№ 19122
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИ.ВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110120378 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца ************, ЕИК *********, срещу ответника
*************, ЕИК **********, обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 7229,24 лв., представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„Каско на МПС“ № *********** за настъпил застрахователен риск на
05.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 2626,43 лв., представляваща лихва за период от
10.12.2021 г. до 10.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. №
74178/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ************, ЕИК *********, твърди, че на 05.06.2020 г. в гр.
*********, при движение по ул. „******“ № 2, в посока центъра на града, лек
автомобил „****“, ДК № ******, бива ударен от товарен автомобил „***“, ДК
№ ********, който излиза от ненаименована улица. Водачът на товарния
автомобил не е осигурил предимство на увреденото от процесното МПС
„****“, ДК № ******, при извършване на десен завой, като е навлязъл в
пътната лента, в която се е движел именно лекият автомобил. Вследствие
процесното ПТП за лекия автомобил настъпили материални вреди, за които
при ищцвото дружество имало сключена застраховка „Каско на МПС“ №
***********, валидна към датата на пътнотранспортното произшествие. За
процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП, подписан от
участниците в ПТП. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на
МПС „****“, ДК № ******, при ищеца е била заведена Щета №
1
**************, като било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 7214,24 лв. в полза на увреденото лице. Твърди се, че
към момента на инцидента отговорността на водача на товарен „***“, ДК №
********, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Ищецът
предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от
7229,24 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., получена
на 17.08.2020 г., като ответникът не я е погасил. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************, ЕИК **********,
подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Х. П., с който оспорва исковите
претенции по основание и по размер. Оспорва да е настъпило ПТП на
посоченото място, участници и дати. Оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба. Оспорва да е
налице противоправно поведение на водача на товарния автомобил.
Поддържа, че уврежданията по двете МПС няма как да се получат при така
декларирания механизъм на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че
десен завой в посоката, указана от ищеца, не е възможен. В ДКП било
изписано „движение в една посока, но в различни ленти“. Оспорва размера на
изплатеното застрахователно обезщетение като неотговарящо на
действителната стойност на вредите. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение
със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице
/автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната
отговорност като основание за ангажиране на регресната такава
/противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и
вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/. В
тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, респективно – да обори
презумпцията за вина на водача на МПС „***“, ДК № ********. За уважаване
на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на
които основава изгодни за себе си последици.
Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:наличие на валидна към датата на
пътнотранспортното произшествие имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в Застрахователна полица № ***********, спрямо МПС „****“,
ДК № ******, при ищцовото дружество. Ищецът е определил изплатил
2
застрахователно обезщетение по Щета № ************** в размер на 7214,24
лв. Наличие на валидна към датата на пътно-транспортното произшествие
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС „***“, ДК № ********. Ищецът е
изпратил регресна претенция до ответника да заплати сумата от 7229,24 лв., с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като поканата е била
получена на 17.08.2020 г.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие с твърдение, че налице несъответствие между механизма на
пътнотранспортното произшествиеи посочените вреди не съответстват на
механизма на пътно-транспортното произшествие, като твърди, че водачът на
камиона *** няма вина за настъпване на ПТП. От съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото, в частност: двустранен констативен
протокол с неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК ,
както и приетото по делото като неоспорено заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно,
обективно и безпристрастно, както и гласните доказателства на свидетеля Ч.,
които съдът възприема като логични, последователни и подкрепящи се от
събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 05.06.2020
г., около 15:30 часа автомобил „**** ********************, с рег. № **
****** се движи по ул. „******“ с посока Център. В същото време и посока
от дясно наляво в района на № 2 , водачът на товарен автомобил „***
*********" , предприема маневра за завой наляво, като частично навлиза в
лентата за насрещно движение, където настъпва съприкосновение с
намиращия се вляво от него автомобил „**** ********************, с рег. №
** ******. Първоначалното съприкосновение е между предна лява част на
товарен автомобил „***“ и предна част на автомобил „****“. Вследствие на
по-голямото количество движение ( ударен импулс) на товарния автомобил и
по-голямата му маса, настъпва приплъзване между предната му лява част и
централната част на автомобил „****“. От така установения механизъм на
ПТП се налага извода, че щетите по автомобил „**** ********************“
с рег. № ** ****** се намират в пряка и причинно – следствена връзка с
настъпилото на 05.06.2020 г. произшествие в гр. *********. В ************ е
извършен оглед и съставен опис на увредените детайли по щета №
************** от 05.06.2020 г. Към датата на застрахователното събитие
05.06.2020 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 8 години 26 дни,
считано от първоначалната регистрация 10.05.2012 г. Стойността необходима
за възстановяване на товарен автомобил „**** ********************, с рег.
