№ 15172
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110129289 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо Г. Л. Х. и В. П. Х. в
условията на солидарност за заплащане на следните суми: сумата от 1679.49 лева - главница,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. № 75375 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 336.48 лева за периода от
15.09.2019 г. до 07.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 1.12 лева за периода от 01.10.2019 г. до
13.11.2021 г., която главница за дялово разпределение е за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2217/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
които били придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот по време на
брака, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл.
241, вх. А, ет. 5, ап. 9, с аб. № 75375, като ответниците не престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в определения за това срок и, като не са изпълнили паричното си
задължение, са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
1
всеки един от ответниците. В отговорите се съдържат сходни възражение, а именно:
Ответниците намират исковите претенции за неоснователни и недоказани. Оспорват да са
имали качеството „потребители на топлинна енергия“ през процесния период. Твърдят, че
не са титуляри на правото на ползване по отношение на процесния имот, както и не са
собственици или облигационни ползватели на същия. Оспорват наличието на основание
ответниците да отговарят в условията на солидарност. Считат за недоказано твърдението на
ищеца за наличие на облигационна връзка между страните по делото. Релевират възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните с исковата молба
суми. Оспорват основанието, на което се претендира заплащане на обезщетение за забава
върху главницата, доколкото считат, че чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищцовото
дружество са неравноправни и поради това – нищожни. Оспорват от страна на ищеца да е
извършвана реална доставка на топлинна енергия за битови нужди до процесния недвижим
имот. Оспорват надлежното сертифициране на средствата за търговско измерване, както и,
че същите са преминали метрологична проверка. Считат, че за процесния период не е бил
налице валиден договор между ищеца и дружеството за дялово разпределение, като
поддържат, че не се установява основанието, на което ищецът предявява претенции за суми,
дължими във връзка с предоставяне на услугата по топлинно счетоводство. Оспорват
процесният недвижим имот да е топлоснабден, както и наличието на строителни книжа,
удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносната мрежа в апартамента. По
отношение на акцесорните претенции за обезщетение за забава оспорват да е налице
изпадане на ответниците в забава. Оспорват фактурираните стойности и редовността на
воденото от ищеца счетоводство. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с определение от 31.10.2022 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2217/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.
Относно възражението на ответника Х. за недопустимост на производството поради
образуваното гр. д. № 18200/2022 г. по описа на 55 състав на СРС, настоящият съдебен
състав намира, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК подлежи на тълкуване, което да дава
възможност на съда – при заведени две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане /установяване безспорността/дължимостта на парични вземания/, дори
когато първото от тях е заповедно производство, да може да прекрати по-късно заведеното
дело за установяване недължимост на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Т. е.
ч. гр. д. № 2217/2022 г., за установява на вземанията по което е образувано настоящото
производство е образувано преди гр. д. № 18200/2022 г. по описа на 55 състав, поради което
настоящото производство при всички положения е допустимо. Именно приложимостта на
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК обуславя липсата на правен интерес за кредитора-
заявител от последващо /след подаване на заявлението по чл. 410/417 ГПК/ образуване на
искови производства /осъдителни или установителни/ за същото вземане, както и липсата на
правен интерес у длъжника от предявяването на иск за установяване недължимостта на
вземане, за което е налице вече издадена заповед за изпълнение.
2
Още повече, че по сходни съображения е прекратено производство по гр. д. №
18200/2022 г. по описа на 55 състав с определение , което е влязло в сила на 21.10.2022 г.
– л. 98-99.
Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради
което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.12.2002 г., обективиран в нотариален акт № 126, том II, дело 293 от
2002 г. на нотариус Габриела Йорданова-Даскалова, с който И.н Пенчев И.нов продава на Г.
Л. Х. процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София,
ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 241, вх. А, ет. 5 – л. 17-18. Представено е по делото заверено копие
от акт за сключен граждански брак № 378 от 11.06.1994 г., от което се установява, че Г. Л. Х.
и В. П. Х. са сключили граждански брак на 11.06.1994 г. Представен е и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 169, том I, рег. № 8407, дело № 155 от 2017 г. на
нотариус Румен Димитров, с който Г. Л. Х. и В. П. Х. са учредили договорна ипотека върху
процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 241, вх. А, ет. 5
– л. 19-21. Представена е по делото и молба-декларация от Г. Х., с която е поискал открИ.не
на партида при ищеца за имот с аб. № 75375 на адрес гр. София, ж. к. Боянски водопад, бл.
241, вх. А, ет. 5, ап. 9 – л. 15-16. Молбата-декларация е от дата 17.08.2008 г. Съгласно
намиращото се в кориците на делото удостоверение от „Географска информационна система
– София“ ЕООД /л. 24/, се установява, че адрес на ж. к. Боянски водопад, бл. 241, вх. А, ет. 5,
ап. 9 е идентичен с настоящ адрес ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 241, вх. А, ет. 5.
