№ 23075
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря И. К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110133955 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Г. С. Г. срещу ответника ЗК „Лев Инс“АД осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 50,00лв.,
предявена частично от сумата 1229,11 лв., представляваща остатък от обезщетение за
претърпени имуществени вреди по отношение на „Опел Астра“ с рег. № ********,
настъпили в резултат на ПТП от 05.03.2024г. в гр. София, бул. „Искърско шосе“ ПТП, в
резултат на неправомерното поведение на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на МПС – л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 05.06.2024г. до окончателното изплащане.
Ищецът Г. С. Г. твърди, че на 05.03.2024г. в гр. София, собственият л.а. „Опел
Астра“ с рег. № ******** се движел в дясна лента по бул. „Искърско шосе“, с посока
от ул. „Туше Делииванов“ към бул. „Брюксел“, като непосредствено преди бул.
„Брюксел“, водачът на застрахования при ответника л.а. „Шкода Фабия“ с рег. №
******** предприел маневра за смяна на лентите без да го пропусне, при което
настъпило процесното ПТП. Посочва, че във връзка с произшествието съставили
двустранен констативен протокол, в който като виновен бил отразен водачът на
„Шкода Фабия“ с рег. № ********. Твърди, че на 18.03.2024г. уведомил застрахователя
на виновния за ПТП водач, който извършил оглед, заснемане и съставил опис-
заключение по щета № 4000-5000-24-000250, в който като увредени детайли били
посочени: преден ляв калник, предна лява врата, облицовка ляво огледало външна и
задна лява врата. Ответникът заплатил извънсъдебно обезщетение в размер на 270,89
лв., който счита, че не може да покрие ремонта на увреденото МПС, възлизащ на 1500
лева, съответно намира че му се дължи разликата от 1229,11 лева, от която предявява
частичен иск за сумата 50,00 лева. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в
1
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на „Шкода Фабия“ с рег. № ********, както и че е
заплатил извънсъдебно сумата 270,89 лв. за ремонт на увреденото МПС, с което счита
претенцията за удовлетворена. Поддържа, че в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение
да бъде определено по експертна оценка. Навежда твърдения за наличие на тотална
щета по отношение на увреденото МПС. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл.
45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС,
фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли вреди , както и размера на имуществените
вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответника.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да
докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на валидно
правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и
собственика на лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег. № ******** към датата на
ПТП; настъпило на 05.03.2024г. в гр. София ПТП, при описания в исковата молба
механизъм и между сочените участници; изплащане от страна на ответника на
застрахователно обезщетение в размер 270,89 лв. във връзка с отправена покана от
ищеца.
За установява на причинно-следствената връзка между така описаните в
протокола за ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото е изслушано заключение
по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се установява, че всички
увреждания по лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № ******** са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното събитие, а именно – преден ляв калник,
предна лява врата, задна лява врата, ляво огледало. Експертът е формирал извод, че
възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата на настъпването им
/датата на ПТП/ е на стойност 1189,06 лв. Съдът възприема изцяло направените от
вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените
задачи.
Размерът на дължимото се от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
2
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал.
2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна
сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото
имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество
като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е.
тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в
този смисъл и трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна
уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение
№ 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. №
463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на
ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и
др.).
Следователно при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени, които възлизат на
сумата 1189,06 лева. Следва да се посочи, че определената от вещото лице стойност на
база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на всички видове
икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. Същевременно недоказано
остана и твърдението за тотална щета по отношение на процесния л.а. „Опел Астра“ с
рег. № ********, в който случай на основание разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, при
определяне размера на обезщетението от действителната стойност на увреденото МПС
следва да се приспадне стойността на запазените части, тъй като обратното би довело
до неоснователно обогатяване.
Не се спори по делото, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата
в размер на 270,89 лева, представляваща обезщетение по заведена при ответника щета
№ 4000-5000-24-000250. Ето защо дължима на ищеца се явява разликата между
определената от вещото лице стойност за възстановяване в размер на 1189,06 лева и
изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 270,89 лева или
сумата в размер на 918,17 лв. Следователно предявеният от ищеца иск за сумата 50,00
лв., заявен частично от сумата 1229,11 лева, при съобразяване на диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/, се явява основателен в своята цялост и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 780 лв. разноски по делото, включваща държавна такса,
депозит за вещо лице, както и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 01.11.2024г. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно,
доколкото същото не може да се приеме за несъответстващо на обичайния размер за
вида производство, както и за несъобразено с неговата фактическа и правна
сложност.
Ответникът няма право на разноски по делото.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕИК
**********, на основание чл. 432 КЗ сумата 50,00 лв., заявена частично от сумата
1229,11 лв., представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди
по отношение на „Опел Астра“ с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП от
05.03.2024г. в гр. София, бул. „Искърско шосе“ ПТП, в резултат на неправомерното
поведение на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
водач на МПС – л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.06.2024г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕИК **********, сумата 780 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4