца, което изключва
твърденията за явно и недвусмислено владение от него на целия имот, по делото не са
събрани каквито и да е доказателства за такива действия на Д.Д., установяващи промяната в
намерението му. Поради това съдът приема, че тази промяна е останала скрита,
следователно владението е опорочено и не са настъпили последиците по чл.79, ал.1 ЗС. Д.Д.
не е придобил изцяло собствеността върху делбения имот на основание придобивна
давност.
Не е налице придобиване на имота от Д.Д. и в резултат на пълна или частична
трансформация на негово лично имущество.
Безспорно процесният имот е придобит по време на брака на съпрузите Д. и Ж.Д.и
и съгласно чл.19 от СК (отм.) е в режим на СИО. Безспорно по делото е установено, че
имотът - семейното жилище на съпрузите Д.и, придобито по време на брака, е получено от
двамата съпрузи по реда на чл.76, ал.2 от ЗТСУ(отм.) като обезщетение за отчужден от
бащата на съпруга имот, чиято цена и лични средства на родителя са в размер на 2 632лв., а
за разликата до пълната цена на дадения в обезщетение имот в размер 13 330лв. е следвало
да бъде доплатена сумата от 10 688лв., за която съпрузите са изтеглили и ползвали жилищен
заем. Настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че в случая не е налице хипотеза
на частична трансформация, сходна с тази, която е разгледана в т.3 от Постановление № 5 от
31.10.1972г., Пленум на ВС – „Когато срещу отстъпения в обезщетение имот следва да се
доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част
от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена
общност“. Макар в цената на обезщетения по ЗТСУ имот да е включена цената на
отчуждения имот от 2 632лв., не може да се приеме, че съответните на тази сума части от
отстъпеният имот в размер на 2632/13 330 ид.части са станали лична собственост на съпруга
Д.Д. и само останалите ид.части са придобити в режим на СИО. За случай като този, според
ЯОС е приложимо разрешението, дадено с Решение №222/ 24.06.2011г. по гр.д.№982/2010г.
на Първо ГО на ВКС, Решение №81/15.03.2011г. по гр.д.№172/2010г. на Второ ГО на ВКС и
Решение №279/15.07.2010г. по гр.д.№529/2009г. на Първо ГО на ВКС, според която практика
при решаване на въпроса на кого е извършено дарение на опредЕ. парична сума или друго
имущество , следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение -
ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само
7
този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да
се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е
страна по договора за дарение по смисъла на чл.20 СК от 1985г. и аналогичния чл.22, ал.1 от
сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е
изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде
основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на
семейното жилище. В разглеждания случай е установено, че отчужденият собственик на
имота –Г.Б., бащата на съпруга Д.Д., в съвместна декларация, подписана и от двамата
съпрузи - Д.Д. и от съпругата Ж.Д., е поискал по реда на ЗТСУ отстъпеният в обезщетение
имот да бъде придобит от двамата съпрузи - и от сина му, и от съпругата му. Смисълът на
декларацията е с частта на дадения в обезщетение имот да бъдат надарени и двамата
съпрузи, които също са изразили воля да приемат дарението, а Д.Д. не е ангажирал каквито
и да е доказателства и не е провел доказване за установяване, че намерението на баща му е
било да дари само него с частта от имота, съответна на отчуждения имот.
От друга страна, разликата в цената на отстъпения имот в размер на 10 688лв. е
била заплатена с кредитни средства, получени от двамата съпрузи и целият имот е придобит
от двамата съпрузи Д.и по време на брака им, на името на двамата съпрузи. В случай като
този, когато придобиването на имота е на името на двамата съпрузи, които съвместно са
получили кредитните средства, е изключена трансформацията на лично имущество само за
единия от тях. Това е така, тъй като средствата, получени по договор за кредит не
съставляват лични средства, дори когато са получени от единия от съпрузите, тъй като
задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл.25 ,
ал.2 от СК от 1985г. (отм.), респ. чл.32, ал.2 от СК. Без значение за оборване на презумпцията
по чл.19, ал.1 СК (отм.) е и начинът на последващото погасяване на заемните средства,
които са вложени в покупката на общия имот, тъй като изплащането на кредита със средства
на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на
съсобствеността - изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на един от
съпрузите не е свързано с придобиване на собственост, а с възможност да се търси от другия
съпруг съответна част от платеното (в този см. Решение № 428 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6452/2013 г., IV г. о.). В случая е установено, че и двамата съпрузи са правили вноски за
погасяване на жилищния заем, с който е била заплатена по-голямата част от цената на
спорния имот и правилото е, че създадената от закона общност на задължението води и до
общност на придобитото с тези средства имущество. При отсъствие на каквито и да е
доказателства, установяващи пълна липса на принос от страна на съпругата Ж.Д. за
погасяване на кредита, претенцията на Д.Д. да бъде признат за едноличен собственик на
делбеното жилище е неоснователна. Изплащането и от родителите на съпруга, и от други
трети лица на суми като вноски по кредита също не променя възникналото в съпружеска
общност вещно право, нито е основание за трансформация на лично имущество, а също
води до облигационни отношения.
В обобщение, след като по делото не е установено от въззивника Д.Д. да е
придобил изцяло спорния имот в резултат на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС,
нито в резултат на пълна или частична трансформация на лично имущество, предявеният от
него иск за делба на имота е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. В тази
му част решението на първата инстанция е правилно и следва да се потвърди. Налице са
предпоставките на чл. 34 ЗС за допускане делбата на имота между ищцата П.Д. като
единствен наследник на съсобственика Ж.Д. - титуляр на правото на собственост на
процесния имот в обема на 1/2 идеална част и между Д.Д. като приобретател на другата 1/2
ид.част по разпоредителната сделка, която е сключил Д.Д. за своята притежавана 1/2 ид.част.
Като е допуснал делбата на имота между тези страни, при посочените квоти, районният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди и в тази му
обжалвана част, както и в частта, с която на Д.Д. е възложено заплащането на ДТ по чл.9 от
ТДТКССГПК за отхвърлянето на предявения от него иск за делба. Въззивната жалба е
изцяло неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстнация, право на разноските за тази
инстанция имат въззиваемите страни. Въззиваемата Д.Д. не е заявила претенция за разноски
и такива не й се присъждат. Въззивамата П.Д. има право на разноски за заплатено
8
адв.възнаграждение, но същата не е представила договор за правна защита и съдействие
пред въззивната инстанция с данни за договорено и заплатено адв.възнагаждение, не е
представила и списък на разноските по чл.80 ГПК и разноски също не й се присъждат.
Водим от изложено, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №172/04.04.2025г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №3230/2023г. по описа на този съд, в частта, с която е допусната
съдебна делба между П. Д. Д. и Д. Д. Д., при равни за двете съделителки квоти, на недвижим
имот в гр.***** – жилище-апартамент с площ от 61,14кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 87374.542.177.1.41 по КК и КР на гр.******, с посочени
граници, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Г. Д., против
Д. Д. Д. иск за делба на същия недвижим имот, както и в частта, с която Д.Д. е осъден да
заплати ДТ в размер на 50лв. на основание чл.9 от ТДТКССГПК.
В останалата му част Решение №172/04.04.2025г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №3230/2023г., като необжалвано е влязло в сила
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9