Ответниците са били съпрузи към дата на закупуване на имота, така и към настоящия
момент. Подадената молба-декларация представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13
ЗЗД, а приемането от ищеца - сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в
този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017
г., ОСГК. В случая обаче се установи, че имотът е придобит по време на брака между Г. Л.
Х. и В. П. Х. в режим на съпружеска имуществена общност /бездялова съсобственост/.
Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Доколкото ответниците са
съпрузи и собственици на процесния имот, без значение е кой от тях е подал молба-
декларация за промяна на партидата на имота. В молбата-декларация изрично е посочено, че
семейството на Г. Л. Х. се състои от 4 члена. Ползването на топлинна енергия за семейното
жилище представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството.
Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, като
единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата сума спрямо един от тях, общата
3
сума солидарно или общата сума разделно.
Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответниците да са се
разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди
изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички
доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно
задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно
ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът
намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили
правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и Г. Л. Х. и В. П. Х., от друга, в процесния
период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение
относно договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. Това е
така, тъй като по делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач,
в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна
собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване
на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял
топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение. Дори липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма
отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия /в
4
този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на СГС; решение № 4296
от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069 от 31.05.2013 г. на
СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО. Показанията на уредите
са отчетени извънредно на 18.09.2019 г. и 17.06.2020 г. – от третото лице-помагач са
представени отчети за процесния период, съдържащи неоспорен подпис на потребител. Към
документите представени от третото лице-помагач е представено и свидетелство за годност
на разпределителите. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна
отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния
период нямало начислена ТЕ за отопление на общи части. В имота има един водомер за
топла вода, който е отчетен извънредно на 18.09.2019 г. и 17.06.2020 г. Топломерът с
фабричен № 60097663 е преминал метрологична проверка през 2-годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е
посочило детайлно как са формирани сумите за отопление на имота и отдадена от сградна
инсталация ТЕ, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена
топлинна енергия в имота на ответниците съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Проектната мощност в случая е неотносима, а сградната
инсталация се изчислява по инсталирана мощност. Предвид изложеното и при
съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е
стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. е в размер на 2452.74 лв.
Съгласно чл. 200, ал.3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от
страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
5
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/. В производството ответниците не са оспорили заключението
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период е са налице частични
плащания - по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на общо 700.13 лв. и по обща фактура
от 31.07.2020 г. в размер на общо 93.50 лв. В съдебно заседание на 28.11.2022 г. вещото
лице по ССчЕ конкретизира, че счетоводството на ищеца е водено редовно. СТЕ не е отчела
частичните плащания, а посочила общо дължимата сума за процесния период, поради което
и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. след приспадане на частичните плащания от сумата
в размер на 2452.74 лв. /2452.74-700.13-93.50/, то стойността на ползваната и незаплатена ТЕ
е в размер на 1659.11 лв.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 18.01.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
18.01.2019 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за м. 09.2018 г. е станало изискуемо, считано от
15.11.2018 г. При отчитането обаче на спирането на срока по ЗМДВИП, то същото не е
погасено по давност. Следователно погасени са всички вземания за периода м.05.2018 г. –
м.08.2018 г. Вземането за м. 08.2018 г. е станало изискуемо на 15.10.2018 г., но при
отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, то
6
давността за това вземане е изтекла на 22.12.2018 г.
От кредитираната ССчЕ се установя, че по обща фактура от 31.07.2019 г. е налице
частично плащане в размер на 700.13 лв. Не се твърди и не се доказва по делото да е заявено
с частичното плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с
частичното плащане се погасява най-старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. От
неоспорената СТЕ се установява, че дължимата сума за топлинна енергия за погасения по
давност период от м.05.2018 г. до м.08.2018 г. е в размер на 96.21 лв. Оттук и съдът намира,
че с частичното плащане в размер на 700.13 лв. при всички положения са погасени изцяло
задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.08.2018 г., доколкото това са най-старите
задължения по обща фактура от 31.07.2019 г. Следователно с плащането в размер на 700.13
лв.. са погасени част от най-старите задължения по прогнозна стойност, респ. е останала
дължима останалата част от прогнозната стойност, както и начислената изравнителна сметка
за доплащане.
Следва да се отбележи, че въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за
сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай
на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за
връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово
разпределение. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо и сумата за
доплащане по изравнителна сметка от 31.07.2019 г. е възникнала като вземане след
изготвяне на индивидуалната справка за отопление и топла вода от третото лице-
помагач, респ. след издаването на общата фактура – арг. и от чл. 32, ал. 2 от ОУ на ищеца от
2016 г.
Няма пречки за плащане на задължението след изтичането на погасителната давност по
арг. от чл. 118 ЗЗД, поради изложеното възражението за давност е неоснователно, доколкото
сумите, попадащи в погасения по давност период, са заплатени на кредитора преди
образуването на настоящото производство.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 1659.11 лв.,
формирана от остатък от дължими суми за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. /начислени по обща фактура от 31.07.2019 г. и обща фактура
от 31.07.2020 г./, която сума следва да се признае за установено, че ответниците дължат при
условията на солидарна отговорност, а за разликата до пълния предявен размер от 1679.49
лв. искът ще се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
7
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 12.12.2022 г. по в. гр.
