№ 26163
гр. София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А.И
като разгледа докладваното от А.И Частно гражданско дело №
20211110157203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от ФИРМА чрез „ФИРМА“, клон България за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. СТ. СТ. за сумата от
1 338,50 лева - главница от 01.10.2020 г., 214,78 лева – възнаградителна лихва за периода
01.09.2020 г. – 01.12.2021 г. и 130,65 лева - мораторна лихва от 01.10.2020 г. до 16.09.2021 г.
В т. 12 от заявлението - „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено,
че заявителят е отпуснал кредит на длъжника по силата на договор за кредит № CARU-
17519969 г., който длъжникът се е задължил да погаси на 24 месечни вноски в размер на
97,08 лева всяка. Посочено е, че на 01.09.2020 г. длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредита, като съгласно предвиденото в общите условия по договора вземането
на кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер с пропускане плащането на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната месечна вноска –
01.10.2020 г. Същевременно в т. 9 от заявлението кредиторът е посочил, че претендира
издаване на заповед за изпълнение освен за непогасената главница по договора, мораторната
лихва и за възнаградителна лихва за период след настъпване на предсрочната изискуемост, а
също така и след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 214,78 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.09.2020 г. – 01.12.2021 г., следва да бъде отхвърлено,
по следните съображения:
Възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на
паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на
1
договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. С
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита длъжникът се лишава от
преимуществото на срока вследствие на собствената си забава и дължи незабавното
връщане на целия размер на останалата непогасена главница. От този момент за кредитора
се поражда правото да иска незабавното връщане на дадената в заем сума, както и на лихва
за забава върху непогасения размер на главницата до окончателното плащане. Това
тълкуване съответства на предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
разрешение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава
законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение на задължение на
потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури ползването на заемната
сума през срока на договора, макар и това да е следствие от неизпълнение на договорно
задължение на длъжника.
С оглед изложеното претендираната със заявлението възнаградителна лихва за
период след настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост – в случая на 01.10.2020 г., е
в противоречие с характера на института на възнаградителната лихва, както и с
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143, т. 14 ЗЗП, които са императивни по своя
характер и следователно реализира хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – противоречие на
искането със закона, поради което искането в тази част следва да се отхвърли.
За периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г. преди настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна
лихва е допустимо, но в тази част не отговаря на изискванията за индивидуализация на
вземането съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК, доколкото в
заявлението липсва посочен размер на претендираното вземане за този период, а в това
производство съдът не следва да дава указания за поправяне на нередовността на
заявлението – в този смисъл т. 1 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения заявление от 04.10.2021 г., подадено от „ФИРМА“,
Париж чрез „ФИРМА“, клон България, следва да се отхвърли в частта, в която е направено
искане за издаване на заповед за изпълнение за 214,78 лева - възнаградителна лихва за
периода 01.09.2020 г. – 01.12.2021 г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 04.10.2021 г., подадено от „ФИРМА“, Париж чрез
„ФИРМА“, клон България, в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение
2
на парично задължение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжника М. СТ. СТ. за сумата от
214,78 лева - възнаградителна лихва за периода 01.09.2020 г. – 01.12.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3