№ ** ****** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
6876,94 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“
при ПТП е между 15 лева – 25 лева. В отговор на поставените от ответника
въпроси, вещото лице уточнява, че процесното ПТП е настъпило на
05.06.2020 г. в 15:30 часа на ул. „******“, гр. *********. Произшествието е
настъпило по дължина на ул. „******“ , срещу № 2. Пътното платно на улица
„******“ е съставено от две ленти за движение без разделителна линия (не се
забелязва) видно от приложения изглед в експертизата. Непосредствено преди
3
Т-образно кръстовище е монтиран пътен знак Допълнителна табела: Т 13
„Направление на пътя с предимство в кръстовището“. Липсват данни за
препятствия, ограничаващи видимостта на водачите. Вещото лице заключава,
че всички увреждания , посочени в двустранния констативен протокол и
описите на ************ могат да бъдат получени по механизма на
произшествието , отразен в представените по делото доказателства.
Автомобилът към датата на ПТП не е бил в гаранционен период и поддръжка.
Стойността необходима за възстановяване изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 6876,94 лева. От техническа гледна точка и от
представените доказателства следва извода, че причината за настъпване на
процесното ПТП са обективните действия на водача на товарен автомобил
„***“, с рег № ********, който при маневра ляв завой не оставя безопасна
странична дистанция и навлиза в лентата за насрещно движение, където
настъпва съприкосновение с автомобил „**** ********************“. Ето
защо съдът приема, че вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е на водача на водачът на товарен автомобил "*** *********", в
който смисъл е и изявлението на водача на товарния автомобил *** в
протокола от пътнотранспортното произшествие.
Протоколът за пътно-транспортното произшествие има доказателствена
сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа, когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в пътнотранспортното произшествие /
В този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I
т. о., ТК/. Свидетелят Ч., разпитан в съдебно заседание на 23.09.2025 г., чийто
показания съдът кредитира като компетентни, обективни и безпристрастни
потвърждават именно механизма на произшествието, посочен по-горе и
възпроизвежда случилото се. Поради горните мотиви, недоказани и
неоснователни се явяват релевираните от ответника възражения за наличие на
несъответствие между механизма на пътнотранспортното произшествие и
настъпилите вреди, както и за изключителна вина, евентуално съпричиняване
на водача на автомобил „****“.
Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на
производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че щетите по лек
автомобил „****“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 05.06.2020 г. произшествие, като вещото лице заключава, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „****“, изчислена
на база пазарни цени (съгласно предоставена фактура от официалния
представител на марката) към датата на ПТП е 6876,94 лева. Към датата на
застрахователното събитие – 05.06.2020 г., процесният автомобил е бил в
експлоатация 8 година, 26 дни от датата на първоначалната регистрация –
10.05.2012 г. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риска „Каско“
при пътно-транспортното произшествие варира в границите от 10 лева до 25
лева. Установява се, че тази сума е заплатена от ************ на
„*********“ ****. Съдебната експертиза е изготвена в рамките на
професионалните знания на вещото лице, приети са по делото като
4
неоспорени от страните и се подкрепят от събраните по делото доказателства,
поради което при преценката й по чл. 202 ГПК същите следва да бъдат
кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. С
плащането на обезщетението, ищецът се е суброгирал в правата на
застрахования срещу ответника на осн. чл. 411 КЗ. Ето защо, настоящият
състав приема, че неплатеният регресен дълг възлиза на 6876,94 лева, ведно с
обичайните разходи по определянето му в размер на 15 лева, поради което до
този размер искът се явява основателен, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното: съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да
предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност“, т.е. забавата настъпва след покана. Видно от приложената по
делото покана от 14.08.2020 г. за плащане на регресната претенция на ищеца
по Щета № **************, същата е получена от ответника на 17.08.2020 г.,
но в указания 30-дневен срок за доброволно изпълнение, такова не е
последвало. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по
основание и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор е
в размер на 2 504,57 лева. Налага се извода, че до този размер искът е
основателен , а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
2626,43 лева подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В исковото производство ищецът претендира сторените разноски в
размер на 197,11 лева – държавна такса, 300 лева – съдебно авто-техническа
експертиза, 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 663,57 лева
за исковото производство пред СРС, а в заповедното производство - разноски
в общ размер на 235,22 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „************,
ЕИК ********* по реда на чл. 422 , ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че *************, ЕИК ********** , гр. ***** дължи на
„************, ЕИК *********, гр. ***** сумата от 6891,94 лв. (шест хиляди
осемстотин деветдесет и един лева и 94 стотинки), представляваща
незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „****
********************, с рег. № ** ******, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 05.06.2020 г. в гр. ********* и разходи за
5
определянето му по Щета № **************, ведно със законната лихва от
11.12.2024 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 2 504,57 лева (две хиляди петстотин и четири лева и 57
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 10.12.2021 г. до
10.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
74178/2024 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД за разликата над уважения размер от 6 891,94 лв. до пълния претендиран
размер от 7 229,24 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2
504,57 лева до пълния предявен размер от 2 626,43 лв., представляващ
мораторна лихва в периода от 10.12.2021 г. до 10.12.2024 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК *************, ЕИК **********,
гр. ***** да заплати на ************, ЕИК *********, гр. ***** сумата в общ
размер на 663,57 лева ( шестотин шестдесет и три лева и 57 стотинки)-
разноски в исковото производство пред СРС, както и сумата в размер на
235,22 лева ( двеста тридесет и пет лева и 22 стотинки) - разноски в
заповедното производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6