№ 908
гр. Сливен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102275 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Г. от гр. Сливен
срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване на
сключения между страните Договор за потребителски кредит за нищожен,
поради противоречие със закона.
Ищцата твърди, че на 26.08.2025 г. сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който усвоила главница в
размер на 9970,00 лв. Общият размер на предвидената застрахователна премия
възлизал на 1241,56 лв., при фиксиран ГЛП от 40,94 % и ГПР от 47,11 %.
Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като са нарушени нормите
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК. ГПР по кредита е посочен
грешно, без в него да е включена дължимата застраховка, като е посочен ГПР
в по-нисък размер от действителния и липсва яснота относно начина, по който
е формиран. Липсва и погасителен план с посоченото в закона съдържание.
На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на
договора за потребителски кредит, поради противоречието му със закона и
моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който
1
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска . Не оспорва
сключения договор за потребителски кредит, но оспорва твърденията на
ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като
изтъква, че е налице погасителен план с необходимото съдържание, а
изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че
уговорената застраховка е допълнителна услуга, която клиентът доброволно е
избрал и премията за нея не следва да се включва в ГПР по договора. Изтъква
още, че договорът е сключен като електронен документ по смисъла на чл. 3
ЗЕДЕУУ, като шрифтът на оригиналния електронен документ е Arial Narrow
12. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения
иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Подала е чрез своя пълномощник - адвокат писмено
становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да
присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищцата Г. Д. Г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ********** от 26.08.2024 г., по силата на
който кредитополучателката е усвоила сума в размер на 9970,00 лева.
В чл. 7. 1 от Договора е посочен и общ размер на застрахователна
премия от 1241,56 лв., като общият размер на кредита възлиза на 11211,56 лв.
Уговорено е, че срокът на договора е 15 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40,94 %. ГПР е посочен като 47,11 %.
Месечната вноска е в размер на 967,30 лева, а общата дължима сума по
договора е в размер на 14509,44 лв.
По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебно-
икономическа експертиза, чиито заключения съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
сключеният договор за потребителски кредит № ********** от 26.08.2024 г. е
2
написан с шрифт от така нареченото семейство безсерифни шрифтове (sans-
serif) или по-ясно казано това е шрифт с графичен дизайн, на който липсват
характерните извивки по краищата на буквите. Всички елементи на
информация по процесния договор, както и на общите условия към него се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт с размер на шрифта 11.5
pt.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че на 26.08.2024 г. по разплащателната сметка на ищцата е постъпила сумата
от 11211,56 лв., която представлява главница в размер на 9970 лв. + 1241,56 лв.
застрахователна премия. На същата дата, сумата по застраховката е удържана
от сметката на клиента и е преведена с групово плащане към сметката на
застрахователното дружество, поради което по банковата сметка на
кредитополучателя остава сумата в размер на 9970 лв. Съгласно
представените справки, кредитополучателят е погасила по договора за кредит
обща сума от 6899,79 лв. Сумата на застрахователната премия не е включена
при изчислението на ГПР при главница 9970 лв. Ако в ГПР бъде включена
застрахователната премия като допълнителна услуга, то ГПР се увеличава до
77,16 %, при което се надвишава пет пъти размерът на законната лихва по
просрочени задължения в левове.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит
№ ********** от 26.08.2024 г., сключен между ищцата Г. Д. Г. и ответното
дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, поради противоречие със закона.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 9970,00 лв.
Ответникът е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ, като дружеството има
правото да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
3
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза се установи, че всички елементи на информация по процесния
договор, както и на общите условия към него се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, с размер на шрифта 11.5 pt, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочената норма приема, че всички
елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира,
че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде
достъпна за потребителя, да възпрепятства използването на дребен шрифт,
който би могъл да породи опасност важна информация относно правата и
задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Предвид
констатирания факт, че процесният договор е с размер на шрифта по-малък от
12, съдът приема, че същият е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Основателно е и релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
4
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай, спорните въпроси между страните са дали
застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали тя
представлява разход по кредита или е част от главницата и дали сключването
на застраховка се явява задължително условие за сключване на договора за
кредит.
Ответното дружество е включило дължимата застрахователна премия
като част от главницата и по този начин посоченият ГПР в договора не
надхвърля максимално допустимия размер според закона.
Съдът намира, че включвайки вземането за застрахователната премия в
размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните
законови изисквания.
Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите
парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя,
възлизащи в случая на 9970,00 лв. Кредитополучателят реално разполага с
възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са
фактически получените от него заемни средства. Сумата от 1241,56 лв.
представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има
характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от
общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по
кредита възлиза на 77,16 % според приетото експертно заключение, което
значително надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК
5
и се различава съществено от посочения в процесния договор за
потребителски кредит ГПР от 47,11 %.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
застрахователната премия е част от главницата, то липсва допълнителна
информация относно начина на формирането на посочения процент на
разходите от 47,11 %, както и какво е взето предвид при формирането му.
Остават неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното
оскъпяване на заема. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 47,11 %, а договорната лихва е 40,94 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Посочените нарушения обуславят извод за недействителност на
договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване и на
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е
налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо,
предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване
на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 1988,80 лева, от които 398,80 лв. - заплатена
държавна такса, 800,00 лв. - заплатен депозит за вещи лица и 790,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 22.04.2025 г.
Възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
6
възнаграждение на пълномощника на ищцата съдът намира за неоснователно,
тъй като с оглед цената на иска от 9970,00 лв., същото е договорено и
заплатено в размер по-нисък от този по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Същото отговаря и на
обстоятелствата, че разглеждането на делото е приключило в две открити
съдебни заседания, приети са заключения на две съдебни експертизи, а
пълномощникът на ищцата, макар и да не се е явил лично, е депозирал
становища по хода на делото и по същество и извършената от адвоката работа
съответства на полученото възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
................... Договор за потребителски кредит № ********** от 26.08.2024
г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1988,80 лв. /хиляда деветстотин
осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7