д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по
описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение
от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др. Възраженията на
ответниците са неоснователни.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за
периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. се дължи обезщетение за забава върху уважената
главница за периода от 15.09.2020 г. до 07.01.2022 г.
Съдът не кредитира изчисленията на вещото лице по ССчЕ, доколкото същото не е
съобразило периода на извънредно положение, за който не се дължи обезщетение за забава, а
освен това размерът на дължимите суми посочен в ССчЕ не съвпада изцяло с изчисленията
на вещото лице по СТЕ, които съдът е кредитирал за определяне на дължимата незаплатена
топлинна енергия. Оттук и съдът по реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен
калкулатор на интернет страницата на НАП определи обезщетението за забава върху
дължимата главница по обща фактура от 31.07.2019 г. /като съобрази, че обезщетение за
забава не се дължи за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. вкл./ и обща фактура от
31.07.2020 г. в общ размер на 283.50 лв.
Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо
ответника е основателен за сумата в общ размер от 283.50 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 07.01.2022 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 336.48 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Относно иска за обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
8
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Относно цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява изцяло неоснователна спрямо
ответниците и ще се отхвърли в пълния си размер за сумата от 1.12 лева за периода от
01.10.2019 г. до 13.11.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват на двете страни. В съответствие с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Относно разноските на ищеца: Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете в размер на 645.59 лв. за държавна такса,
депозит за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
/общият размер на разноските за исковото производство на ищеца е 670.34 лв., вкл. и
определено от съда юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лв./ и в
размер на 87 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство по съразмерност /общият размер на разноските в заповедното производство е
90.34 лв./, които разноски ще се възложат в тежест на ответниците.
Ответниците Г. Л. Х. и В. П. Х. претендират разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАд за исковото
производство. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна
не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда /виж
определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС /. В договорите за
правна защита и съдействие е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 64 и л. 73/,
посочено е, че лицата са материално затруднени, налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2
ЗА. Дължи се възнаграждение за един адвокат на всеки един от ответниците, поради което
по съразмерност ще се присъди на адв. Д. /за оказана безплатна помощ на В. Х./ сумата от
18.46 лв. по съразмерност, както и на адв. С. /за оказана безплатна помощ на Г. Л. Х./
сумата от 18.46 лв. по съразмерност.
Ответниците Г. Л. Х. и В. П. Х. претендират разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАд за
заповедното производство. В договорите за правна защита и съдействие е посочена
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 19 и л. 21 от ч. гр. д./, посочено е, че лицата са
материално затруднени, налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Дължи се
възнаграждение за един адвокат на всеки един от ответниците. Към датата на подаване на
възраженията са приложими разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения преди измененията от м.11.2022 г., поради което
минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска е 300.60 лв. – на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 7 от Наредбата. По съразмерност ще се присъди на адв. Билева
/за оказана безплатна помощ на В. Х./ сумата от 11.10 лв., както и по съразмерност ще се
присъди на адв. Илчев /за оказана безплатна помощ на Г. Л. Х./ сумата от 11.10 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.241, вх.А, ет.5, ап.9 и В. П. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.247, вх.А, ет.5, ап.9, дължат при условията на солидарност
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1659.11 лв. –
главница, представляваща остатък от дължими суми за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот с аб. № 75375, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.01.2022 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 283.50 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от
09.04.2020 г. – 07.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2217/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 1659.11 лв. до пълния
претендирам размер от 1679.49 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 283.50 лв. до пълния предявен размер от 336.48 лв. и за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер
на 1.12 лева за периода от 01.10.2019 г. до 13.11.2021 г. – обезщетение за забава върху такса
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. Л. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бл.241,
вх.А, ет.5, ап.9 и В. П. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ,
бл.247, вх.А, ет.5, ап.9, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата в размер на 645.59 лв. – разноски по съразмерност за исковото
производството и сумата в размер на 87 лв. – разноски по съразмерност за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
адв. С. Йорданова Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис -
партер, сумата от 18.46 лв. - разноски по делото по съразмерност за безплатно оказана
правна помощ по исковото производство на В. П. Х..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
адв. В. Филипов С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис -
партер, сумата от 18.46 лв. - разноски по делото по съразмерност за безплатно оказана
правна помощ по исковото производство на Г. Л. Х..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Гургулят“ № 31,
офис - партер, сумата от 11.10 лв. - разноски по делото по съразмерност за безплатно
оказана правна помощ по заповедното производство на В. П. Х..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
адв. Николай Илчев Илчев, ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис
- партер, сумата от 11.10 лв. - разноски по делото по съразмерност за безплатно оказана
правна помощ по заповедното производство на Г. Л. Х..
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
10
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11