РЕШЕНИЕ
№ 385
гр.Плевен, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова
административно дело № 599 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на В.Б. ***
срещу решение № 2153-14-77/16.06.2022 година на директора на ТП на НОИ
Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно се извършва прихващане от
дължимата му сума за парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй
като задължението от 4455,37 лева, установено с разпореждане №
РВ-3-14-00768912/15.06.2022 година, не е получено от него, а е съобщено чрез
поставяне на таблото в ТП на НОИ Плевен и
е обжалвано пред АС Плевен. Счита, че не следва да бъде прихванато вземането
му, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по БЛ № Е
21211522713 за периода м. април 2022
г. от 124, 02 лева , тъй като сумата му
е необходима за лечение. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание оспорващият - В.Б. *** , не се явява, не се представлява.
Представени са писмени бележки, в които се посочва, че решението и
разпореждането са незаконосъобразни, тъй като не е налице основание за
прихващане на плащането за обезщетение, тъй като чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК
не се допуска принудително изпълнение върху осигурителни плащания. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание ответникът - директорът
на ТП на НОИ – Плевен, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С разпореждане
№РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване е разпоредено В.Б. *** да възстанови сума, представляваща парично
обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които 3788.10
лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на
разпореждането.
Разпореждането е съобщено
по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО на таблото в ТП на НОИ Плевен и е подадена жалба срещу него и е постановено решение № 2153-14-74/13.06.2022
г. на директора на ТП на НОИ, в което се приема, че жалбата е просрочена.
Решението на директора на
ТП на НОИ е обжалвано и е
образувано адм. дело № 556/2022 година
по описа на Административен съд-Плевен.
С определение №
1518/28.07.2022 година АС Плевен, трети състав е отхвърлил жалбата на Б. срещу
решението от 13.06.2022 година и е приел , че правилно органът е приел, че е
налице надлежно връчване на акта по реда на чл. 110 ал. 4 от КС№ още през август
2020 година и жалбата е просрочена.
С разпореждане №
РП-3-14-01130002/16.05.2022 г. от за
ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен е постановено да
се прихване от изискуемо вземане на Б. от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по E20211527113, за
периода 4.2022 г., сума в размер на 124.02 лв. (сто двадесет и четири лв. и две
ст.)- главница. Излагат се мотиви, че към момента на издаване на разпореждането
лицето има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представено
в ТП на НОИ Плевен, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване,
Е20211527113, в размер на 124.02 лв. (сто двадесет и четири лв. и две ст.), за
периода 4.2022 г., а дължимото вземане е
установено с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. ,съгласно което Б. следва
да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в
размер на 4455.37 лв. (четири хиляди четиристотин петдесет и пет лв. и тридесет
и седем ст.), от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към
датата на издаване на разпореждането. Посочва се, че към 16.05.2022 г. е
погасено част от задължението в размер на 284.61лв. – главница и към 16.05.2022
г. задължението на лицето е в размер на 4903.80 лв., от които 3503.49 лв. -
главница, 667.27 лв. - лихва и 733.04 лв. - допълнително начислена лихва до
датата на настоящото разпореждане.
Срещу разпореждането в срок
е подадена жалба и е постановено решение
№ 2153-14-77/16.06.2022 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което жалба вх. №1012-14-199/20.05.2022 г. на
Б., е отхвърлена и е потвърдено разпореждане№РП-3-14-01130002/16.05.2022 г. на
ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ – Плевен. В решението е прието, че разпореждането е законосъобразно, тъй като съгласно
чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от
държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на поделението и в случая са налице предпоставките за прихващане,
като срещу разпореждането от 15.06.2020 година има подадена жалба, но съгласно
чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 (каквото е
разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г.) и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира
изпълнението им, а съгласно чл. 117а, ал 2 от КСО изпълнението на
разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира
по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на
главницата и лихвите, като искането за спиране на изпълнението се прави
едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното
обезпечение, а в случая към жалбата на лицето не са ангажирани подобни
доказателства.
Представена е заповед №
1016-40-691/10.06.2016 г. на управител
на НОИ, с която е определен П.Д.Д. - началник на отдел
“Административен" в ТП на НОИ- Плевен да изпълнява правомощията на
Директора на ТП на НОИ - Плевен, предоставени по чл. 29 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие поради разрешен
платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност,
командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие
на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ С.И.Х.
да подписва разпореждания за прихващане на изискуеми вземания от ДОО, както и
доказателства, че директор на ТП на НОИ Плевен е отсъствал поради отпуск поради временна неработоспособност от
03.06.2022 г. – 19.06.2022 г. и началник на отдел „КПК“ е отсъствал поради
временна неработоспособност в периода 30.04.2022 г. – 29.05.2022 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от
КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3
и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба,
оспореното решение е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съгласно заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г.
на управител на НОИ.
От компетентен орган е издадено и
разпореждането за прихващане сумата от неоснователно полученото ПОБ. Съгласно
чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно
в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110,
ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. Видно от заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие
на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ С.И.Х.
подписва разпореждания за прихващане на изискуеми вземания от ДОО, то разпореждането е подписано
от компетентен орган.
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са
издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени
административно-производствените правила при издаването им.
Съдът намира, че решението е
постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат
на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от
изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно
чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този
кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс
и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки
освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за
издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114.
В случая, към датата на постановяване на
процесното разпореждане – 16.05.2022 г., са били
налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на
ДОО е било установено по основание и размер с разпореждане
№РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола
по разходите на ДОО. Същото
не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на
прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Неоснователни са доводите, че това разпореждане не
е влязло в сила, тъй като не е връчено на лицето, тъй като то е връчено по реда
на чл. 110, ал. 4 от КСО е и налице произнасяне на АС Плевен, че подадената
жалба срещу него правилно е прието от органа, че е просрочена. Същевременно оспорващият има изискуемо вземане от ДОО,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване за периода април 2022 г.. Следователно, изпълнени са предпоставките
за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между
изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното
обществено осигуряване.
Неоснователно е възражението на
оспорващия, че съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК , че не се допуска принудително
изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, тъй като е налице
специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от
този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване и налице хипотезата именно на прихващане с издаване на разпореждане
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на поделението.
Предвид горното съдът намира , че решението
е законосъобразно,
като издадено от компетентен
орган , при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал. 2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,
шести състав
РЕШИ :
Отхвърля жалба на В.Б. *** срещу решение № 2153-14-77/16.06.2022 година
на директора на ТП
на НОИ.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/